РЕШЕНИЕ
№ 3186
гр. Варна, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Д. Ст. И.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223110102119 по описа за 2022 година
Производството образуването по искова молба от Н. М. Ш., роден на
**********г. в *** гражданин на *** и Т. Г. Ш., родена на **********г. в ***
гражданка на *** срещу Ж. С. К. с ЕГН **********, с адрес гр.*** ул.“***“
№ ***
В исковата молба и уточнителните такива се твърди, че страните са в
договорни отношения по рамков договор № ********** от 21.09.2017г. за
услуги, сключен при Общи условия със срок на действие месец септември
2019г., ведно с няколко приложения № 1, представляващи отделни договори
за услуги.
Предмет на разглеждане е предявен от Н. М. Ш. и Та Г. Ш. срещу Ж.
С. К. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за
заплащане на сумата от 3 000 лв., представляваща подлежащо на връщане,
като получено от ответника на отпаднало основание, плащане по сключен
между страните на 18.08.2020 г. устен договор за събиране на вземания от
трето лице, който договор е развален поради неизпълнението на ответника,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда -18.03.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, ищците са взискатели по изп.дело №
*** г. по описа на ЧСИ *** с рег. № *** в КЧСИ, образувано въз основа на
изпълнителен лист от 11.08.2015 г., издаден в тяхна полза по НОХД № *** г.
по описа на ВРС срещу длъжника Й. С. А.-М. за сумата от 90946,95 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от извършено
1
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 НК вр. чл. 209, ал. 1 НК, ведно със законна
лихва. По изпълнителното дело не е установено каквото и да било имущество
на длъжника, от което ищците да се удовлетворят, поради което започнали да
търсят контакти на колекторски фирми, които евентуално да изкупят
вземането им, и така се свързали с ответника Ж. К.. В началото на м.август
2020 г. се срещнали с него и го запознали със случая, като ответникът ги
уведомил, че трябва да извърши самостоятелно проучване. Седмица по-късно
се свързал с тях и отново се срещнали, като ги уведомил, че е много вероятно
да събере вземането им, макар и в непълен размер. Обяснил им, че за да
извърши всичко необходимо в тази връзка следва да извърши разходи в
размер ок. 3000 лв., които желае да му бъдат изплатени предварително.
Ищците се съгласили на предложението и така на 18.08.2020 г. устно
възложили на ответника извършването на проучвателни действия и оказване
на съдействие във връзка със събирането на дължимите суми срещу техния
длъжник, вкл. проучване на адреса, телефона и местоработата му или
съдействие за среща с него. На същата дата ищците предали на ответника
поисканата сума от 3000 лв. в брой, срещу разписка. След сключване на
договора първоначално ответникът давал на ищците някаква информация във
връзка с поръчката, но същата била несъществена, а впоследствие през лятото
на 2021 г. изобщо спрял да отговаря на обажданията им. Ответникът така и не
изпълнил задълженията си по договора, нито извършил някакви разходи във
връзка с него, поради което с исковата молба ищците отправят изявление за
разваляне на договора и молят за осъждане на ответника да им върне обратно
платената сума в размер на 3000 лв. Претендират и разноски по делото, вкл.
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК особеният представител на ответника
депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение между страните, което да е възникнало въз основа на
процесния договор с посочения негов предмет. В тази връзка изтъква, че
възлагането на вземане за събиране не би могло да се осъществи от трето
лице без надлежно упълномощаване от кредиторите - ищци, каквото в случая
липсва.
В условията на евентуалност поддържа, че ответникът е изпълнил
задълженията си по договора, като е извършил възложеното му проучване и е
предоставил на ищците събраната информация за посочения техен длъжник
при проведените помежду им срещи и разговори. Счита, че в исковата молба
се съдържа признание в тази насока. Поддържа, че така процесният договор е
прекратен поради реалното негово изпълнение, респ. не може да бъде
развален.
В проведеното съдебно заседание по делото ищцовата страна чрез
процесуалния си представител моли за уважаване на предявения иск.
Ответникът чрез особения си представител моли за отхвърляне на предявения
иск.
2
След като разгледа извършените до момента съдопроизводствени
действия, направените искания и събраните доказателства, съдът
установи следното:
От изпълнителен лист № ****г. по присъда № ***г. по нохд ***г. на
РС *** се установява, че в полза на ищците е издаден този изпълнителен
лист, с който Й. С. А.-М.е осъден да им заплати сума в размер на 90946,95
лева, представляваща нанесени имуществени вреди в резултат на деяние по
чл.210, ал.1, т.5 вр. с чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.
От разписка от 18.08.2020г. се установява, че Ж. К. е издал тази
разписка, с която е декларирал, че е получил в брой от ищците сума в размер
на 3000 лева, представляващи разходи по възложено събиране на вземане
срещу Й. С.А.-М. по изп.д.***г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка по
делото съдът прави следните правни изводи:
Предявен е предявен от Н. М. Ш. и Т.Г. Ш. срещу Ж. С. К. осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за заплащане на сумата
от 3 000 лв., представляваща подлежащо на връщане, като получено от
ответника на отпаднало основание, плащане за разходи по сключен между
страните на 18.08.2020 г. устен договор за услуга за събиране на вземания от
трето лице, който договор е развален поради неизпълнението на ответника,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда -18.03.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
В тежест на ищците е да докажат, че на 18.08.2020 г. между страните е
сключен процесният неформален договор; че са заплатили в полза на
ответника разходи по договора в размер на 3000 лв.; че са развалили договора
поради виновното неизпълнение на ответника, размера на подлежащата на
връщане сума.
В тежест на ответника е да установи спорните факти, на които
основава релевираните правопогасяващи и правоизключващи възражения,
вкл., че е изпълнил точно задълженията си по договора.
От събраните по делото писмени доказателства изпълнителен лист и
разписка може да се направи индиция, че страните са сключили неформален
договор за услуга. С него ищците са възложили на ответника да проучи
имущественото състояние на длъжника А.-М.и да събере вземането им срещу
Й. А.-М.по изп.д.***г.
По делото се доказа, че на 18.08.2020г. ищците са заплатили 3000
лева на ответника, представляващи разходи за събиране на вземането им. С
исковата молба ищците развалят този договор като неизпълнен от страна на
ответника.
3
Ответникът не доказа, че е изпълнил задълженията си по договора,
като е извършил възложеното му проучване на имуществото на длъжника и да
го е събрал – изцяло или отчасти и поради това договорът да е бил прекратен
с изпълнението му каквито са твърденията в отговора н исковата молба.
Ищците кредитори се възползват от правото си по чл.87 ЗЗД и с
исковата молба и уточнителните такива, получени от особения представител
на ответника, заявяват, че развалят поради неизпълнение, сключения с
ответника договор поради виновното му неизпълнение по негова вина.
Според разпоредбата на чл.87 ЗЗД кредиторът по двустранен договор може да
го развали, когато длъжника не го е изпълнил поради причина, за която
отговаря като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение след
изтичането, на който договорът се счита развален. Срок за изпълнение може
да не се дава на основанията посочени в чл.87, ал.2 от ЗЗД. В случая ищците
не са дали на ответника срок за изпълнение поради поведението му – същия
се укрива от тях и не може да бъде намерен. Ответникът не може да бъде
намерен и по делото, поради което му е назначен особен представител.
Предвид значителния период изминал от даване от страна на ищците на
ответника на сума в размер на 3000 лева за разходи по събиране на вземането
им от А.-М. на 20.08.2020г., невъзможността ответника да бъде открит и
липсата на доказателства за изпълнение на поетото от него задължение съда
намира, че ищците напълно правомерно са развалили сключения по между им
договор.
Налице са предпоставките на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД – облигационни
отношения между страните по сключен по между им договор за услуга,
налице е престиране на сума в размер на 3000 лева от страна на ищците към
ответника по този договор като разходи за изпълнението му, налице е
разваляне на договора от ищците поради неизпълнението му от страна на
ответника. Развалянето има обратно действие, поради това направеното
имуществено разместване на сумата в размер на 3000 лева е извършено на
отпаднало основание и тази сума следва да бъде върната от ответника на
ищците.
Предвид гореизложените мотиви предявения иск като основателен
следва да бъде уважен, като ответника бъде осъден да заплати на ищците 3000
лева, платени на отпаднало основание като разходи по развален договор за
услуга, сключен на 18.08.2020г. между страните ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда -18.03.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Ищците са претендирали разноски и такива им се дължат предвид
уважаването на иска на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Според представения
списък по чл.80 ГПК и доказателствата за сторените разноски от ищците те са
следните: 120 лева държавна такса, 300 лева депозит за особен представител,
440 лева адвокатско възнаграждение. Общо сторените от ищците разноски,
които следва да им се присъдят са в размер на 860 лева.
4
Мотивиран от изложеното, Варненският Районен Съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, Ж. С. К. с ЕГН
**********, с адрес гр.***, ул.“***“ № *** да заплати на Н. М. Ш., роден на
**********г. в ***, гражданин на *** и Т. Г. Ш., родена на **********г. в
***, гражданка на *** сума в размер на 3000 лева платени на отпаднало
основание като разходи по развален договор за услуга, сключен на
18.08.2020г. между Н. М. Ш. и Т. Г. Ш. от една страна и Ж. С. К. от друга
страна, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда -18.03.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Ж. С. К. с ЕГН **********, с адрес гр.***, ул.“***“ № ***
да заплати на Н. М. Ш., роден на **********г. в ***, гражданин на *** и Т. Г.
Ш., родена на **********г. в ***, гражданка на **** сумата в размер на 860
лева, представляваща сторени в производството разноски, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5