Р Е Ш
Е Н И Е
№ 79
Гр. Перник, 31.05.2022 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание
проведено на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния секретар Е. В.** и с участието на прокурор М.
Л.***, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 79 по описа за
2022 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „**“ ООД, с ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление: област П., община Т.**, с. П.**, представлявано
от Я.С.Я.**– управител, чрез адвокат Б.Б.Б. ***, ул. „**, офис ** срещу съдебно решение № 158
от 24.02.2022 година, постановено по АНД № ** по описа за 2021 година на
Районен съд Перник, с което е потвърдено наказателно постановление № 34 от
24.02.2021 година на директора на Регионална инспекция по околната среда и
водите, с което на основание чл. 53, ал. 1 и чл. 83, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и
чл. 145, ал. 2, предложение първо, във връзка с чл. 145, ал. 1, т. 1 от Закона
за управление на отпадъците на „**“ ООД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление: област Перник, община Т.**, с. П.**, представлявано от Я.С.Я.**–
управител е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева за
извършено нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 67, ал. 1 и чл.
145, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния
съд е неправилно, незаконосъобразно поради допуснати нарушения на материалния
закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а също и явно
несправедливо. В тази връзка сочи и следните касационни основания по смисъла на
чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК за отмяна на оспорвания съдебен акт.
Излага доводи, че не той е субект на извършеното административно нарушение, че
е налице несъобразяване с императивната разпоредба на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4,
т. 7 и т. 9, във връзка с необходимите реквизити, които трябва да съдържа акта
за установяване на административно нарушение. Твърди, че не са обсъдени и
събрани всички доказателства, които по еднозначен начин да докажат неговата
вина. Моли съда да отмени решението на районния съди постанови друго, с което
да отмени издаденото наказателно постановление.
В проведеното съдебно заседание на 18.05.2022 година
касаторът, редовно призован се представлява от адвокат Б.Б. ***, който поддържа
жалбата и претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, за
което прилага списък по чл. 80 от ГПК.
В проведеното съдебно заседание на 18.05.2022 година,
ответникът по жалбата Регионална инспекция по околната среда и водите – С.**
/РИСОВ С.**/, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
В проведеното съдебно заседание на 18.05.2022 година,
представителят на Окръжна прокуратура П., намира касационната жалба за
неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото
пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
След извършена касационна проверка в пределите на чл. 218,
ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма, по допустима жалба. Същото обаче е неправилно поради нарушение на
материалния закон, а съображенията за това са следните:
В хода на настоящото производство е установено, че на
28.05.2020 година във връзка с получен сигнал от гражданин с вх. №
С-13/03.02.2020 година в РИОСВ П.**, експерти от РИОСВ С.**, съвместно със
служители на МВР П**, извършили проверка на място в поземлен имот с
идентификатор **по КК и КР на град П., находящ се на адрес гр. П., кв. **“, ул.
„***. Въз основа на представен нотариален акт № 166, том I, рег. № 1549, дело № 144 от 2014 година, установили че собственик на този
имот е „**“ ООД.
При оглед на територията на площадката контролните органи
констатирали, че върху бетонираната част от нея е налична голяма купчина
метални отпадъци с различен произход. Определянето на точното количество на
съхраняваните отпадъци не могло да бъде определено точно, но по данни на
управителя на дружеството, същото било не по – малко от 100 тона. При
проверката било установено, че дружеството не притежава никакви разрешителни
документи за осъществяване на дейност, свързана с отпадъци на черни и цветни
метали. Констатирано било също, че дружеството не е водело и отчетни документи
във връзка с отпадъците.
Тези констатации били възпроизведени в съставен от
контролните органи Констативен протокол № 155/28.05.2020 година, като с него на
основание чл. 113, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците били издадени
три предписания на наказаното дружество, а именно да представи необходимите
документи. В съответствие с това, с Писмо вх. №26-00-896/11.06.2020 година дружеството
е представило договор за наем на недвижим имот от 03.01.2020 година, сключен
между „**“ ООД и С. Б.Б., както и договор за извършване на услуга от 15.01.2020
година, сключен между „ **“ ЕООД и С. Б.Б., с приложени към него кантарни
бележки.
Въз основа на горните констатации бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 11/28.08.2020 година от Л. И.
Д.** на длъжността старши експерт в отдел ККФОС към дирекция КПД, при РИОСВ С.**,
в който се приема, че дружеството е осъществило административнонаказателния
състав на нарушението по чл. 35, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 67, ал. 1 и чл. 145,
ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците, тъй като е извършвало
дейност по съхранение на ОЧМ без необходимото разрешение за извършване на
дейност по третиране на отпадъците.
С Наказателно постановление № 34/ 24.02.2021 година,
издадено от директора на РИОСВ С.** на основание чл. 53 от Закона за
административните нарушения и наказания и чл. 145, ал. 2, предложение първо,
във връзка с чл. 145, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците на „**“
ООД с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление с. П.**, общ. Т.**, област П.,
представлявано от Я.С.Я.**била наложена имуществена санкция в размер на
15 000 /петнадесет хиляди/ лева за извършено нарушение по смисъла на чл. 35,
ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 67, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците.
С Решение № 158 от 24.02.2022 година, постановено по АНД № ** по описа за 2021
година на Районен съд П.** наказателното постановление било потвърдено изцяло.
Извършвайки цялостна проверка за законосъобразност на производството по
налагане на административното наказание, след приобщаване на преписката и
събиране на посочените от страните доказателства, съдът е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Съдът излага подробни доводи, че оспореният акт е
изцяло законосъобразен, като същият е издаден от компетентен орган, в
изискуемата от закона форма и при спазване на предвидените процедури, със
съдържание, посочено в нормата на чл. 57 от ЗАНН, и при наличие на
предпоставките за издаването му. Счел е, че от събраните в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства по безспорен начин е установена
отразената в АУАН фактическа обстановка и към същата са приложени съответните
правни норми. Приел е, че касационният жалбоподател е извършил деянието
съдържащо всички признаци от състава на вмененото му нарушение по чл. 35, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 67, ал.
1 от ЗУО, поради което е приел, че правилно и законосъобразно срещу него е било
образувано административнонаказателното производство, а в последствие е била
ангажирана и административнонаказателната му отговорност и му е наложено предвиденото
в закона административно наказание, което според пръвоинстанционния съд е
справедливо и годно да постигне целите на административното наказание.
Настоящият касационен състав на Административен съд – П.**
намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на
правомощията му и след сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и
допустимо, но е неправилно и необосновано.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка
с чл. 63в от ЗАНН, касационният съд обсъжда посочените в касационната жалба
пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи
служебно, съгласно чл. 218, ал. 1, предложение второ от АПК.
По доводите в касационната жалба на „ **“ ООД за
неправилно приложение на закона от районния съд във връзка с изводите за
процесуална законосъобразност на производството по издаване на наказателното
постановление:
Без основание са доводите на касатора, свързани с
неправилност на изводите в решението за съобразяване процесуалните правила на
ЗАНН, във връзка със задължителните реквизити, съдържащи се в АУАН. Районният
съд мотивирано е отхвърлил всяко от тези твърдения на наказаното дружество.
Изводите на решаващия първоинстанционен състав са изцяло основани в приложимия
закон и доказателствата по преписката, като касационния състав не счита за
необходимо да преповтаря същите.
По тези съображения, касационната жалба в тази част е
неоснователна.
Основателни са обаче доводите на касатора за недоказаност
на процесното нарушение, които се преценяват като касационни основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, а именно допуснато съществено процесуално нарушение
от районния съд, що се отнася до събиране на достатъчно и относими
доказателства за соченото нарушение, респективно неправилно прилагане на
материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 1 /ДВ, бр. 105
от 2016; доп., бр. 19 от 2021 г., в сила от 05.03.2021 г./ от ЗУО за извършване
на дейностите по третиране на отпадъците, включително за дейности по
рециклиране на кораби по смисъла на Регламент /ЕС/ №1257/2013 се изисква да е
налице разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I, като е предвидено в чл. 67, ал. 1 от ЗУО, че същото се издава от
директора на РИОСВ, на чиято територията се извършат дейностите. Нарушението на
тези разпоредби е въздигнато в административно нарушение, което е съставомерно
по смисъла на чл. 145, ал. 1, т. 1 от ЗУО и за което е предвидена имуществена
санкция в размер на 15 000 до 50 000 лева.
На наказаното дружество е вменено, че извършва дейности
по съхраняване на ОЧМ без да е налице разрешение за извършване на дейностите по
третиране на отпадъците, издадено от директора на съответното РИОСВ.
Не се спори по делото, че „**“ ООД е собственик на
поземлени имот с идентификатор **по КК и КР на гр. П., общ. П., обл. П.**, находящ се в кв. „***“,
ул. „***.
Спорното в случая е дали наказаното лице се явява субект
на така вмененото му административно нарушение, доколкото се твърди, че
нарушението е констатирано в рамките на поземлен имот, собственост на касатора
и дали установените на това място ОЧМ са негова собственост. Във връзка с това
първоинстанционния съд, отчитайки представените по делото писмени доказателства
и събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, приема, че
нарушението е извършено от страна на жалбоподателя и отхвърля доводите му, че
мястото на което е констатирано административното нарушение всъщност е отдадено
под наем, въз основа на сключен договор за наем от 03.01.2020 година, между „**“
ООД и физическото лице С. Б.Б.***. Аргументите на районния съд за отхвърляне на
доводите на жалбоподателя се изразява това, че всъщност в представения по делото
договор за наем /лист 6 от АНД № **/, като предмет на договора било посочено,
че се предоставя за временно ползване поземлен имот с площ 1 000 /хиляда/ кв.м,
а не както е посочил жалбоподателят, че става въпрос за част от поземлен имот с
идентификатор **от КК и КР на град П.**. Този извод на съда не се подкрепя от
настоящият касационен състав по следните причини: в мотивите на
първоинстанционното решение, съдебният състав е кредитирал като доказателство,
въз основа на които е изградил вътрешното си убеждение, Справка № 448003
/19.04.2021 година относно вписвания, отбелязвания и заличавания във връзка с
партидата на „**“ ООД. От тази справка се установява по безспорен начин, че
дружеството е собственик на три поземлени имота, като процесният имот е описан
в № 4 от справката, посочено е че същият е с площ 3 285.000 кв.м. От мотивите
на съда обаче не става ясно, въз основа на кои доказателства изградил
убеждението си, че въпросната част, която е отдадена под наем не е част от
горецитираният поземлен имот с идентификатор **и площ 3 285.000 кв. м. В случая
е останало неизяснен и недоказан факта, относно това, дали предоставената под
наем площ е част от въпросният поземлен имот. В производството пред
административнонаказващият орган е видно, че не са събирани доказателства в
посока на изясняване на този факт, въпреки че самият АУАН, въз основа на който
е издадено наказателното постановление е подписан с възражение, че въпросният
имот е предоставен под наем на физическото лице Сава Б.. Тези възражения не са
били взети предвид, нито са били обсъдени от административнонаказващият орган.
Изясняването им не е било реализирано и в хода на съдебното производство. В
хода на съдебното следствие като свидетел е била разпитана Л. Д.**, като същата
се явява и актосъставител. Същата е
заявила, че още при съставянето на АУАН и съответно съставения констативен
протокол, не е станало ясно тези 1 000 кв.м, в част от кой имот са и с каква
цел са били отдадени под наем. Тоест това е факт, от предмета на доказване по
настоящият казус, който обаче е останал недоказан и неизяснен.
От друга страна не става ясно и какви са били мотивите на
Районния съд да отхвърли тезата на жалбоподателят, че въпросните ОЧМ не са
негова собственост. Този извод на районният съд не може да бъде подкрепен от
доказателствата, които са представени по делото и които самият той е
кредитирал. Видно от административната преписка е налице договор за услуга
/лист 8 от АНД № **/, сключен между „***“ ЕООД и С. Б.Б.**, чийто предмет било
почистването на площадка и извозване на битови отпадъци, транспорт на отпадъците
до „***“ АД, гр. П. или до друго посочено място от възложителя. По делото е
кредитирано и приложено като годно писмено доказателство Писмо вх. № 11204 от
17.08.2020 година от страна на „ **“ ЕООД, в което същото заявява, че за
периода от 20.01.2020 година до 30.04.2020 година не е предавало отпадъци за
транспортиране до „***“ АД, но е възлагало транспортиране на отпадъци от
площадката на дружеството възложител до адрес: гр. П., ул. „***“ №**, за
което са приложени и кантарни бележки /лист 69/. От тази страна не става ясно,
защото в мотивите на първоинстанционното решение е прието, че по този начин се
опровергава тезата на жалбоподателя, след като в самият договор за услуга е
посочено, че тези отпадъци се превозват от физическото лице С.Б.Б. до „**“ АД
или до друго място, което е посочено от възложителя. Случая е налице втората
хипотеза, а именно тези битови отпадъци е трябвало да бъда превозени до
посоченото от възложителя място. От тук следва, че тезата на жалбоподателя, че
тези битови отпадъци не са негова собственост, а се явява предмет на договора
за услуга, сключен между неговият наемател и „**“ ЕООД и че същите е трябвало
да бъдат преместени от мястото, което се твърди, че е било отдадено под наем,
до мястото посочено от възложителя, е състоятелна. В случая е налице превратно
тълкуване на представените по делото писмени доказателства от страна на
Районния съд, което е довело до нарушаване на вътрешното убеждение на същия и
до неправилно възприемане на фактическата обстановка. В тази връзка решението
се явява необосновано, тъй като възприетото за установено противоречи на
представените и събрани по делото доказателства.
Въз основа на всичко това следва, че административното
нарушение, което е вменено на настоящият жалбоподател е недоказано. От
събраните по делото доказателства не може да бъде направен безспорен извод за
неговата вина и за това, че същият е осъществил от обективна страна всички
елементи изискуеми от състава на административното нарушение, визирани в чл. 35,
ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 67, ал. 1 от ЗУО, а това не е в състояние да
обоснове и заключение, че трябва да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Изложеното обосновава заключението за допуснато от
районния съд съществено процесуално нарушение поради фактически изводи в
решението, неосновани на събраните по делото доказателства, което на свой ред е
довело до неправилно прилагане на материалния закон. Решението следва да бъде
отменено. Характерът на вмененото нарушение не позволява събиране на
доказателства, в който и да е момент, следващ проверката на място, поради което
делото не следва да се връща за ново разглеждане от друг състав на районния
съд. Поради това, съдът ще реши делото по същество, като предвид изводите за
недоказаност на нарушението, следва да отмени процесното наказателно
постановление като незаконосъобразно.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбите на чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН, във връзка чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на касатора следва да
се присъдят направените съдебни разноски, представляващи пратено адвокатско
възнаграждение в размер на 980 /деветстотин и осемдесет/ лева, съгласно Договор
за правна помощ от 23.03.2022 година.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
158 от 24.02.2022 година, постановено по АНД № ** по описа за 2021 година на
Районен съд П., като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 34 от 24.02.2021 година, издадено от Директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите С.**, с което на основание чл. 53, ал. 1
от Закона за административните нарушения и наказания и чл. 145, ал. 2, предложение
първо, във връзка с чл. 145, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците
на „***“ ООД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление с. П.**, община Т.**,
област П.**, представлявано от Я.С.Я.**– управител е наложена имуществена
санкция, в размер на 15 000 лева за нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 1, във връзка
с чл. 67, ал. 1 и чл. 145, ал. 1, т. 1
от Закона за управление на отпадъците, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Регионална
инспекция по околната среда и водите С.**, със седалище гр. С.**, бул. „***“ № **,
ет. ** да заплати на „**“ ЕООД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление с. П.**, община Т.**, област Перник,
представлявано от Я.С.Я.**– управител направените по касационното производство съдебни
разноски в размер на 980 /деветстотин и осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: /п/ /п/