Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 03.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юли
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 08358 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
искова молба на И.Г.Н. срещу „Чез Електро България“
АД, с която се иска да се признаване за установено, че ищцовата
страна не дължи на ответното дружество сумата в размер на 401,21 лева –
главница за стойността на ел. енергия и 20,40 лева – мораторна
лихва и 83 лева – разноски, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението до окончателното плащане, за които е издадена заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № **** по описа за 2008 г. на
Пернишки районен съд.
В исковата молба се посочва, че
за вземанията са предмет на заповед за изпълнение и изпълнителния лист,
издадени по ч. гр. д. № **** по описа за
2008 г. на Пернишки районен съд. Пояснява за образувано на изпълнително дело №***/****г.
по описа на ЧСИ а.в.. Изложени са доводи, че вземанията са погасени по давност.
Ответното дружество е подало
отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции. Навежда доводи,
че е съществувало предходно образувано изп. д. № ***/****
г. по описа на ЧСИ а.в., по които са налице действия, водещи до прекъсване на
давността.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото е приложена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № ***** по описа за 2008 г. на Пернишки районен съд, която е издадена в
полза на „Чез Електро България“ АД срещу И.Г.Н.
за следните вземания: 422,217 лева – главница за стойността на ел. енергия и
21,74 лева – мораторна лихва и 83 лева – разноски,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното плащане
Обсъжданото архивирано ч. гр. д. № ***** по описа за 2008 г. на
Пернишки районен съд се състои единствено от заповед за изпълнение на парично
задължение, като липсват други документи, от които да се направи извод за датата
на влизане в сила на същата. В заповедта за изпълнение е отбелязано, че е
издаден изпълнителен лист на 24.09.2009 г., на която е крайната възможна дата
за влизане в сила на обсъжданата заповед. В този смисъл съдът приема, че
заповедта влезнала в сила на 24.09.2009
г. която съвпада с датата на издаване на изпълнителния лист.
Въз основа на изпълнителния лист и по молба вх. № *****/16.06.2009 г.
на ответното дружество, е образувано
изпълнително дело № *****/2009 г. по описа
на ЧСИ а.в.. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети действия по извършване на опис и оценка на движими вещи,
собственост на длъжника.
От материалите по изпълнителното
дело се установява, че съдебният изпълнител е изпратил писмо до Национална
агенция по приходите, с която се иска информация за трудовите договори и
наличието на публични задължения на длъжника. В тази връзка е постъпило писмо
от НАП, касаещи изисканата информация. Впоследствие с постановление от
19.11.2016 г. на съдебния изпълнител е прекратено на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК изпълнителното производство
Въз основа на същия изпълнителния
лист (и на още три броя) и
по молба вх. №
12125/01.06.2018 г. на ответното дружество, е образувано друго изпълнително дело № 00***/****г. по описа на ЧСИ а.в.. В молба е
поискано да се наложи запор върху трудовото възнаграждение.
Приложено е запорно
съобщение от 15.06.2018 г. на съдебния изпълнител, с което се налага запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника.
В материалите по изпълнителното
дело е налична молба от 07.11.2019 г. на ответника, с която се иска налагане
възбрана, поради което на 23.04.2020 г. е вписана възбрана на имот с
идентификатор № 55871.504.902.14.10.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени
са отрицателни установителни искове с правно основание 439, ал. 1 ГПК, като се
твърди, че вземанията, предмет на изпълнителното дело, са погасени по давност.
Ищецът
твърди, че не дължи процесните вземания, като се
позовава на изтекла погасителна давност. В настоящия случай ищецът може да се
позовава на изтекъл давностен срок след
влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото заповедта за
изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава възможност да възрази срещу
вземането по нея.
Процесните вземания са установени с влязла в сила заповедта за изпълнение на
парично задължение, поради което същите са съдебно установени и намира
приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която постановява, че давността
е пет години. Заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, поради
което ищецът може да се позовава на факти (изтекъл давностен
срок), настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение (24.09.2009 г.), от който момент тече петгодишният давностен срок.
Давността е прекъсната на 16.06.2009 г.
с подаването на молбата за образуване на изпълнително дело № *****/2009 г. по описа на ЧСИ а.в.,
в която е направено искане за прилагане на определен изпълнителен способ, като
от тази датата е започнала да тече нова петгодишна давност. Това е така, тъй
като в нея е направено искане за за налагане
на запор върху вземанията на длъжника и налагането на възбрана върху недвижим
имот. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение (в този смисъл мотивите от т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело
№ 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
По това
изпълнително дело липсва извършването на други изпълнителни действия, водещи до
прекъсване на давността, което означава, че от 16.06.2009 г. е започнала да тече петгодишната давност, която е изтекла на 16.06.2014 г.
Горният извод не се променя и от
обстоятелството, че са изпращани писма до НАП с цел проучване имуществото на
длъжника, както и покана за доброволно изпълнение до длъжника. Съгласно дадените задължителни разяснения в
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, не са обаче изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други.
Единствено
за допълнение следва да се отбележи, че изпълнително производство по дело № *****/2009
г. по описа на ЧСИ а.в., е прекратено на 16.06.2011
г. по силата на закона (чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК). Това е така, тъй
като взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 годин,
поради което производство
се прекратява на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК
и то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал по –
късно постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно
действие.
Тъй
като давността е изтекла на 16.06.2014 г., то извършените след това изпълнителни действия по изпълнително
дело № 00***/****г. по описа на ЧСИ а.в., не могат да прекъснат давността.
Това е така, тъй като давността може да се прекъсне при положение, че не е
изтекла
Исковата
молба е подадена на 20.12.2019 г. и към тази датата е изтекла даността, което води до извод за основателност на исковете.
По
разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото
производство, съобразно уважената част на исковите претенции. Ищцовата страна е направила разноски както следва: 50 лева
– държавна такса и 48 лева – такса за преписи на изпълнителни дела.
Усановява се, че ищацата
е получила безплатана правна помощ, което е видно от
приложения договор. В този смисъл в полза на процесуалния представител на ищеца
следва да се присъди сумата от 300 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска
колегия,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Г.Н., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ на „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк Бизнес център, сумата в размер на 401,21 лева – главница за стойността на ел. енергия и 20,40 лева – мораторна лихва и 83 лева – разноски, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № **** по описа за 2008 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк Бизнес център ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.Н., ЕГН **********,*** сумата
от 98 лева – направени разноски.
ОСЪЖДА ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк Бизнес център ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.М. от Пернишка адвокатска колегия сумата в размер на 300 лева, представляваща адвокатски хонорар за предоставена безплатан правна помощ на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. № 0**** по описа за 2008 г. на Пернишки районен
съд да бъде върнато в архив.
Вярно с
оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: