№ 3521
гр. София, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Кристина Андр. Неделчева
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20231100501903 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20046503/06.07.2022 г. по гр.д. № 5874/2021 г. на СРС, 36 състав,
съдът е осъдил Х. Г. М. да заплати на Д. Н. З. сумата от 6000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и
страдания, емоционални и психически болки и страдания, вследствие на упражнено
физическо насилие, психически тормоз и заплахи за здравето и живота за периода от
края на 2018 г. до 01.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба
– 01.02.2021 г., до окончателното изплащане. Съдът е отхвърлил иска на Д. Н. З. за
горницата над сумата от 6000 лева до пълния претендиран размер от 10 000 лева.
Със същото решение съдът е отхвърлил и предявения от Х. Г. М. срещу Д. Н. З.
иск с правно основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД за сумата от 10 000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически
болки и страдания вследствие на отправяни от Д. Н. З. заплахи и закани за живота и
здравето на Х. Г. М., неговата съпруга и майка, извършване на действия по физическа
саморазправа с подкрепа на трети лица, непознати за Х. Г. М. лица от мъжки пол, за
периода от началото на м. 02.2019 г. до датата на предявяване на иска – 20.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на насрещната искова молба – 20.04.2021 г., до
окончателното изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК съдът е осъдил Х. Г. М. да заплати на Д.
Н. З. сумата от 1436 лева, представляващи сторени разноски по първоначалния и
насрещния иск.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил Д. Н. З. да заплати на Х. Г. М.
сумата от 240 лева, представляващи сторени в производството разноски по
1
първоначалния иск.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Х. Г. М.. В жалбата са
релевирани оплаквания, че първоинстанционното решение е недопустимо и
неправилно. Поддържа се, че в случая е нарушено диспозитивното начало на
гражданския процес. Поддържа се, че показанията на свид. Д. влизат в противоречие с
представените по делото писмени доказателства, като в тази връзка се сочи, че макар
свид. Д. да е посочила пред съда, че в началото на 2019 г. жалбоподателят е прерязал
тръбопровода и канализацията на Д. З., то са представени сметки от Софийска вода с
дати 22.02.2019 г. и 03.06.2019 г. Поддържа се, че СРС е показал и тенденциозно
отношение, като не е взел предвид показанията на свид. Я., поради което
първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено. Поддържа се, че Д. З. не е
доказала пълно и главно претърпените от нея вреди, тъй като не е доказала именно
жалбоподателят да е причинил тези вреди. Поддържа се, че доведените от Д. З.
свидетели нямат преки наблюдения и не могат да установят причинната връзка в
случая, като СРС е допуснал нарушение, като не е взел предвид показанията на
свидетелите, доведени от страна на жалбоподателя. Твърди се, че дори от показанията
на свид. Д. е видно, че жалбоподателят е бил обект на психически тормоз от
безпредметни сигнали, подавани от Д. З.. Поддържа се, че макар свид. Т. да разказва за
нападения от страна на жалбоподателя, то същият е заявил в съдебна зала, че не е бил
пряк очевидец на такива. Твърди се, че от свидетелските показания на Т. също се
установява провежданият тормоз над жалбоподателя. Поддържа се, че едно от най-
силните доказателства за твърденията на жалбоподателя са показанията на свид. Г.,
чието присъствие само създава притеснение. Сочи се, че макар свид. Г. да е
придружавал Д. З. при посещенията й при жалбоподателя, то свидетелят отново не е
ставал свидетел на нито един сблъсък между страните по делото. Твърди се, че макар
психиатричната експертиза да е отчела по-високи нива на стрес, то не се установява
първоизточникът да е жалбоподателят. Сочи се, че самата Д. З. е твърдяла, че е
стресирана поради запорирани сметки от ДАНС и възбрана на апартамента й, които не
са били предизвикани от жалбоподателя. Поддържа се, че описваните от Д. З.
симптоми са такива на менопауза. Твърди се, че по делото са събрани достатъчно
преки и непосредствени доказателства за това, че жалбоподателят е бил обект на
системен психически тормоз за период от две години, упражняван от Д. З.. Поддържа
се, че Х. М. е бил обект на легитимация на бивши служители на отряда за борба с
организираната престъпност, които са били с оръжие, както и е бил обект на
множество административни проверки. Поддържа се, че е станало ясно и по делото, че
Д. З. е симулирала претърпяване на вреди, за да се снабди с медицинско удостоверение
и да упражнява психически тормоз над Х. М.. Предвид изложеното се иска отмяна на
първоинстанционното решение като недопустимо и неправилно, отхвърляне на иска на
Д. З. и уважаване на иска на жалбоподателя. Претендират се разноски по делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор от Д. Н. З., с който последната
оспорва жалбата на Х. Г. М.. Поддържа, че изложените от Х. М. пороци на решението
на СРС не обуславят недопустимост на постановеното решение. Твърди, че са
несъстоятелни доводите на Х. М., че неправилно е отхвърлен предявеният от него
насрещен иск, доколкото по делото не се доказва да са претърпени неимуществени
вреди от Х. М.. Твърди, че правилно не са взети предвид показанията на свид. Я., която
се явява заинтересована от изхода на делото, тъй като поставен от нея рекламен
трансперант е бил премахнат след сигнал на Д. З.. Твърди, че заинтересован от изхода
на делото е и свид. П., който е разкрил, че е приятел на Х. М.. Поддържа, че
показанията и на свид. Я. и на свид. П. са нелогични. Твърди се, че с решение на ВАС
на Х. М. е предписано да възстанови незаконно прекъснатата от него ВиК инсталация
на сградата. Сочи, че действително е установено, че са подавани сигнали до ДНСК,
2
НАП и общината, но не се касае за заплахи. Твърди, че не се установява лицата, които
са посещавали Д. З., да са отправяли заплахи към Х. М.. Поддържа, че от всички
събрани доказателства са доказани претърпените от Д. З. вреди. Твърди, че никъде в
хода на производството не са правени твърдения от Д. З. във връзка с действия на
ДАНС. Поддържа, че случаите на липса на менструален цикъл са след сблъсъци с Х.
М.. Излага подробни съображения, че по делото са доказани всички елементи за
ангажиране на отговорността на Х. М.. Предвид изложеното моли да се потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната от Х. М. част. Претендира разноски по
делото.
По делото е постъпила и насрещна въззивна жалба от Д. Н. З., депозирана срещу
частта от първоинстанционното решение, с която е отхвърлена частично претенцията
срещу Х. М.. В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно.
Сочи се, че в първоинстанционното решение при определяне на дължимото
обезщетение са взети предвид само два от множеството инциденти с участието на
страните по делото. Поддържа се, че останалите доказани по делото инциденти са се
осъществявали в рамките на две години и са допринесли в значителна степен за
претърпените от жалбоподателката неимуществени вреди. Поддържа се, че към
неимуществените вреди се отнасят също така загубата на удоволствие от живота,
страданията, болките, неудобствата, досадата от бездействието и физическото
безсилие, чувството за непълноценност и нереализиране. Твърди се, че всички
посочени елементи са били доказани по настоящото дело, като настъпването им е
следствие от множеството осъществени от Х. М. противоправни деяния спрямо Д. З..
Твърди се, че понятието „справедливост” по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се
касае до преценка на конкретни обективни обстоятелства, а именно – характера и
степента на физическото увреждане, начина на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, възрастта на увредения, отраженията върху психиката на
увредения, моралните страдания, икономическата обстановка, характера и степента на
психическото увреждане. Твърди се, че размерът на обезщетението за
неимуществените вреди трябва да оразмери пострадалия за всички отрицателни
последици, настъпили в резултат на деянието. Сочи се, че при оценяване на
неимуществените вреди може да се ползват обективен и субективен критерии, като и
при двата метода в случая стойността на обезщетението възлиза на 10 000 лева с оглед
причинените трайно настъпили психически разстройства – посттравматично стресово
разстройство и разстройство в адаптацията със смесено нарушение на емоциите и
поведението. Твърди се, че тези състояния ще пречат на Д. З. в нормалния й социален
живот, както и в професионалната й кариера. Поддържа се, че поради серията от
непозволени увреждания Д. З. не може да упражнява дейността си. Твърди се, че
първоинстанционният съд е неглижирал обстоятелството, че вследствие от
поведението на Х. М. ищцата Д. З. има проблеми с менструалния цикъл, за което е
представен амбулаторен лист от 28.09.2020 г. и амбулаторен лист от 28.09.2020 г. от
гинеколог. Твърди се, че не са взети предвид от СРС причинените неимуществени
вреди вследствие от отнетото право на жалбоподателката да се сдобие с рожба.
Поддържа се, че жалбоподателката е била жертва на десетки заплахи и реални
нападения от страна на Х. М.. Сочи се, че в началото на процесния период Х. М. е
създавал постоянни проблеми на жалбоподателката, като й е пречел да използва имота
си; след това Х. М. е започвал да се държи арогантно спрямо жалбоподателката и
придружаващите я майстори и брокери, като е станал причина за загуба на клиент на
жалбоподателката; изнудвал е жалбоподателката, за да ремонтира последната баните и
тоалетните в апартаментите му, както и да му прехвърли таванските си помещения и
земята, в замяна на което жалбоподателката да може да използва имота си; отправял е
заплахи спрямо жалбоподателката и сина й. Твърди се, че по делото са установени
3
търпените неимуществени вреди чрез свидетелските показания, писмените
доказателства и приетата съдебнопсихиатрична и съдебномедицинска експертиза.
Сочи се, че е установено по делото, че жалбоподателката е търсила помощ при
психиатър, като са й предписвани медикаменти. Твърди се, че чрез свидетелските
показания и приетите заключения се установява и причинната връзка между
поведението на ответника Х. М. и настъпилите вреди. Поддържа се, че при определяне
на дължимото обезщетение е необходимо да се вземе предвид и инфлационният
процес. Предвид изложеното се моли да се присъди остатъкът от предявения от Д. З.
иск до сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.
Претендират се разноски по делото.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба
от Х. Г. М., въпреки че препис му е връчен от СРС на 17.01.2023 г.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Насрещната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 263, ал. 2 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира
следното:
В исковата си молба Д. Н. З. твърди, че през последните две години е била
жертва на постоянен психически и физически тормоз и заплахи за живота от страна на
Х. Г. М.. Заявява, че през м. юли 2018 г. е придобила апартамент в гр. София, ул. ****,
съставляващ ет. 4 от жилищна сграда, ведно с прилежащите тавански помещения и
мазе, както и 23,39 % идеални части от поземления имот. Твърди, че нейни съседи в
сградата са Х. М., жената, с която същият живее на семейни начала, както и майка му.
Д. З. поддържа, че Х. М. и роднините му възпрепятстват ползването на закупения от
нея апартамент, за да я принудят да им „подари” таванските си помещения и
идеалните си части от поземления имот. Твърди, че през м. февруари 2019 г. Х. М. и
трети за процеса лица прекъснали водоснабдяването и канализацията към апартамента
й. Във връзка с последното през м. април и м. май 2019 г. били водени разговори за
възстановяване на предходното състояние, но ответникът Х. М. искал да му се
прехвърли притежаваната от Д. З. идеална част от поземления имот. Сочи, че поради
това не било постигнато споразумение.
Д. Н. З. твърди, че през м. септември 2019 г. получила първата сериозна заплаха
от Х. М., който поискал да му се прехвърлят идеалните части от поземления имот, за
да не пострадат ищцата и синът й. В исковата молба се сочи, че от този момент
започнали проблемите на Д. З. със съня. Последната поддържа, че при всеки опит да
достигне до закупения от нея апартамент се появявали Х. М. или майка му и
възпрепятствали достъпа й, обиждали я. Твърди, че обиди били отправяни и по
отношение на трети лица, които извършвали ремонт в апартамента й. Твърди, че
поради това спряла да посещава апартамента си до края на 2019 г., като в началото на
4
2020 г. предприела действия по продажба имота. Твърди, че от ангажираната агенция
разбрала, че Х. М. искал да му се прехвърлят безвъзмездно притежаваните от нея
тавански помещения и идеални части от поземления имот, за да не се създават пречки
за огледите.
В исковата си молба Д. З. поддържа, че поведението на Х. М. ескалирало, като
същият започнал да я бута по стълбите при разминаване, както и да възпрепятства
заедно с майка си достъпа на ищцата до сградата. Д. З. твърди, че отново започнала да
се страхува, когато се налагало да посети апартамента си. Твърди, че имала
менструални проблеми, във връзка с което се налагало да посещава различни
специалисти, като това увеличило изпитвания от нея стрес. Поддържа, че след всяко
посещение на апартамента не можела да спи. Поддържа, че е търсела съдействие от
приятели, с които да посещава апартамента, като ако нямало такива, ходела до имота в
два часа през нощта.
Д. З. твърди, че на 13.07.2020 г. получила телефонно обаждане от Община
„Изгрев” и НАГ към СО, като я уведомили за организирана съвместна проверка.
Твърди, че на следващия ден отишла до дома на Х. М. заедно с трето за спора лице.
При посещението Х. М. и майка му отправяли заплахи и обиди към ищцата. Д. З.
твърди, че на 27.08.2020 г. отново посетила имота си, защото трябвало да се взимат
мерки за ремонтни действия с Г.Г.. В същия ден Х. М. блъскал по входната й врата,
като щом ищцата излязла, Х. М. я сграбил и изблъскал към стълбите и й казал, че няма
да я пусне в апартамента, защото не е неин. Ищцата поддържа, че Х. М. отправял
заплахи, че ще й счупи „пръстчетата”, че ще й прекърши „вратлето”. Твърди, че Г.Г.
излязъл и станал свидетел на посоченото, като се стигнало до обаждане на 112 и дори
след идването на полицаите Х. М. продължил да отправя обиди и заплахи.
Д. З. твърди също така, че на 18.09.2020 г. посетила имота със сина си следобед,
около 16 часа. Твърди, че по-рано в имота е бил Д.Г., който следвало да помогне за
завършване на работните действия. Последният уведомил ищцата, че Х. М. му е казал
да не се качва на таванския етаж, защото ищцата не е собственик. Ищца Д. З.
поддържа, че решила да провери дали не са налице самоуправни действия от страна на
Х. М. на таванския етаж. Затова се качила нагоре, като синът й изтичал след нея.
Твърди, че тогава се появил Х. М. и започнал да вика, че таванският етаж е негов и че
ищцата не трябва да стъпва там, защото ще я пребие. Ищцата твърди, че му
отговорила, че част от тавана е неин, след което Х. М. ударил няколко пъти главата й в
стената. Поддържа, че Д.Г., чул писъците, качил се горе и казал на Х. М. да престане,
като държал детето на ищцата настрана. Ищцата поддържа, че се обадила на 112, на
което Х. М. отвърнал с обиди и се прибрал на тавана, в който живеел. Ищцата
поддържа, че Д.Г. й помогнал да слезе по стълбите, за да изчакат да дойде полицията.
Синът на ищцата бил в шок. Д. З. твърди, че имала болки в главата, световъртежи,
гадело й се. Твърди, че макар да чакали полиция, не дошъл никой, а след това Д.Г. я
откарал в „Софиямед”, за да я прегледат. Твърди, че лекарите настоявали за
допълнителни изследвания, но ищцата отказала, защото се притеснявала, че синът й е
с непознат човек пред болницата и плаче. Твърди, че през нощта тя и синът й не могли
да спят от притеснение, като болките започнали да отшумяват едва на третия ден.
Д. З. твърди, че на 30.09.2020 г. бил насрочен оглед на имота й, като се качила с
потенциалния купувач и на тавана. Твърди, че тогава Х. М. отново се появил и
започнал да крещи и да заплашва. Във връзка с изложеното ищцата твърди, че е
подложена на голям стрес, не може да живее и работи нормално, като синът й също е
травмиран и сънува кошмари. Поради това претендира обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба.
5
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от Х. Г. М., с който се моли да се
отхвърли претенцията на Д. Н. З.. В отговора се поддържа, че са неверни твърденията
за психически, физически, емоционален и вербален тормоз спрямо Д. З. в
продължение на две години. Поддържа се, че всъщност обект на тормоз са Х. М. и
семейството му. Твърди се, че Д. З. е закупила жилище в груб строеж, в което не е
имало изградени ВиК и ел. инсталации. Твърди се, че Д. З. е набедила Х. М. за това, че
е извършвал самоуправни действия, изразяващи се в прерязване на два вертикални
водопроводни и канализационни щранга, водещи до апартамента на ищцата. Твърди
се, че липсата на инсталации се дължи на поведението на праводателя на ищцата,
който отказал да предостави необходимите средства за изграждането им. Поддържа се,
че поради поведението на праводателя на ищцата се е стигнало до изграждане на ВиК
инсталации само за обектите на ет. 1, 2 и 3 от жилищната сграда. Оспорват се
твърденията, че ответникът и роднините му са възпрепятствали ищцата Д. З. да ползва
имота си, както и че са я принуждавали да прехвърли безвъзмездно собствеността си.
Оспорва се да е причиняван на ищцата стрес, респ. да е упражнявано спрямо нея
физическо насилие. Поддържа се, че ищцата е тормозила ответника, за да изгради той
със свои средства ВиК инсталация за апартамента й. Поддържа се, че от придобиване
на апартамента Д. З. е депозирала жалби, искания за проверки и други подобни, за да
сплашва ответника. Твърди се, че на 27.02.2019 г. ищцата с непознато лице от мъжки
пол опитала да принуди ответника да изгради за своя сметка ВиК инсталация, за което
била образувана преписка, приключила с постановление за отказ да се образува
досъдебно производство. Поддържа се, че е извършена проверка от Столична община,
район „Изгрев”, на 11.04.2019 г., като е установено, че апартаментът на ет. 4 е в груб
строеж, необитаем, с прокарана нова ВиК инсталация през стълбищната клетка.
Поддържа се, че при проверка от 08.05.2019 г. е установена нова ВиК инсталация, като
не е представен одобрен проект по част ВиК. Оспорва се да са извършвани сочените
от ищцата действия, оспорва се причинната връзка с настъпилите за ищцата вреди.
Оспорва се размерът на претендираните вреди.
В срока по чл. 131 ГПК е предявен насрещен иск от Х. Г. М. срещу Д. Н. З.. В
насрещната искова молба Х. М. твърди, че Д. З. е закупила апартамент на ет. 4 от
жилищна сграда в гр. София, ул. ****. Твърди, че между страните по делото
възникнал спор досежно липсващите ВиК, електрическа и топлинна инсталации в
апартамента на Д. З., за което бил набеден Х. М.. Твърди, че от този момент Д. З.
започнала да упражнява системен тормоз, за да принуди Х. М. да изгради в
апартамента й ВиК инсталация за собствена сметка, както и да даде съгласие за това Д.
З. да приобщи към таванските си помещения част от коридора на тавана и едно от
общите помещения, за да ги преустрои в ателие. Твърди, че праводателят на Д. З. е
препятствал изграждането на ВиК инсталации през имота на етаж 4. Поддържа, че без
надлежно разрешение Д. З. е изкъртила мозайка на общото стълбище между трети и
четвърти етаж и е поставила настилка по свой избор, след което е започнала да
отправя необосновани претенции към Х. М. за финансиране на ремонт на стълбището.
Поддържа, че през м. февруари 2019 г. между страните по делото е проведена среща,
на която към Х. М. са отправени заплахи, вкл. за налагане на глоба от 30 хиляди лева.
В насрещната искова молба Х. Г. М. поддържа също така, че на 27.02.2019 г. бил
нападнат от Д. З. и непознат мъж, който се представил за „истинския собственик на
четвърти етаж”. Мъжът принудил Х. М. да се качи на тавана, където питал „Пипал ли
си тука” и замахвал към гърлото на Х. М.. Последният поддържа, че по повод на
случая е подал жалба.
Поддържа също така, че на 29.03.2019 г., около 8:00 часа сутринта, Д. З. и двама
непознати мъже се представили за охранители на Д. З. и го заплашвали, че ще има
„големи проблеми”, ако не се включат ВиК инсталациите на Д. З.. Сочи, че мъжете го
6
бутали, докато Д. З. викала: „аз ще те науча тебе”, „ще ви оправя аз”, „ще ви скъсам от
проверки”, „бял свят няма да видите”, „ще разберете кой стои зад мен и коя съм аз”. Х.
М. твърди, че била извикана полиция, за което е съставен протокол. Поддържа, че не е
последвал резултат, като Д. З. предявила претенции за част от общия коридор и една от
тоалетните на таванския етаж, като заявила на Х. М., че ако не подпише подготвено от
нея споразумение, то ще го „скъса от проверки” и ще му праща приятелите си да му
покажат „как се случва”.
Х. М. поддържа, че месеци наред е бил жертва на телефонен тормоз от страна
на Д. Н. З., като по сигнали на последната е бил обект и на проверки от НАП,
прокуратурата, полицията, общинската администрация.
В насрещната искова молба Х. Г. М. твърди, че на 14.07.2020 г. Д. З.,
придружена от непознат мъж, дошла до жилището, в което живеел Х. М., и започнала
да го заплашва, че ще го „вкара в затвора”. Твърди, че мъжът казал, че познава добри
адвокати, че е съдия и може да влияе на процеса, както поиска. Х. М. твърди, че
разбрал, че заплахите на Д. З. не били голословни, защото били извършвани спрямо
него проверки от Столична община, район „Изгрев”, и РДНСК.
В насрещната искова молба се твърди, че през есента на 2020 г. действията на Д.
З. станали по-агресивни, защото същата започнала да обвинява Х. М. за това, че е
провалил продажбата на имота й. Във връзка с това Д. З. започнала да заплашва Х. М.
и роднините му. От този момент Х. М. започнал да се притеснява за съпругата си,
както и за майка си. Х. М. поддържа, че тормозът на Д. З. се отразявал негативно и на
работата му – същият започнал за пропуска срещи, да губи клиенти, докато вечер у
дома си бил мълчалив и унил. Твърди, че се страхувал за живота си, заради което
монтирал охранителна система в дома си. Твърди, че се притеснявал да оставя сама
бременната си съпруга, както и майка си.
В законоустановения за това срок е постъпил отговор на насрещната искова
молба от Д. Н. З., в който се излагат съображения, че искът на Х. Г. М. е
неоснователен. Поддържа се, че след покупката на жилището си Д. З. е била в добри
отношения с Х. М.. Последният обаче започнал да иска от Д. З. да извършва ремонтни
дейности на общите части за нейна сметка. Последвало искане и за ремонт на личните
бани и тоалетни на Х. М.. В отговора на насрещната искова молба се оспорва
твърдението, че апартаментът на ет. 4 не е имал ВиК инсталация. Д. З. твърди, че
отношенията между страните по делото се влошили, когато тя отказала да извършва
ремонтите, искани от Х. М.. Твърди, че на 27.02.2019 г. е срещнала Х. М. на
стълбището и го е уведомила за това, че е подала жалба в прокуратурата, като в негов
интерес е да възстанови ВиК инсталацията и таванските помещения във вида, в който
са били при закупуването на имота. Твърди, че при това Х. М. изтичал надолу, като се
обадил на 112 и заявил, че заплашват да го пребият. Поради това Д. З. напуснала
сградата и опитала да си тръгне, но Х. М. застанал пред колата й и започнал да вика,
че го заплашват.
Д. З. твърди, че след посегателствата от страна на Х. М. върху имотите й била
принудена да наема охранителна фирма, която трябвало да охранява нея, имотите й,
както и да съдейства за подобряване на взаимоотношенията с Х. М.. Поддържа, че
първият разговор бил проведен на 29.03.2019 г. Твърди, че приятелката на Х. М.
заплашила, че ще повика полиция, поради което именно Д. З. се обадила на 112, за да
свидетелстват полицаите на това, че не е упражнявано насилие. Д. З. поддържа, че са
последвали множество срещи, вкл. в присъствието на адвокати, но същите били без
успех. Поддържа, че е подавала жалби в прокуратурата, които винаги са били
основателни.
По делото е представено Постановление за възлагане от 06.07.2018 г. на ЧСИ
7
Р.М., от което е видно, че Д. Н. З. е придобила собствеността върху апартамент на ет. 4
в сграда, находяща се в гр. София, район „Изток”, ул. ****, ведно с източно и южно
тавански помещения и 23,39 % от идеалните части на сградата и от дворното място, в
което е изградена сградата, срещу сумата от 370 500 лева.
Представен е лист за преглед на пациент от 18.09.2020 г., 19:00 часа, в който е
посочено, че Д. Н. З. е отказала хоспитализация и провеждане на изследване КТ-глава.
Цитираният лист е издаден от УМБАЛ „Софиямед” ООД. В същия като основно
заболяване е вписано „травма на главата, неуточнена“, а като придружаващо
заболяване/усложнение „нарушение на вестибуларната функция, неуточнено“.
Приложен е също така Допълнителен лист към лист за преглед на пациент в спешно
отделение, от който е видно, че на Д. З. е препоръчано да се извърши изследване КТ на
главния мозък.
Представен е амбулаторен лист от 01.09.2020 г., издаден от д-р Т.Й., психиатър.
Като обективно състояние на пациентката Д. Н. З. в амбулаторния лист е вписано, че
същата страда от тревожно-депресивен синдром, като са й предписани медикаменти.
Представен е амбулаторен лист от 18.05.2020 г., издаден от д-р К.В., акушер-
гинеколог. В графа „анамнеза” (история на медицинския случай) е вписано, че Д. Н. З.
е имала едно раждане; има редовен менструален цикъл на 26-29, по 5 дена; последна
редовна менструация – на 03.04.2020 г.; оплаква се от болки и тежест в млечните
жлези, особено преди менструация; има засилено вагинално течение, като преди 7 г. й
е открита малка миома на матката.
Представен е амбулаторен лист от 28.09.2020 г., издаден от д-р П.М., акушер-
гинеколог. В графа „анамнеза” (история на медицинския случай) е посочено, че Д. Н. З.
се оплаква от нередовна менструация. Посочено е, че последната редовна менструация
е от 05.06.2020 г. С оглед вероятен хормонален дисбаланс на пациентката е предписан
медикамент.
Представено е съдебномедицинско удостоверение № Ж-57/23.09.2020 г.,
изготвено от д-р Ц.Н.Г.. При извършване на прегледа Д. Н. З. е съобщила, че на
18.09.2020 г. е била ударена от съсед в стената. В удостоверението е посочено, че са
установени данни за контузия с лек травматичен оток в дясната слепоочна област на
главата на Д. Н. З., които са набелязани с неврологична симптоматика. Посочено е, че
травмата се дължи на твърд тъп предмет и може да се получи по начин и време,
съобщавани от лицето. Лекарят е констатирал, че отокът е с около 3 см. В диаметър.
Представени са по делото Договор за групов строеж от 16.08.1988 г. и Договор
за строителство от 01.07.1988 г. относно сграда на адрес в гр. София, ул. ****.
Представена е жалба от Х. Г. М. без рег. № на СДВР.
Представено е Постановление от 17.05.2019 г. за отказ да се образува досъдебно
производство по жалба на Х. Г. М. за инцидент от 27.02.2019 г.
Представено е Постановление от 17.07.2019 г. за отказ да се образува досъдебно
производство по жалба на Х. Г. М..
Представено е писмо от Столична община до Д. Н. З., в което се посочва, че
след извършена проверка е констатирано, че в апартамента на четвъртия етаж има
прокарана нова ВиК инсталация през стълбищната площадка до тоалетната, като
липсва ВиК инсталация в банята на жилището.
Представено е писмо от Столична община до Х. Г. М., от което е видно, че няма
данни за одобрявани проекти за нова водопроводна инсталация през стълбищната
клетка в сграда с адрес в гр. София, ул. ****.
Представен е Протокол от 02.11.2020 г., съставен от Столична община, район
8
„Изгрев”, с който е установено, че в процесния апартамент, закупен от Д. Н. З.,
вертикалният и канализационен клон не е свързан с долните нива, поради което са
нарушени функционалните характеристики на жилището.
Представени са нотариални покани от Д. Н. З. до Х. Г. М., с които последният е
поканен да възстанови водопроводната и канализационната система, които е прекъснал
към жилището на Д. Н. З., както и да възстанови положението, в което са били
закупени прилежащите тавански помещения.
Представена е нотариална покана от Х. Г. М. до Д. Н. З. чрез нотариус И.Д., с
която Д. Н. З. е поканена да премахне изградената от сутерена до четвъртия етаж и
преминаваща през общите части /стълбищна клетка/ водопроводна инсталация,
доколкото последната е изградена без одобрени строителни книжа и без съгласието на
етажните собственици.
Представено е писмо от „Софийска вода” АД до Д. Н. З. във връзка със
заявление за откриване на партида за етаж четвърти на адрес: ж.к. „Изток”, ул. ****. В
писмото е посочено, че се разкрива нова договорна сметка, считано от 14.07.2018 г.
Представени са два броя системни бонове от 03.09.2020 г. за заплащане на доставена
вода до горепосочения имот, както и служебна бележка от 03.09.2020 г. от „Софийска
вода” АД. В служебната бележка е удостоверено, че за имот с адрес в гр. София, ул.
****, ет. 4, ап. 4 е открита партида на името на Д. Н. З..
Представен е договор от 28.03.2019 г., сключен между Д. Н. З. и „Юг Сикрет”
ООД. Според договора на „Юг Сикрет” ООД е възложено да осигурява вътрешния ред,
сигурността и охраната в обекти на възложителя Д. З.; да предлага мерки за
подобряване нивото на реда, охраната и сигурността в обектите; да подпомага
възложителя по осъществяване на контрол по спазване на правилата за сигурност и
охрана; да съобщава на възложителя за констатирани нарушения в охраната и да
предприема действия по отстраняването им, след като уведоми възложителя.
По делото е разпитана свид. М. Я., която е била наемател в един от имотите на
Х. М. в периода 2018 г. – 2021 г. Наетият от свидетелката имот е бил в сграда на ул.
****, ет. 1, който имот ползвала за офис. Свидетелката твърди, че познава и Д. З.,
която при запознанството им е заявила, че няма ток, и помолила свидетелката да й
предостави достъп до помещението си, за да се извършват ремонтни дейности в имота
на Д. З.. Свид. Я. твърди, че Д. З. е извършвала свободно ремонт, като винаги е била
придружавана от „здрави мъже”, които изглеждали като охрана. Свидетелката твърди,
че не е виждала Х. М. да възпрепятства посещенията на Д. З. в сградата, като не е била
свидетел на конфликт между страните по делото. В тази връзка свидетелката
поддържа, че обитаваното от нея жилище е било на първия етаж, като прозорците са
към улицата. Свидетелката си спомня, че е имало случаи, в които тя (съдът презумира,
че се касае за Д. З.) крещи по него (съдът презумира, че се касае за Х. М.), обижда го и
го заплашва. Твърди, че в тези случаи Х. М. е запазвал самообладание.
Свидетелката твърди, че е виждала, че Х. М. е бил обект на побой от човек, с
когото Д. З. е влизала в сградата. Спомня си, че е видяла през прозореца Д. З. да влиза
в сградата с въпросния човек, след което чула шум на стълбището, излязла и видяла
мъжа да бие Х. М. по стълбите, който викал за помощ.
Според свид. Я. през 2019 г. имало серия от инциденти, като последният бил два
месеца преди свидетелката да освободи наетия апартамент през м. ноември 2021 г.
Свидетелката си спомня за друг случай през м. септември 2020 г., защото Х. М. я
помолил, ако чуе аларма, да му се обади. Свидетелката сочи, че не помни дата, но
малко след започване на учебната година чула аларма и се качила нагоре, като
заварила Д. З., малко дете и един мъж, които се озъртали. Излязъл и Х. М. и казал, че
Д. З. няма право да влиза там и че ще си търси правата в прокуратурата. Свидетелката
9
твърди, че тогава Д. З. се обадила на 112 и заявила, че я бият. Х. М. се прибрал в дома
си, а свидетелката слязла долу, в офиса си, като по-късно през прозореца си видяла Д.
З. да напуска сградата без наранявания.
Свид. Я. поддържа, че на два пъти е виждала Д. З. да разрушава ВиК
инсталацията – единият път, когато се разбило „въпросното помещение, на което той
сложи аларма”, а вторият път, когато майстори на Д. З. с машини пробили и влезли
„на територията на” Х. М..
Свид. Я. е посочила при разпита си, че случката от м. септември 2020 г. е била
на последния етаж, като свидетелката се качила заради задействалата се аларма.
Твърди, че се е качила преди Х. М., защото се качила нагоре, а той излязъл от
жилището си. Поддържа, че не е разпитвана от прокуратурата за инцидента.
По делото е разпитан свид. П.П., който също е бил наемател на Х. М. и е
приятел на последния. Твърди, че не е присъствал на инциденти между страните по
делото, но е присъствал на заплахи. Твърди, че са провеждани срещи в кантората му,
като Д. М.а отправяла заплахи, че процесната сграда е незаконна и ще се подадат
сигнали в ДНСК и общината. Поддържа, че заплахите били в посока, че ще се правят
на Х. М. „доста проверки”. Твърди, че е приятел на Х. М., откакто е бил негов
наемател на първия етаж, където поместил кантората си. Спомня си, че между
страните по делото е имало инциденти, като веднъж Х. М. бил притиснат на стълбите
от Д. З. и непознат мъж в етажната клетка на сградата и едвам се измъкнал, след което
се обадил на 112. Свид. П. сочи, че Х. М. бил стресиран, но успял да снима мъжа и го
показал на свидетеля.
Свид. П. твърди, че Х. М. го молел да присъства на срещите с Д. З., адвокатите
й и други лица, представящи се за медиатори. За последните свидетелят казва
следното: „видимо си изглеждаха хората доста здрави момчета и работили в службата,
включително и на снимките на „Вайбър” имах такива снимки с оръжие, с жилетки”.
Свидетелят сочи, че е бил на срещите не като адвокат на Х. М., а като негов приятел.
Твърди, че са водени разговори за споразумение, като Х. М. е бил увещаван, че ако се
сключи споразумение, то ще се спрат проверките от ДНСК.
Свид. П. е посочил, че на неконкретизирана във времето среща между страните
по делото двама господа медиатори са били с къси якета и при единия се е виждал
препасан пистолет. Свидетелят твърди, че Х. М. е бил стресиран от това, като е
държал, ако има срещи, те да са в кантората на свидетеля и с много хора.
На въпрос на съда свид. П. е заявил, че е чел споразумението, за което са
преговаряли страните по делото, но при разпита си е изложил съображения, че
проблемите произтичат от това, че не е ясно определена площта на имота, който Д. З. е
закупила. Свид. П. е заявил, че си спомня как Д. З. и майстори разбили стена, която е
към имот на Х. М., като били показани проекти, че помещението е на Х. М..
Свидетелят твърди, че именно този имуществен спор е в основата на конфликта между
страните по делото.
Свид. П. поддържа, че знае за отправяни заплахи за целостта на сградата.
Твърди, че са провеждани проверки и Х. М., който не е юрист, е бил много стресиран
от това. Свидетелят заявява, че Х. М. е бил много притеснен, защото се говорело, че
процесната жилищна сграда ще бъде бутната, а Х. М. притежавал три апартамента там,
ведно с ¾ от подпокривното пространство.
На въпрос на съда свид. П. е заявил, че не е присъствал на други физически
саморазправи между страните по делото, но знае за случай, когато по време на къртене
на пода на банята майстор на Д. З. се сдърпал с Х. М. и блъскал последния. По думи
на свидетеля Х. М. имал наранявания по тялото.
10
Свид. П. е заявил също така, че преди Х. М. е бил „много весело момче”, бил е
„душата на компанията”. След това обаче Х. М. започнал да се притеснява за себе си,
за майка си, за приятелката си. Твърди, че откакто започнали заплахите, че сградата ще
бъде бутната, Х. М. вече не бил същият човек – станал по-мълчалив, отслабнал.
Свидетелят твърди, че тогава Х. М. и приятелката му правели опити за забременяване.
Свидетелят заявява, че Х. М. се притеснявал от саморазправа, притеснявал се и от
придружителите на Д. З.. Твърди, че Х. М. му казал, че ако му се обади и не говори
директно, то свидетелят да се обади на 112.
По делото е разпитана свид. Д. Д., която познава Д. З. от 5 години и е неин
адвокат по други производства. Свидетелката твърди, че по настояване на Х. М.
веднага след покупката Д. З. е започнала да извършва ремонт на стълбите на сградата.
След това обаче Х. М. поискал от Д. З. да направи ремонт и на банята му, като Д. З. не
се съгласила. Свидетелката заявява, че в началото на 2019 г. Х. М. прерязал тръбите на
канализация и водопровода и се стигнало до влошаване на отношенията между
страните. Свидетелката твърди, че положението се дължало на предходен конфликт,
който е съществувал между Х. М. и праводателя на Д. З.. Така по думи на свидетелката
започнали проблеми, като Д. З. се обаждала на свидетелката, за да й съобщи, че Х. М.
спирал тока и пречел на майсторите да извършват ремонт. Д. З. често звъняла на
свидетелката, за да пита какво да се прави.
Свид. Д. си спомня за случай, при който през м. февруари 2019 г. Д. З. била
извикала бивш министър да види имота, като трябвало Д. З. да работи по негов проект
в чужбина. Тогава обаче Х. М. се качил в имота и извикал полиция, като започнал и да
снима министъра. Х. М. пуснал снимките във „Фейсбук”. Заради ситуацията Д. З.
загубила клиент. Последвала среща с адвоката на Х. М., като тогава Д. З. разбрала, че
Х. М. живее от наеми. Затова свидетелката и Д. З. подали сигнал до НАП за
извършване на проверка, като доколкото било известно на свидетелката, са установени
нередности.
Свид. Д. заявява, че наемателите на първия етаж през 2019 г. са поставили
трансперанти без разрешение, за което била извършена проверка. След това били
премахнати трансперантите. Свидетелката заявява, че е ходила на срещи, на които е
обсъждано какво да прехвърли Д. З., за да я остави Х. М. да упражнява правото си на
собственост в пълнота. Свидетелката си спомня, че през м. септември 2019 г., след
първия учебен ден, Д. З. била в сградата със сина си, когато Х. М. я нападнал.
Свидетелката посъветвала Д. З. да отиде в болница, както и да си намери адвокат. По
телефона Д. З. била разтреперана. Свидетелката твърди, че Д. З. прекарала тежка нощ,
обаждала й се. Твърди, че след случката е проведена среща с адвокат, като Д. З. е била
с кръгове под очите, отслабнала, в лошо състояние. След това Д. З. заминала за
провинцията, но се обаждала на свидетелката. Разказвала й, че й окапва косата, че не
може да спи.
Свидетелката твърди, че Д. З. решила да продаде имота си. Започнали огледи,
но на тях се появявал Х. М., който заявявал, че имотът не е на Д. З. и не може да се
продава. Свидетелката посочва, че тя лично не е посещавала имота, а информацията й
е известна от брокерите и от Д. З..
На изрични въпроси свид. Д. е заявила, че Х. М. е настоявал да получи
собствеността върху таванските помещения на Д. З. и идеалните части от дворното
място, за да позволи на Д. З. да използва банята си, като я възстанови в предходното
състояние. На свидетелката не е известно да са отправяни заплахи за бутане на
сградата, като твърди също така, че Д. З. е вложила в апартамента си много пари.
Според свид. Д. вследствие на конфликтите Д. З. много се изменила, не смеела
да ходи на обекта, отслабнала, станала нервна, от нерви не можела да говори
11
нормално, не можела да спи. За последното свидетелката съдела по това, че Д. З. й
изпращала имейли през нощта. Твърди, че с Д. З. посещавали един и същ лекар, като
Д. З. й казала, че й спрял менструалният цикъл и стресът й се отразявал много зле.
Свид. Д. сочи, че не е чувала лично от Х. М., че е трябвало да се извърши
ремонт на стълбите и да се положи гранит. Твърди обаче, че е чувала от адвоката на Х.
М., че трябва да се полира мраморът, докато са обсъждали споразуменията.
Свид. Д. си спомня, че през 2021 г. Х. М. е напръскал Д. З. със спрей в очите,
докато се качвала по стълбите. Според свидетелката от 27.02.2019 г. Д. З. не е могла да
използва апартамента си. Свид. Д. твърди също така, че през м. май 2019 г. е изготвен
първият проект от нея и от адвоката на Х. М. за споразумение, което е касаело точно
това Х. М. да получи „собственост срещу поведение”.
По делото е разпитан и свид. В. Т., който е познат на Д. З. от 2016 г. Същият
твърди, че през лятото на 2020 г. се видял с Д. З. и тя му споделила, че е закупила
имот и има проблем със собственика на кооперацията, който „й прави проблеми” и й
отрязал ВиК инсталацията. Твърди, че през м. юли Д. З. го помолила да отидат заедно,
за да проведе разговор с Х. М.. Д. З. помолила свидетеля да я придружи, защото я било
страх от агресивното поведение на Х. М.. По спомен на свидетеля, когато позвънили
на вратата, се появила майката на Х. М. и почнала да пита какво търсят там.
Свидетелят твърди, че се появил и Х. М., който казал: „колко пъти ти казах да не
стъпваш тука”, „ще ти счупя краченцата”, „ако още един път звъннеш на звънеца, ще
ти счупя пръстчетата едно по едно”. През това време свидетелят стоял отстрани, без да
се намесва, като на въпрос на Х. М. уточнил, че просто придружава Д. З..
Свид. Т. предложил на Д. З. сам да проведе разговор с Х. М.. Такъв се състоял
няколко дена по-късно, като Х. М. заявил на свид. Т., че след като Д. З. му прехвърли
таванските помещения и земята, ще й позволи да изгради ВиК инсталация.
Свид. Т. сочи, че през м. август 2020 г. пак е бил в сградата с клиент за оглед.
Когато слезли долу, Х. М. ги чакал и заплашил свидетеля, че ще го гръмне.
Свид. Т. си спомня, че през м. септември 2020 г. е бил с Д. З. и сина й в
сградата. Свидетелят видял, че всичко е наред и си тръгнал, но след час Д. З. му се
обадила и му казала, че Х. М. я е нападнал пред детето й. Според свидетеля е имало и
друго нападение с газ, когато Д. З. е била напръскана в очите. Свидетелят изрично е
заявил, че когато Д. З. е била нападната с газ, същият не е присъствал лично на място.
Заявил е и че не е присъствал на нападението през м. септември 2020 г.
Свид. Т. твърди, че се е чувал често с Д. З. относно случващото се между
страните по делото. Д. З. била в нестабилно състояние, често плачела, отслабнала,
дълго отсъствала от София по време на пандемията. Преди това според свидетеля Д. З.
била усмихнат и весел човек.
По делото е разпитан свид. Ю. Г., който е заявил, че познава Д. З. като добър
архитект. Свидетелят и негов приятел ръководели охранителна фирма „Юг сикрет”.
През м. март 2019 г. били потърсени от техен близък за осъществяване на охрана и
медиаторска дейност във връзка с казуса на Д. З.. Свидетелят заявява, че при среща с
Д. З. същата е разказала, че е закупила имот, но й се пречи да влезе в него и да
извършва ремонтни дейности, спирала се вода и ток към имота. Свидетелят заявява, че
е извършено проучване и с Д. З. бил сключен договор. Свид. Г. посочва, че той и
колегата му са придружавали Д. З. десетина дни след сключване на договора. Д. З. им
заявила, че имала проблеми с Х. М., когото свидетелят е разпознал в съдебната зала в
деня на разпита.
Свид. Г. твърди, че на неконкретизирана дата е провел среща с Х. М. и колегата
си Г.. Твърди, че предварително са се били разбрали с Д. З., че при наличие на
12
саморазправа тя ще се обади в полицията. Докато траела срещата, се появила
приятелката на Х. М. и „настанал хаос”. Свидетелят е разпознал приятелката на Х. М.
в съдебната зала в деня на разпита.
Свид. Г. твърди, че приятелката на Х. М. започнала да вика, че ще извика
полиция. Свид. Г. и колегата му извадили договор, за да се легитимират. Твърди, че по
време на разговора не са се държали агресивно, а са говорили спокойно относно
проблема на Д. З.. Свид. Г. твърди, че не е отправял предупреждения към Х. М..
Твърди, че както той, така и Х. М. са се държали възпитано и не е имало разправии, но
суматоха настанала, когато се появила приятелката на Х. М.. Свид. Г. твърди, че в този
ден е дошла полиция, като не си помня дали е съставян протокол.
По думи на свид. Г. впоследствие е имало още няколко посещения до имота,
като колегата му е поддържал контакт с Х. М., за да се повлияе за това да се води
нормален разговор между страните по делото. Свид. Г. сочи, че през 2019 г. е
последвала среща при адвокати, като той и колегата му са съветвали страните по
делото да се разберат. Към този момент в апартамента на Д. З. не е имало свързани
тръби, а таванските помещения са били разбити.
Свид. Г. сочи, че през май-юни 2019 г. е бил проведен друг разговор с Х. М.,
който е поискал Д. З. да му подари таванските помещения и земята си, за да може да
живее спокойно в закупения апартамент. Свид. Г. твърди, че това са срещите, на които
е присъствал, като към 18.09.2020 г. договорът с Д. З. е бил прекратен.
Свид. Г. е заявил, че той и колегата му са бивши служители на отряда за борба с
тероризма и винаги се движат с оръжие, но оръжието е прибрано и не се вижда.
Свидетелят твърди, че при първата си среща с Х. М. той и колегата му са се
легитимирали, за да не гледа Х. М. на тях като на заплаха, да знае каква е целта им.
Твърди, че са се легитимирали с договора, сключен с Д. З..
По делото е приета без възражения от страните съдебнографическа експертиза,
от която се установява, че приобщеното към доказателствения материал
Съдебномедицинско удостоверение № Ж-57/23.09.2020 г. е подписано от д-р Ц.Н.Г.,
както е посочено в същото.
По делото е изготвена и приета без възражения от страните комплексна
съдебномедицинска и съдебнопсихиатрична експертиза. За изготвяне на заключението
психиатърът е провел експертно изследване на Д. З.. Констатирал е, че Д. З. общува
активно, ориентирана е всестранно, емоционално напрегната е и е нестабилна. Според
вещото лице емоционални колебания се проявяват при Д. З. преди всичко при
коментиране на обстоятелствата, свързани с отношенията с ответника. Още с първите
въпроси Д. З. се е просълзила, а гласът й е бил пресипнал. Експертът е посочил, че за
минало време няма данни за когнитивни отклонения, личностова дисхармония или
психична патология при Д. З..
Вещото лице посочва, че конкретните клинични прояви на смущения при Д. З.
могат да се систематизират в няколко синдрома, както следва:
1) вегетативен синдром - проявява се с нарушения на съня, психоматични
смущения, коментирани от гинеколог, безапетитие, отслабване на тегло;
2) афективен синдром - проявява се с емоционални колебания предимно от
негативния регистър (потиснатост, несигурност, обреченост), а също с гняв,
напрежение;
3) когнитивен синдром, който вещото лице предполага с оглед на ригидността
на защитата на Д. З., мисловната обстоятелственост и неясната логика на
разсъжденията на моменти.
Според вещото лице психиатър у Д. З. се установяват наличие на
13
посттравматично стресово разстройство и елементи на разстройство в адаптацията със
смесено нарушение на емоциите и поведението. Според вещото лице двете
разстройства не си противоречат, защото се касае за невротични състояния, свързани
със стрес. Според вещото лице в случая водеща е диагнозата за посттравматично
стресово разстройство.
Вещото лице е изяснило, че водещо за цялата група разстройства, към които
принадлежат и установените, е че, се развиват като пряк резултат от остър стрес или
продължителна травма. Според вещото лице без стресогенно събитие или
продължаващи неприятни обстоятелства разстройство от тази група не би възникнало.
Медицинската част от комплексната експертиза е изготвена от съдебен лекар.
Последният е посочил, че от приложената по делото медицинска документация се
установява, че след инцидент на 18.09.2020 г. Д. З. е получила травматичен оток в
дясната слепоочна част на главата. На същата дата е прегледана от невролог, който е
поставил диагноза за нарушение на вестибуларната функция. Според вещото лице тези
наранявания представляват временно разстройство на здравето, което не е опасно за
живота. Вещото лице е заключило, че констатираните увреждания се дължат на твърди
тъпи предмети, като травмите могат да се получат по времето и начина, посочени от
пострадалата.
Във въззивното производство е представено Решение № 9358/24.10.2022 г. по
адм.д. № 2954/2022 г. на ВАС, II отделение, постановено след края на съдебното
дирене пред СРС. С посоченото решение върховните съдии са оставили в сила
Решение № 7281/06.12.2021 г. по адм.д. № 2802/2021 г. на АССГ. С решението на
АССГ е отхвърлена жалбата на Х. М. срещу Заповед № РА-20-09/28.01.2021 г. на
главния архитект на Столична община, с която Х. М. и майка му са задължени да
приведат ВиК инсталацията в процесната жилищна сграда в съответствие с
нормативните изисквания.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна
страна следното:
Първоинстанционното решение е валидно.
С оглед доводите във въззивната жалба на Х. Г. М. за недопустимост на
съдебния акт на СРС следва да се отбележи, че в Определение № 370/27.06.2018 г. по
гр.д. № 350/2018 г. на II Г.О. на ВКС е посочено, че „в постоянната си практика
Върховния касационен съд приема, че недопустимо е това решение, което не отговаря
на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Недопустимо е
решението, което е постановено въпреки липсата на правото на иск или
ненадлежното му упражняване, както и когато съдът е бил десезиран. Недопустимо
е решението, постановено след оттегляне или отказ от иска, при липса на искане за
възобновяване на производство, спряно по взаимно съгласие на страните. Липсата на
положителна или наличието на отрицателно процесуална предпоставка прави
решението недопустимо. Когато порокът се състои в нередовност на исковата
молба, която не е била отстранена, след дадения за това срок, решението също е
недопустимо. Недопустимо е решението, когато въззивната и касационната
инстанция са постановили решение по същество, макар че жалбите е следвало да се
оставят без разглеждане, като недопустими, напр. при просрочие на въззина жалба,
когато това не е констатирано от съда. Решението е недопустимо, когато съдът се
е произнесъл по непредявен иск или е постановил решение плюс петитум. Изобщо,
когато съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало, решението се явява
процесуално недопустимо”. Съгласно Решение № 60104/26.11.2021 г. по гр.д. №
272/2021 г. на II Г.О. на ВКС „процесуалната недопустимост на съдебното решение
14
се свързва с липса на право на иск или с неговото ненадлежно упражняване; а
правото на иск е ненадлежно упражнено когато липсват положителни процесуални
предпоставки или са налице отрицателни такива”.
След служебно извършена проверка настоящият състав не намира да липсват
положителни, респ. да са налице отрицателни предпоставки за упражняване на
правото на иск, което от своя страна да обуслови недопустимост на
първоинстанционното решение. Следователно обжалваното решение е допустимо и не
подлежи на обезсилване.
По доводите за неправилност въззивният съд намира следното:
Както първоначалният, така и насрещният иск са с правна квалификация по чл.
45 вр. чл. 52 ЗЗД. За уважаване на така предявените искове всеки ищец следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1/
противоправното поведение на ответната страна; 2/ наличие на причинно-следствена
връзка между настъпилите вреди и противоправното поведение на ответната страна; 3/
вид и размер на претърпените вреди.
Вината на дееца се предполага до доказване на противното на основание чл. 45,
ал. 2 ЗЗД.
По иска на Д. Н. З.:
Въззивният съд споделя изводите на СРС, че в случая несъмнено се установява
от съвкупния анализ на доказателствата по делото, че Х. М. е осъществил непозволено
увреждане по отношение на Д. З..
От показанията на свид. Т., които съдът намира за убедителни, непротиворечиви
и логични, се установява, че същият лично е присъствал, докато Х. М. е отправял през
исковия период заплахи към Д. М.а за това, че ще й счупи „краченцата“ и
„пръстчетата”. Показанията на свид. Т. относно лично възприетите заплахи, посочени
и в исковата молба, не се опровергават от показания на друг свидетел, който да е бил
пряк очевидец на ситуацията.
От показанията на свид. Т., както и от показанията на свид. Г. се установява, че
двамата лично и пряко са възприели от Х. М., че последният иска Д. З. да му
прехвърли закупените от нея тавански помещения и идеални части от земята, за да
бъде оставена Д. З. спокойно да упражнява правото си на собственост върху закупения
апартамент в процесната жилищна сграда. В тази си част показанията на двамата
свидетели трябва да се кредитират – същите не са опровергани чрез насрещно
доказване от страна на Х. М..
Съдът намира, че създаването на неоснователни и продължителни пречки за
упражняване на право на собственост на Д. З. представлява противоправно действие,
чрез е което е осъществяван психически тормоз по отношение на Д. З.. По този начин
последната е поставяна в състояние да изпитва стрес и неприятни емоции. Същото се
отнася и до създаваните от Х. М. неоснователни пречки за извършване на огледи с
потенциални купувачи, чрез които Д. З. е целяла да се освободи от имота на ул. ****,
ет. 4, за който имот същата е притежавала надлежен титул за собственост. За
противоправното поведение на Х. М. при провежданите огледи настоящият състав
съди от показанията на свидетеля очевидец Т., като в същия смисъл са и показанията
на свид. Д., която не е възприела лично пречките по време на огледите, но е чувала за
тях не само от ищцата, а и от третото за спора лице – брокерската фирма, на която е
било възложено да извършва огледите.
Въззивният съд не кредитира показанията на свид. Я. относно това, че Х. М. не е
създавал пречки на Д. З., а последната свободно е извършвала ремонти дейности в
апартамента си. Свидетелите на ищцата Д. З. разказват за конкретни инциденти между
15
страните по делото, на които са присъствали, докато показанията на свид. Я. са общи,
неконкретизирани и на моменти житейски нелогични. Така например свид. Я. не
посочва никакви конкретни ремонтни дейности, които Д. З. да е провела. На второ
място свид. Я. твърди, че е виждала Д. З. да посещава имота с брокери, но не става
ясно как точно свидетелката е разбрала от жилището си какви са придружителите на
Д. З.. На трето място свид. Я. твърди, че е ставала свидетел на това Д. З. сама да
разрушава ВиК инсталацията, което е нелогично и необосновано с оглед представените
доказателства от административни производства, в които Д. З. е искала именно да
възстанови водопроводната и канализационната система до жилището си.
Установява се също така, че през исковия период, на 18.09.2020 г., Х. М. е
осъществил и физическо насилие по отношение на Д. З.. За този свой извод, подобно
на СРС, въззивният съд се основава на приобщените писмени доказателства и
изслушаните свидетели. Представени са медицински документи от 18.09.2020 г. и
23.09.2020 г., от които е видно, че е констатирана травма в областта на главата на Д. З..
По-рано в този ден обаче Д. З. е била видяна от свид. Т., който не посочва свидетелката
да е имала увреждания, като наличие на такива не се твърди и от свидетели на Х. М..
В същия ден (18.09.2020 г.) свид. Т. съобщава, че е бил потърсен от Д. З. и е
уведомен за това, че Х. М. е блъснал Д. З. пред сина й в стената. Непосредствено след
случката Д. З. се е свързала и със свид. Д., на която също е съобщила за удара от Х. М..
Свид. Т. съобщава, че по време на разговора Д. З. е плачела, а при разговора си със
свид. Д. Д. З. е била разтреперана. Свид. Д. изрично сочи, че са последвали и други
разговори с Д. З., като е търсен и адвокат, специалист в областта на наказателното
право. На срещата с последния Д. З. по думи на свид. Д. не е могла да говори.
Според Определение № 331/08.03.2012 г. по гр.д. № 1069/2011 г. на IV Г.О. на
ВКС „съгласно установената практика на съдилищата по приложението на чл. 12
ГПК и чл. 235 ГПК ( чл. 188 ГПК отм.), съдът преценява доказателствата по
делото по вътрешно убеждение и в тяхната цялост. Показанията на свидетеля се
преценяват от съда по вътрешно убеждение и съобразно начина на изразяването им
пред съда; при преценка годността на свидетеля да възпроизвежда точно фактите;
логичността им и съответствието им с всички останали доказателства. Съдът
може да приеме за установен и факт, който свидетелят не е възприел лично , но има
преки впечатления за начина на възпроизвеждането му от страната; впечатления за
състоянието на страната при споделяне на определени факти и за последващите и
действия във връзка с твърдяния факт.“. Тоест от съвкупния анализ на
доказателствата по делото може да се заключи, че Х. М. е причинил уврежданията на
Д. З.. В тази връзка трябва да се отбележи, че Х. М. прави само общо оспорване на
твърденията на Д. З. с отговора на исковата молба, като не твърди и не доказва друг
начин, по който да са настъпили уврежданията в областта на главата на Д. З..
От приетата без възражения от страните комплексна съдебномедицинска и
съдебнопсихиатрична експертиза изрично се установява, че причинените на Д. З.
увреждания могат да настъпят по съобщаваните от нея начин и време.
Съдът не кредитира казаното от свид. Я. относно случката на 18.09.2020 г. В
тази част показанията на свид. Я. отново са нелогични и неубедителни. От една
страна, свидетелката твърди, че е чула аларма и е изтичала от наетия от нея офис на
първия етаж до последния етаж, където е видяла Д. З., непознат мъж и малко дете.
Свидетелката твърди, че е успяла да стигне до последния етаж дори преди Х. М., който
е излизал от жилището си на горните етажи. Освен това свидетелката твърди, че Х. М.
се прибрал бързо в дома си, когато Д. З. позвънила на 112. Това твърдение само по
себе си е неубедително, защото би означавало Х. М. да остави нежелани от него лица
да стоят в близост до негов имот (след като се твърди, че Д. З. и придружителите й са
16
задействали алармена система), без да предприеме каквито и да било действия по
защита на интересите си, като например сам да се обади в полицията.
От показанията на свид. Д. и свид. Т. става ясно, че Д. З. значително се е
променила през исковия период. Свидетелите са установили, че Д. З. често е плачела,
била е уплашена, отслабнала е, търсела е познати, с които да посещава имота си. От
приетата по делото комплексна съдебномедицинска и съдебнопсихиатрична
експертиза също се установява, че Д. З. страда от посттравматично стресово
разстройство с елементи на разстройство в адаптацията със смесено нарушение на
емоциите и поведението. Установява се и че на Д. З. са причинени телесни
увреждания, представляващи разстройство на здравето, което не е опасно за живота.
Тоест от събраните по делото доказателства безспорно се установяват твърдените от
Д. З. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
причиняваните стрес и уплаха от психологическия тормоз, както и болки и страдания
от причинените физически увреждания.
Съвкупният анализ на събрания доказателствен материал сочи, че е налице
причинна връзка между установеното противоправно поведение на Х. М. и
настъпилите за Д. З. неимуществени вреди.
Възраженията на Х. М., че Д. З. е била стресирана заради запорирани сметки от
ДАНС и наложена върху апартамента й възбрана, както и поради здравословното
състояние на детето й, са необосновани. Възражения в този смисъл не са наведени в
отговора на исковата молба. Не са представени и доказателства в този смисъл, респ.
липсват признания в този смисъл от Д. З. в хода на настоящия процес.
Не могат да се споделят и възраженията, че описваните от Д. З. симптоми
(нарушен менструален цикъл, нарушен сън, косопад, нарушение на концентрацията) са
такива на менопауза. Х. М. не е въвеждал такова възражение в отговора на исковата
молба, респ. не е ангажирал доказателства в подкрепа на същото. Аналогично не може
да се приеме и че симптомите са резултат от употребата на лекарствен продукт
(„Оргаметрил“), тъй като отново в срока за отговор не са наведени такива възражения,
респ. не са ангажирани доказателства за установяване на твърдението на Х. М.,
въпреки че още към исковата молба са били приложени амбулаторните листове на Д. З.
за прегледи при акушер-гинеколози.
Съгласно чл. 52 ЗЗД неимуществените вреди се обезщетяват по справедливост.
В т. 11 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд е
разяснено, че „При определяне на размера на неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В
мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези
обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди”.
Горецитираната практика на ВС продължава да е актуална и към днешна дата.
Така в Решение № 57/30.05.2022 г. по гр.д. № 2372/2021 г. на III Г.О. на ВКС е
доуточнено, че „на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в
пряка причинна връзка с увреждането като размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя
според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания - това са
фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения
иск - продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни
болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето
(заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото
развитие. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за
справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
17
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните обстоятелства,
които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.
Удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при
определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и
обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането”.
Въззивният съд намира, че определеното от СРС обезщетение в размер на 6000
лева е съответно на търпените от Д. З. неимуществени вреди. Това обезщетение е
съобразено с обстоятелството, че в относително продължителен период от време Д. З.
е била поставена в състояние на стрес и уплаха поради заплахи и искания, отправяни
от Х. М., за да се осигури възпрепятстваното упражняване на правото на собственост
на Д. З..
При определяне на присъденото обезщетение се установява, че
първоинстанционният съд е взел предвид също така и физическите увреждания на Д.
З., причинени й на 18.09.2020 г. в присъствието на невръстното й дете. По делото
безспорно е прието от експертното заключение, че тези травми не са с траен характер
и не са създали опасност за живота и здравето на Д. З., като отокът е бил с диаметър от
около 3 см. Самата Д. З. е посочила в исковата си молба, че уврежданията са отминали
бързо. Няма данни също така телесните увреждания по някакъв начин да са загрозили
Д. З.. Поради това не може да се приеме, че същите са се отличавали с извънредна
интензивност.
Въззивният съд изрично посочва, че няма да обсъжда твърдените от Д. З. в
насрещната въззивна жалба оплаквания, че първоинстанционният съд не е съобразил
при определяне на дължимото се обезщетение, че на Д. З. е отнета възможността да
има дете вследствие на причинените промени в менструалния й цикъл. В исковата
молба няма навеждани такива доводи. Отделно от това по делото изобщо не е
проведено пълно и главно доказване, че поради промените в менструалния цикъл е
отнета изначално възможността на Д. З. за зачеване. В този смисъл при така събраните
доказателства може да се приеме единствено, че нередовността в менструалния цикъл
на Д. З. се дължи на хормоналния дисбаланс вследствие на стресовите фактори, на
които е била подложена през исковия период, както и посочило и вещото лице
психиатър.
Изрично следва да се посочи, че от мотивите в първоинстанционното решение,
изложени на л. 236 от делото на СРС, не се установява първоинстанционният съд да е
приел за установено прерязването на ВиК инсталация към апартамента на Д. З. и в
съответствие с това да е определял дължимото се по делото обезщетение за
претърпени неимуществени вреди.
По иска на Х. Г. М.:
Въззивният съд споделя изводите на СРС, че исковата претенция на Х. М. е
недоказана. Във връзка с изричните доводи от въззивната жалба на Х. М. следва да се
посочи следното:
Не се установява по делото Д. З. да е отправяла заплахи към Х. М.. Липсват
доказателства в този смисъл. Макар свид. Я. да твърди, че е чувала отправяни заплахи
18
към Х. М., то се касае за общо, неконкретизирано твърдение, на което съдът не може
да даде вяра. Нито се посочва кога са чути тези заплахи, нито се посочва в какво
същите са се изразявали. Свид. П. твърди, че са отправяни заплахи за провеждане на
проверки, но само по себе си подаването на сигнал до компетентен орган за
извършване на проверка не представлява противоправно поведение. Гражданите имат
право да подават жалби, искания и сигнали, ако считат, че защитими техни интереси
са засегнати. В случая липсват доказателства за това Д. З. да е злоупотребявала с
гражданските си права, като е подавала сигнали до компетентните държавни органи.
Следва да се посочи и че не могат да се кредитират като убедителни
показанията на свид. П., че Д. З. е отправяла заплахи във връзка със събарянето на
жилищната сграда на ул. „Чарлз Дарвин“ № 10, като се има предвид обстоятелството,
че Д. З. е притежавала апартамент в тази сграда и е полагала усилия за подобряването
на състоянието му чрез ремонтни действия.
Липсват доказателства по делото Д. З. да е отправяла заплахи към майката и
приятелката на Х. М., вследствие от което на последния да са причинени страх и
безпокойство за най-близките му хора.
Доводите от въззивната жалба за това, че Х. М. е изпитвал страх от това, че той
и семейството му са притеснявани от въоръжени бивши служители на отряд за борба с
организираната престъпност, не следва да се обсъждат при преценката на
основателността на иска на Х. М.. Това следва от обстоятелството, че в насрещната
искова молба няма никакви наведени твърдения, че е осъществяван спрямо Х. М.
тормоз от въоръжени лица. От друга страна, твърденията в насрещната искова молба,
че двамата охранители на Д. З. са бутали Х. М. и опитвали да влязат в дома му, са
недоказани.
С оглед всичко изложено дотук въззивният съд намира, че следва да бъде
потвърдено първоинстанцинното решение. Налице е съвпадение в крайните изводи на
двете инстанции.
По разноските:
В Определение № 1623/13.06.2023 г. по ч.гр.д. № 4767/2022 г. на III Г.О. на ВКС
е посочено следното: „Според константната съдебна практика, намерила израз в
определение № 28 от 26.01.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4596/2019 г., IV г. о.;
Определение № 45 от 10.02.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2779/2020 г., IV г. о.,
Определение № 12 от 11.01.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1488/2020 г., I т. о.;
определение № 360 от 12.5.2014 г. по ч. т. д. № 1009/2014 г. на ВКС, І т.о. и др.,
правилото на чл. 78 ГПК за съразмерно заплащане на разноските се прилага и в
случаите, когато и двете страни са подали въззивни жалби срещу неизгодната за
всяка от тях част от първоинстанционното решение. Ако последното бъде
потвърдено т.е. не бъдат уважени жалбите и на двете насрещни страни, искът
остава уважен в същата част, поради което ответникът дължи заплащане на
направените от ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита
пред въззивната инстанция съразмерно/пропорционално/ на уважената част от иска,
а ищецът – разноските на ответника за въззивното производство съразмерно с
отхвърлената с въззивното решение част от иск. Обжалваемият интерес за всяка
от страните се определя не само от претенцията, в защита на която е подадена
собствената въззивна жалба, но и от размера на претенцията по въззивната жалба
на противната страна, по която страната се защитава“.
Доколкото и двете въззивни жалби са оставени без уважение, то всяка от
страните има право на разноски за настоящото производство.
Д. Н. З. е представила списък по чл. 80 ГПК, като е претендирала адвокатски
19
хонорар в размер на 1000 лева за осъщественото процесуално представителство по
въззивната жалба на Х. Г. М.. По делото е представен Договор за правна защита и
съдействие от 17.10.2022 г., с който Д. З. и адв. Н. О. са уговорили адвокатът да
осъществи процесуално представителство по депозираната въззивна жалба срещу
възнаграждение в размер на 1000 лева. В договора е удостоверено, че същото е било
заплатено при подписване на договора. Съгласно Тълкувателно решение от 06.11.2013
г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в тази част договорът за правна помощ
следва да се разглежда като разписка за полученото адвокатско възнаграждение.
Тоест претендираните от Д. Н. З. разноски от 1000 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение са реално сторени и подлежат на присъждане. По делото не е
отправяно възражение за прекомерност от страна на Х. Г. М. в установения за това
срок.
Х. Г. М. е представил списък по чл. 80 ГПК, като е претендирал държавна такса
от 200 лева и адвокатски хонорар от 2000 лева. Представил е Договор за правна помощ
от 20.04.2023 г., по силата на който на адв. Д.С. е възложено да осъществи
процесуално представителство по депозираните въззивна жалба и насрещна въззивна
жалба. В договора е посочено, че дължимото адвокатско възнаграждение за защитата
по депозираната въззивна жалба е 1300 лева, а по насрещна въззивна жалба – 700 лева.
В договора е удостоверено, че цялото дължимо адвокатско възнаграждение е заплатено
в брой при подписване на договора.
Тоест по делото е доказано, че Х. Г. М. е сторил разноски за адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по насрещната
въззивна жалба на Д. З. в размер на 700 лева.
В законоустановения срок е направено от Д. З. възражение за прекомерност,
което съдът намира за основателно.
С Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС е прието, че наредба от
националното право, която определя минимални размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер, противоречи на чл. 101,
§ 1 ДФЕС. СЕС изрично указва, че при установяване на такова противоречие
националният съд е длъжен да откаже да приложи националното право, дори и в
последното минималните размери на адвокатските възнаграждения да отразяват
реалните пазарни цени на услугите в страната.
Въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за
адвокатско възнаграждение – в размер не по-нисък от минималния, определен в НВАР,
също следва да се счита за ограничение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1
ДФЕС. Това е изрично прието в Определение № 474/28.02.2024 г. по ч.т.д. № 961/2023
г. на I Т.О. на ВКС.
В съответствие с горното в практиката на ВКС се приема, че при разглеждане на
релевирано възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК размерът на
присъжданото адвокатско възнаграждение се определя, след като съдът вземе предвид
вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа от адвоката и
преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл са
Определение № 1954/19.04.2024 г. по ч.гр.д. № 3695/2023 г. на III Г.О. на ВКС,
Определение № 892/10.04.2024 г. по ч.т.д. № 954/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение
№ 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на I Т.О. на ВКС, Определение №
638/18.03.2024 г. по ч.т.д. № 757/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение №
2199/08.08.2024 г. по т.д. № 1884/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение №
3149/20.06.2024 г. по ч.гр.д. № 2221/2024 г. на III Г.О. на ВКС, Определение №
4107/18.09.2024 г. по ч.гр.д. № 3089/2024 г. на II Г.О. на ВКС и много други.
20
Въззивното производство е с ниска правна и фактическа сложност. След даване
ход на делото е проведено едно заседание, в което не са събирани доказателства. От Х.
М. не е подаван отговор на насрещната въззивна жалба на Д. З.. Съобразявайки тези
обстоятелства, както и положените от адвоката усилия, въззивният съд намира, че
адвокатският хонорар, претендиран от Х. Г. М., следва да се намали до 400 лева. Тази
сума следва да му бъде присъдена, като се постави в тежест на Д. Н. З..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20046503/06.07.2022 г. по гр.д. № 5874/2021 г. на
СРС, 36 състав.
ОСЪЖДА Х. Г. М., ЕГН **********, да заплати на Д. Н. З., ЕГН **********,
сумата от 1000 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
ОСЪЖДА Д. Н. З., ЕГН **********, да заплати на Х. Г. М., ЕГН **********,
сумата от 400 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението може да се обжалва от страните в едномесечен срок от връчването
му пред Върховен касационен съд при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21