Решение по дело №292/2020 на Районен съд - Хасково

                                                                                                                                                                                             Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 260099/30.09.2020 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

На тридесет и първи август две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                Председател: Петър Вунов      

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 292 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от С. Ю. Ч. с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2, вр. с чл. 82 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу М.Ю.А..

Ищецът твърди, че бил собственик на л.а. марка „********" *** с ДК№ ********, като преди около две години двигателят му се повредил. По съвет на свой приятел през месец март 2018 г. се срещнал в гр. Хасково с ответника и двамата се уговорили след месец да му достави желания от него двигател, който да бъде с еднакви на неговия първи 5 цифри и да бъде на стойност 1 200 лв. Освен това М.А. му предложил негов приятел да свали стария и да монтира новия двигател на автомобила на ищеца най-късно до месец. Договорили се и че при доставката на двигателя ще му се платят 500 лв., а след като същият бъде монтиран и заработи щели да се платят останалите 700 лв., но срещу фактура за двигателя, за да може да го регистрира в КАТ Габрово. Сочи се, че двигателят му бил доставен едва през месец октомври 2018 г. и тогава ответникът го запознал с приятеля си Р. П. – автомеханик, който щял да го замени срещу сумата от 400 лв. М.А. дошъл с още един човек със специализиран превоз до С., за да транспортират автомобила на ищеца до гр. Хасково, за което той заплатил на другия човек сумата от 250 лв. През месец март 2019 г. двигателят на автомобила му и всички агрегати около него били монтирани и когато дошъл в Хасково, Р. П. му казал, че заменил разни детайли с нови, за да бъде по-качествен ремонта и че цялата сметка била 960 лв. с консумативите и той му я платил. След като взел автомобила, ищецът заедно с майка си отишъл до гр. Л. в Р. Турция, но при пристигането им същият загаснал.  Той го закарал на майстор и се установило, че имало проблем в дюзите на новия двигател. Поради това се наложило да ги рециклират на место, за което заплатил сумата от 2500 турски лири с лева равностойност на 750 лв. Поддържа се и че до настоящия момент автомобилът му не можел да бъде регистриран в КАТ Габрово, а и не можел да го продаде, тъй като промяната на двигателя не била узаконена, защото новият двигател бил стандарт Евро-2 и 85 KB, а старият бил Евро-4 и 110 KB и имало разминаване в стандартите на купето и двигателя. Ето защо се твърди, че му били причинени следните имуществени вреди: 1 200 лв. за новия двигател; 250 лв. за транспортиране на автомобила с платформа; 960 лв. за подмяна на двигателите; 750 лв. за ремонт на дюзите; 317,50 лв. за застраховка „Гражданска отговорност"; 425,47 лв. данъци МПС за 2018 г. и 2019 г.; 97 лв. за винетка, 1500,03 лв. - разлика от падането на пазарната цена за времето, през което не могъл да продаде автомобила - от март месец 2018 г. до момента, както и неимуществени вреди в размер на 1 000 лв. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца горепосочените суми в общ размер от 6 500,00 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва исковете като допустими, но неоснователни. Признава се, че през месец март 2018 г. в гр. Хасково между страните бил сключен договор, по силата на който следвало да закупи двигател за автомобила на ищеца на цена от 1200 лева, от които 500 лева платими авансово, а останалите 700 лева - след успешно заработване двигателя и предоставяне на фактура, но няма не била постигната договореност за първите цифри на двигателя, а и същият щял да бъде доставен, когато ответникът заминел за Англия и го закупи от там. М.А. не се ангажирал и с конкретен срок за монтажа на двигателя, доколкото същият не работил с и за П., а и той само препоръчал автомонтьор, като ищецът разполагал с възможността да избере и друг. Ето защо не можел да носи каквото и да било отговорност за изпълнение, респ. неизпълнение по възникналия договор за изработка между Р. П. и С.Ч.. Сочи се и че ищецът управлявал автомобила си известно време, за да установи, дали двигателят работи, и едва след това - на 17.06.2019 г. ответникът му предал фактурата, която била приета без възражения и била платена втората вноска по договора им за поръчка от 700 лева. Поддържа се, че изпълнил задълженията си в срок и нямало възражения при приемане на извършеното, нито пък изявление за разваляне на договора, респ. за отбив от цената. Пътуването в Република Турция било извършено през 2020 г. и повредата в двигателя се дължала на други причини, но не на такива свързани с неговото качество. Относно претендираната сума за платена астраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" се сочи, че застрахователната полица била сключена при наличие на предходен двигател, поради което нямала отношение към претенцията за обезвреда на имуществени вреди.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От Свидетелство за регистрация Част I № *********, съдържащо се в приложената по делото пр. преписка с вх. № 1205/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Хасково, се установява, че ищецът е собственик на л.а. марка „********" *** с ДК№ ********.

От представените от ищеца Разписка за електронна винетка от 30.01.2019 г., Комбинирана застрахователна полица № BG/06/118002972212, Приходни квитанции Серия ББ18, № **********/26.11.2018 г., Серия ББ19, № **********/23.12.2019 г. и  Фактура Серия ZA, № 623340/24.01.2020 г. на турски език и придружена съгласно чл. 185 ГПК с превод на български език, се установява, че той е заплатил сумите от: 97 лв. за винетка на процесния автомобил, 317,50 лв. за застраховката му „Гражданска отговорност", 425,47 лв. данъци за същото МПС за 2018 г. и 2019 г. и 2 500 турски лири за ремонт на дюзите му.

Във връзка с процесния случай и с оглед твърдения на ищеца за извършено от ответника престъпление по чл. 209 или друг от НК, по негова жалба е образувана пр. преписка с вх. № 1205/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Хасково, като с Постановление от 02.10.2019 г. на А. А. – мл. прокурор в Районна прокуратура – Хасково, потвърдено с Постановление от 24.10.2019 г. на Н. Т. – прокурор в Окръжна прокуратура – Хасково и Постановление от 16.12.2019 г. на В. К. – прокурор в Апелативна прокуратура – Пловдив, е отказано да се образува досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер и е прекратена преписката.   

От заключението на съдебно-оценъчната експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и обективно, се установява, че пазарната стойност на л.а. „********************" с рег. № ******** към м. март 2018 г. при изправен двигател и задоволително техническо състояние се оценява на 8 186 лева, а при неизправен двигател – 5 730 лева. Към м. август 2020 г., при намален капацитет (23 %) и неподлежащ на пререгистриране със сменения двигател и поради това непродаваем по друг начин освен за скрап или резервни части, същият автомобил е оценен на 2 300 лева. Според вещото лице от м. март 2018 г. до настоящия момент процесния е загубил от пазарната си стойност 3 430 лева, която сума не включва вложените от ищеца суми за доставка и монтаж на новия двигател, за превозването му до гр. Хасково, както и платените данъци, застраховки и такси.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. С. С.  /сочена и водена от ищеца/, Р. Б. П. и А. А. М. /сочени и водени от ответника/ за обстоятелства относно сключването и изпълнението на задълженията на страните по процесния договор. Показанията им са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 31.08.2020 г. /л. 90 – л. 91 по делото/, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2, вр. с чл. 82 ЗЗД, които са процесуално допустими.

Разгледани по същество, исковете се явяват частично основателни поради следните съображения:

Не се спори по делото, а и от събраните гласни и писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е следвало да закупи от Англия двигател за автомобила на ищеца на цена от 1200 лева. Според настоящия състав то представлява вид договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, като не споделя доводите на ответника, че се касаело комисионен договор по чл. 348, ал. 1 ТЗ, доколкото те са изложени едва в писмената защита на процесуалния му представител, а и по делото не са ангажирани доказателства в тази насока. По-важното, обаче е, че в случая правното естество на договора между страните няма съществено значение, тъй като и при комисионния договор, ако комисионерът не изпълни поръчката според уговореното с доверителя, то последният може да иска обезщетение за нанесените му вреди, като важат общите правила на ЗЗД относно договорната отговорност. По отношение на сочената разпоредба на чл. 356, ал. 1 ТЗ следва да се отбележи, че предвиденото в нея е несъщинско правно задължение, тъй като не е скрепено с никаква санкция. Относно изисканията, на които е следвало да отговаря уговорения двигател, съдът ценни показанията на свид. С. С., доколкото са логични и последователни, в резултат на лични възприятия, а и няма твърдения или данни да е заинтересована от изхода на правния спор. Показанията на свид. А. М. за тези обстоятелства не следва да бъдат кредитирани, тъй като същият не е бил в непосредствена близост до страните, за разлика от свидетелката на ищеца, за да възприеме ясно техните уговорки и всъщност преразказва споделеното му от ответника. Освен това, при извършената проверка по пр. преписка с вх. № 1205/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Хасково не са събрани данни за неговото присъствие при срещата между страните, въпреки дадените изрични указания да се установят свидетелите на деянието и да се снемат от тях обяснения по случая, което обстоятелство поражда съмнения относно достоверността на изнесеното от него. И накрая, житейски логично е ищецът да посочи определени характеристики, на които да отговаря поръчаният двигател, а и с оглед вмененото в чл. 281 ЗЗД задължение на ответника да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин, е нормално последният да е проявил активност при тяхното уточняване. Безспорно установено е, че доставеният двигател не отговаря на изискването да бъде с еднакви първи 5 цифри като стария, както и на уговорката за представянето на надлежна фактура за същия. Следователно, ответникът не е изпълнил точно поетото от него договорно задължение, което неизпълнение се презумира да е виновно. Няма спор, а и от събраните гласни доказателства се установява, че ищецът е заплатил на ответника уговорената сума от 1 200 лв. за новия двигател, както и 960 лв. на свид. Р. П. за подмяна на двигателите, като е заплатил и транспортирането на автомобила му с платформа от гр. С. до гр. Хасково, като съобразно чл. 162 ГПК съдът приема, че цената за това съвпада с претендирания размер от 250 лв. Няма съмнение, че заплащането на тези суми представлява неблагоприятно изменение в правната сфера на ищеца, тъй като с тях е намаляло имуществото му, като претърпяната загуба стои в пряка причинно-следствена връзка от неточното изпълнение на договорното задължение на ответника. По отношение на сумата от 750 лв. за ремонт на дюзите на автомобила на ищеца липсват категорични доказателства изразходването й да е свързано по един закономерен, вътрешно необходим начин с доставения нов двигател. В случая най-много би могло да се приеме, че е налице евентуална вероятност за съществуването на такава връзка, то вероятността дори и в най-голяма степен не е пълно установяване. Необходимо е да бъде изключена всяка друга възможност, каквото не е постигнато в настоящото производство, a противното би означавало да се наруши правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. То поражда и задължението на съда да приеме, че този релевантен факт не се осъществил в обективната действителност. А щом фактът не се е осъществил, не могат да възникнат и неговите правни последици. Разходите за платени застраховка „Гражданска отговорност", данъци МПС за 2018 г. и 2019 г., както и за годишна винетка, също не се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното договорно неизпълнение, поради което не следва да се включват в претендираното обезщетение. Това е така, че защото тяхната дължимост е свързана със собствеността на ищеца върху л.а. марка „********" *** с ДК№ ******** и ползването на платената пътна мрежа в страната. По отношение на търсената сума от 1500,03 лв., представляваща разлика от падането на пазарната цена за времето, през което не могъл да продаде гореописания автомобил - от март месец 2018 г. до подаване на исковата молба, следва да се отбележи, че тя представлява вреда, изразяваща се в пропусната полза. По делото, обаче не се ангажирани безспорни доказателства за наличието на правоотношение между ищеца като продавач и конкретно трето лице като купувач на лекия автомобил с определен размер на цената му и осуетяването на това правоотношение поради процесното неизпълнение на ответника. При това положение и по аналогични на изложените по-горе съображения относно разпределението на доказателствена тежест в гражданския процес съдът приема, че по делото не се установява настъпването на такава вреда.

По иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди най-напред следва да се отбележи, че съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 4/29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г. ОСГТК на ВКС, поради липсата на обща уредба на вредата от неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения и наличието на общи правила за пределите на отговорността за обезщетение на имуществени вреди в чл. 82 ЗЗД и за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди в чл. 52 ЗЗД, трябва да се приеме, че и нарушаването на договорно задължение може да причини неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Касае се за неблагоприятно засягане на лично, нематериално благо - здравето на физическото лице, поради което и доколкото претърпените вреди са неимуществени, те не подлежат на точна парична оценка и съответно размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението. От кредитираните от съда и неопорени от ответника показания на свид. С. С. се установява, че от процесното противоправно деяние на ищеца са причинени отрицателни емоции. Предвид възрастта му, вида и характера на причиненото увреждане, продължителността и интезивността на претърпените страдания, липсата на обективни данни за трайна промяна в начина му на живот, както и с оглед социално-икономическите условия в страната към релевантния момент, съдът приема, че за справедливото овъзмездяване на неблагоприятното засягане на неговото здраве следва да му бъде престирана сума в размер на 600 лева.

Предвид изложените съображения съдът счита, че предявените искове са частично основателни, поради което следва да бъдат уважени за горепосочените суми, а в останалата част - за разликата над тях до пълните предявени размери – да бъдат отхвърлени.

Вземанията са дължими ведно с поисканата законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 04.02.2020 г., до окончателното им изплащане.

При този изход на делото и двете страни имат право на своевременно претендираните от тях разноски. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се заплати сумата от 689,98 лв., представляваща направени по делото разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, съразмерно с уважената част от неговите претенции. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника също се дължат разноски, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове, а именно сумата от 322,15 лв. за платено адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав не споделя практиката да се извършва служебна компенсация и да се присъжда направо разликата между двете насрещни вземания за разноски, тъй като този подход не е съобразен с материалния закон. Компенсирането им може да настъпи само по волята на страните, които по силата на чл. 103 ЗЗД имат право да извършат прихващане. Поради това и липсата на изрично искане в тази насока, съдът не следва да присъжда разноските по компенсация.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА М.Ю.А., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, чрез адв. Д.Б., на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2, вр. с чл. 82 ЗЗД, да заплати на С. Ю. Ч., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, офис № **, чрез адв. И. Г. И., сумата от 2 410 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от виновното неизпълнение на М.Ю.А. по сключения между тях през м. март 2018 г. устен договор, изразяващи се в заплащане на следните суми: 1 200 лева за нов двигател на л.а. марка „********" *** с ДК№ ********; 250 лева за транспортиране на същия автомобил с платформа от гр. С. до гр. Хасково и 960 лева за подмяна на двигателя на автомобила, както и сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на същото договорно неизпълнение, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.02.2020 г. до окончателното им изплащане, като исковете в останалата им част – за разликата над тях до пълните предявени размери от 5 500 лева - обезщетение за причинени имуществени вреди, и от 1 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА М.Ю.А., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, чрез адв. Д.Б., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на С. Ю. Ч., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, офис № **, чрез адв. И. Г. И., сумата от 689,98 лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове.

ОСЪЖДА С. Ю. Ч., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, офис № **, чрез адв. И. Г. И., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на М.Ю.А., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, чрез адв. Д.Б., сумата от 322,15 лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                               СЪДИЯ: /п/ не се чете

 

   /Петър Вунов/

Вярно с оригинала!

Секретар: М. С.