Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, ………..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори тричленен
състав в публично заседание, проведено на пети май две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 729/2022г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХІІ от административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ гр.Варна, чрез процесуалния представител В.С.
- младши експерт, против Решение № 189/07.02.2022г., постановено по н.а.х.д. № 20213110203056/2021г.
на Районен съд гр.Варна, петнадесети състав.
С жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност
на обжалваното решение, поради нарушение на закона и съществено нарушение на
процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от
Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Формулирано е искане за отмяна на
решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – В.Т.Ш., с депозирано
възражение от 23.03.2022г. чрез пълномощника си адвокат П.С. изразява доводи за
недопустимост на касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд гр.Варна, след
като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания,
доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като
извърши служебно проверка съгласно чл.
218 от АПК, намери за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в
законния срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна по следните съображения:
С наказателно постановление № 23-0000208 от 01.04.2021г.,
на основание чл.93в, ал.19, предл.1 от Закона за автомобилните превози, Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр.Варна е наложил на В.Т.Ш., ЕГН: ********** административно
наказание глоба в размер на 1500.00 лева за нарушение на чл.32, §3, изр.2, предл.1
от Регламент /ЕС/ №165/2014г., за това, че при извършване на превоз от гр.
Солун, Гърция, започнал на 11.12.2020г. с МПС, оборудвано с дигитален тахограф
марка „Stoneridge“, № **********, тип 900208R7, попадащ в обхвата на регламент /ЕО/ № 561/2006г., са
манипулирани данните записани с тахографа. При възможен най-кратък маршрут за
движение от Солун, Гърция до мястото на проверката – пътен възел „Летище Варна“
от 698км., от тахографа са отчетени 618км., като картата на водача с №000000000АС1В000
не е изваждана от тахографа.
За да отмени наказателното
постановление първоинстанционният съд е приел, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати нарушения на чл.42, т.4
от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Приел е още, че в обстоятелствената част на
акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление се съдържа единствено извода на административнонаказващия орган,
че са били манипулирани данните на дигиталния тахограф, който извод не се
потвърждава от събраните по делото гласните и писмени доказателства. С оглед на
това въззивния съд е достигнал до извода, че налагането на наказание за
нарушение, което не е било безспорно установено, че е извършено, обуславя неправилно
приложение на материалния закон.
Така постановеното решение е правилно.
Въззивният съд е събрал всички допустими и относими
към правния спор доказателства. След техния анализ е направил своите фактически
констатации, а въз основа на тях е формирал правни изводи, които са в
съответствие с приложимите правни норми.
Правилно районния съд е приел, че жалбоподателя не е
осъществил състава на административно нарушение по чл.32, §3, изр.2, предл.1 от
Регламент /ЕС/ № 165/2014г. Съгласно посочената разпоредба, забранява се всяко
манипулиране на тахографа, тахографския лист или картата на водача, което може
да доведе до подправяне , укриване или унищожаване на данни и/или разпечатана
информация. От своя страна, отговорността на водача на превозното средство за
правилното функциониране на тахографа и правилното използване на тахографските
листи по смисъла на чл.32 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 трябва да се разглежда в
светлината на чл.34 от същия регламент, озаглавен „Използване на карти на
водача и тахографски листи“. В посочената разпоредба са изброени задълженията
на водача при работа с тахографа, тахографските листи и картата на водача. В
тази връзка не са налице данни относно допуснати от водача нарушения на което и
да било от задълженията, обективирани в разпоредбата на чл.34 от регламента,
въз основа на което може да му се търси отговорност за манипулиране на
тахографа. Не са налице категорични доказателства, че устройството е било
манипулирано.Позоваването единствено и само на справка с навигацията не може да
бъде основание за налагане на административно наказание на водача.
Изпълнителното деяние на административното нарушение не може да бъде извличано
по пътя на логиката. Това би имало за последица неопределеност при установяване
на нарушението и в сериозна степен би застрашило правото на защита на
засегнатото лице. Правоприлагането и особено в частта му на налагане на
административни наказания не може да почива на предположения, а само на
конкретни данни и обстоятелства. С оглед на това, доколкото изводите на районния
съд се споделят напълно от настоящия съдебен състав, то на основание чл.221, ал.2,
изр. последно от АПК, препраща към тях.
Настоящият състав при извършената проверка по чл. 218
от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са
допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните основания по чл. 348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което то
следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
С оглед своевременно направеното искане за присъждане
на разноски от страна на ответника и съобразно изхода от правния спор, такива
следва да бъдат присъдени на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН. Предвид представения
договор за правна защита и съдействие, договореното
адвокатско възнаграждение е в размер на 200.00 лева, и същото е изплатено в
брой изцяло на 21.03.2022г. Съдът следва да присъди сумата от 200.00 лева на В.Ш.,
представляваща разноски по делото, сторени пред настоящата инстанция.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен
съд – Варна, втори тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 189 от 07.02.2022г.
на Районен съд - Варна, постановено по н.а.х.д. № 20213110203056 по описа на съда
за 2021г.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
гр.Варна да заплати на В.Т.Ш., ЕГН: **********,*** направените разноски по водене
на делото в размер на 200.00 /двеста/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: