Р Е Ш Е Н И Е
№ 6
гр. Хасково 17.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
окръжен съд, въззивен наказателен състав, в открито съдебно заседание,
проведено на трети декември, две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател: СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
Членове: 1.БОРЯНА БОНЧЕВА
2.МИЛУШ ЦВЕТАНОВ
секретар: Веселена
Караславова,
прокурор: Павел Жеков,
като разгледа докладваното
от съдия Бончева ВНОХД № 590 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда №
45/04.10.2019г., постановена по НОХД № 652/2019 г. Районен съд - Свиленград е признал
подсъдимия А.- Е. Р.,
гражданин на М., за виновен в това, че на 28.09.2019г.,
през ГКПП „К. А.“-
гара, общ. С., област Х.,
влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта –, поради което и на и на основание чл.279 ал.1 във вр.
чл.54,ал.1 от НК вр. чл.39,ал.1 и чл. 47, ал.1 НК го осъдил на наказание „лишаване
от свобода“
за срок от 1 година/ една година /, намалено на основание чл. 58а, ал.1 от НК,
на осем месеца, и с отложено изпълнение, на осн. чл.66 ал.1 от НК за срок от
три години; наложил е и наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
Със същата присъда
РС- Свиленград е признал подсъдимият А. Е. Р. за виновен в това, че на 28.09.2019г., на ГКПП „К.
А.“- гара,община С.,
област Х., съзнателно се ползвал от неистински
официален чуждестранен документ, удостоверяващ лични данни – ******* лична карта № ***-*******-** на А.
Е. Р., роден на ***год., като от него за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на
основание чл. 316, във вр. с чл.308, ал.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл. 54,
ал.1 от НК вр. чл. 39,ал.1 и чл. 47, ал.1 НК го осъдил на наказание „лишаване
от свобода“ за срок от две години, намалено на основание чл. 58а, ал.1 от НК на
1 /една/ година и четири месеца и с отложено изпълнение, на основание чл. 66,
ал.1 от НК за срок от 3 години.
На основание
разпоредбата на чл. 23, ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия за изтърпяване
едно общо наказание по двете осъждания, а именно – „лишаване от свобода“ за
срок от 1 / една / година и 4 / четири / месеца, чието изпълнение е отложил за
срок от 3 години, като на основание чл. 23, ал.3 от НК е присъединил към него
наказанието „глоба“ в размер на 200 лева.
С присъдата съдът
се е произнесъл за разноските и
веществените доказателства.
Недоволен от
присъдата е останал подсъдимият, който я обжалва в срок и излага доводи за
несправедливост на наложеното наказание. Заявяват се и доводи за неправилност и необоснованост на съдебния
акт, които не се подкрепят с конкретни
фактически твърдения. Моли се за изменение на присъдата чрез намаляване на размера на наложените наказания
„лишаване от свобода" и „глоба".
Прокурорът от Окръжна
прокуратура-Хасково намира жалбата за неоснователна. Счита, че при
индивидуализацията на наказанията съдът не е допуснал нарушения на закона, а
наложените санкции са съответни на тежестта на извършеното.
Хасковският окръжен
съд, като провери правилността на обжалваната присъда по направените
оплаквания, изтъкнатите доводи и извърши служебна проверка на същата, констатира следното:
Против подсъдимия А.Р.,
гражданин на М., е било предявено обвинение за това,
че на 28.09.2019г.,
през ГКПП „К. А.“-
гара, област Х., влязъл през границата на страната от
Република Турция в Република Българияя, без разрешение на надлежните органи на
властта – престъпление по чл. 279, ал.1 НК, както и за това, че на 28.09.2019г., на ГКПП „К.
А.“- гара, област Х.,
съзнателно се ползвал от неистински официален чуждестранен документ, удостоверяващ
лични данни – ******* лична карта -№ ***-*******-**, издадена на името на подсъдимия, като от него
за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление
по чл. 316, във вр. с чл.308, ал.2 във вр. с ал.1 от НК
В първото заседание от съдебната фаза на
наказателното производство,
по искане на защитника на подсъдимия, съдът е провел предварително изслушване на страните по реда на чл.370 от НПК,
като при това изслушване подсъдимият Р.
е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е съгласен за тези факти да не бъдат събирани доказателства.
Имайки предвид така изразеното становище, съдът е пристъпил към
разглеждане на делото по реда на глава XXVII от НПК. С определение
по чл.372 ал.2 вр. с чл.371 т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяването на
присъдата ще ползва направеното от подсъдимия самопризнание. Предвид разпоредбата
на чл.373 ал.2 от НПК съдът не е провел разпит на подсъдимия и свидетелите,
като само е изслушал дадените от първия обяснения, които са съответствали на
изразеното вече отношение към обвинението в хода на предварителното изслушване. В
мотивите към постановената присъда съдът е приел описаните от обвинението факти за
доказани.
Настоящият състав счита, че
първоинстанционният съд правилно и в съответствие със закона, както и спазвайки процесуалните правила на глава XXVII от НПК, е провел съдебната фаза на наказателното производство. Налице са били
предпоставките за разглеждане на делото по този ред - подсъдимият е заявил ясно и недвусмислено, че признава
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае
събирането на доказателства за тези факти.
Правилно, при постановяване на осъдителната присъда, съдът е взел предвид направените самопризнания и доказателствата,
събрани на досъдебното производство. От изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт съдът е направил
законосъобразния извод, че приетите
за установени факти сочат, че подсъдимият Р. е извършил престъпления по
чл.279 ал.1 и по чл. 316, във вр. с чл.308,
ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Възприетата от съда фактическа обстановка, както и направената квалификация на приетите за
установени факти, не се атакува от защитника
в подадената от него въззивна жалба.
Въпреки това, с оглед задължението на
въззивната инстанция за цялостна проверка на постановената присъда ,настоящият състав я намира за
правилна, обоснована и законосъобразна, като не констатира допуснати
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия.
От събраните доказателства – докладна записка, обяснения на подсъдимия още в
хода на образуваното бързо производство, показания на разпитаните свидетели и
изготвената техническа експертиза се установява по несъмнен начин извършването
на престъпленията и участието на подсъдимия в тях.
Въз основа на правилно възприетата
фактическа обстановка РС е приел, че подсъдимият А.-Е. Р. от М. от обективна страна е осъществил
състава на престъпленията: -по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от Наказателния
кодекс -на
28.09.2019г. на ГКГШ "К. А."
-гара, общ.С., обл.Х.,
съзнателно ползвал неистински чуждестранен официален документ за самоличност - ***** лична карта № ***-*******-** на името на А.-Е. Р.
роден на ***г., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност; както и по чл.279 ал.1 от НК, тъй като на 28.09.2019г. през ГКГШ „К. А."-гара, общ.С., обл. Х.
влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
Правилен и обоснован е и изводът на
съда ,че престъпленията от субективна страна са извършени от подсъдимия при пряк
умисъл, като същият е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им
В жалбата и в съдебното заседание пред
настоящата инстанция, се поддържат доводи единствено във връзка с размера на наложените наказания „лишаване
от свобода" и „глоба". В тази насока следва да се посочи, че при налагане на наказанията и
определяне на вида и размера на същите, съдът правилно е имал предвид
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, предвиждаща задължително приложение на
чл.58а от НК, както и правилно е приел, че в случая не следва да намери приложение хипотезата на чл.55 от НК, тъй като по
делото не са били установени многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, нито изключителни смекчаващи вината факти, които да обосноват извод за
несъразмерност на най-ниското предвидено в закона наказание с тежестта на деянията. При определяне на конкретния
размер на наказанията „лишаване от
свобода" и преди да пристъпи към приложение на императивната редукция по
чл.58а ал.1 от НК съдът е обсъдил всички установени по делото факти, които са били относими към отговорността на подсъдимия -
анализирани са подбудите за престъплението,
оказаното в досъдебния стадий на производството съдействие от подсъдимия за разкриване на фактите по делото,
взето е предвид чистото съдебно минало на Р.. Тази законосъобразно
проведена оценъчна дейност от страна на съда е довела до правилния извод, че в случая наказанията
„лишаване от свобода" следва да бъдат определени при превес на
смекчаващите вината факти, при което при предвидено от закона наказание „лишаване
от свобода до пет години" за първото от посочените престъпления, съдът е
преценил, че съответно на деянието се явява наказание „лишаване от
свобода за срок от една година, а при
предвидено от закона наказание „лишаване от свобода до осем години" за
второто от посочените престъпления, съдът е преценил, че съответно на деянието
се явява наказание „лишаване от свобода за срок от две години. След
редукцията по чл. 58а, ал.1 от НК наказанията за двете престъпления коректно са
били намалени с по една трера – съответно – на осем месеца и една година и
четири месеца „лишаване от свобода. Законосъобразно е приложена и разпоредбата
на чл.23, ал.1 НК по
отношение налагането на общо наказание по двете осъждания в размера на
по-голямото от определените – осем месеца лишаване от свобода, както и
разпоредбата на чл. 23, ал.3 НК – по отношение присъединяването на наказанието
глоба.
Както вече се
посочи, размерите на наказанията са бил
базирани на цялостна и точна преценка на всички обстоятелства, съществени за инвидидуализацията на наказателната отговорност и
затова настоящият съд напълно споделя изложените
съображения в тази насока. Тези наказанията не може да се считат за несправедливи, както се поддържа от защитата,
защото те напълно хармонират с целите на държавното санкциониране за подобен
род противоправни прояви, както и с обществената опасност на извършеното,
изводима от степента, в която са били накърнени обществените отношения, свързани с охраняване на държавната ни
граница и използването на дпокументи. Това, съпоставено с обстоятелствата, касаещи обществената опасност на
самия деец, окачествява наложените наказания като адекватно
санкциониращи престъпната проява при балансирано отчитане на степента на засягане на защитените обекти и
подбудите и причините, генерирали противоправното
поведение. Правилно, с оглед проведеното диференцирано съдебно следствие, съдът е намалил определените наказания
„лишаване от свобода“ с 1/3 и така окончателно наложеното на основание чл. 23,
ал.1 НК коeто
в контекста
на изложените по-горе съображения не може да се счита несправедливо. Същите съображения се
отнасят и до присъединеното наказание „глоба". Тук следва да се посочи, че
за това
наказание не са приложими правилата на редукцията, уредени в чл.58а от НК и правилно съдът е
определил наказанието при условията на чл.54 от НК, като е индивидуализирал
санкцията в размер между средния и минималния предвиден от закона, освен в
аспекта на обществената опасност на извършеното и на самия деец, при законосъобразно отчитане на
събраните по делото данни за социалното положение, но и трудоспособната възраст
и разполагаемите средства открити при обиска на подсъдимия. Поради изложеното,
съдът намира, че атакуваната присъда следва да се потвърди, тъй като
липсват основания за нейното изменение или отмяна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 45/04.10.2019
г., постановена по НОХД № 652/2019 г. по описа на Районен съд-Свиленград.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
|
|
|
|
|
: |