Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………26.11.2020 година……………..Град ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…Седми граждански състав
На………шести
ноември……………….………...…….……..……..Година 2020
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Теодор Петков…...………………………………………………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като
разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 5981…по описа за………….….…………2019 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищецът
„Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за вземанията си към С.Г.А..
В резултат на това било образувано ч. гр. дело 4030/2019 г. по описа на
Старозагорски районен съд и издадена заповед за изпълнение, връчването на която
станало при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Ищецът сочи в исковата молба, че на името на
ответницата била открита партида във „В и К“ ЕООД гр. ***, с № 075688 за имот,
находящ се в гр. ***, кв. ***, ***. През периода м. декември 2017 г. – м.
януари 2019 г. ищецът доставил на потребителката питейна вода на обща стойност
546,51 лв. Съгласно чл. 44 от ОУ ответницата дължала и обезщетение за забава в
размер на 33,27 лв.
За периода 01.02.2018 г. до 15.02.2019 г. ответницата
дължала на дружеството сума в размер на 546,51 лв., представляваща изконсумирана
от домакинството й вода за горепосочения период от време, за което задължение
били издадени квитанции. За закъснялото плащане от 01.03.2018 г. до 12.04.2019
г. ответницата дължала и лихва в размер на 33,27 лв.
Ищецът моли съда да признае за установено, че
ответницата С.Г.А. дължи на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД сума в размер
на 546,51 лв., представляваща изконсумирана питейна вода по партида № 075688 за
имот, находящ се в гр. ***, кв. „Трите чучура-юг“ №57, вх.А, ет.15, ап.90, за
периода от 01.02.2018 г. до 15.02.2019 г., както и законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до РС – Ст. Загора по ч. гр. д. №
4030/2019 г. - 02.08.2019 г. - до окончателното плащане. Претендира се също
така обезщетение за забавено плащане в размер на 33,27 лв. за периода от
01.03.2018 г. до 12.04.2019.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
назначеният особен представител на ответницата е подал отговор на исковата
молба, в който заема позиция за неоснователност на иска. Оспорва
обстоятелството, че ответницата имала открита партида във „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД под № 075688, като с откриването й и ползването на
съответните услуги между експлоатационното предприятие и потребителя възникнали
договорни отношения, по силата на които "ВиК" ЕООД се задължавало да
доставя питейна вода и да отвежда отпадъчната такава до и от имота на абоната,
а той - да заплаща консумираната и отчетена от инкасатора вода и че в следствие
на тези договорни отношения ответницата била запозната и била обвързана от
Общите условия на ищцовото дружество.
Дори да било налице възникнало валидно облигационно
отношение, липсвали каквито и да било данни и доказателства обективно да са
предоставени на ответницата или в обект, нейна собственост, услугите, за които
се претендирало цена и обезщетение за забавено изпълнение.
Не било ясно как са определени падежите на
претендираните вземания и от кой момент се считало, че ответницата изпаднала в
забава. Цитираният от ищеца в исковата молба текст на чл. 44 от Общите условия,
предвиждал единствено възможността на дружеството да получи обезщетение за
забавено изпълнение в случай, че потребителят не изпълнил в срок задължението
си.
Сочи, че съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и Общите
условия на оператора „ВиК“ ЕООД *** изразходваните количества питейна вода се
отчитали по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператор,
също така било уредено и как и по какъв начин се отчитал водомер на потребител
за питейно-битови нужди.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Старозагорски районен съд, VII
граждански състав, е бил сезиран с положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 198о от Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
За да са основателни исковете, в тежест
на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че между
страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, по което
кредиторът е изпълнил задълженията си да предостави ВиК услуги на ответницата
през процесния период, а ответницата е изпаднала в забава.
Налице са процесуалните предпоставки за
съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.
422 ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, а
исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Не е спорно между страните по делото, а
и от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че е налице партида с номер ********* на името на ответницата с
абонатен № 193611 за процесния обект с адрес: гр. ***, кв. „***, ***. От същото
заключение, което не е оспорено от страните се установява, че по партида №
********* на С.Г.А., абонат № 193611, с адрес *** е установено задължение по всички квитанции, описани и приложени
към исковата молба /л. 7-12 от делото/ в общ размер 546,51 лв. с ДДС;
потребената вода по партидата на ответницата е фактурирана на база реален отчет
от водомер, като задължението не е платено. Вещото лице дава заключение, че
лихвата за забава в плащането на посочените задължения е в общ размер 33,24
лв., подробно посочена по размер и период в заключението.
Установява се от приетия по делото
договор /л. 70-71 от делото/, че на 30.05.2011 г. между Община *** от една страна
като наемодател, и ответницата С.А., като наемател, е сключен договор за наем
на общинско жилище, находящо се в гр. ***,
кв. „***, ***, за срок от десет години. В чл. 10, от договора е уговорено, че
наемателят е длъжен да заплаща разходите за консумирана топлинна и електрическа
енергия, топла и студена вода, телефон и други консумативни разходи за наетия
от него имот пряко на експлоатационните предприятия в установените срокове. От
представената Заповед № РД-25-936/27.05.2011 г. /л. 69 от делото/, издадена от
кмета на община ***, се установява, че със заповедта ответницата е настанена в
жилище – общинска собственост, находящо се в гр. ***, кв. „***, *** за срок от десет години, като за условията на
ползването на жилището се сключи договор. Представен и е и договор за доставка
на вода и отвеждане и пречистване на отпадъчни води от 21.05.2011 г. /л. от
делото/, в който ответницата е посочена като потребител.
Представения по делото карнет /л.68-70
по делото/ не отговаря по номер на посочения в квитанциите и от вещото лице в
заключението на съдебно-икономическата експертиза, както и не обхваща целия
период, за който ищецът претендира заплащане на доставени услуги – липсват
данни за отчитане през 2019 г. Посочени са 2016 г., 2017 г. и 2018 г., като
2017 г. се намира между две отчитания през 2018 г., нещо което е фактически
невъзможно. Отделно от това за почти всички месеци има невписани отчетени данни
и липсва положен подпис от потребителя или негов представител.
От приложеното частно гражданско дело № 4030/2019 г.
по описа на Старозагорски районен съд, се установи, че на основание чл. 410 ГПК
съдът е издал заповед за изпълнение № 2093/05.08.2019 г. за изпълнение на парично
задължение, за сумата 546,51 лв. за главница за доставка на питейна вода и
отведена канална вода по партида № 075688, за периода от 01.02.2018 г. до
15.02.2019 г., с 33,27 лв. лихва за периода от 01.03.2018 г. до 12.04.2019 г. и
законна лихва върху главницата, считано от 02.08.2019 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 265,00 лв. разноски по делото.
Не се твърдят или установяват извършени плащания от
ответницата по процесните фактури.
При така
установената фактическа обстановка Старозагорски
районен съд намира от правна страна следното:
Предмет на установяване по така предявените искове е
наличието на облигационно отношение между страните, въз основа на факта, че
ответницата е потребител на ВиК услуги и предоставянето на такива услуги от
ищеца за процесния обект. На установяване подлежи и обстоятелството, че за
процесния период ищецът в изпълнение на задълженията си извършил услуги по
доставка на питейна и отвеждане на канална вода в имота на ответника,
изискуемостта на вземането за плащане цената на предоставените услуги и
обезщетението за забава, както и размера на главница /стойност на доставените
услуги/ и на обезщетението за забава. Казаното означава, че за основателността на предявените искове ищецът следва
да установи следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на облигационно правоотношение
с ответника по валидно сключен договор за доставка на ВиК услуги при общи
условия; 2. реално доставяне на твърдяните ВиК услуги от ищеца през посочения в
исковата молба период; 3. стойността на доставените ВиК услуги в претендирания
в исковата молба размер; 4. Наличие на забава е нейния начален момент. При доказване на горното, в тежест на ответницата е да
докаже, че е погасила задълженията си.
Възраженията на ответника се свеждат до три момента –
1/ оспорва се наличието на договорни правоотношения с ищеца по делото, т.е.
наличието на първата предпоставка за уважаването на иска, 2/ сочи, че не е
установено, че на обекта е доставено и
отведено количество вода, които съвпадат с отчетените, както и стойността на
услугата и 3/ не била ясно как ответницата е изпаднала в забава.
В тази връзка спорът между страните от една страна е
досежно това налице ли е облигационно правоотношение между тях, което да
ангажира отговорността на ответницата като длъжник на ищеца, а от друга и
досежно размера на потребеното количество вода и съответно дължимите суми в
жилището, обитавано от ответницата – собственост на Община ***. При постановяване на настоящото решение
настоящият съд изцяло съобрази и вече формираната практика на Старозагорски
окръжен съд обективирана в решение № 194/30.06.2020 г. на Старозагорски окръжен
съд по в.т.д. № 1049/2020 г. по дело на същия ищец със същия предмет.
Съгласно § 1, т. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги „Потребители“ са: юридически или физически
лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
В и К услуги. Понятието потребител на ВиК услуги се съдържа и в чл. 3 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
съгласно който потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни
и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Наредбата е издадена на основание чл. 135, т. 15 ЗВ и
чл. 84, ал. 3 ЗУТ. Аналогично е и съдържанието на отменената Наредба № 9 от
1994 г., която е определяла като абонати юридически или физически лица, които
са собственици на съответния водоснабдяван имот или съответно отделните
собственици на имоти в етажната собственост.
Съдът намира, че от ищцовата страна не е проведено
пълно и главно доказване на фактите, обосноваващи твърдяното облигационно
правоотношение между страните. Ищецът не установи, че ответницата е
материалноправно легитимирана да отговаря по исковете. По делото не са
ангажирани доказателства тя да е собственик или ползвател /носител на
ограничено право на ползване/ на посочения в исковата молба имот, каквото
качество изисква по отношение потребителя горепосочения нормативен акт.
Напротив, няма спор, че процесният имот е общинска собственост, съответно няма
спор, че в полза на ответницата не е учредявано ограничено вещно право върху
същия имот. Ищецът поддържа, че ответницата е потребител на имота в качеството
си на наемател. В закона, обаче, наемателят не е уреден като потребител на ВиК
услуги. Разпоредбата на чл. 8, ал. 9 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи предвижда, че наемателят на
водоснабдявания имот може да заплаща ВиК услугите от името на наемодателя, като
е длъжен да спазва изискванията на тази наредба и на договора, а когато
наемателят не спазва задълженията съгласно общите условия и договора, отговорен
за тях е наемодателят, тъй като е налице задължение
на потребителите да заплащат ВиК услугите съгласно чл. 43, ал. 2, т. 1 Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. Или по смисъла на нормативния акт, уреждащ процесното
правоотношение, последното възниква между ВиК оператора и собственика на имота,
а наемателят може да бъде само платец на услугите, съответно при неизпълнение,
отговаря не той, а наемодателят, който е потребител в отношенията с оператора. От буквалния прочит на нормата се установява, че за
разлика от отговорността на наемодателя, отговорността на наемателя към ВиК
оператора е факултативна – наемателят може, но не е длъжен да заплаща пряко на
оператора стойността на ВиК услугите, вкл. и цената на доставената питейна
вода. Това задължение той може да изпълни и чрез своя наемодател. И това е
така, защото според чл. 3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. наемателите не
са потребители на ВиК услугите, а стойността на същите се дължат на оператора
от собственика на водоснабдявания имот, който има това качество - потребител.
Ако наемателят е неизряден и не изпълнява това свое задължение според
цитираната разпоредба, отговорността се носи от наемодателя. Това разрешение
съответства и на съдържанието на вътрешните отношения между наемодателя и
наемателя - в случай, че наемодателят, като отговорно съгл. чл. 8, ал.9, изр.2
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. лице плати цената на консумираната от наемателя
питейна вода, то той има иск по чл. 233, ал.2, пр.2 от ЗЗД срещу последния.
Следователно при отдаване на водоснабдения имот под наем наемателят не
придобива качеството на потребител по смисъла на чл. 3 от Наредбата. Страна по
материалното правоотношение с ВиК оператора остава собственика на имота или
притежателя на ограничено вещно право на ползване или право на строеж. С
цитирания текст от наредбата е предвидена само правна възможност задължението
на потребителя да заплаща цената на услугите да бъде изпълнено от наемателя, но
при липса на плащане, претенцията на доставчика на услугата следва да се насочи
към потребителя на услугата.
Правилата на цитирания подзаконов
нормативен акт са доразвити в Общите условия на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД
гр. ***. В действалите до 2014 г. ОУ – чл. 2, ал. 3 и чл. 62, ал. 2 от ОУ
/когато Община *** и ответницата са сключили процесния договор за наем през
2011 г./ е предвидена принципната възможност наемателят на водоснабдяваното
жилище също да е потребител, и в този смисъл титуляр на дадена партида, но при
определени условия – ако собственикът на водоснабдявания имот с изрична
декларация – съгласие изрази готовността си да носи солидарна отговорност с
наемателя за дължимите суми за времетраенето на наемното правоотношение. Това
правно разрешение е възпроизведено и в ОУ на ищеца действали след 2014 г.
/вж. решение
№ ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР/ – в чл. 3, ал. 2 е посочено, че потребител може
да бъде и наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги - за времето на
наемното правоотношение, при условие, че собственикът или титулярът на вещното
право на ползване на имота лично декларира съгласие пред В и К оператора или
бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му, това лице
/наемател/ да бъде потребител на В и К услуги за определен срок. Т.е. в ОУ на ВиК оператора е предвидено изключение –
разпоредбата на чл. 2, ал. 3, в която по обща договореност между оператора,
собственика и наемателя, е допустимо последният да придобие качеството
потребител. В нея е предвидено, че наемателят може да бъде потребител, ако е налице
съгласие на наемодателя - дадено лично или с нотариално заверена декларация
пред ВиК оператора. Ако такава
декларация не е била представена, последния няма качеството потребител, а
отговорност за неплатената цена на доставената питейна вода, съгласно чл. 8,
ал. 9, изр. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. носи единствено собственика на
имота /така решение № 194/30.06.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д.
№ 1049/2020 г./. Не е спорно, че
такава декларация няма подписана от
представител на общината - наличие
на съгласие не се твърди в исковата молба и не се установява. Не се твърди
или установява собственикът на имота чрез своя законен или упълномощен
представител да е изявявал съгласие пред ищцовото дружество относно това
ответницата, като наемател, да фигурира като потребител на услугите и страна по
правоотношението с ищеца. Ищецът не представи по делото такава декларация,
изходяща от собственика Община ***, за да установи, че ответницата е придобила
качеството на потребител. При това положение ответницата не притежава това
качество, а отговорност за неплатената цена на доставената питейна вода,
съгласно чл. 8, ал. 9, изр.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., носи единствено
собственика на имота Община ***. Самото обстоятелство, че понастоящем партидата
се води на името на ответницата не може да служи за доказателство, че тя е
придобила това качество по установения в Общите условия ред. Въобще не става ясно по какъв начин и на какво
основание партидата се води на името на ответницата. От друга страна откриването
на партида на името на наемателя не съставлява правопораждащ облигационно
правоотношение факт /така решение № 61/16.03.2016 г. на Добрички окръжен съд по
в.гр.д. № 68/2016 г./. В решение №
32/11.01.2016 г. на Варненски окръжен съд по в.т.д. № 1612/2015 г. също се
сочи, че когато в ОУ е предвидено обвързване като потребители на доставените
услуги в имоти, свързани с водопреносна и канализационна система на
собствениците на имоти и жилища в етажна собственост /чл. 2, ал.1/, при липса
на изрично съгласие /чл. 61/ за откриване на партида на друг ползвател в
собственото му жилище потреблението следва да се извършва по партидата на
собственика, който остава единствено отговорен за заплащане на задълженията.
В решение № 1237/01.10.2020 г. на Бургаски
окръжен съд по в.гр.д. № 2079/2020 г. също е прието, че в случая липсва
декларация с изразено съгласие за солидарна отговорност на собственика с
наемателя-ищцата. Затова и правилно е прието от първата инстанция, че липсва
основание, на което ищцата да плаща на водоснабдителното дружество
изразходената от нея вода. Клиент на ответника е Община Бургас, която е
собственик на имота е като такъв е в облигационно отношение с ответника и
съответно дължи заплащане на консумираната вода.
Следва да се отбележи,
още че
ОУ на оператора, съобразно чл. 11, ал. 7 и 8 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им, а в последващ период от 30 дни потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия,
които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. По аргумент за
противното, когато потребителят не се е възползвал от тази нормативно уредена
възможност, ОУ стават
задължителни за потребителя. В случая няма данни
Общината да се е възползвала от
правото си да изрази несъгласие и да е подписала допълнително писмено
споразумение. Съобразно тези ОУ и в двата случая: когато наемателят
е потребител /има открита партида на негово име/ и в случая, когато партидата
се води на собственика или носителя на вещното право на ползване, собственикът
или ползвателят са отговорни за сумата, дължима за ВиК услугите - в този смисъл е и разпоредбата на чл. 8, ал.9 от
Наредба № 4/2004 г., която
както се посочи предвижда, че наемателят на водоснабдяван имот може да заплаща услугите ВиК от името на наемодателя, като е длъжен
да спазва изискванията на наредбата и на договора. Когато наемателят не спазва
задълженията съгласно общите условия и договора, отговорен за тях е
наемодателят /така решение № 194/30.06.2020 г. на Старозагорски окръжен
съд по в.т.д. № 1049/2020 г., решение
№ 1237/01.10.2020 г. на Бургаски окръжен съд по в.гр.д. № 2079/2020 г., решение
№ 381/28.10.2019 г. на Пазарджишки окръжен съд по в.гр.д. № 652/2019 г. решение № 559/01.06.2020 г. на Бургаски окръжен съд по
в.гр.д. № 268/2020 г., решение № 969/13.10.2014 г. на Бургаски окръжен съд по
в.гр.д. № 1321/2014 г., решение №
586/11.11.2015 г. на Великотърновски окръжен съд по в.гр.д. № 652/2015 г., решение
№ 996/06.12.2017 г. на Бургаски окръжен съд по в.гр.д. № 1443/2017 г./. В
решение № 3523/16.06.2020 г. на Софийски
градски съд по в.гр.д. № 1507/2020 г.
също се сочи, че съгласно чл. 8, ал. 9 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, наемателят на водоснабдяван имот
може да заплаща услугите ВиК от името на наемодателя, като е длъжен да спазва
изискванията на тази наредба и на договора. Когато наемателят не спазва
задълженията съгласно общите условия и договора, отговорен за тях е
наемодателят. Следователно нормативната уредба - Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. предвижда
качеството „потребител“ на ВиК услуги да възниква единствено по отношение на
определена категория лица - носители на вещни права или концесионно право, като
никакви други облигационни правоотношения на договорно или извъндоговорно
основание, включващи в съдържанието си фактически възможността да се държи
съответния обект, присъединен към водоснабдителната и канализационна мрежа, не
могат да обосноват възникване на правоотношение с оператора на ВиК мрежата, а
са относими единствено в отношенията между собственик/титуляр на ограничено
вещно право или концесия и лицето, което фактически ползва имота. Собственикът
или титулярът на вещни права върху имота в сграда в режим на етажна собственост
по презумпция на закона се смята за потребител на ВиК услуги. Такава законова
презумпция не е предвидена по отношение на държателите на имота въз основа на
облигационно правоотношение. При изричното оспорване на качеството на
потребител от страна на ответника, установяването единствено на факта, че е
открита индивидуална партида на ползвателя, без да е ясно дали това е станало
служебно или въз основа на искане, съответно по чие искане, не може да обоснове
извод за възникването на договорно правоотношение между страните.
Действително в договора за наем от
30.05.2011 г. е уговорено наемателят да заплаща консумативите за ползването на
имота - топлинна и електрическа енергия, топла и студена вода. Това, обаче, не
означава, че той става страна в правоотношението със съответните доставчици, а
единствено, че заплащането ще се осъществява от името на наемодателя. И ако
консумативите не са платени от наемателя, той ще отговаря пред наемодателя за
това си неизпълнение на договора за наем, а спрямо ищцовото дружество
отговорност носи потребителят - собственик на имота. След като по делото не се
доказва да е налице хипотеза по чл. 2, ал. 3 от Общите условия на ищеца, то
приложима е нормата на чл. 8, ал. 9 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи и в случаите, когато наемателят не спазва задълженията
съгласно общите условия и договора, отговорен за тях следва да е наемодателят.
Основание за ангажиране на имуществената
отговорност на наемателя за доставеното количество вода не дава и нормата на
чл. 232, ал. 2 ЗЗД, предвиждаща, че наемателят е длъжен да плаща наемната цена
и разходите, свързани с ползването на вещта, тъй като тази разпоредба има
действие в отношенията между наемодателя и наемателя, а не по отношение на
трети лица, каквото несъмнено е доставчикът на ВиК услуги. Представения по делото договор от 31.01.2011 г. също
не води до извод, че ответницата е придобила качеството потребител. От една
страна договорът е типов и при анализ на неговите клаузи - напр. т. 2.4.4. възлагаща задължение за
уведомяване на ВиК оператора при смяна на собствеността на имота, нещо което
наемател не може ни е длъжен да прави, се вижда, че е подобни договори се
сключват със собствениците на имоти. От друга страна не може да преодолее
изискването за предоставяне на декларация съгласие от страна на собственика на
имота. Това означава, че дори ответницата да не изпълнява задълженията си по
този договор, предвид липсата на законовите предпоставки и тези на ОУ същата да
притежава качеството потребител, отговорен за заплащане на консумираната вода
остава наемодателят. Договорът от 31.01.2011 г. единствено дава правна
възможност задължението на потребителя да заплаща цената на услугите да бъде
изпълнено от наемателя /арг. чл. 8, ал. 9 от Наредба № 4/2004 г. - наемателят
на водоснабдяван имот може да заплаща услугите ВиК от името на наемодателя/, но
при липса на плащане, претенцията на доставчика на услугата следва да се насочи
към потребителя на услугата, при липсата на качество потребител за
ответницата-наемател. Наемателят не става потребител на услуги ВиК, когато
заплаща цената на доставените от оператора ВиК услуги в наетия обект през
времетраене на наемното правоотношение. Така той изпълнява свое задължение към
наемодателя по член 232, ал. 2 ЗЗД /освен ако в договора за наем не е уговорено
друго/ за разходите, свързани с ползването на вещта и освобождава потребителя
от задължението му към ВиК оператора съгласно член 73, ал. 1 ЗЗД и член 8, ал.9
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. /така решение № 61/16.03.2016 г. на Добрички
окръжен съд по в.гр.д. № 68/2016 г./.
По тези съображения и на основание
чл. 8, ал. 9 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. настоящият съд приема, че по време на
съществуването на наемно правоотношение за процесния имот между Община *** и
ответницата Д. А. отговорен за заплащане на изразходваното количество вода е
бил собственикът на водоснабдения имот, в случая общината, а не ответницата,
тъй като тя не притежава право на собственост или ограничено вещно право върху
имота.
Налице е и второ самостоятелно основание за отхвърляне
на иска - ищецът не доказа, че е бил изправна страна по твърдяното
правоотношение, респективно, че е доставял твърдените услуги за посоченото в
исковата молба жилище. Според общите условия, приложени по делото, количествата
доставена вода се отчитат посредством показания на водомер в присъствието на
потребителя или негов представител, който подписва показанията. Подобна е
разпоредбата на в чл. 32, ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., съгласно която
отчетените данни по ал.2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно
с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен
път. Както се посочи по-горе представения по делото не отговаря по номер на
посочения в квитанциите и от вещото лице в заключението на
съдебно-икономическата експертиза, както и не обхваща целия период, за който
ищецът претендира заплащане на доставени услуги – липсват данни за отчитане
през 2019 г. Посочени са 2016 г., 2017 г. и 2018 г., като 2017 г. се намира
между две отчитания през 2018 г., нещо което е фактически невъзможно. Отделно
от това за почти всички месеци има невписани отчетени данни и липсва положен
подпис от потребителя или негов представител.
С оглед изводите на съда за липсата на
материалноправна легитимация за ответника да отговаря за изпълнението
претендираното вземане за цената на ВиК услугите, главният иск се явява
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло. При така формирания извод за
липса на главен дълг, следва да се отхвърли и акцесорния иск за заплащане на
мораторно обезщетение. Изцяло в смисъла на настоящото решение е
горепосоченото решение № 194/30.06.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.т.д. № 1049/2020 г. и решение №
1237/01.10.2020 г. на Бургаски окръжен съд по в.гр.д. № 2079/2020 г.
При този изход на делото, с оглед задължителното
тълкуване на закона, дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът,
който разглежда иска по чл. 415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство. С оглед
изхода на спора, неоснователно се явява искането на ищеца за присъждане на
направените в заповедното и в настоящото производство разноски, а на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответницата направените от нея разноски.
Доколкото по делото не са претендирани и не са представяни доказателства за
направени такива от назначения особен представител, разноски не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски районен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „ВиК“ ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град ***, ул. „Христо Ботев“ №
62, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 198о ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено по
отношение на С.Г.А., ЕГН: ********** и адрес ***, че дължи на „ВиК“ ЕООД, сумата от 546,51 лв. /петстотин четиридесет и шест лева и петдесет и една
стотинки/, представляваща главница за потребени ВиК услуги по квитанции с
номера както следва: **********/01.02.2018 г., **********/01.03.2018 г.,
**********/01.04.2018 г., **********/28.04.2018 г., **********/28.05.2018 г.,
**********/28.06.2018 г., **********/28.07.2018 г., **********/28.08.2018 г.,
**********/28.09.2018 г., **********/28.10.2018 г., **********/15.11.2018 г.,
**********/15.12.2018 г., **********/15.01.2019 г., и **********/15.02.2019 г.
за имот находящ се в гр. ***, кв. ***, ***, партида № ********* и абонатен
номер 193611 и за сумата от 33,27 лв.
/тридесет и три лева и двадесет и седем стотинки/ представляваща обезщетение за
забава за периода 01.03.2018 г. – 14.03.2019 г. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението – 02.08.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 2093/05.08.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4030/2019 г. по
описа на Старозагорски районен съд, като неоснователни.
Решението може да бъде обжалвано пред Старозагорски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи
препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: