№ 801
гр. Варна, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Сияна К. Георгиева
в присъствието на прокурора М. В. С.
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20253100100456 по описа за 2025 година
Производството по делото се развива по предявени обективно и
кумулативно съединени искове от С. С. Й., ЕГН ********** от *** срещу
Прокуратура на Република България, административен адрес *** за осъждане
на ответника да заплати обезщетение в размер на 27 000 лева за причинени
му неимуществени вреди под формата болки и страдания вследствие от
повдигнато му обвинение за престъпления по чл. 144, ал.3, пр.1-во вр. ал.1, вр.
ал.26, ал.1 НК, за което е оправдан с присъда №173/16.07.2024г., постановено
по НОХД № 2961/2023г. на ВРС, потвърдена с Решение от 24.01.2025г.
постановено по ВНОХД № 1555/2024г. на ВОС, както и сумата от 3000 лева
представляваща сторените съдебно- деловодни разноски по водените НОХД
№ 2961/2023г. на ВРС и ВНОХД № 1555/2024г. на ВОС, ведно със законната
лихва върху главниците считано от 24.01.2025г. до окончателно изплащане на
задължението, на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 11.05.2023г., ищецът е бил
привлечен в качеството му на обвиняем, за което обстоятелство е образувано
ДП № 91/2022г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР – Варна, за
престъпление по чл. 144, ал.3, пр.1-во вр. ал.1, вр. ал.26, ал.1 НК. На
ответника е била осъществена криминална регистрация по ЗМВР, съответно
към датата на повдигане на обвинените -11.05.2023г. е бил разпитан в
качеството му на обвиняем. Материалите от воденото ДП са му били
предявени на 11.05.2023г., като на 12.07.2023г. е бил внесен обвинителен акт
във ВРС, за което обстоятелство е било образувано НОХД № 2961/2023г.В
рамките на съдебната фаза пред първоинстанционния наказателен съда са
били проведени общо 5 съдебни заседания, на които е участвал ищецът, като
по делото е постановена на 16.07.2024г. оправдателна присъда. С оглед
протест на прокурора е образувано ВНОХД № 1555/2024г., по което е
1
проведено едно съдебно заседание, на което ищецът е участвал, като с
решение по делото е потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда.
Общата продължителност на воденото наказателно производство срещу ищеца
обхваща време с продължителност от 1 година, 8 месеца и 13 дни, като през
целия този период по отношение на него била взета мярка за неотклонение
„Подписка“. Твърди се, че оправдателната присъда е влязла в законна сила на
24.01.2025г., от който момент желае присъждане на законна лихва върху
дължимите главници за имуществени и неимуществени вреди.
Твърди, че през време на наказателното производство същия е заемал
длъжността „юрисконсулт“ в търговско дружество. Повдигнатото му
обвинение обосновало у него страх за бъдещето му, както в личен, така и в
професионален план, доколкото намира, че обвинението ще обоснове край на
неговата кариера. Ищецът изпитвал чувство на срам и неудобство вследствие
незаконосъобразното обвинение, които чувства допълнително били усилвани
от регистрацията му по реда на ЗМВР. Ищецът се страхувал и за здравето на
своята майка, която била болна, доколкото и тя по искане на ответникът по
делото била призована в качеството й на свидетел по образуваното
наказателно производство. По изложените съображения с оглед времетраенето
на наказателното производство, осъществените процесуално – следствени
действия в наказателното производство с негово участие, неудобството от
необходимостта да пътува от гр. София до гр. Варна за участие в тези
действия, наложената му МНО, както и социално – икономическата
обстановка в страната, намира, че по справедливост ответникът следва да бъде
осъден да заплати обезщетение за причинени му неимуществени вреди в
размер на 27 000 лева.
Твърди, че в съдебната фаза на наказателното производство е сторил
съдебно – деловодни разноски под формата на заплатено възнаграждение за
процесуално представителство в общ размер от 3000 лева, съответно 1500
лева при първоинстанционното разглеждане на делото и в същия размер пред
въззивна инстанция, които претендира да му бъдат присъдени, като
претърпени от него имуществени вреди.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с
който предявените искове се оспорват. Намира претенцията за неимуществени
вреди за завишена по размер, като счита, че периодът на продължителност на
наказателното производство от 1 година и 8 месеца се явява разумен срок за
приключване на същото. За това време на ищеца е била определена най –
леката МНО „Подписка“, с която не са били ограничени неговите граждански
права. Позовава се на разпоредбата на чл. 5 ЗОДОВ, като посочва, че
поведението на ищеца свързано с взаимоотношенията между него и трето
неучастващо по делото лице – Д.Д.Д. е обосновало самото досъдебно
производство. Посочва, че ищецът е проявявал вербална агресия срещу трето
лице, което обстоятелство било доказано със свидетелски показания в
наказателното производство.
В първото по делото съдебно заседание ответникът уточнява своите
възражения по приложение на разпоредбата на чл. 5, ал.1 ев. ал.2 ЗОДОВ,
като посочва, че влошените взаимоотношения между него и неговата съпруга
са били основание за множество сигнали до ВРП, по които са били образувани
съответните преписки. Независимо, че някои от преписките за били
прекратявани поради липса на престъпление, то намира действията на ищеца
за такива, покриващи фактическия състав на разпоредбата на чл. 5 ЗОДОВ.
2
Посочва, че ответникът не носи отговорност за дейности по регистрация
по реда на ЗМВР.
Оспорва и иска за заплащане на имуществени вреди, като намира, че не
са ангажирани доказателства за реално заплатени разноски под формата на
заплатено възнаграждение за процесуално представителство за две съдебни
инстанции.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Представено по делото е постановление за привличане на обвиняем от
11.05.2023г. по досъдебно производство № 91/2022г. на Второ РУ при ОД на
МВР - Варна, от което се установява, че ищецът Й. е привлечен в качеството
му на обвиняем за престъпление по чл.144, ал.3, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1
НК, във връзка със закана за убийство по отношение на трето на спора лице.
Със същото е наложена на ищеца и мярка за неотклонение /МНО/ „Подписка“.
Въз основа на обвинителен акт от 10.07.2023г. на ВРП по пр. преписка
№14135/2021г. по описа на РП – Варна и във връзка с досъдебно производство
№91/2022г. на Второ РУ при ОД на МВР - Варна, с който е повдигнато
обвинение срещу ищеца за престъпление по чл.144, ал.3, пр.1, вр. ал.1, вр.
чл.26, ал.1 НК, е образувано НОХД № 2961/2023г. по описа на ВРС.
От приетото за послужване НОХД № 2961/2023г. на ВРС се установява,
че са проведени общо три открити съдебни заседания, в които е взел участие
лично ищецът. В производството пред първата съдебна инстанция е
постановена присъда № 173/16.07.2024г., с която ищецът Й. е признат за
невиновен по така повдигнатото му обвинение, като с определение
№1004/16.07.2024г. е потвърдена наложената на последни МНО „Подписка“.
Въз основа на въззивна жалба от частния обвинител в наказателното
производство и протест на прокуратурата е образувано ВНОХД № 1555/2024г.
по описа на ВОС, от което се установява, че е проведено едно съдебно
заседание, в което лично е взел участие ищецът Й.. С решение №
23/24.01.2025г. /не подлежащо на обжалване/, постановено по ВНОХД №
1555/2024г. на ВОС е потвърдена присъда постановена по НОХД №
2961/2023г. на ВРС.
От представената по делото справка за трудови договори на ищеца се
установява, че същия упражнява труд по трудово правоотношение въз основа
на трудов договор от 20.09.2021г. /без данни за неговото прекратяване/, като
същият заема длъжността „юрисконсулт“ в търговско дружество „Нетинс
Иншурънс Брокерс ООД“ със седалище и адрес на управление в гр. София.
Представена по делото е справка за съдимост на ищеца, от която се
установява, че той не е осъждан.
Представен по делото е договор за правна защита и съдействие от
11.03.2024г. между ищеца и неговия процесуален представител адв. П. във
връзка с осъществяване на процесуална защита в производството по НОХД №
2961/2023г. на ВРС, от който се установява, че е уговорено и заплатено /в
брой/ възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер на
1500 лева.
Представен по делото е договор за правна защита и съдействие от
12.12.2024г. между ищеца и неговия процесуален представител адв. П. във
връзка с осъществяване на процесуална защита в производството по ВНОХД
3
№1555/2024г. на ВОС, от който се установява, че е уговорено и заплатено /в
брой/ възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер на
1500 лева.
Със заповед № 328вз-1737/29.04.2025г. на ВПД директор на ГД
„Национална полиция“ при ОД на МВР – Варна е разпоредено да бъде снета
полицейска регистрация, на осн. чл. 68, ал.6, т.3 от ЗМВР извършена на под №
85363/11.08.2023г. по отношение на ищеца Й..
Прието по делото е заключение на съдебно – психологична експертиза на
вещото лице А. Ц.. Вещото лице при провеждане на изследването констатира,
че ищецът не съобщава за други травматични събития в живота си през
последните 2 години, освен процесното водено срещу него наказателно
производство. Същото е обусловило при него дисхармоничност на
личностовата структура, социална изолация, повишена тревожност и усилване
на факторите предизвикващи тревога. Като най-тежки възприето от него
събитие се откроява полицейската регистрация, която е извършена в хода на
наказателното производство. Продължителността на наказателното
производство е повлияло върху ищеца, като е изградило при последния
негативно дълготрайно емоционално състояние. При ищеца се наблюдава
съхранена ситуитивна тревожност и страх, които са налични и към момента на
изготвяне на заключението от експерта, като проявната форма на
тревожността се характеризира с нарушение в съня. Не се отриват маркери
във връзка с депресивното състояние, в което ищецът е изпаднал, които да
предпоставят необходимост от клинична намеса. Установява се еднократно
посещение от последния при психолог към момента на повдигане на
обвинение. В съдебно заседание при защита на заключението си, вещото лице
уточнява, че при ищеца се наблюдават нарушения на когнитивните процеси,
но стойностите са в рамките на нормалните психологически граници. В
дългосрочен план при него е съхранен траен и негативни спомен, като
известно успокояване е настъпило след постановяване на оправдателната
присъда.
Разпитан по искане на ищеца е свидетелят В.Г.Б. В разпитът си пред съда
заявява, че познава ищеца от около 7-8 години, като му е известно за воденото
срещу него наказателно производство. Личността на ищеца познава, като
весел, забавен и лъчезарен човек, което му общо поведение се е променило
след образуване на наказателното производство срещу него. В резултат на
това ищецът спрял да контактува със своите приятели, спрял да посещава
общи събирания, като този му социална изолация продължила за периода от
2023г. до началото на 2025г.
Свидетелства и за промени, които са настъпили при него и в
професионален аспект, като посочва, че той е „юрист“ в търговско дружество,
в което и свидетелят работи, като в работата си същия бил коректен и
перфекционист. След образуване на процесното наказателно производство
поведението му се променило, като той станал разсеян, започнал да изпитва
притеснения. Ищецът споделял на свидетеля, че действието, което допринесло
при него за наличие на най- голямо притеснение била осъществената му
полицейска регистрация, чрез което действие той бил приравнен като
престъпник. Споделил и своите притеснения във връзка с професионалното си
развитие предвид упражняваната от него професия и влиянието във връзка с
образуваното срещу него наказателно производство. Ищецът изпитвал и
притеснения за своята болна майка, която била викана за разпит в
4
наказателното производство.
Разпитан по искане на ищеца е и свидетелят К.Д.Д., който посочва, че
позована ищеца Й. от преди три – четири години. В разпитът си посочва, че
след образуване на наказателното производство той е бил разсеян и притеснен
от воденето срещу него производство, като най-големи притеснения изпитвал
от осъществената полицейска регистрация и това как тя ще се отрази на
неговата професия. Известно е на свидетелят, че ищецът е работил като
„юрист“ в търговско дружество, като той му е споделял за притесненията си,
които изпитва и спрямо неговите колеги от образуваното срещу него
производство.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни
изводи:
Съгласно чл.2 ал.1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда в
посочените в закона хипотези, като в т.3 от цитираната разпоредба е
предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано, какъвто е и конкретният случай.
С ТР № 7/2014г. на ВКС, ГО се дадоха задължителни указания по
приложение на закона, като се прие, че Прокуратурата на Република България
участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, по които е
ответник и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ),
упражнявайки признато от закона право на иск, въпреки че не е длъжник по
спорното вземане. По тези дела тя е държавен орган, който отговаря пред съда
в изпълнение на компетентност, възложена от върховния закон и предвидена в
законите. Отговорност на правозащитните органи е обективна и възниква при
наличие на изчерпателно посочените в закона основания. Предпоставка за
ангажиране на отговорността по чл. 2, ал.1 т. 3 ЗОДОВ е обективният факт, че
ищецът е уличен в извършване на престъплениe, повдигнато му е обвинение,
а впоследствие е оправдан. При наличие на тази хипотеза законодателят
квалифицира обвинението като незаконно, независимо от обстоятелството, че
отделните процесуално-следствени действия са били извършени в
съответствие със закона и правомощията на разследващия орган.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице. Изложеното сочи на извод, както вече съдът посочи, че
отговорността по ЗОДОВ е обективна, като обективността на отговорността се
заключава в обстоятелството, че ищецът не трябва да доказва вина при
вредоносните актове на правозащитния орган, схващана като определено
субективно отношение към техния резултат. С други думи казано, държавата
ще отговаря по доказаната материалноправна претенция, независимо от
наличието на вина у правозащитния си орган, като тази липса или наличие на
вина ще има значение само за регресната отговорност на виновните
длъжностни лица спрямо държавата. Обективната отговорност се дефинира в
доктрината като просто носене на риска от действия и бездействия, но никъде
тази нейна особеност не се свързва със законова презумпция, че с
осъществяването на деянието настъпват вреди и този факт не трябва да се
доказва. Общият принцип на отговорност за реално предизвикани вредоносни
последици не се дерогира от ЗОДОВ, нито се създава по някакъв начин
законова презумпция за настъпването на такива вредоносни последици и така
5
чрез нея да се размести тежестта на доказване от ищеца върху ответника.
В случая предмет на претенцията на ищеца са настъпили за последния
неимуществени и имуществени вреди вследствие повдигнатото му обвинение
за престъпление от общ характер, което той не е извършил, което
обстоятелство е признато с оправдателна присъда от съда. Не се спори между
страните, а и се установява от събраните в хода на съдебното производство
писмени доказателства, че въз основа на постановление за привличане на
обвиняем от 11.05.2023г. по досъдебно производство № 91/2022г. по описа на
Второ РУ при ОД на МВР - Варна, ищецът е привлечен в качеството му на
обвиняем за престъпление по чл. 144, ал.3, пр.1-во вр. ал.1, вр. ал.26, ал.1 НК –
закана с убийство, за което законът предвижда наказание до 6 години
лишаване от свобода. От доказателствата по делото съдът приема, че ищецът
не е осъждан, същия юрист по образование и работещ като юрисконсулт в
търговско дружество със седалище и адрес на управление в гр. София,
считано от 20.09.2021г. без данни по делото трудовото правоотношение да е
прекратявано към момента на влизане в сила на оправдателната присъда.
Вследствие привличането му като обвиняем за посоченото престъпление
срещу Й. е повдигнато от ВРП обвинение, за което обстоятелство е образувано
наказателно производство пред ВРС. От приобщените по делото писмени
доказателства по воденото НОХД №2961/2023г. по описа на ВРС, ведно с
останалите приложени към него въззивно производство, в това число и
досъдебно производство, съдът приема за доказано, че с оглед повдигнатото
обвинение е образуваното посоченото наказателно производство по описа на
ВРС, по което ищецът се е явил лично на насрочените съдебни заседания,
което производство е приключило с оправдателна присъда. С глед
депозираната въззивна жалба от частния обвинител в наказателното
производство, така и с оглед протест на прокуратурата е образувано ВНОХД
№ 1555/2024г. на ВОС, по което е проведено едно съдебно заседание, в което
лично участие е взел ищеца, като с окончателно решение № 23/24.01.2025г.
оправдателната присъда постановена при първоинстанционното разглеждане
на спора е потвърдена.
От така приетата от съда фактическа обстановка следва да бъде направен
извода, че периодът от време, за което ищецът е привлечен в качеството му на
обвиняем за престъпление по чл. 144, ал.3, пр.1-во вр. ал.1, вр. ал.26, ал.1 НК –
закана с убийство, обхваща времето от 11.05.2023г. до 24.01.2025г. или общата
продължителност на този период възлиза на 1 година, 8 месеца и 13 дни, за
който период по отношение на него е взета и мярка за неотклонение
„Подписка“.
От изложеното следва, че за период от време продължил над 1 година и 8
месеца, ищецът Й. е бил привлечен, съответно по отношение на него е
поддържано от ответника обвинение за престъпление, за което законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до 6 години, по което обвинение
той е оправдан с влязла в сила на 24.01.2025г. присъда.
По делото се събраха доказателства, че воденото срещу Й. наказателно
производство е причинило на същия неимуществени вреди изразяващи се в
болки и страдания. Й. е юрист, който работи по своята специалност за времето
от привличането му в качеството му на обвиняем по посоченото наказуемо
деяние до окончателното му оправдаване. Установи се от събраните по делото
доказателства в това число от показанията на свидетелите Б. и Д., които
напълно се кредитират от съда, като обективно и безпристрастно дадени, че
6
ищецът е изпитвал притеснения досежно своето бъдещо професионално
развитие и това как то по негативен начин може да бъде засегнато от воденото
срещу него наказателно производство. Наред с изпитваните страх и
несигурност в чисто професионален аспект се установи също така, че Й. след
привличането му в качество на обвиняем е променил своите навици по
отношение на поддържаните от него социални контакти. Ищецът е
преустановил контакти със своите пратели, преустановил е посещенията на
техни общи сбирки, което му поведение е в контраст с типът на неговата
личност допреди образуване на процесното наказателно производство. В тази
насока разпитаните свидетели изрично в разпитът си изложиха, че Й. допреди
повдигане на обвинение е бил весел, забавен и лъчезарен човек, който е
подържал активни отношения със своите приятели. Свидетелските показания
на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели напълно се
подкрепят от заключението по съдебно – психологичната експертиза на
вещото лице Ц., в която изрично се подчерта, че процесното наказателно
производство водено срещу Й. е онова единствено травмиращо обстоятелство,
което се е случило в неговия живот през последните две години. Вследствие
анализа на събраните доказателства следва да бъде направен непротиворечив
извод, че именно наказателното производство е онова събитие в живота на Й.,
което е обосновало настъпилите при него болки и страдания. То е допринесло
до настъпване на социалната му изолация, така и за изпитване на негативни
чувства на страх и несигурност, като в професионален, така и в личен аспект.
В обобщение съдът приема, че предвид приличането на ищеца в
качеството му на обвиняем и повдигнатото му обвинение за наказуемо деяние,
по което той е оправдан с влязла в сила присъда, са нанесени неимуществени
вреди изразяващи се в болки и страдания. По изложените съображения
претенцията на ищеца се явява основателна, доколкото е налице фактическия
състав на разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно повдигнато
обвинение за престъпление и впоследствие постановяване на оправдателна
присъда.
Съдът не споделя възраженията на ответника, че в случая е осъществен
фактическият състав на разпоредбата на чл.5, ал.1, евентуално ал.2 ЗОДОВ,
която предвижда освобождаване от отговорност, ако увреждането е
причинено поради изключителна вина на пострадалия, съответно намаление
на обезщетението при виновно допринасяне за увреждането.
Съпричиняване по смисъла на чл.5 ЗОДОВ е налице в случаите, когато
лицето недобросъвестно се е набедило в извършване на престъпление – когато
лично се е явил пред органите на досъдебното производство и е направил
неистински признания за авторството на престъплението или въвеждане на
органите по разследване в заблуждение с цел да бъдат прикрити определени
обстоятелства, за да се забави или опорочи престъплението, в който смисъл
Решение №244/25.07.2013г., постановено по гр. дело № 1205/2012г., ІV, г.о. на
ВКС. В такива хипотеза пострадалият виновно е допринесъл за увреждането,
а настъпилият вредоносен резултат е в причинно – следствена връзка с
поведението на пострадалия. Когато пострадалият с действията си по време на
наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за
повдигане и поддържане на незаконно обвинение или, за да се забави или
опорочи разследването на престъпление. Данни по делото, които да покриват
фактическия състав на разпоредбата на чл.5 ЗОДОВ не се установяват.
Отношенията между ищеца и трето на спора лице /майка на дъщерята на
ищеца/ и образуваните вследствие подавани сигнали до ВРП досъдебни
7
производства не могат да бъдат приети от съда, като действия осъществени от
ищеца обосновали повдигане на обвинение срещу него. За да се осъществи
фактическия състав на разпоредбата на чл. 5 ЗОДОВ следва да се установят по
безспорен начин ония конкретно, ясно и точно извършени от пострадалото
лице действия, с които действия той е допринесъл до настъпване на
уврежданията, които му са причинени вследствие незаконно повдигнато му
обвинение. Взаимоотношенията между ищеца и майката на неговото дете,
респективно подаване от последните на сигнали до прокуратурата и
образувани множество преписки по проверка на тези сигнали, не могат да
бъда разглеждани като увреждащи действия по см. на чл. 5 ЗОДОВ, било то в
хипотезата на ал.1, било то в евентуалната хипотеза на ал.2 от същата
разпоредба.
Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не
е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди. Според трайната практика на ВКС
- решение по гр.д. №582/18 г. на четвърто г.о., решение по гр.д. №85/12 г. на
четвърто г.о. и др., при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди
по искове с пр. осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ от значение са тежестта на
повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан
по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден;
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в
рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на
взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в
рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се
е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в
каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и
изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук и пр. Като база за определяне
паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още
икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата
на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също
има ефект на репарация. Размерът на обезщетението не следва да бъде
източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от
съдебната практика ориентир.
Повдигнатото срещу ищеца Й. обвинение е за престъпление от общ
характер, за което законодателят е предвидил наказание „Лишаване от
свобода“ от шест години. По отношение на ищеца е била взета и ней – леката
мярка за неотклонение „Подписка“. Наказателното производство срещу
ищецът е продължило малко над 1 година и 8 месеца. Повдигнатото обвинение
е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 НК. Й. до този момент е
лице, което не е осъждано, същия е юрист с придобита правоспособност,
упражняващ професията си в търговско дружество. От изложеното следва, че
повдигане на обвинение за тежко умишлено престъпление на лице, което
упражнява своята професия, която изисква чисто съдебно минало неминуемо
8
обуславя пораждане на чувство за несигурно професионално развитие.
Именно в такава насока са били и притесненията на ищеца, които той е
споделял, които притеснения са възникнали при него след привличането му в
качеството му на обвиняем и поддържани до постановяване на окончателна
оправдателна присъда. Факти досежно тези причинени негативни емоции се
установяват, като от свидетелските показания събрани по почин искане на
ищеца, така и от изслушаното заключение на вещото лице Ц..
В исковата си молба ищецът излага твърдения, че в значителна степен
досежно нанесените му неимуществени вреди е оказало обстоятелството
досежно осъществената му полицейска /криминалистична/ регистрация.
Ответникът от своя страна изложи изрични възражения, че същата се
осъществява по реда на ЗМВР, за което прокуратурата не носи отговорност.
Разпоредбата на чл. 68, ал.1 и ал. 3 ЗМВР постановява, че полицейските
органи извършват полицейската регистрация на лица, които са привлечени
като обвиняеми за извършено престъпление от общ характер, като за целите
на регистрацията полицейските органи събират за лицата личните им данни,
дактилоскопират и фотографират лицата и изземват образци за ДНК профил
на лицата, а съгласно чл. 68, ал. 5 ЗМВР, когато лицето не съдейства за
извършване на регистрацията, то тя се извършва принудително. Полицейската
регистрация се снема, когато е извършена в нарушение на закона,
наказателното производство е прекратено, приключило е с влязла в сила
оправдателна присъда или с освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание, както и когато лицето е починало –
чл. 68, ал. 5 ЗМВР.
От изложеното следва, че полицейска регистрация на едно лице по реда
на ЗМВР може да бъде осъществена едва след като това лице бъде привлечено
в качеството му на обвиняем за престъпление от общ характер, която дейност
по привличане е под надзора и ръководството на прокуратурата, което се
извежда от разпоредбата на чл.219 НПК. Полицейска регистрация не се
извършва от органите на МВР по тяхна преценка, а те са обвързани от
започналото срещу привлеченото лице наказателно преследване.
В настоящата хипотеза се развива и процесният казус, при който Й. е
привлечен в качеството на обвиняем за престъпление от общ характер на
11.05.2023г., като на 11.08.2023г. му е извършена полицейска регистрация,
който факт се установява от представената по делото Заповед №328/вз-
1737/29.04.2025г., с която същата е снета. От тази заповед се установява, че
след приключване на наказателното производство с влязла в сила
оправдателна присъда полицейската регистрация е заличена по отношение на
ищеца.
Доколкото полицейската регистрация спрямо Й. е осъществена след
приличането му в качеството му на обвиняем за престъпление от общ
характер, за което е постановена влязла в сила оправдателна присъда, то за
настъпилите за него вреди от тази дейност прокуратурата носи отговорност в
качеството й на лице ръководещо наказателното производство в тази фаза на
процеса.
В заключението на вещото лице Ц., полицейската регистрация се
откроява като онова най-тежко обстоятелство, което е допринесло до
настъпване на неимуществени вреди при ищеца. В унисон с изводите
съдържащи се в заключението по приетата съдебно – психологична експертиза
са и показанията на свидетеля Б., който изложи, че вследствие регистрацията
9
Й. е изпитвал притеснения при това защото по този начин той бива
приравняван като престъпник. Данни за налични притеснения от негативното
влияние, която тази регистрация може да укаже над чисто професионалното
развитие при ищеца изложи в разпитът си и свидетелят Д.. Тези обстоятелства
на свидетелите са станали известни вследствие лични техни възприятия за
релевантни за спора факти, които им показания същевременно са подкрепени
и от останалите събрани по делото доказателства, от което следва да бъде
направен и извода, че осъществената по отношение на Й. регистрация по реда
на чл. 68 ЗМВР е обусловила при него настъпване на негативни емоции,
насаждане на чувство на страх и несигурно професионално развитие. За тези
вреди нанесени на ищеца, прокуратурата носи отговорност, като същите
следва да бъдат взети в предвид при определяне на размера на дължимото
обезщетение, още повече, че в настоящият случай се касае за лице придобило
юридическа правоспособност, заемащо длъжност към процесния период на
повдигане на обвинение и окончателно оправдаване, която длъжност отговоря
на професионалната му квалификация. Към професията на юриста обществото
има нагласи и очаквания за спазване на установения в страната правов ред,
при което неминуемо образуваното наказателно производство и
извършващите в рамките на същото действия с участие на ищеца биха
допринасяли до подкопаване на доверието към него, както сред приятелския
му кръг, неговите колеги, така и сред професионалната общност на юристите.
При така изложеното и като взе продължителността на наказателното
производство срещу ищеца, видът на повдигнатото обвинение, чистото
съдебно минало, наложената мярка за неотклонение, негативните последици
от него изразяващи се в настъпила социална изолация при Й., страх от
несигурността в професионален аспект предвид повдигнатото му обвинение и
осъществената в този период полицейска регистрация, съдът намира, че
следва да определи обезщетение по справедливост в размер на 5000 лева. За
разликата над уважената сума от 5000 лева до пълно предявеният размер от
27000 лева предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на дължимата законна лихва, съдът намира следното:
Съобразно дадените разяснения в ТР №3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС-
т.4 е прието,че отговорността на Държавата по чл.2 от ЗОДОВ възниква от
момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление, от който момент държавните органи изпадат в забава и дължат
лихва върху размера на присъденото обезщетение. При така изложеното съдът
намира, че следва да присъди законна лихва върху сумата от 5000 лева –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, считано от влизане в сила
на присъдата .Съобразно приетото в ТР №5/21.05.2018г., постановено по
т.дело № 5/2017г. на ОСНК на ВКС, присъдата влиза в сила с постановяване
на акта на въззивната инстанция, когато този акт е окончателен, а когато
подлежи на обжалване – с постановяване на решението на касационната
инстанция. В случая е постановена оправдателна присъда от
първоинстанционния ВРС, която с окончателно решение на въззивната
инстанция от 24.01.2025г. е потвърдена, от който момент върху уважената
главница се дължи и законна лихва за забава.
По отношение на исковете за присъждане на имуществени вреди:
Съобразно приетото в мотивите на ТР № 1/11.12.2018г., постановено по
т.дело №1/2017г. на ОСГК на ВКС, изразходваните средства за адвокатско
възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна
10
присъда или прекратено на основанията, посочени в чл.2, ал.1 ЗОДОВ, са
имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна
репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на
това производство.
Предмет на този иск за причинени имуществени вреди по повод
повдигнатото обвинение, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда
са сторените разноски за процесуална защита и съдействие в наказателното
производство – пред ВРС и ВОС. В тежест на ищеца е да докаже така
предявените си иск, както по основание, че е заплатил съответната сума на
посоченото в исковата молба основание, така и по неговия размер.
Съдът не споделя възраженията на ответника, че липсват доказателства
за реално заплатени разноски за процесуална защита при
първоинстанционното и въззивно разглеждане на наказателното производство.
По делото са представени договори за правна защита и съдействие от
11.03.2024г. и 12.12.2024г., в който изрично е посочено, че уговореното по
всеки един от договорите възнаграждение за процесуална защита и
съдействие възнаграждение от по 1500 лева е заплатено в брой. Договорите са
с положен подпис от страните по тях, при което в частта за полученото
възнаграждение същите имат характер на разписка за получената парична
сума.
По изложените съображения този иск се явява изцяло доказан по
основание и размер поради което и ответникът следва да бъде осъден да
заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 3000
лева, ведно със законната лихва за забава считано от 24.01.2025г.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски съразмерно уважената част на предявените искове. В процесната
хипотеза ищецът се защитава от процесуален представител в хипотезата на чл.
38, ал.2 ЗА. Съдът в унисон с актуалната съдебна практика в областта на
разноските следва да определи възнаграждение по справедливост във връзка с
материалния интерес по всеки иск и съразмерно уважената му част, като за
ориентир /съгласно приетото в определение № 50015/16.02.2024г. по ч.т.д.№
1908/2022г., II т.о/ следва да бъда взето посоченото в НВАР минимално
възнаграждение. Делото е образувано на 06.03.2025г., същото приключи на
26.06.2025г. в първа съдебна инстанция, в рамките на едно съдебно заседание,
в което се осъществиха процесуални действия по събиране на допуснати
предварително доказателства. Същото не се характеризира с висока
фактическа и правна сложност на спора, което да обоснове определяне на
възнаграждение над минималното такова. С оглед изложеното в полза на
предоставялия безплатна правна помощ адвокат, ответникът следва да
бъде осъден да заплати сумата от 1400 лева, от която 800 лева по първия иск и
600 лева по втория иск, на осн. чл. 38, ал.2 ЗА.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България с
административен адрес гр. София, бул. „Витоша”№2 ДА ЗАПЛАТИ на С. С.
11
Й., ЕГН ********** от *** сумата от 5000 (пет хиляди) лева обезщетение за
причинени неимуществени вреди вследствие на повдигнато му обвинение за
извършване на престъпление от общ характер, за което е оправдан с влязла в
сила оправдателна присъда №173/16.07.2024г., постановено по НОХД №
2961/2023г. на ВРС, потвърдена с Решение от 24.01.2025г. постановено по
ВНОХД № 1555/2024г. на ВОС, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта за
разликата над уважения размер от 5000 лева до пълно предявения размер от
27000 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от
24.01.2025г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България с
административен адрес гр. София, бул. „Витоша”№2 ДА ЗАПЛАТИ на С. С.
Й., ЕГН ********** от *** сумата от 3000 (три хиляди) лева обезщетение за
причинени имуществени вреди под форма на сторените съдебно- деловодни
разноски по водените НОХД № 2961/2023г. на ВРС и ВНОХД № 1555/2024г.
на ВОС, ведно със законната лихва върху главницата считано от 24.01.2025г.
до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България с
административен адрес гр. София, бул. „Витоша”№2 ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат М. И. П. от Адвокатска колегия – Шумен, личен № **********, ЕГН
**********, адрес *** кабинет №1 сумата от 1400 /хиляда и четиристотин/
лева, определено от съда възнаграждение за процесуално в производството по
гр. дело №456/2025г. по описа на Окръжен съд – Варна за предоставена от
същия безплатна правна помощ на ищеца С. С. Й., ЕГН ********** от ***, на
осн. чл. 38, ал.2 ЗА.
БАНКОВА СМЕТКА, по която ответникът може да заплати
задължението си към ищеца: IBAN ***, титуляр по сметката адвокат М. И. П.
от Адвокатска колегия – Шумен, личен № **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12