Р Е Ш
Е Н И Е
№ 15.07.2021 г. гр. Харманли
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Харманлийският районен съд граждански състав
на шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа
година
в публично заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ИВА ГОГОВА
Секретар: Антония Тенева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Гогова гражданско дело № 1100/2020г.
по описа на РС-Харманли
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл.109 от ЗС и по
чл.59 от ЗЗД.
Производството по делото е
образувано по искова молба на К.И.Ц., ЕГН: **********,
действащ като непълнолетен със съгласието на майка си И.К. Ц., ЕГН: **********,***,
против С.И.Д. ***, в която се сочи, че ищецът е обственик на недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч. от ПОЗЕЛЕН ИМОТ с идентификатор 77181.12.261 по КККР
на гр.Харманли с административен адрес гр.Харманли, ул.“Дунав“ № ., с площ от
450 кв.м. за целия имот, трайно предназначение на територията Урбанизирана,
начин на трайно ползване-ниско застрояване /до
Твърди се, че имотът бил придобит от публична продан, проведена за
времето от 22.12.2019 год. до 22.01.2020 год. по изпълнително дело №
20128750400054 по описа на ЧСИ Захари Запрянов, с район на действие-района на
ОС-Хасково. С Постановление за възлагане на недвижим имот от 28.01.2020 год.
описаният по-горе имот му бил възложен от ЧСИ. Постановлението влязло в законна
сила на 27.05.2020 год., от който момент се считал за собственик на описания
имот на посоченото правно основание.
Заявява се още, че ответницата била
собственик на първи жилище етаж от същата жилищна сграда, като стълбището за
преминаване за собствения му втори жилищен етаж било разположено на първия
етаж. От м.май 2020 година до сега ответницата не го допускала да премине през
първия етаж и да ползва стълбите за собствения му етаж, заключила била входа на
къщата и не му предавала ключ, което обуславял правния му интерес от
предявяването на настоящия негаторен иск.
По
посочения начин ответницата му пречила да упражнява своето право на собственост
в пълен обем. По изп.д. № 20148750400054 ЧСИ Захари
Запрянов насрочил дати на няколко пъти за въвод в
имота, но до сега и тези негови действия не дали резултат. Продължавал да не
ползва имота си.
Счита, че с действията си на недопускане до
стълбите, водещи за собствения му етаж, ответницата пречила да упражнява
правото му на собственост върху втория етаж от двуетажната жилищна сграда.
Заключването на първия етаж, от който нямал ключ и нямал на практика физически
достъп както до стълбите, така и до самия етаж, представлявали неоснователни и противоправни действия, които ответницата извършвала с
единствената цел да му пречи.
С допълнителна уточнителна молба ищецът чрез пълномощника си заявява, че
ответницата С.И.Д. е собственик на 1/2 ид.ч. от
описания в исковата молба ПИ с ид.№ 77181.12.261 в
гр.Харманли, както и на първия жилищен етаж от жилищната сграда, построена в
същия имот. Архитектурата на жилищната сграда била такава, че подходът
/стълбището/ към собствения на ищеца втори етаж се намирал в коридора на първия
етаж. Друг вход в сградата нямало. Ответницата била заключила първия етаж от
сградата, откъдето единствено би могъл собственикът на втория етаж да стигне до
него. Въпреки многократните разговори с ответницата от момента на придобиването
на правото на собственост 27.05.2020 год. и до сега същата не осигурявала
достъп до стълбището. Първият етаж на сградата бил винаги заключен, което не
позволявало на ответника да премине, за да стигне до своя етаж. Намира, че с
това свое неправомерно поведение, изразяващо се в заключване на входната врата
на първия етаж, която била единствения подход към втория етаж, ответницата
препятствала възможността му да премине през единственото стълбище и да стигне
до собствения си имот- втори жилищен етаж, което действие пречило на ищеца да
упражнява правото си на собственост, тъй като въобще нямал достъп до етажа, съответно
бил лишен от право да ползва собствената си вещ по предназначение.
Ответницата му дължала и обезщетение за
лишаване от ползване в размер на месечния наем за времето от момента, в който ищецът
придобил правото на собственост - 27.05.2020 год. съгласно Постановлението за
възлагане на имота след проведената публична продан. Претендираното
обезщетение представлявало периодично плащане за периода от 27.05.2020 год. до
27.05.2021 год. / 12 месеца х 200 лева = 2400 лева/.
Предвид всичко изложено, моли да се постанови решение, с което да се
осъди ответницата С.И.Д. да предаде на К.И.Ц., действащ като
непълнолетен със съгласието на майка си И.К. Ц., ключ от първия етаж от жилищната
сграда, с което да осигури на същия преминаване през този етаж по стълбището за
собствения му втори етаж, както и да му се присъди и сумата от 2400 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имота за времето от
27.05.2020 год. до 27.05.2021 год., ведно със законната лихва,считано от датата
на предявяването на иска до окончателното й изплащане.
В законоустановения
срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор
от страна на ответника С.Д. чрез пълномощника й адв.Д.,
в който се сочи, че през
Ответницата намира предявените искови
претенции за изцяло неоснователни, тъй като упражнявала правото си на
собственост върху собствения си имот - СОС с идентификатор 77181.12.261.1.1,
без по никакъв начин да засяга правото на собственост на ищеца върху СОС с
идентификатор 77181.12.261.1.2. Предвид липсата на каквото и да било законоустановено или възникнало в резултат на
осъществяването на друг фактически състав задължение за ответницата да
осигурява достъп до втори жилищен етаж чрез преминаване през собствения й
самостоятелен обект от сградата, находящ се на първи
жилищен етаж счита, че не били налице неоснователни действия от нейна страна,
които да бъдат принудително преустановявани. Това следвало и от т.3 от TP № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на
ВКС, ОСГК. С оглед на това ответницата не дължала и заплащането на претендираното от ищеца обезщетение в размер на 200 лв.
месечно, считано от 27.05.2020г.
Ответницата чрез пълномощника си
заявява още, че първият жилищен етаж нямал коридор или други общи части на сградата,
през които ищецът да премине към втория етаж на сградата. Целият първи жилищен
етаж бил зает от собствения на ответницата СОС с идентификатор
77181.12.261.1.1, като ищецът не притежавал каквито и да е вещни или
облигационни права върху същия. Съществуващата вътрешна стълба обслужвала
сградата, когато същата представлявала един обект на собственост, но след разделянето
на двата самостоятелни обекта - на първия и на втория етаж, стълбата не
изпълнявала тези функции. Нямало как ответницата да даде ключ на ищеца до
собственото й жилище. Ищецът още в процеса на провеждането на публичната продан
бил уведомен, че до жилището на втория етаж нямало уреден достъп от първия
жилищен етаж през жилището на друг собственик. Счита, че упражняването на
правото на собственост върху недвижим имот, в обема, в който същото било
придобито, не можело да бъде квалифицирано като неоснователно, а още по-малко
като противоправно действие.
Предвид изложеното ответницата
не дължала и заплащането на претендираното от ищеца
обезщетение в размер на 200 лв. месечно, считано от 27.05.2020г.
Моли
да се постанови решение, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове като
неоснователни и недоказани. Претендират се и разноските по делото.
След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания
доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
С Постановление за възлагане на недвидим имот от 28.01.2020г. на ЧСИ Захари Запрянов с
рег.№875, с район на действие ОС-Хасково по изпълнително дело №20148750400054,
влязло в сила на 27.05.2020г., е възложен на ищеца К.И.Ц., ЕГН: **********,
действащ към настоящия момент като непълнолетен със съгласието на майка си
И.К. Ц., ЕГН: **********, следния недвижим имот: ½
идеална част от Поземлен имот с идентификатор 77181.12.261 по КК и КР на гр.Харманли,
одобрени със Заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на изпълнителния директор на АК, с административен адрес гр.Харманли, ул.“Дунав“ № ., с площ от 450 кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско
застрояване /до
Страните не оспорват, че ответницата е собственик на ½
идеална част от гореописания Поземлен имот с идентификатор 77181.12.261 по КК и КР на гр.Харманли, ведно
със САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
77181.12.261.1.1, находящи се
в същия ПИ. Това е видно и от Постановление за възлагане на недвижим имот от 17.12.2015г. на ЧСИ Захари Запрянов с
рег.№875, с район на действие ОС-Хасково по изпълнително дело №20148750400054,
влязло в сила на 18.01.2016г.
Не е
спорно и че ответницата не допуска ищеца да премине през собствения й първи
етаж от процесната сграда и не предоставя на същия
ключ от този първи етаж, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 77181.12.261.1.1. В тази
насока са и приетите като доказателства протоколи за принудително отнемане на
недвижим имот – въвод във владение от 06.08.2020г. и
от 17.09.2020г., както и събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на свидетелите К.А., С.Вълков, Д.А. и И.А., кредитирани от съда с
доверие като непротиворечиви, логични и вътрешно убедителни, които потвърждават
отказа за достъп до имота, предвид преминаването на стълбището за втория етаж
през собствения на ответницата първи етаж.
Съгласно заключението по
назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като обективно
изготвено и от компетентно вещо лице, разпределението на сградата не отговаря
на изискванията за многофамилна сграда, като стълбите
и коридорът към тях са така разположени, че не осигуряват самостоятелност на
нито един от жилищните етажи, декларирани като самостоятелни в сградата. Вещото
лице е констатирало, че коридорът на първия етаж, осигуряващ безалтернативен достъп до стълбите, преминава през средата
на жилището и го разделя на две. Стълбите в сградата и подходът към тях не
служат за осигуряване на самостоятелен достъп, а са неотделима част от
жилищата. Съгласно заключението текущото разпределение на сградата не позволява
обособяване на самостоятелни обекти в многофамилна
сграда, като това разпределение е характерно за еднофамилни сгради. Според
вещото лице недопустимо е било въвеждането в оборот на етажите като
самостоятелни обекти в сграда, както е към настоящия момент.
Съгласно експертизата съществуват
технически възможности ищецът да стигне до собствения му втори етаж, освен
преминавайки през първия етаж, а именно чрез следните варианти: вариант,
посочен в експертизата като вариант 2.2 - чрез изграждане на пристройка –
външно стълбище пристройка, което да принадлежи на собствеността на втория етаж
и съответно осигуряващо достъп единствено до втория етаж. Това стълбище според
вещото лице следва да се изпълни в пристройката, която текущо е баня и тоалетна
на първия етаж, като се надстрои с още едно ниво. Осъществяването на този
вариант изкисква съгласно заключението процедиране на ПУП-ПЗ, удостоверяване на
търпимостта на сградата, вкл. и така посочената пристройка (баня с тоалетна) и
одобряване на проект за реконструкция, преустройство и надстройка на търпима
сграда.
Другият възможен вариант, посочен
в експертизата като вариант 2.3 – чрез реализиране на пристройка, представляваща
стълбище с антре за достъп до втория етаж, показано съответно в графичната
част, без да е необходимо съгласието на съсобствениците и ако устройствените показатели от действащия ПУП-ПРЗ позволят.
Осъществяването на този вариант изкисква съгласно заключението процедиране на
ПУП-ПЗ, удостоверяване на търпимостта на сградата и одобряване на инвестиционен
проект за пристрояване на търпима сграда.
В заключението е посочено още, че
не съществува възможност, без да се извършват големи, необичайни разходи, да се
отвори другаде в сградата вход, така че ищецът да има достъп до собствения си
втори етаж, без да преминава през първия етаж, тъй като вариантът за достъп до
стълбите, приети за обща част, с пробив откъм североизточната фасада е
съпроводен с повишени разходи: - по обезщетяването на собствениците и
разрушаването на сграда с ид.77181.12.261.3-гараж,
което е нужно, за да се осигури достъп до евентуален нов вход в сградата; - по изграждането
на няколко стъпала, площадка и навес (или антре) за достигане нивото на
междинната площадка на съществуващите стълби в сградата, пробив на вход и нова
входна врата.
Вещото лице е установило още, че
не съществува техническа възможност ищецът да достигне до своя етаж,
преминавайки през първия етаж на ответницата, без да наруши целостта, респ.
самостоятелността на СОС с ид.77181.12.261.1.1.
Съгласно експертизата средният
месечен наем на подобен род имоти за периода от 27.05.2020г. до 27.05.2021г. е
204 лв. без ДДС.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Като абсолютно вещно право, правото на собственост изисква от всеки
правен субект поведение, с което се дава възможност
на титуляра на правото да
упражнява собственическите си правомощия на
ползване, владение и разпореждане в пълен обем с известни ограничения в някои случаи – напр. при сервитутно право и др. ограничено вещно право.
От своя страна нормата на чл.109 от ЗС предвижда, че собственикът може да
иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. Следователно ищецът К.И.Ц., ЕГН: **********, действащ като непълнолетен
със съгласието на майка си
И.К. Ц., като собственик на имот –
сграда с идентификатор 77181.12.261.1.2
по КК и КР на гр.Харманли,
построена в съсобствения между страните ПИ с
идентификатор 77181.12.261
/обстоятелство, което не се оспорва по делото и се доказа от
приетите като доказателства влезли в сила Постановления за възлагане на
недвижим имот от 28.01.2020г. и от 18.01.2016г.
на ЧСИ Захари Запрянов с рег.№875, с район на действие ОС-Хасково по
изпълнително дело №20148750400054/ се явява активно легитимирана страна по иска
по чл.109 от ЗС.
За да бъде уважен искът по чл.109 от ЗС е нужно още да се твърдят и докажат
съответно извършени от другиго неоснователни действия, пречещи на собственика
да упражнява своето право. Така е
предвидено и в ТР № 31/ 84 год. ОСГК на ВС, а и съгласно т.3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, според което за уважаването на предявения иск
във всички случаи е необходимо ищецът да докаже
не само, че е собственик на имота, а
и че върху този имот ответникът
е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това
действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки
за ползването на собствения му
имот по-големи от обикновените (чл.50 ЗС).
В случая ищецът твърди, чe ответницата С.Д. не му
осигурява ключ от първия етаж от
жилищната сграда, на
която тя е собственик съгл. Постановление за
възлагане на недвижим имот от 18.01.2016г. на ЧСИ Захари
Запрянов с рег.№875, с район на действие ОС-Хасково по изпълнително дело
№20148750400054, с което да осигури на
същия преминаване през този етаж
по стълбището за собствения му
втори етаж, като счита,
че по този начин му
пречи да упражнява в пълнота правото си на собственост върху собствения му имот
- сграда с идентификатор 77181.12.261.1.2.
Следва да се отговори дали това поведение на ответницата Д. – в случая
бездействие, изразяващо се в неосигуряване на ищеца на ключ от собствения й
първи жилищен етаж, представляващ самостоятелен обект на собственост – сграда с
идентификатор 77181.12.261.1.1,
е неоснователно реализирано от ответницата и дали, ако това е така, пречи на
ищеца да упражнява в пълнота своето право на собственост върху сграда с
идентификатор 77181.12.261.1.2.
Действително по делото се доказа,
че за ищеца са налице пречки, за да стигне до притежавания от него втори
жилищен етаж, представляващ самостоятелен обект
на собственост – сграда с идентификатор 77181.12.261.1.2, тъй като единственият достъп до
този етаж е през стълбище, разположено в коридора на първия етаж, собственост
на ответницата, и преминаващо през средата на това жилище, разделяйки го на
две. Това са неоспорените данни от заключението по съдебно-техническата
експертиза, възприето от съда като изготвено обективно и от компетентно вещо
лице, и според което стълбите в сградата и подходът към тях не служат за
осигуряване на самостоятелен достъп, а са неотделима част от жилищата, т.е. не осигуряват самостоятелност на нито един от жилищните етажи, иначе
обособени и функциониращи като самостоятелни обекти на собственост. Безспорно
тези пречки за упражняване на правото на собственост на ищеца са по-големи от
обикновените (чл.50 от ЗС), доколкото съгласно съдебно-техническата експертиза не съществува възможност, без да се извършват големи, необичайни разходи,
да се отвори другаде в сградата вход, така че ищецът да има достъп до
собствения си втори етаж, без да преминава през първия етаж, тъй като вариантът
за достъп до стълбите, приети за обща част, с пробив откъм североизточната
фасада е съпроводен с повишени разходи: - по обезщетяването на собствениците и
разрушаването на сграда с ид.77181.12.261.3-гараж,
което е нужно, за да се осигури достъп до евентуален нов вход в сградата; - по
изграждането на няколко стъпала, площадка и навес (или антре) за достигане
нивото на междинната площадка на съществуващите стълби в сградата, пробив на
вход и нова входна врата.
Но съдът счита, че поведението на
ответницата Д., изразяващо се в неосигуряване на ключ от собствения й първи
жилищен етаж, осигурявайки по този начин достъп на ищеца до собствения му втори
жилищен етаж, в случая не може да се окачестви като неоснователно, което е едно
от условията за уважаване на негаторния иск по чл.109
от ЗС. Това следва от обстоятелството, че ответницата Д. е собственик на първия
жилищен етаж, представляващ СОС – сграда с
идентификатор 77181.12.261.1.1
и като такъв следва необезпокоявано да упражнява своето право на собственост
върху този имот, което не би било възможно чрез уважаване искането на ищеца да
му бъде предоставен ключ от нейния етаж, т.е. да му се осигури безпрепятствен
достъп до имота, нейна собственост, в който той да може да влиза и излиза,
преминавайки през коридора на жилището й, за да стигне до стълбите за втория
етаж, разположени в средата на жилището на ответницата. Това няма как да не
накърни от своя страна упражняването на правото й на собственост в пълен обем.
Такива са данните и от заключението по съдебно-техническата експертиза,
съгласно което не съществува техническа възможност ищецът да достигне до своя
етаж, преминавайки през първия етаж на ответницата, без да наруши целостта,
респ. самостоятелността на СОС с ид.77181.12.261.1.1. Следователно при това положение би се стигнало несъмнено
до нарушаване на целостта,
респ. самостоятелността на притежавания от ответницата недвижим имот, което е
недопустимо и незаконосъобразно би накърнило правата на насрещната страна. С
оглед на това съдът счита, че ответницата не е длъжна да предостави на ищеца
ключ от собствения си имот, като това се отнася по същите съображения и за
ищеца по отношение осигуряването достъп на ответницата до подпокривното
пространство. Предоставянето на ищеца на ключ от имота на ответницата би
накърнило и залегналото в чл.8 от ЕКПЧОС право на зачитане на личния и семейния живот, а именно , „всеки има право на
неприкосновеност на неговия личен живот
и ... жилище….”.
Така изложеното обосновава
отхвърляне на иска по чл.109 от ЗС като неоснователен и недоказан.
Неоснователността на иска по
чл.109 от ЗС влече след себе си отхвърляне като неоснователен и на обусловения
от неговия изход иск по чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 2400 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване
на имота за времето от
27.05.2020 год. до
27.05.2021 год., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването
на иска до
окончателното й изплащане. Съгласно чл.59 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил,
до размера на обедняването, като това право възниква, когато няма друг иск, с
който обеднелият може да се защити. За да бъде уважен
един такъв иск е необходимо по делото да
бъде установено, че е налице обедняване
на ищеца и обогатяване
на ответника, които състояния да са свързани,
т.е. да произтичат
от един общ
факт или от обща група
факти. В конкретния случай, по вече гореизложените
съображения, не е установено лишаване на ищеца от ползване на
собствения му имот без основание, както и от правото да
получава граждански плодове от него-да
го отдаде
под наем, поради което и този иск следва да се отвхърли
като неосниователен.
С оглед изхода на спора, на
основание чл.78 ал.3 от ГПК, следва в полза на ответницата Д. и съответно в тежест на ищеца да бъдат присъдени
разноските по делото в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца К.И.Ц.,
ЕГН:**********, действащ като
непълнолетен със съгласието на майка
си И.К. Ц., ЕГН: **********,***, против
ответника С.И.Д., ЕГН:********** *** иск по чл.109 от ЗС за осъждане на ответника С.И.Д. да предаде
на ищеца К.И.Ц., действащ като непълнолетен
със съгласието на майка си
И.К. Ц., ключ от първия етаж от
жилищната сграда,
представляващ сграда с идентификатор 77181.12.261.1.1, построена в
Поземлен имот с идентификатор 77181.12.261 по КК и КК на гр.Харманли, одобрени със Заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на Изпълнителния директор на
АК, находящ се в гр.Харманли, ул. „Дунав” №.., с което да му осигури преминаване през този етаж по
стълбището за собствения му втори
етаж, представляващ сграда с идентификатор 77181.12.261.1.2, построена
в Поземлен имот с идентификатор 77181.12.261 по КК и КК на гр.Харманли,
одобрени със Заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в гр.Харманли, ул.„Дунав” №.., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца К.И.Ц.,
ЕГН:**********, действащ като
непълнолетен със съгласието на майка
си И.К. Ц., ЕГН: **********,***, против
ответника С.И.Д., ЕГН:********** *** иск по чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответника С.И.Д. да заплати на ищеца К.И.Ц., действащ като непълнолетен
със съгласието на майка си
И.К. Ц.,
сумата от 2400 лева, представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на
недвижим имот - сграда с идентификатор 77181.12.261.1.2, построена
в Поземлен имот с идентификатор 77181.12.261 по КК и КК на гр.Харманли,
одобрени със Заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в гр.Харманли, ул. „Дунав” №2, за периода от 27.05.2020 год. до 27.05.2021 год., ведно със
законната лихва върху
тази сума, считано от предявяването на иска на
19.10.2020г. до окончателното
изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА ищеца К.И.Ц., ЕГН:**********, действащ
като непълнолетен със съгласието на майка си
И.К. Ц., ЕГН: **********,***, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, да заплати на ответника С.И.Д., ЕГН:********** *** разноските по делото в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: