РАЗПОРЕЖДАНЕ
№……..
Гр. София, 10.5.2021
г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в закрито заседание в
състав:
съдия: Галя Вълкова
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5230 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК.
„А.И.“
ООД е депозирало искова молба против Б.Н.Б. и К.Н.Б., по която е образувано гр.
дело № 43202/2018 г. по описа на СРС, 25 с-в.
В
сезиращата молба се твърди, че ищцовото дружество е
подписало с Б.Б. през октомври 2006 г. предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот в сграда, която е следвало да бъде
построена в УПИ ХV-19 в кв. 284 по плана на гр. София, местност „Еврейски
гробища“, а именно: апартамент № 7 на 4-ти етаж с площ от 105 кв. м. и гараж
със застроена площ между 30 и 36 кв. м., находящ се в
първи или втори подземен етаж срещу продажна цена от 135000 евро. На 18.09.2011 г. Б.Б.,
в качеството му на цесионер, е обективирал
воля за прехвърляне в полза на К.Б., в качеството й на цесионер,
на вземанията по предварителния договор.
Ищецът
твърди, че за него е налице правен интерес от прогласяване нищожността по
договора за цесия поради: неспазена нотариална форма, несъобщаване на длъжника,
прехвърляне на несъществуващо вземане поради липса на индивидуализация, касаещи
непостроен имот.
В уточнителна молба от 10.10.2018
г. ищецът сочи, че е предявил два кумулативно обектитвно
съединени иска, касаещи прогласяване на нищожност на договорите за цесия и на
предварителния договор за продажба на недвижим имот. По отношение на договора
по чл. 19, ал. 3 ЗЗД ищецът сочи, че е с невъзможен предмет, тъй като имотът не
е бил построен към датата на сключването му, няма начална дата с оглед
определяне на 5-годишния давностен срок за изпълнение
на поетото от ищеца задължение, като същото е погасено и по давност. По
отношение на втория договор допълва като основание за нищожност липсата на достоверна
дата.
В уточнителна молба от 08.03.2019 г. ищецът сочи, че е
предявил един иск – за прогласяване нищожност на договора за цесия, като
предварителният договор е посочен единствено с цел разяснение и конкретизация
на фактическата обстановка (л. 63). В този смисъл е и уточнения петитум (л. 64).
С
определение № 67010/15.03.2019 г. съдът е прекратил производството по делото,
приемайки, че не е родово компетентен да се произнесе по иска за нищожност на
предварителния договор, съобразявайки неговата цена. Производството по делото е
прекратено и изпратено за разглеждане от СГС.
Определението
е обжалвано с частна жалба вх. № 5062218/09.04.2019 г. с твърдения да е
предявен само един иск – за прогласяване нищожност на договор за цесия.
Обжалвания съдебен акт е потвърден с определение № 15331/21.06.2019 г. на СГС,
ч.гр.д. № 6654/2019 г. на СГС.
Пред
СГС е образувано гр. дело № 5230/20 г. разпределено за разглеждане на І-23 с-в.
С
разпореждане от 04.08.2020 г. съдът е оставил исковата молба без движение като
е указал на ищеца да внесе по всеки от предявените искове държавна такса в
размер на 4% или общо 21122,96 лв.
С
молба от 01.10.2020 г. ищецът е приложил квитанция за довнесена по сметка на
СГС държавна такса в размер на 51,41 лв.
Исковата
молба е оставена без движение с разпореждане от 17.12.2020 г. за изпълнение на
указанията за довнасяне на посочената държавна такса.
В
молба от 03.02.2020 г. ищецът сочи, че е предявил два неоценяеми
иска за прогласяване нищожност на договор за цесия и договор по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като исковата молба по отношение всеки един от тях е редовна и не дължи
доплащане на държавна такса.
В
изпълнение на дадените от съда указания с разпореждане от 08.03.2021 г. ищецът
депозира „нова, поправена искова молба“ вх. № 305935/14.04.2021 г. Посочената
като „нова“ искова молба е депозирана от „А.и.“ ООД, Л.П.П.и
М.Г.К.-П.чрез адв. П., срещу Б.Б.
и К.Б.. От фактическа страна се сочи, че „А.и.“ ООД е сключило през м. октомври
2006 г. с Б. Б. договор за продажба на апартамент № 7, находящ
се в новострояща се жилищна сграда на ул. „******, заедно с мазе № 7 и % ид. части от общите части на сградата и от правото на
собственост върху дворното място, както и гараж със застроена площ между 30 и
36 м/кв. за сумата от 135000 евро. Уговорено е продажната цена да се заплати на
три вноски: х 20000, 100000 и 15000 евро при достигане на различни етапи от
строителството. Твърди се на 01.1.0207 г. Б. Б. да е сключил с Л. П.и М. Г.-П.договор
за поръчка с предмет представителство на Б. Б. в отношенията му по
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от м. октомври 2006
г., като доверителят е следвало да предаде на доверениците
сумата от 100000 евро, необходима за изпълнение на поръчката. Доверениците са поели да отговарят солидарно за
изпълнението на задълженията и са учредили в обезпечение ипотека върху
притежаван от тях недвижим имот. Сумата от 100000 лв. е преведена по сметка на
М. П.. В началото на 2008 г. собственикът на дворното място отказва учредяване
на договор за суперфиция. Л. П.предложил на Б. Б.
недвижим имот, надхвърлящ поетото задължение по предварителния договор, вместо
връщане на сумата от 100000 евро. Твърди се с договор за цесия от 18.09.2011 г.
Б. Б. да е прехвърлил на К. Б. всички свои вземания към „А.И.“, произтичащи от
предварителния договор от октомври 2006 г., а с договор от 26.07.2021 г. –
вземанията по договора за поръчка от 01.10.2007 г. На свой ред К. Б. е завела
дела срещу „А.и.“ ООД като по:
-
гр. дело №
12496/2011 г. на СГС, І-17 с-в и в рамките на инстанционния
контрол „А.И.“ ЕООД е осъдено да заплати на К. Б. сумата от 27000 евро на
основание чл. 92, ал. 3 ЗЗД и 6500 евро – на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
-
по гр. дело №
12710/12 г. на СГС, І-8 с-в – на основание чл. 284, ал. 2 и чл. 86 ЗЗД – сумата
от 100000 евро, както и законна лихва за забава, потвърдено в рамките на инстанционен контрол.
Въз
основа на издаден изпълнителен лист срещу физическите лица е образувано изп. дело № 707/2016 г. по описа на ЧСИ М. Ц.и изп. дело № 840/2020 г. срещу дружеството.
Посочва
се, че между страните са налице и висящи спорове по чл. 135 ЗЗД без същите да
се конкретизират с посочване № дело/година и резултат от разглеждането им,
респ. етап от съдебното производство.
Ищците
посочват, че нищожността на договорите за цесия и за поръчка може да бъде
предявена неограничено във времето, като евентуалното уважаване на исковете би
довело до промяна в отношенията.
По
отношение на договора за поръчка се сочи, че не е сключен в законоустановената
форма (нотариална), накърнява добрите нрави поради непропорционалност на престациите, правните действия доверениците
следвало да извършват сами със себе си, тъй като са управител на дружество и
продавач по предварителен договор, договорът заобикаля закона, тъй като доверениците предоставят свой имот в обезпечение, което
води до несъвместимост на резултата от сделката.
По
отношение на договор за цесия от 26.07.2012 г. се сочи, че е нищожен, тъй като
касае прехвърляне на вземане по договор за поръчка, за който са изложени
самостоятелни възражения за нищожност.
По
отношение на договор за цесия от 18.09.2011 г. – твърди се договорът да е
нищожен като привиден.
Липсва
уточнение срещу кой от двамата ответници се предявява
иска за нищожност на предварителния договор от октомври 2006 г., като няма и
нарочно изявление за оттегляне по смисъла на чл. 232 ГПК.
По
изложените съображения общо се формулира петитум, без
разграничение за кои от исковете от кой ищец и срещу кой ответник се предявява,
с който се иска да се прогласи нищожност на:
-
договор за
поръчка от 01.10.2007 г.
-
договор за цесия
от 18.09.2011 г. и
-
договор за цесия
от 26.07.2012 г.
Прави
се искане за освобождаване на ищците от заплащане на дължимата държавна такса.
Съдът
намира, че в производството по чл. 127 сл. ГПК, касаещо
проверка на допустимостта и редовността на искова молба вх. №
2018650/29.06.2018 г., не може да се въвеждат нови искове от страни, различни
от ищеца по делото „А.И.“ ООД, а именно – от Л.П.и М.Г.К.– П.. Ето защо съдът е
ограничен до преценка редовността на първоначалната сезираща молба, като Л.П.и М.К.-П., които не са страни в
производството, следва на самостоятелно основание да сезират компетентния
съд, търсейки защита на свои права.
По отношение на ищеца „А.И.“ ООД съдът намира следното.
Считано
от 04.07.2018 г. съдът е оставял исковата молба без движение, давайки
разпореждания за отстраняване на нередовностите,
подробно описани по-горе в разпореждането. Към настоящия момент тези нередовности продължават да не бъдат остранени.
Без значение е дали съдът би освободил ищцовото
дружество от довнасяне на дължимата държавна такса или не. Съдът споделя
изложените доводи, че такова освобождаване е допустимо и по отношение на
юридическо лице с оглед ефективното осъществяване на правото на достъп до съд.
Ето защо невнасянето на държавна такса не е сред основанията изложени по-долу,
обосноваващи прекратяване на делото и е безпредметно произнасянето по същество
на това искане.
Същевременно
обаче следва да се отчете, че ищецът не обосновава правен интерес от
предявяване на исковете. Действително, нищожността на една правна сделка може
да се твърди и да се разгледа по съдебен ред неограничено във времето.
Същевременно обаче, за да е валидно подобно сезиране, ищецът следва да обоснове какви конкретни свои права би защитил
при уважаване на исковете за нищожност на договор, сключен между трети лица.
Правен интерес не се предполага. Обстоятелството, че по приключилите съдебни
производства срещу ищеца е образувано изпълнително дело не обосновава правен
интерес. Касае се за приключили дела по чл. 93 ЗЗД и чл. 284 ЗЗД, формирали
сила на пресъдено нещо между страните. Ето защо дори
да се предположи, че искът би бил уважен, решението по настоящото дело няма да
доведе до преразглеждане на вече приключилите съдебни спорове и изпълнителните
дела срещу ищеца биха продължили. Доколкото ищецът не е страна по договорът за
цесия 18.09.2011 г., за да се разгледа правен спор за действителност на договор
между трети лица, този интерес следва да е обоснован. Още повече, че за ищеца е
от значение съществуват ли и какви са задълженията му по предварителния
договор, а не дали дължи изпълнение на цедента или на
цесионера.
Липсва
и уточнение срещу кой от ответниците се предявява иска за прогласяване
нищожността на предварителния договор от октомври 2006 г. – дали срещу Б. Б.
или срещу К. Б.. Не се сочи основание за претенцията срещу втория ответник при
твърдение същата да не е придобила права по договора за цесия.
По
изложените съображения съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 2018650/29.06.2018 г. (по описа на СРС, гр. дело №
43202/2018 г.) и вх. № 53211/15.06.2020 г. на СГС, по която е образувано гр.
дело № 5230/20 по описа на СГС І-15 и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело № 5230/2020 г. на СГС, І-15 с-в.
Разпореждането
подлежи на обжалване от „А.И.“ ООД с
частна жалба пред САС в едноседмичен срок от съобщението до ищеца.
СЪДИЯ: