Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,
19 декември 2022 година
В ИМЕТО НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в открито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Габриела Владова, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№317 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Претенции по чл.422 вр. с чл.415, вр. с чл.124 ГПК и чл.430 ТЗ.
В исковата си молба ищецът „ О.Б.Б.“ АД, ЕИК ******, твърди, че с влязла в сила заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д.№351582020г. по описа на СРС, 87-ми състав, ответниците “Б.П.“ ООД, ЕИК ******и Н.С.М., са осъдени да
заплатят на банката сумата от 1 594 742,19лева – главница по договор
за банков кредит № 18F-00491/11.07.2018г.;
84 118,23лева, представляваща наказателна лихва за периода от 20.02.2019г.
до 22.01.2020г.; 17 015 лева разноски за събиране на вземането и
34 670,51лева разноски по заповедното производство.
Ищецът твърди, че в резултат на
постъпили възражения от длъжниците, предявява
настоящите установителни претенции, с които моли съда
да признание за установено по отношение на двамата ответници
съществуване на посочените вземания, произтичащи от банковата сделка.
Ищецът твърди, че съгласно договор за
кредит № 18F-00491/11.07.2018г.
банката е предоставила инвестиционен банков кредит в размер на
1 750 000лева на кредитополучателя “Б.П.“ ООД. Кредитът е изцяло
усвоен. За обезпечение на вземанията на банката, произтичащи от договора
ответницата Н.С. Ме поела солидарна отговорност с кредитополучателя за
изпълнение на задълженията на последния.
Ищецът твърди, че съгласно условията на
договора се дължи договорна лихва, като годишен лихвен процент върху редовната
главница, представлява променлив лихвен процент в размер на референтния лихвен
процент на „ОББ“ АД плюс 2.1 пункта добавка годишно, но не по-малко от 2.2. пункта годишно. При забава в плащането на изискуемите
задължения по кредита, е предвидена наказателна лихва, която се формира като
годишен лихвен процент с надбавка от 5 пункта.
Ищецът твърди, че с договора е приет от
страните погасителен план.
Твърди, че последното плащане по
договора за кредит е извършено на 10.06.2019г., което е частично и касае
просрочени задължения.. След тази дата плащания не са извършени.
Преди настъпване на забавата е погасена
сума от 155 257,81лева от усвоената главница и договорни лихви в размер на
18 403,86лева.
Поради забавата, на основание чл.36,.2 вр. с чл.35.2 от ОУ на банката за кредитиране и за издаване
на банкови гаранции по бизнес кредити на корпоративни и МСП клиенти, договорът
за банков кредит, сключен между страните по делото, е бил обявен за предсрочно
изискуем в пълен размер, като на ответника “Б.П.“ ООД и съдлъжниците
„М.ЦЕХ“ ЕООД, ЕИК ******, Н.С. Ми И.Д.И. са изпратени покани за доброволно
изпълнение.
Твърди, че на ответниците
изявлението за предсрочна изискуемост на вземанията на банката е съобщено чрез
ЧСИ М.Ц., получени съобщения от тях на 02.05.2019г., а на останалите солидарни длъжници тези съобщения са връчени лично на същата дата.
Твърди, че дългът е отнесен изцяло в просрочие, считано от 02.05.2019година.
Ищецът твърди, че подаденото заявление
по реда на чл.417 ГПК касае следните задължения: сумата от
1 695 875,42лева, към 22.01.2020г., която включва главница от
1 594 742,19лева; наказателни лихви, представляващи обезщетение за
забава за периода от 20.02.2019г. до 22.01.2020г. в размер на
84 118,23лева; разноски в размер на 51 685,51лева.
Моли съда след като се убеди в
основателността на изложеното, да постанови решение, с което признае по
отношение на ответниците наличието на тези вземания
на ищеца, произтичащи от банковата сделка.
Претендира законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК и разноските в заповедното и исковото
производство.
В срока за отговор по делото постъпва
такъв от ответника „Б.П.“ ООД, ЕИК ******, с който страната оспорва допустимост
на предявените искове.
Оспорва към момента на подаване на
исковата молба ищецът да има качество на кредитор.
Твърди, че между банката и длъжниците е сключен договор за особен залог, по силата на
който банката е предприела действия по удовлетворяване на вземанията по реда на
ЗОЗ и към 28.04.2021 година се е удовлетворила от продажба на чисто нови машини
на фактурна стойност от 2 102 340,43лева, съгласно фактура
№**********/11.07.2018г., издадена от „А.П.П.“ ЕООД.
Тези вещи са послужили като обезпечение, в резултат на което настоящето исково
производство и евентуалното решение по него ще дублира процесното
вземане по същество, тъй като кредиторът ще се удовлетвори както по реда на ЗОЗ
така и по реда на ГПК.
Твърди, че във връзка с изпълнението по
ЗОЗ, на основание чл.35 ЗОЗ вр. с чл.521 ГПК е
образувано изп.дело №20198790400889 по описа на ЧСИ
В. П., рег.№879 на КЧС, по което е извършен опис на движими вещи, определен е
пазач на същите, което производство е „преместено“ при ЧСИ В. Ц.под
№20209260400645, по което е извършен опис и оценка на вещите и същите са
продадени.
Ето защо твърди, че искът е недопустим,
респ. неоснователен.
Оспорва верността на представените от
банката извлечения от сметки като неверни.
Твърди, че е недопустимо да се
начислява договорна лихва при настъпила предсрочна изискуемост и да се
начислява лихва върху лихва, както и лихви, които не са предвидени в договора
за банков кредит.
Твърди, че след настъпване на
предсрочната изискуемост съгласно МСФСО 9 може да се начислява само законна
лихва.
Твърди, че ищецът няма право да
начислява сума в размер на 84 118,23 лева – наказателна лихва, нито да си
начислява разходи от 17 015лева във връзка с учредяването на особен залог.
Прави доказателствени
искания.
Ответникът Н.С. Мне подава отговор
и не взема становище по претенцията.
По отговора на ответника „Б.П.“ ЕООД.
Препис от исковата молба на тази страна
е връчен на 14.04.2021 година.
Съобразно разпоредбата на чл.367 ГПК
ответникът може да подаде отговор на претенцията в двуседмичен срок от връчване
на съдебните книжа. Този срок за ответника „Б.П.“ ООД е изтекъл на 28.04.2021
година (сряда – работен ден).
Тъй като отговорът на страната е
депозиран на 05.05.2021 година съдът е дал указания
на ответника да представи доказателства, че срокът е спазен. Съобщението е
получено от процесуалния представител на ответника „Б.П.“ ООД, чрез адв. А.Ч., на 02.06.2021 година.
В дадения от съда срок ответникът не
представя доказателства, че срокът е спазен.
Тъй като подаденият ответника отговор е
извън срока по чл.367 ГПК то съдът намира, че следва да счита това действие за
неизвършено, на основание чл.101, ал.3 ГПК.
Но това не лишава страната от
възможността да изразява защитна позиция по делото.
Последователно в практиката на ВКС
приема (напр. решение №67/06.07.2010г., постановено по т.д.№898/2009г. на ВКС,
ТК, първо т.о.; решение №111/08.10.2010г. по т.д.№1068/2009г. на ВКС, ТК, първо
т.о.; решение №228/20.12.2010г., постановено по т.д.№53082010г. на ВКС, ТК,
второ т.о.), че когато в установения от закона срок ответникът не подаде
отговор, не вземе становище и не направи възражение, той губи възможността си
да упражни тези права по-късно. Но това не изключва възможността на страната да
вземе участие в производството и не го лишава от процесуални права, свързани с
неговата защита. Приложението на концентрационното начало в процеса, чиято цел
е дисциплина на страните, е свързано с упражняване от страна на ответника на
възможност за „разширяване“ на предмета на делото, чрез въвеждане на нов
предмет на спора (чрез правопогасителни или дилаторни възражения, чрез предявяване на иск и събиране на
доказателства за установяването им) или чрез изменение касателно
страните в спора ( напр. привличане на помагач), но не и възможността да прави
възражения, чрез посочване на чисто правни съображения (доводи) срещу
въведените от ищеца в исковата молба обстоятелства, на които се основава
спорното право, без да сочи нови факти и доказателства, които не фигурират в
исковата молба и които са извън хипотезата на чл.147 ГПК.
Ето защо приема, че ответникът е взел
становище по исковете, с което оспорва материалната легитимация на банката, а
именно същата да има качество на кредитор по сделката.
По доказателствените
искания на тази страна.
Тъй като тези искания са свързани с възраженията за
погасяване на вземанията на ищеца и твърдения, че тези вземания са предмет на
договор за цесия, сключен от банката с непосочено лице, по силата на който
банката е прехвърлила своите вземания, съдът намира, че с оглед на
гореизложеното, че отговорът е депозиран извън преклузивния
срок ответника "Б.П.“ ООД не следва да допусне събиране на тези
доказателства, свързани с твърдения за удовлетворяване на ищеца кредитор по
реда на ЗОЗ.
По допустимостта на претенциите.
Съдът намира, че положителните установителни искове са процесуално допустими и това е
така, тъй като са налице особените предпоставки на закона, а именно: ищецът се
е снабдил със заповед за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д.№3515/2020г.
по описа на СРС, 87-ми състав, по силата на която настоящите ответници „Б.П.“ ООД, ЕИК ******и Н.С.И.( М.), ЕГН **********,
са осъдени да заплатят на банката сумата от 1 594 742,19лева,
представляваща предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит № 18F-00491/11.07.2018г. и ОУ на „ОББ“
АД за кредитиране и за издаване на банкови гаранции по бизнес кредити на корпоративни
и МСП клиенти, ведно със законната лихва от 23.01.2020г. до изплащане на
вземането, наказателни лихви в размер на 84 118,23лева за периода от
20.02.2019г. до 22.01.2020г., разноски за предаване на движими вещи по реда на
чл.35 ЗОЗ вр. с чл.521 ГПК от ЧСИ В.П., за
уведомяване на солидарните длъжници и др. във връзка
с кредитна експозиция в размер на 17 015лева и 34 067,51разноски по
заповедното производство; налице са постъпили в срока по чл. 414, ал.2 ГПК
възражения от настоящите ответници; подадена искова
молба в срока по чл.415, ал.4 ГПК.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно в съвкупността
им, намери за установено следното:
По делото страните не спорят, а се
установява и от събраните доказателства, че на 11.07.2018г., е сключен договор
за банков кредит № 18F-000491/11.07.2018г.,
между „О.Б.Б.“ АД, ЕИК ****** и „Б.П.“ ЕООД, ЕИК ******,
в качество на кредитополучател, „М.ЦЕХ“ ЕООД, ЕИК ******, Н.С.И., ЕГН **********
и И.Д.И., ЕГН **********, последните двама като съдлъжници,
обозначени ведно с кредитополучателя като „СЪДЛЪЖНИК“.
По силата на постигнатото съгласие,
страните са приели, че нормативната база на сключения договор , представляваща
цялостна уредба на възникналите правоотношения се съдържа в този индивидуален
договор и действащите към този момент общи условия на банката ( ОУ) за
кредитиране и за издаване на банкови гаранции по бизнес кредити на корпоративни
клиенти и на МСП клиенти, като при противоречие между договора и ОУ предимство
има уговореното с този договор.
По силата на постигнатото съгласие
страните са приели, че банката предоставя на кредитополучателя банков кредит
при посочените в договора параметри и условия, а кредитополучателят се
задължава да го ползва съобразно договореното и да го върне в срок, ведно с
дължимите лихви, такси и комисиони и да изпълни всички условия на този договор
и ОУ. Приели са, че кредитът е инвестиционен, същият е в размер на
1 750 000лв. и неговата цел е за финансиране закупуването и
въвеждането в експлоатация на машини, съгласно договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ
BG16RFOP002-3.001-08622-
C01
Подобряване на енергийната ефективност на „Б.П.“ ЕООд,
сключен с Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност 2014-2020г.“.
Страните са уговорили краен срок за
усвояване на кредита до 21.10.2018г., което да се осъществи след изпълнение на
условията за усвояване съгласно ОУ, което да се осъществи чрез разплащателна
сметка на кредитополучателя в банката, по негово писмено иска и представени
разходно- оправдателни документи, удостоверяващи целевото използване на паричния
ресурс.
Страните са уговорили лихвения процент
върху редовна главница; годишния лихвен процент при просрочие
и санкционен годишен лихвен процент при неизпълнение на задължения по чл.2.9.4
и 2.9.5.
Посочени са дължимите от
кредитополучателя банкови такси и техния вид и размер.
С нормата на чл.2.8.2 е уговорен
погасителния план на кредитополучателя, а именно: до 21.01.2019г. е уговорен гратисен период по главницата, следван от 53 равни месечни
вноски по главницата, всяка от които в размер на 32 407 лева, дължима на
всяко 21-во число на всеки месец, считано от 21.02.2019г. до 21.06.2023г.,
включително и една последна погасителна вноска по главницата, дължима на датата
на падежа за погасяване на дълга, произтичащ от този договор – 21.07.2023г.
Относно договорните лихви са приели, че
се дължат всеки месец на 20-то число, като забавата в плащането на тази част от
договорното задължение поражда за кредитора вземане, определяемо съгласно
чл.2.6.2 от договора; предвидена е възможност при неспазване на погасителния
план или при неспазване на уговорения в
чл.28.2 начина на погасяване, непогасената главница да се олихвява с ГЛП за просрочие, посочен в чл.2.6.2; предвидено е в случай на обявяване на кредита
за предсрочно изискуем в пълен размер, възможност банката да начислява годишен
лихвен процент за просрочие, посочен в чл.2.6.2; с
нормата на чл.2.9.4 са посочени предпоставките за начисляване със санкционен
лихвен процент.
Страните са уговорили какви обезпечения
ще получи кредиторът по сделката; като едно от тези обезпечения е чрез
встъпване в дълга на посочените съдлъжници, които на
основание чл.121 ЗЗД отговарят солидарно пред банката за изпълнение на поетите
от кредитополучателя задължения, произтичащи от договора за банков кредит.
Съобразно разпоредбата на чл.36 от
представените ОУ, за които страните не спорят, че са действащите към него
момент и представляващи част от създадения между тях регламент, е предвидено,
че в случай на неизпълнение банката да има право да обяви кредита за предсрочно
изискуем в пълен размер, без да отправи предварителна покана или уведомление за
длъжниците, като ги уведомява за предсрочната
изискуемост – чл.36.2; да пристъпи към събиране на вземането си от сметките на
кредитополучател/солидарни длъжници/ наредител по гаранция по реда, предвиден в ОУ – чл.36.3 и
др.
На 23.01.2020г. в СРС постъпва
заявление от „ОББ“ АД с вх.№3004820, обективиращо
искане към съда, на основание чл.417 ГПК, да се издаде заповед за незебавно изпълнение на парично задължение, срещу „Б.П.“
ООД, ЕИК ******и срещу Н.С.И., ЕГН ********** за сумата от
1 594 742,19лв., представляваща предсрочно изискуема главница;
наказателна лихва за периода от 20.02.2019г. до 22.01.2020г. в размер на
84 118,23лв.; законната лихва върху главницата от датата на заявлението и
разноски от 17 015лв. за предаване на движими вещи по реда на чл.35 ЗОЗ вр. с чл.521 ГПК от ЧСИ В.П..
Заявителят е направил пояснение, че
паричното вземане е в резултат от неизпълнение на договор за банков кредит№ 18F-000491/11.07.2018г.
Посочил е наличие на солидарна
отговорност на посочените като длъжници лица с „М.ЦЕХ“
ЕООД, ЕИК ****** и И.Д.И., ЕГН **********.
Посочил е в какво се изразява настъпилото
просрочие за плащане на суми, дължими по договора за
банков кредит- главници и лихви; посочил е, че на основание чл.36.2 вр. с чл.35.2 от ОУ договорът за банков кредит е обявен за
предсрочно изискуем в пълен размер, като банката е извършила уведомление до длъжниците за настъпилата предсрочна изискуемост.
В заявлението е посочен общият размер
на дълга, формиран от главница от 1 594 742,19лв.; наказателни лихви,
представляващи обезщетение за забава за периода от 20.02.2019г. до 22.01.2020г.
в размер на 84 118,23лв. и разноски по кредита от 17 015лв.
Заявителят претендира разноски по
делото от 33 917,51лв. държавна такса и 150лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Към заявлението страната е представила
извлечение от счетоводните сметки на кредитора към23.01.2020г., съобразно което
е налице просрочие на главница от 29 530лв., касаеща февруари- април 2019г. и просрочие
на договорна лихва за януари- март и април 2019година. Посочено е, че след
датата на обявяване на предсрочната изискуемст е
извършено плащане на 10.06.2019г. на 9 711,61лв. на просрочена договорна
лихва за периода т 20.02.2019г. до 02.05.2019г. и на 0,39лв. наказателна лихва.
В извлечението е посочено, че вземането
на банката към 22.01.2019г., произтичащо от договора е
1 695 875,42лв., формирано по начин, посочен в заявлението по чл.417 ГПК.
Към заявлението страната е представила
уведомително писмо, изходящо от банката, връчено на „Б.П.“ ООД, ЕИК ******и Н.С.И.,
ЕГН **********, чрез ЧСИ М.Ц. на 25.04.2019г., за което връчване не е налице
спор по делото.
Съобразно изпратеното от
банката-кредитор писмо до двамата съдлъжници-
кредитополучателят ТД и солидарният съдлъжник Н.И.,
съдружник и управител на дружеството-кредитополучател, непогасеният размер на
вземането на банката към датата на това писмо ( 25.04.20129г.) е сумата от
1 604 478,71лв., който е формиран от главница от
1 594 742,19лв.; договорна лихва от 369,98лв.; просрочена договорна
лихва от 8 605,29лв.; наказателна лихва от 663,25лв. и разноски от 98 лв.
Посочено е, че банката е обявила кредита за предсрочна изискуем на основание
чл.36.2 р. с чл.352 от ОУ. Посочена е възможността да се извърши плащане на
дълга, както и обстоятлството, че банката е
пристъпила към изнъсъдебно събиране на вземането – по
реда на ЗОЗ, чрез вписване на пристъпване към изпълнение, което е вписано в
ЦРОЗ.
Посочена е сметката, по която длъжниците могат да извършат плащане на задължението.
Представени са доказателства за
извършено уведомяване от страна на банката до другите съдлъжници
за това, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
На 20.05.2020г., по образуваното
ч.гр.д.№3515/2020г. 87-ми състав на СРС издава исканата от банката заповед за
изпълнение на парично задължение, на основание чл.417, т.2 ГПК и се разпорежда
за нейното незабавно изпълнение.
На 02.07.2020г. по делото постъпват
възражения относно съществуване на вземането на банката, подадени от „Б.П.“
ООД, ЕИК ******и Н.С.И., ЕГН **********.
Във връзка с преценка за допустимостта
на тези възражения, заповедният съд е изискал от ЧСИ М.Ц. доказателства относно
това кога на длъжниците е връчена поканата за
доброволно изпълнение, заповедта за незабавно изпълнение и изпл
лист, въз основа на което по делото са постапили
отговори от ЧСИ М.Ц., ведно с доказателства за връчване на книжата на
възразилите длъжници по изп.д.№
202084004000359, от които се установява, че на длъжника кредитополучател „Б.П.“
ООД и на съдлъжника
Н.С.И., книжата са връчени на 01.07.2020г.
Поради преценка на заповедния съд, че
възраженията са постъпили в преклузивния срок по
чл.414, ал.2 ГПК( който извод се споделя от настоящия исков съд) с разпореждане
от 18.12.2020г. дава указания за заявителя за необходимост от предявяване на
положителните установителни искове по чл.422 вр. с чл.415 ГПК, като съобщението е връчено на банката на 19.01.2021г.
и н 18.02.2021 година по заповедното производство постъпва молба, с която
настоящият ищец представя на съда доказателства за предявените срещу
възразилите длъжници установителни
претенции.
В проведеното исково производство по
делото, по което като помагач на ищеца е конституиран помагач – „М. Г.“ ЕООД, ЕИК ******, на основание чл.226,
ал.2 ГПК, с определение №1322/18.05.2022 година по ч.гр.д.№122882022г. по описа
на САС, която неглавна страна не взема становище по претенциите.
Основанието за конституиране на това
дружество е настъпилото правоприемство от частен
характер – договор за цесия, сключен между помагача и главната страна- ищец; в
това производство, след издаване на заповедта за изпълнение, а именно на
30.06.2020г., за която прехвърлителна сделка
кредитополучателят е уведомен. По тези обстоятелства не е налице спор по
делото.
В хода на исковата производство е
допусната ССчЕ, която въз основа на събраните по
делото доказателства е след като извърши необходимите справки при страните даде
отговор на въпроса какъв е размерът на дълга.
От приобщеното към доказателствения
материал по делото заключение, изготвено от вещото лице ни Т., прието като
годно доказателствено средство, дадено компетентно и
незаинтересовано се установява следното:
Вещото лице е констатирало, че кредитът
е усвоен от кредитополучателя на 16.07.2018г., като неговият размер към тази
дата е 1 750 000лв. Констатацията е направена въз основа на
посочената банкова сметка *** „Б.П.“ ООД. При проверка на извлечението на тази
банкова сметка, ***, че на 05.09.2018г. е погасена главница от
155 257,81лв., което е извършено в предвидения в чл.2.8.2.1 гратисен период- т.е. налице е предсрочно погасяване. За
периода от 21.01.2019г. до 21.05.2019г., вкл. кредитополучателят ежемесечно е
внасял като погашение сумата от 32 407лв, с изключение на 21.05.2019г.,
когато е внесена сума от 25 629,81лв.
Вещото лице е установило, че първата
частично непогасена вноска е с падеж 21.05.2019г. и дължимата сума по нея е от 6 777,19лв.
По отношение на главницата вещото лице
е констатирало, че остатъкът от тази част на вземането на банката е
1 594 742,19лв.
По отношение на договорните лихви,
отчитайки предсрочното погасяване на главница в предвидения с договора гратисен период, вещото лице е посочило, че договорни лихви
са в размер на 28 337,46лв, касаещи периода на забава и уговорения лихвен
процент от 2,2%.
Платените договорни лихви са в размер
на 18 403,86лв.
Вещото лице е констатирало, че на
10.06.2019г. по вътрешнобанкова сметка *** „М.ЦЕХ“ ЕООД е преведена сума от
9 712 лв., с която е погасен остатъкът от договорната лихва с падеж
20.02.2019г., в резултат на което вещото лице е направило извод, че погасените
договорни лихви са в размер на 28 115,47лв. Непогасеният остатък от това
перо на дълга е сумата от 221,99лв.
Вещото лице е посочило, че банката е
начислила наказателни лихви върху просрочените договорни такива в общ размер на
153,23лв., от които платени са 14,96лв. поради извършено плащане на 10.06.2019г.
от „М.ЦЕХ“ ЕООД на сума от 0,39лв., размерът на погасените наказателни лихви е
15,35лв., което е довело да редукция на размера на непогасените наказателни
лихви от 137, 88лв.
Въз основа на горното вещото лице е
приело, че към 02.05.2019г. не е налице просрочена главница, която да не е
платена, напротив извършено е предсрочно погасяване на дълга в частта на
главницата от 155 257,81лв.
Вещото лице е посочило, че ако се
приеме настъпил предсрочна изискуемост на 02.05.2019г. и след тази дата банката
да е начислявала само наказателна лихва върху непогасената главница, то нейният
размер е 84 025,19лв. към 22.01.2020г. Вещото лице е посочило, че върху
размера на предсрочно изискуемата главница, размерът на так.
нар. наказателна лихва е сумата от 84 163, 07лв.
Вещото лице е установило, че кредитът
се е погасявал чрез директен дебит от наличните по разплащателната сметка
авоари, като общият размер на платената сума е 183 388,63лв.
Вещото лице е констатирало, че размерът
н неплатената главница е 1 594 742,19лв., на наказателната лихва
върху тази сума за посочения период от време – 84 163,07лв.
Вещото лице е констатирало, че след
договора за цесия, който е възмезден ( което е видно от представения заверен
препис от договора за цесия от30.06.2020г., на лист 75 и сл. от делото,
съгласно който цената на прехвърленото вземане е сумата от
1 648 707,51лв.), сключен между ищеца и неговия помагач, банката е
осчетоводила с вальор от 03.07.2020г. погасяване на главницата в посочения размер и разноски в
размер на 53 965,32лв.
При така установеното от фактическа
страна от правна страна съдът приема следното:
Претенциите са за установяване на
вземанията на банката, за които се е снабдила със заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение, намират правното си основание в нормата на
чл.422 вр. с чл.415, вр. с
чл.124 ГПК и чл.430 ТЗ и чл.92 ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД. Съдът констатира, че между заявените в заповедното производство вземания и
тези в настоящия исков процес е налице пълна идентичност.
По допустимостта на установителните претенции с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 , чл.124 ГПК и чл.430 ТЗ и чл.92 ЗЗД.
Предмет на настоящите положителни установителни искове е установяване на вземанията по заповедта
за изпълнение, срещу която е подадено
възражение от длъжника, като изрично е предвидено, че искът по
чл. 422, ал. 1 ГПК се счита за
предявен от момента на подаване
на заявлението, когато е спазен едномесечният срок по чл. 415, ал.
1 ГПК.
Последователна е
практиката на ВКС, че предявяването на специалния установителен
иск по чл.
422, вр. с чл. 415 ГПК предпоставя наличие на издадена в полза
на заявителя - кредитор заповед за изпълнение, оспорена от длъжника
с възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. Именно подаването на възражение, с което се оспорва
вземането, поражда правен интерес за кредитора да
предяви положителен установителен иск за установяване със сила на
пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане. Касае се за
изрично предвиден в закона установителен иск, поради което
ищецът не дължи изрично обосноваване
на правен интерес.
Формалните предпоставки със съществуване,
на които се свързва преценката на съда, за наличие на интерес от предявяване на
положителните искове касателно съществуване на
вземането на ищеца са налице,
поради което настоящият състав на съда намира, че е сезиран с процесуално
допустими претенции.
Предявените от настоящия ищец вземания,
произтичат от договор за банков кредит, сключен между „ОББ“ АД и настоящите ответници, като ответникът- търговско дружество като
кредитополучател, а ответникъ- физическо лица, като съдлъжник, отговарящ при условията на пасивна солидарност,
чрез хипотеза на встъпване в дълг по смисъла на чл.101 ЗЗД.
Относно
договора за банков кредит.
В ТЗ (чл.430) се
съдържа легална дефиниция на договора за банков кредит, съобразно която с договора за банков
кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена
цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след
изтичане на срока. Съобразно ал.2 на цитираната разпоредба заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката,
като законодателят изисква писмена форма за договора като условие за неговата
валидност (ал.3 на чл.430 ТЗ).
Както е видно от
дефиницията на договора за банков кредит, банката поема задължение да отпусне
исканата от кредитополучателя парична сума при определени условия и срок. Така
дефиниран договорът за банков кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален, каузален, комутативен,
главен, формален, с продължително изпълнение договор. Задължението на
банката е за отпускане на исканата от кредитополучателя парична сума, като
срещу това задължение заемателят поема няколко
насрещни задължения, основното от които е да върне главницата заедно с
уговорената цена на ползване на паричния ресурс (възнаградителната
лихва). Освен това кредитополучателят има задължение да използва паричната сума
по предназначение, като неспазване на посочената цел за използване на паричната
сума може да доведе до право на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
Събраните по делото
доказателства установяват по несъмнен начин, че банката е изпълнила
задълженията си по договора за банков кредит и уговорената като предоставена за
временно ползване парична сума е усвоена от кредитополучателя.
Относно предпоставките
на настъпване на предсрочна изискуемост на вземането на банката.
От приетото заключение
на ССчЕ се установява по категоричен начин, че
кредитополучателят, независимо от уговорения гратисен
период за заплащане на главница по кредата, съгласно нормата на чл.2.8.2.1 от
договора, който е до 21.01.2019година, е извършил плащане на главница в общ
размер на 155 257,81лв., платена на 05.09.2018г.
Съобразно уговорения
погасителен план кредитополучателят е следвало да заплаща главница на всяко 21
число от месеца, начиная от 21.01.2019година, като
първото неизпълнение на задължението за заплащане на главница касае вноската за
май 2019 година, от която е заплатена част от 25 629,81лв. и е останал
неплатен остатък от нея в размер на 6 777, 19лв. От този момент
кредитополучателят е изпаднал в забава, като за периода от възникване на дълга
към момента на подаване на заявлението, вещото лице е констатирало, че за
периода от влизане в сила на договора за банков кредит, дължимите договорни
лихви са в размер на 28 337,46лв., от които платени от кредитополучателя
са в размер на 18 403,86лв., чието плащане е извършено със забава –
посочени в таблица на лст 127-128 от делото, като на
10.06.2019 година е извършено плащане от 9 711,61лв., с което задължението
за плащане на възнаграждението на банката за предоставения за временно ползване
паричен ресурс е изпълнено за този период от време.
Останали са непогасена
та.нар. от страните с договора наказателни лихви за заплащане на просрочени
задължения.
Няма данни, че след
настъпване на падежите е извършено плащане от страна на кредитополучателя и
солидарните длъжници.
За да може да претендира връщане на заетата сума, банката
следва да установи усвояването на сумата по кредита и настъпване на падежа. С нормата
на чл.60, ал.2 ЗКИ е предвидена възможност банката да поиска връщане на сумата,
при условията на настъпила предсрочна изискуемост.
Съобразно действащите
между страните договорни условия- ОУ на банката, основание за настъпване на
предсрочната изискуемост е неизпълнение- чл.36 вр. с
чл.35.2- изразяващо се в липса на плащане- пълно или частично, на която и да е
вноска и/ или дължима лихва, такса и комисиона по кредита.
От установеното по
делото от вещото лице неточно изпълнение в количествено и времево отношение на
задължението за заплащане на погасителна вноска за главница, дължима към 21.04.2019
година, както и на дължими лихви, които са договорени, чието заплащане е
извършено през юни 2019 година, съдът приема, че е настъпил уговорената от
страните предпоставка, за да възникне за банката потестативното
право да отнеме преимуществата на срока за длъжника. Това право е надлежно
упражнено от банката, чрез отправеното предизвестие, връчено лично на
кредитополучателя и на солидарните длъжници.
За да може да претендира връщане на заетата сума, банката
следва да установи усвояването на сумата по кредита и настъпване на падежа. С
нормата на чл.60, ал.2 ЗКИ е предвидена възможност банката да поиска връщане на
сумата, при условията на настъпила предсрочна изискуемост.
Надлежното упражняване на възникналото в полза на кредитора потестативно право е надлежно упражнено и то предшества
като време датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК.
От заключението на вещото лице се установява вземането на
банката от обезщетителен характер – неустойка за
забава, която има и санкционна функция по отношение на неизправната страна.
Ето защо съдът приема за установени претенцията по чл.430 ТЗ
касателно главницата и претенцията по чл.92 ЗЗД- касателно так. нар. „наказателна
лихва“.
Осчетоводяване на кредита като погасен от страна на банката,
чрез зприходяване на получената цена по договора за
цесия е извършено за счетоводните нужди на банката, но не води до извод, че
вземанията на банката, посочени по- горе, които произтичат от банковата сделка
са погасени. Поради това съдът приема, че начинът, в този случай, на
счетоводното отразяване, извършено от банката, се явява ирелевантно
за основния въпрос по исковия процес- дали банката има вземане спрямо
направилите възражение солидарни длъжници и отговорът
на този въпрос е положителен, по изложени вече съображения.
По отношение на претендираните
разноски във връзка с проведеното от кредитора принудително изпълнение по ЗОЗ.
Съгласно разпределената от съда, на основание чл.154 ГПК, доказателствена тежест, ищецът е този, който следва да
установи разход в размер на сумата от 51
685,51лв., от които 17 015лв.- разноски по чл.35 ЗОЗ вр. с чл.521 ГПК.
По отношение на сумата от 17 015лв.
За установяване на този разход, свързан с кредита, ищецът е
представил в заповедното производство единствено съобщение от 28.05.2019г.,
изпратено до банката от ЧСИ рег.№879 на КЧСИ по изп.дело
№20198790400899, с което банката е уведомена, че следва да заплати сума от
15 540лв., изчислена въз основа на изготвена актуална пазарна оценка на
предадените движими вещи.
Въз основа на това съобщение не може да се направи
еднозначен извод за наличие на вземане на банката в претендирния
размер от 17 015лв., както и реалността на извършено плащане на тази сума
от страна на банката, за да се приеме, че е налице хипотеза по чл.36.4, предл. последно от ОУ. Поради недоказаност на тази
претенция съдът намира, че претенцията следва да бъде отхвърлена.
Искът за съществуване на вземането се
счита предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК, което се
установява по делото.
По отношение на разноските.
Разноските в заповедното производство:
Съгласно приетото в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда предявения
по реда на
чл.422 от ГПК иск, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В заповедното производство настоящият ищец е претендирал
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда
и възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като същото е в
размера на адвокатското възнаграждение, а след измененията на тази норма (обн. - ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), възнаграждениете
се определя от съда до максималния размер по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ.
В случая заповедното производство е приключило с издаването
на заповедта за изпълнение на 20.05.2020 г., с оглед на което при изчисляване
на дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да
се вземе предвид размера по чл. 25, ал.1 от НЗПП, действаща към датата на
приключване на заповедното производство с краен съдебен акт.
С оглед на горното и предвид изхода на спора, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 33 676,21лв. разноски в
заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Разноските в исковото производство:
Ищецът претендира разноски по делото, включително и адвокатско
възнаграждение, като представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК, който
включва заплатената от страна държавна такса от 4 871,21лв.; депозит за
вещо лице от 400лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300лв.
Съдът констатира, че е допуснал опущение при изчисляване на
дължимата държавна такса, като неправилно е определил нейния размер на
4 487,21лв. Всъщност дължимата от ищеца държавна такса е сумата от
33 917, 51лв., поради което следва да постанови определение на основание
чл.77 ГПК, с което осъди ищеца да довнесе по сметка на СГС държавна такса още в
размер на 29 430,30лв., съобразно заявения материален интерес.
Поради извод на съда за частична основателност на иска,
разноските следва да бъдат разпределени между страните както следва:
Ответниците следва да заплатят на ищец, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски по делото в общ размер на 5 135,17лв в
исковото производство е разноски в заповедното производство в размер на 33 676,21лв.
Водим от изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ, чл. 92, ал. 1 ЗЗД, съществуването на вземането на “О.Б.Б.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, със
съдебен адрес ***, чрез юрисконсулт Д.К., по отношение на “Б.П.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** и Н.С.М., ЕГН **********,
с адрес ***, двамата ответници със съдебен адрес ***,
чрез адв. А.Ч., които отговорят спрямо банката при
условията на пасивна солидарност, в размер на 1 678 860,42 лева (милион шестстотин седемдесет и осем
хиляди осемстотин и шестдесет лева и четиридесет и две стотинки),
представляваща сумарна величина от главница от 1 594 742,19лв. и
неустойка от 84 118,23лв. за периода от 20.02.2019г. до
22.01.2020г. , съгласно договора за банков кредит №
18F-00491/11.07.2018г.
и ОУ на „ОББ“ АД за кредитиране и за издаване на банкови гаранции по бизнес
кредити на корпоративни и МСП клиенти, ведно със законната лихва от
23.01.2020г. върху сумата от 1 594 742,19лв.,
до окончателното и заплащане, за които ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№3515/2020г. по описа на СРС,
като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за сумата от 17 015лв., поради неговата
неоснователност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, “О.Б.Б.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, със съдебен адрес ***, чрез юрисконсулт Д.К., да заплати по
сметка на СГС държавна такса още в размер на 29 430,30лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО по чл.77 ГПК подлежи на обжалване
пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, “Б.П.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** и Н.С.М., ЕГН **********,
с адрес ***, двамата ответници със съдебен адрес ***,
чрез адв. А.Ч., да заплатят на “О.Б.Б.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, със съдебен адрес ***, чрез юрисконсулт Д.К., разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№3515/2020г. по описа на СРС в размер на
33 676,21лв. и разноски в производството по т.д.№317/2021г. по описа на
СГС, ТО, 6-6 състав, в размер на 5 135,17лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в
делото на помагача на ищеца – ТД „М. Г.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: