№ 7739
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110127075 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите вр. чл. 40 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители за ползване
на водоснабдителни и канализационни системи , вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ФИРМА” АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу ответниците М. ЕМ. ПФ. и С. ИВ. ПР. , за заплащане в размер на по ½
от следните суми: 1747,42 лева, представляваща цена на доставени В и К услуги , отчетени
по фактура №**********/12.09.19г. с период на плащане 12.09.2019 г. – 12.10.2019 г. и
период на консумация 31.12.16г.- 27.06.19г. в имот с клиентски номер ****2, ведно със
законна лихва върху главницата , считано от датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК- 18.12.2019г. до изплащане на вземането. След постъпили
възражения по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията ,
предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
27.04.20г. по ч. гр.д. № 74163/2019г. на СРС, 69с-в.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците
въз основа на неформален договор за предоставяне на В и К услуги при публично известни
общи условия, в качеството им на наследници на Е.И.Ш. по отношение на имот , находящ
се в гр. София, ж.к.“АДРЕС. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответниците В и К услуги /доставка на питейна вода и отвеждане на
отпадни води/ в посочения обект, като купувачтите не са заплатили дължимата цена, както и
обезщетение за забава върху нея. Моли съда да установи вземанията така, както са
предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
1
Ответницата С.П. оспорва исковете като неоснователни , като поддържа, че в
процесния период не е живяла в имота . Твърди , че в процесния имот през исковия период е
живял Е.Ш. / нейн брат/. Твърди, че е платила част от търсените вземания – м.03,04,05 и
06.19г. на ищеца преди завеждане на делото. Оспорва качеството си на потребител по
отношение на имота. Релевира възражение за давност на вземанията за периода 31.12.16г.-
27.06.19г. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Ответницата М. ЕМ. ПФ. оспорва исковете с твърдение за недопустимост,
алтернативно- неоснователност.Счита , че от представените с исковата молба писмени
доказателства не се установяват търсените вземания. Твърди се, че по делото не са
предствени ежемесечните фактури за периода 31.12.16г.-27.06.19г., а издадената обща
фактура № ********** не е основание за плащане. Твърди се, че клиентския номер за
процесния период за имота е съвсем различен и по него не се дължи заплащане. Поддържа,
че задълженията за имота са били заплатени от Е.И.Ш. още на 15.07.19г. Моли за
отхвърляне на исковете.Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от
Закона за водите:
За уважаване на иска в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е потребител на
В и К услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния
период ищецът е доставял В и К услуги в претендираните количества в посочения обект,
чиято стойност възлиза поне на претендираната сума.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за неоснователен.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява
от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може
да извършва тази дейност - арг. чл.198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че
оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество. Съгласно
разпоредбата на пар. 1, буква "а" от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги потребители са юридически или физически лица - собственици
или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно
разпоредбата на чл. 9а от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на
водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на
потребителя по реда, определен в договора или в общите условия.
2
С оглед на направеното оспорване от страна на ответниците и липсата на
ангажирани годни доказателства, че в процесния период ответниците са били титуляри на
правото на собственост върху процесния имот, при приложение разпоредбата на чл.
154,ГПК , съдът намира за недоказано наличието на валидно облигационно отношение
между страните за процесния период и имот .
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на
услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на
ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с
решение на ДКЕВР. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ОУ, доставянето на
питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплаща въз основа
на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез
монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения. Отчитането на показанията
на водомерите се извършва от служител на оператора на В и К услуги в присъствието на
потребителя или на негов представител (чл. 21, ал. 4 ОУ), като клаузата на чл. 22, ал. 1 ОУ
регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на
легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на
индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното
количество изразходвана питейна вода. В случай на неосигуряване на представител на
потребителя отчетът се подписва от свидетел (чл. 21, ал. 4, изр. 2 ОУ). При невъзможност за
отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или негов представител и липсата на
друга инициирана от потребителя уговорка за посещение на длъжностно лице в удобно и за
двете страни време, се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се
удостоверява с протокол, подписан от длъжностното лице на оператора и от поне един
свидетел (чл. 22, ал. 4 ОУ). В този случай поради липса на възможност за извършване на
реален отчет, операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл.
46 ОУ - по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост
1м/с.
По делото не са ангажирани от страна на ищеца , въпреки указаната от съда тежест
на доказване и дадена възможност за това, годни доказателства, от които да може да се
направи изводът, че вода реално е потребена в обем, чиято цена е начислена и се претендира
в настоящия процес. От страна на ищеца не са представени по делото доказателства за
реално отчетено количество вода през процесния период и имот, респ. да е съставен
протокол за неосигурен достъп и правилното начисляване на база пропускателна
способност. Ето защо, доколкото фактът на изпълнение не се доказа от ищеца, и при
3
прилагане на чл. 154 ГПК, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответниците следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение за защита и съдействие в исковото производство
в размер на 350лева- на М.П., и в размер на 352лева- на адвоката на ответницата С. ИВ. ПР.
, на осн. чл. 38, ал.1, т.3,ЗА , вр. с Наредба 1/09.07.04г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФИРМА” АД, ЕИК ********* срещу М. ЕМ. ПФ. с
ЕГН ********** иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от
Закона за водите вр. чл. 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни системи
за установяване на вземания за следните суми: 873,71 лева, представляваща цена на
доставени В и К услуги в периода за имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к.“Дружба“,
бл. 44, вх. А, ет.6, ап.18, кл. № ****2 , дължима през периода 12.09.2019г.- 12.10.2019г. ,
ведно със законна лихва от датата на заявлението -18.12.19г. до изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 74163/2019г. по описа на СРС, 69с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФИРМА” АД, ЕИК ********* срещу С. ИВ. ПР. с
ЕГН ********** иск чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от
Закона за водите вр. чл. 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни системи
за установяване на вземания за следните суми: 873,71 лева, представляваща цена на
доставени В и К услуги в периода за имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к.“Дружба“,
бл. 44, вх. А, ет.6, ап.18, кл. № ****2 , дължима през периода 12.09.2019г.- 12.10.2019г. ,
ведно със законна лихва от датата на заявлението -18.12.19г. до изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 74163/2019г. по описа на СРС, 69с-в.
ОСЪЖДА „ФИРМА” АД, ЕИК ********* да заплати на адвокат В.И. К. от
САК с личен № ********** на основание чл. 38, ал. 1, т.3 ЗАдв сумата от 352 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за правна помощ на ответника С. ИВ. ПР. по
исковото производство.
ОСЪЖДА „ФИРМА” АД, ЕИК ********* да заплати на М. ЕМ. ПФ. с ЕГН
4
********** на осн. чл. 78, ал.3 ГПК разноски по делото в размер на 350лева за заплатено
адвокатско възнаграждение .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5