Решение по дело №39/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 575
Дата: 10 април 2020 г. (в сила от 29 юли 2020 г.)
Съдия: Валя Илиева Цуцакова Нанкова
Дело: 20203110200039
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……..         2020 година      гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното съдебно заседание на двадесет и седми февруари  през две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                                     СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

 

             при секретаря РАДОСТИНА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 39 по описа на ВРС за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

             Образувано по жалба на Е.С.Ю.-ЕГН **********,***-0819-003998 / 01.09.2017г. на Началник група в сектор ПП към ОД на МВР-Варна, с което  на въз.Ю. е  наложено административно наказание   “Глоба” в размер на 250 / двеста и петдесет/ лв., на основание чл. 638 ал.1т.1вр.чл.461 т.1 от КЗ , за нарушение на чл. 483 ал.1т.1 от КЗ .

             Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и като допустима, е приета за разглеждане.

            С  жалбата се изразява становище, че е изтекла погасителната давност по ЗАНН, твърди се, че в съставения АУАН не е посочено дали мотоциклета е спрян от движение или не, а в АУАН е посочено, че мотоциклетът не е спрян от движение., визира се друг АУАН, съставен на същата дата десет минути по-рано, в който е отразено, че процесният мотоциклет е бил спрян от движение и се твърди, че ако мотоциклетът е бил спрян от движение не е било необходимо да има сключен договор за застраховка „ГО” и се иска отмяна на НП.

            Въз. Ю., редовно призован,  се явява лично в с.з., поддържа жалбата, а в хода на делото по същество изразява становище, че системата може да се манипулира и отново счита, че след като е прието, че МПС е спряно от движение, то за същото не е имало задължение да бъде сключен договор за застраховка „ГО” и се иска отмяна на НП.

            Представител  на органа издал НП, се явява в първо с.з., като оспорва жалбата,като в последно с.з. представител не се явява и се депозира единствено писмено становище, съгласно което оспорваното НП е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, приема нарушението за безспорно доказано, аргументира неприложимост на нормата на чл.28 б.„А” от ЗАНН, моли НП да бъде потвърдено, като бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и се възразява срещу евентуално претендирано от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер над минимално предвидените от Наредба №1/2004г..

           След преценка на доказателствата по делото,  съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

             На 08.08.2017г., полицейски екип на сектор ПП-ОД на МВР-Варна, в който участвал  св.М. и колегата му Д. Д., бил позициониран на ул.”Уста Кольо Фичето” до бистро „Здравец”.Около 20,20ч., полицейските служители спрели за проверка мотоциклет „Сузуки АН 250” с рег.№ В 5509К, движещ се в посока бул.”Република”, управляван от въз.Ю..Било установено, че горепосоченият мотоциклет е собственост именно на лицето, което го управлява към момента на проверката- жалбоподателя и че за това МПС няма сключен договор за застраховка „ГО” на автомобилистите.Установени били и други нарушения.

           Предвид факта, че за процесният автомобил няма валиден договор за сключена застраховка „Гражданска отговорност” към момента на проверката и тъй като горното съставлявало нарушение на чл.483 ал.1т.1 от КЗ, св.М. съставил срещу въз.Ю.  АУАН, тъй като било прието, че той, като собственик на процесното МПС, не е сключил процесният договор за застраховка „ГО”.В акта било отразено единствено, че процесното МПС е било регистрирано на територията на Р. България, но не било отразено дали е спряно от движение или не. Актът бил съставен в присъствието и предявен на нарушителя и видно от съдържанието му, жалбоподателят го подписал без възражения.

         На същата дата и на същото място били съставени още два АУАН срещу жалбоподателя от полицейският служител Д. Д., в единият от които било вписано, че въззивникът управлява процесното МПС, което е било спряно от движение по надлежния ред на 10.08.2016г.

         Срещу горепосочения АУАН за нарушение на чл.483 ал.1т.1 вр.чл.48 ал.3 от КЗ били депозирани  писмени възражения в законоустановения срок, като изрично в същите било посочено, че процесният мотоциклет е спрян от движение.Във връзка с възраженията била възложена проверка от комисия, съгласно становището на която АУАН е законосъобразен, поради което въз основа на материалите по преписката на 01.09.2017г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

           В хода на съдебното производство се приобщиха допълнителни  доказателства, от които безспорно се установи, че процесният автомобил към процесната дата  е  бил спрян от движение със ЗППАМ от 10.08.2016г., която е била връчена на жалбоподателя на 09.08.2017г. и че към процесната дата мотоциклетът е бил със статут „спрян от движение” по чл.171т.2б.”В” от ЗДвП.

             Съдът изцяло кредитира показанията на св.М., дадени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви,  искрени, а и липсват доказателства, които да ги оборват.

            Съдът изцяло кредитира всички писмени доказателства, приобщени по делото/ тези, събрани в хода на АНП и тези, изискани и приобщени в с.з./, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

            Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- НП, АУАН- 3бр., ЗППАМ, справка за нарушител, справка от сектор ПП за статут на процесното МПС и др. писмени доказателства по делото, както и от гласните доказателства по делото, които съдът е посочил, че кредитира.

            Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,  вр с чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на ВРС,  достигна до следните правни изводи.

                       По приложението на процесуалния закон:

            Проверяваното НП е издадено  от компетентен орган, съгласно представената и приета от съда заповед, като АУАН също е съставен от компетентен служител.Двата акта са издадени при спазване на законоустановените срокове по смисъла на чл.34 от ЗАНН, поради което възраженията в тази насока не се споделят. От фактическа страна в НП има описание на приетото за установено нарушение  и е посочена   правната норма, която е била приета за установена, но в конкретния случай съдът намира, че има допуснати в хода на АНП съществени процесуални нарушения и че неправилно в последствие е бил приложен материалния закон.

           На първо място срещу АУАН  са били подадени конкретни възражения, АНО е възложил и проверка, но в конкретния случай съдът приема, че не е бил преценен в пълнота съставения АУАН, което е нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН и това нарушение в последствие е довело до неправилно приложение на материалния закон.

           Посочената като нарушена норма на чл. 483 ал.1т.1 от КЗ, гласи следното:

            Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което:

          1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор;

          Видно от съдържанието на съставения АУАН, в същия се сочи, че въззивникът, като собственик МПС, което е регистрирано на територията на Р.България/ без да се сочи, дали това МПС е спряно от движение или не/, не е изпълнил процесното задължение да сключи договор за задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите за 2017г., а в НП се сочи, че въззивникът, в качеството си на собственик на горепосоченото МПС, не е изпълнил процесното задължение за МПС, което е регистрирано на територията на Р.България/ и не е спряно от движение,т.е. едва с НП се въвеждат нови факти, които не фигурират в АУАН, което съществено ограничава правото на защита на нарушителя, който е лишен от възможност да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и е принуден да се защитата срещу факти, посочени в НП, които не фигурират в АУАН, с който се поставя началото на АНП.

Административно-наказателната отговорност на въззивника е ангажирана на основание чл. 638 ал.1 т.1 от КЗ, / нормата на чл.461 т.1 от КЗ визира единствено задължителността на застраховката/, поради което съдът изследва съставомерността на деянието, което му е вменено съгласно обективните признаци, визирани в нормата на чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ, към която цитираната санкционна разпоредба препраща. Последната предвижда задължение за собственик на притежавано моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, да сключи  договор за застраховка „Гражданска отговорност“.

          Безспорно по делото са събрани доказателства, че процесното МПС, към датата на проверката, е било спряно от движение със ЗППАМ от 10.08.2016г., която съгласно разпоредбите на ЗДвП, независимо от наличието или липсата  на обжалване, подлежи на предварително изпълнение и в която изрично се сочи, че е било отнето и СРМПС на процесния мотоциклет.

          Няма как посочената като нарушена норма да се тълкува разширително/ независимо, дали това е справедливо или не/, няма как да се счита, че ако не се тълкува разширително тази правна норма, то собствениците на автомобили, които са спрени от движение биха могли да бъдат поставени в по-благоприятно положение от тези, чийто автомобили не са спрени от движение по отношение на задължението за сключване на процесната задължителна застраховка, тъй като управлението на автомобил, който е бил спрян от движение, съставлява съвсем различно нарушение на законовите изисквания, за което с това НП не е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, още повече, че по преписката са ангажирани доказателства, че за управление на МПС, което е спряно от движение, за процесната дата срещу въззивника е бил съставен друг АУАН и е било издадено друго НП.За всяко конкретно нарушение се налага индивидуално административно наказание и то именно за конкретно установено нарушение  и няма как да се приеме, че щом има извършено нарушение/ независимо какво и независимо дали с него се нарушават някакви правила/ то безспорно следва да се наложи някакво наказание, на някакво основание.

          Предвид гореизложеното съдът намира, че НП е издадено при съществени  нарушения на материалния и процесуалния закон и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ НП № 17-0819-003998 / 01.09.2017г. на Началник група в сектор ПП към ОД на МВР-Варна, с което  на Е.С.Ю.-ЕГН **********,*** е  наложено административно наказание   “Глоба” в размер на 250 / двеста и петдесет/ лв., на основание чл. 638 ал.1т.1вр.чл.461 т.1 от КЗ , за нарушение на чл. 483 ал.1т.1 от КЗ .

           Решението подлежи на касационна проверка пред Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

           След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се изпрати на по компетентност на Наказващия орган.

 

 

 

 

                                                             СЪДИЯ при ВРС