О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……....05.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на
двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Писарова в.ч.т.д.№730/2019г., по
описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 вр. чл. 413, ал.2 ГПК.
Предмет на
разглеждане е частна жалба на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Франция, чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон БЪЛГАРИЯ, ЕИК *********, София, чрез ю.к.Цветомира
Седянкова срещу разпореждане №4677/01.02.2019г., постановено по ЧГД
№1351/2019г. на ВРС, в частта, с която е отхвърлено заявление на банката за
издаване на заповед за парично задължение срещу Д.Д.П., ЕГН **********,
гр.Белослав, заявено по реда на чл.410 ГПК, за вземане в размер на
3 611.11 лева, представляващи договорна възнаградителна лихва по договор
за потребителски заем №PLUS-15070095 от 26.07.2017г., начислена за периода от
20.01.2018г. до 20.07.2022г. В останалата част подаденото от банката заявление
вх.№7183/30.01.2019г. е било уважено и не е предмет на производството по чл.413 ГПК.
В жалбата
се излага, че разпореждането на съда е неправилно и незаконосъобразно. Във
връзка с изводите на съда, жалбоподателят излага, че по въпроса за настъпилата
предсрочна изискуемост и на вземанията за възнаградителна лихва, включени в
непадежираните и предсрочно изискуеми анюитетни вноски, при предсрочна
изискуемост на главницата е постановено решение по т.дело №610/2011г. на Първо
т.о. на ВКС, ТК. Твърди, че претендираната със заявлението сума в размер на 3
611.11 лева представлява по естеството си именно възнаградителна лихва и такси.
Поддържа, че съдът в заповедното производство по чл.410 ГПК се произнася по
въведените от заявителя твърдения, а дали вземането действително съществува и в
какъв размер, са въпроси от производството по чл.422 ГПК. Според жалбоподателя
смисъла на производството по чл.410 ГПК е да се провери дали вземането е спорно
или не. Поддържа още, че съдът не е изпълнил задължението си да даде указания
за водене на иска по чл.415, т.3 ГПК – по отхвърлителния диспозитив. Поради
това се претендира отмяна на разпореждането в обжалваната част и вместо това
постановяване издаването на заповед и за сумата от 3 611.11 лева.
Съдът
преценява частната жалба за редовна и производството по нея – допустимо. Жалбата
е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна, чрез процесуалния и
представител и при съобразяване изискванията към редовността на частните жалби.
Препис от същата не подлежи на връчване на насрещната страна.
За да се
произнесе по жалбата съдът прецени, че пред ВРС е подадено заявление по чл.410 ГПК от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., чрез БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.,
клон БЪЛГАРИЯ, ЕИК *********, София, за издаване заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу Д.Д.П., ЕГН **********, гр.Белослав, за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж, рег.№ *********, действащо чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК *********, гр. София, срещу
длъжника Д.Д.П., ЕГН **********, гр.Белослав, за следните суми: сумата от
4909,24 лв. (четири хиляди деветстотин и девет лева и двадесет и четири
стотинки), представляваща незаплатена главница по договор за потребителски заем
№ PLUS-15070095 от 26.07.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване заявлението в съда на 30.01.2019г., до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 449,08 лв. (четиристотин четиридесет и девет лева и
осем стотинки), представляваща мораторна лихва, начислена за периода от
20.02.2018 г. до 14.01.2019 г., както и сумата от 137,04 лв. (сто тридесет и
седем лева и четири стотинки), представляваща сторени в заповедното производство
разноски. В тази част съдът е уважил заявлението като издал заповед за
изпълнение на парично задължение до размера на тези суми. В останалата част, по
отношение на сумата от 3 611.11 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 20.01.2018г. до 20.07.2022г. съдът отхвърлил заявлението като
формирал мотиви, че след обявяване предсрочната изискуемост е отпаднала
възможността на кредитора за възнаграждение за отпуснатия кредит под формата на
лихва. Освен това, при липса на възможност за разграничение на падежирала
главница и непадежирала такава, размерът на възнаградителната лихва не може да
бъде определен от общо посочения в заявлението. Съдът е изложил също, че
претендирането на лихва за бъдещ период – до 2022г. е недопустимо.
Действително,
в подаденото пред ВРС заявление, в т.9 заявителят е посочил точно размер и
характер на вземането от 3611.11 лева. В т.12 е уточнено, че на потребителя е
отпусната сума от 5000 лева потребителски заем ведно със закупуване на
застраховка от 1680 лева. Въз основа на това за длъжника е възникнало
задължение да погасява месечно в срока на договора заема на вноски от 180.37
лева, в която сума влиза част от главницата ведно с оскъпяването съгласно ГПР и
ГЛП. Твърди се, че поради неплащане на
две поредни вноски задължението е станало предсрочно изискуемо считано от
20.02.2018г., за което длъжникът е своевременно уведомен от банката.
Съгласно
чл. 410, ал.2 ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК. В този смисъл същото следва да съдържа пълна и ясна индивидуализация на
вземането, което се претендира, както и изложение на фактите, от които то се
извежда, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу
заповедта или не. / в този смисъл т.2б от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г./ Абсолютна процесуална предпоставка за
уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата
редовност от външна страна, а редовността на заявлението включва конкретно
изложение на обстоятелствата, на които се основава иска. В процесното заявление
липсва изложение на фактите относно вземането за възнаградителна лихва –
годишният процент на разходите по кредита, условията и начина на формиране на
възнаградителната лихва, а сумата е посочена общо за период, който надхвърля
датата на сезиране на съда със заявлението. Същевременно законът не поставя
изискване за прилагане към заявлението на документите, на които се основава
вземането на кредитора. При липса на изискване за прилагане на договора /ЗПК/,
нормите относно начина на формиране на отделните компоненти от вноските, тези
реквизити следва да намерят отражение в заявлението. Нито в т.12, нито в т.14
от заявлението са изложени обстоятелства относно начина на формиране на вземането
за възнаградителна лихва освен посоченото в т.12, че същото участва при
формиране на погасителната вноска. Изложени са единствено обстоятелства относно
спиране на плащанията по договора и настъпване на договорното условие за
предсрочна изискуемост на 20.02.2018г. поради просрочие на две или повече
месечни вноски, считано от падежа на втората неплатена вноска. Информация
относно начина на формиране на претенцията за заплащане на възнаградителната
лихва липсва.
Възнаградителните
лихви съставляват цена на финансовата услуга и се начисляват като следствие от
разсроченото изпълнение на задължението за връщане на главницата. При обявяване
на кредита за предсрочно изискуем възнаградителна лихва не следва да се
начислява поради отпадане преимуществата на срока, съответно и на правото на
ползване на кредита занапред. При обявена предсрочна изискуемост кредиторът има
право да претендира договорни лихви единствено за просрочените и изискуеми
месечни анюитетни вноски до датата на предсрочна изискуемост, в случая до
20.02.2018г., но не и за последващ период до 2022г. Тъй като липсата на
конкретизация на отделните периодични задължения за лихва препятства
възможността за присъждане на договорни лихви с настъпил до датата на обявяване
на предсрочната изискуемост падеж, искането за издаване на заповед за
изпълнение в тази част следва да се отхвърли изцяло. Претендиране на
възнаградителна лихва за бъдещ период след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до 2022г. е недопустимо. Такава се дължи върху ползваните пари по договора
до настъпване на предсрочната изискуемост, след което кредиторът има право да
търси, освен неиздължената главница и обезщетение за забава в размер на
законната лихва.
Поради
достигане до идентични изводи с тези на ВРС, разпореждането в обжалваната част
следва да бъде потвърдено. Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане № 4677/01.02.2019г., постановено по ЧГД №1351/2019г. на ВРС, в
частта, с която е отхвърлено заявление на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Франция,
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон БЪЛГАРИЯ, ЕИК *********, София
срещу Д.Д.П., ЕГН **********, гр.Белослав, за заявено по реда на чл.410 ГПК
вземане в размер на 3 611.11 лева, представляващи договорна
възнаградителна лихва по договор за потребителски заем №PLUS -15070095 от
26.07.2017г., начислена за периода от 20.01.2018г. до 20.07.2022г., на
основание чл.413 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: