Решение по дело №56/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Европа-транс 2001“ ЕООД срещу решение № 760/14.11.2023 г. по а.н.д. № 1494/2023 г. по описа на РС - Русе, с което е потвърден електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ и дружеството е осъдено да заплати на АПИ сумата от 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. С издадения ЕФ, за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. на основание чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал.2, т. 3 ЗДвП.

В жалбата излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението на въззивния съд, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяната на решението на РС - Русе и обжалвания ЕФ. Претендират се разноски за производствата пред Русенски районен съд и Административен съд Русе.

Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“ - чрез юрисконсулт, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Иска да се потвърди оспореното решение на въззивния съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба.

Жалбата е допустима. Подадена е в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

При правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд стигнал до извода, че ЕФ е издаден при спазване на всички материално правни и процесуални изисквания и в съответствие с целта на закона и с обжалваното решение го потвърдил.

Решението е неправилно постановено.

При касационната проверка и при съобразяване на произнасянето на СЕС по дело С-61 на СЕС, касационният съд намира следното: Съдържащото се в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., изискване за съразмерност, не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. СЕС е приел и че принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата. Разпоредбите на чл. 179, ал. 3б ЗДвП и 187а, ал. 2, т. 1, 2 и 3 ЗДвП не допускат извършването на преценка относно тежестта на санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на техния размер, а предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер. Доколкото в правомощията и компетенциите на съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагането на приетия такъв от законодателните органи, не е възможно тълкуване на националния закон по начин, съответен на Директивата. Поради това, единственият начин, който гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитава предоставените на частноправните субекти права, е непропорционалната национална санкционна уредба - чл. 179, ал. 3б ЗДвП, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗДвП, да бъде оставена без приложение.

Само това основание е достатъчно да се приеме, че наложената имуществена санкция е незаконосъобразна, поради което оспорения ЕФ следва да се отмени.

Във връзка с горното, настоящият касационен състав счита, че въззивната инстанция е постановила неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени издадения ЕФ.

Искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции е направено своевременно, но е неоснователно, тъй като и в производството пред въззивния съд, и в касационното производство не са представени доказателства за договорен и заплатен адвокатски хонорар.

Така мотивиран на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Административен съд - Русе

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №760/14.11.2023 г. по а.н.д. № 1494/2023 г. по описа на РС - Русе . и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ Електронен фиш №**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, на „Европа-транс 2001“ ЕООД, ЕИК104545230 е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. на основание чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал.2, т. 2 ЗДвП.

Решението е окончателно.