Решение по дело №1126/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалбата на И.И.П., ЕГН ********** с адрес *** подадена чрез адв. С.-*** против Решение № 2153-03-72/05.05.2023 год. на директора на Териториално поделение-Варна на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-03-351/24.04.2023 г. срещу Разпореждане № **********/15.03.2023 год. на ръководителя на „Пенсионен отдел“ при Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт, с което на осн. чл. 69 и чл.69б, ал.1 от КСО вр. чл. 18, ал.4 от НПОС , е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Решението се оспорва с основанията на чл.146,т.4 и т.5 от АПК- допуснато нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Сочи се, че правото на един вид пенсия за осигурителен стаж и възраст не изключва правото и на друг вид пенсия за осигурителен стаж и възраст, като законът не създава задължение за алтернативно отпускане на отделен вид пенсия за осигурителен стаж и възраст само в случаите, когато осигурените лица нямат право на друг вид пенсия за осигурителен стаж и възраст. В този смисъл осигуреното лице има право да избере какъв вид пенсия желае да му бъде отпусната от всички видове, които са регламентирани в Раздел І – Пенсии за осигурителен стаж и възраст, а пенсионният орган, действащ в условията на обвързана компетентност е длъжен да преценява правото на лицето на заявената пенсия без да има право да преценява, налице ли са предпоставките за отпускане на друг вид пенсия. Намира за неправилен извода на директора на ТП-Варна на НОИ, че след като не отговаря на предпоставките на чл. 69, ал.2 от КСО, няма право на пенсия по чл. 69б, ал.1 от КСО. Счита, че нормата на чл. 18, ал.4 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ не следва да ограничава приложението на чл. 69б, ал.1 от КСО, по арг. на чл.15, ал.1 и ал.3 от ЗНА. На основание чл.7, ал.2 от ЗНА наредбата следва да преследва целта на нормативния акт от по-висока степен, в който смисъл е решение по адм. д. № 4983 от 27.05.2002 г. на ВАС по адм. дело № 9970/2001 г. Счита, че е допуснато нарушение на основните принципи на АПК – равно и еднакво третиране на заинтересованите лица, предвиден в чл. 8, ал.1 от КСО, тъй като с приемането на КСО от 01.01.2000 г. до 31.12.2015 г., при действието на §4 от ПЗР на КСО и след тази дата, до настоящия момент на всички лица, които са работили в системата на МВР са отпускани пенсии за осигурителен стаж и възраст без възражения и забележки. Намира, че поставянето й в неравностойно положение от останалите лица е в нарушение на принципите на административното производство. Отправено е искане за отмяна на оспорения административен акт, връщане преписката за ново разглеждане за отпускане на пенсия по чл.69б от КСО. В съдебно заседание, чрез адв. С. поддържа жалбата. Претендира присъждане на сторени разноски и възнаграждение за един адвокат, съобразно представен списък.

Ответникът по жалбата - Директорът на ТП – Варна на НОИ , чрез гл. юрисконсулт Костадинова оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение срещу претендираното адвокатско възнаграждение.

Административен съд – гр. Варна, след като се запозна с представените доказателства, извърши преценка на допустимостта на жалбата, и след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, установи следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на оспорване по съдебен ред индивидуален административен акт и в срока по чл.149,ал.1 от АПК и е допустима.

По основателността на жалбата:

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Със заявление вх. № 2113-03-5649/ 14.12.2022 г. И.И.П. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО. Приложила е документи за осигурителен стаж с начална дата 26.09.1988 г. и крайна дата 01.12.2022 г.

С Разпореждане № **********/15.03.2023 г. по подаденото заявление от 14.12.2022 г. на ръководителя на „ПО“ в ТП Варна на НОИ е прието, че към 14.12.2022 г. заявителката има осигурителен стаж, както следва: І категория труд – 25 г. 02 мес. 04 дни; ІІ категория труд- 01 год. 10 мед. 24 дни; ІІІ категория труд- 02 години 05 мес. 29 дни. На жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 69 от КСО, тъй като не отговаря на условието за навършена за 2022 г. възраст 53 год. и 10 мес., а има 53 год. 00 мес. 22 дни.

Жалбоподателката е оспорила посоченото разпореждане по административен ред пред директора на ТП-Варна на НОИ. С Решение № 2153-03-72/05.05.2023 г. жалбата е отхвърлена като неоснователна. Установено е , че към датата на подаване на заявлението жалбоподателката има навършена възраст 53 год. 00 мес. 22 дни, положен труд като държавен служител по ЗМВР 25 год. 02 мес. 04 дни, зачетен за първа категория труд , съгласно чл.17,ал.2 от НПОС; 01 год. 10 мес. 24 дни от втора категория; 02 год. 05 мес. 29 дни от трета категория, общ осигурителен стаж превърнат към трета категория 46 год. 10 мес. 01 дни. Прието е , че жалбоподателката е изпълнила условията на чл.69,ал.2 от КСО за общ осигурителен стаж от 27 години, от които две трети действително изслужени като държавен служител по ЗМВР. По аргумент от чл.18,ал.4 от НПОС е прието, че не е изпълнила условията на чл.69 от КСО за навършена възраст от 53 год. и 10 мес., поради което пенсионният орган е отказал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "а" от КСО, в рамките на предоставените му правомощия. Същото е в писмена форма с посочване в обстоятелствената му част на фактическите и правните основания, въз основа на които е постановено, със съответната разпоредителна част, поради което са спазени изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 1 – 8 от АПК.

Между страните няма спор по фактите. Спорът е дали в полза на жалбоподателката е възникнало право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и конкретно приложим ли е чл. 18, ал. 4 от НПОС при определяне правото за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО.

Неправилно е извършеното в оспорения индивидуален административен акт тълкуване, според което с чл. 18, ал. 4 от НПОС законодателят е предоставил още една възможност за преференциални условия за пенсиониране на лицата, полагали труд като държавни служители по ЗМВР и непридобили право на пенсия по чл. 69 от КСО, да могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО, но единствено при недостигащ осигурителен стаж. Чл. 18, ал. 4 от НПОС създава привилегия за лицата по чл. 69 от КСО, които нямат необходимия осигурителен стаж, да се пенсионират по-рано при условията на чл. 69б, но не представлява пречка за лицата, които изначално отговарят на условията за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО, както е в настоящия случай, да се пенсионират по този ред. Обратното би означавало, че законодателят е предвидил неравноправно третиране на лицата по стаж и възраст, което е в противоречие с разписаното в чл. 3, т. 1, 2 и 3 от КСО, че държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите на задължителност и всеобщност на осигуряването, солидарност и равнопоставеност на осигурените лица.

Тълкуването и прилагането на чл. 18, ал. 4 от НПОС не следва да бъде стеснително и да ограничава приложението на чл. 69 и чл. 69б от КСО, които са норми от по-висок ранг и с равнозначно правно действие. Ако в приложението на чл. 18, ал. 4 от НПОС административният орган достигне до заключение, че нормата има ограничаващ характер, то на основание чл. 5, ал. 1 от АПК следва да се приложат разпоредбите на КСО от по-висок ранг, предоставящи възможност за избор, какъвто в случая жалбоподателката е направила, посочвайки в заявлението, че желае отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО. В този смисъл е съдебната практика на ВАС, изразена в Решение № 2259 от 18.02.2021 г., постановено по адм. дело № 10189/2020 г. и в Решение № 2291 от 18.02.2021 г., постановено по адм. дело № 9879/2020 г.

Неправилен е изводът, че жалбоподателката няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО.

Съгласно чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: навършили са възраст до 31 декември 2015 г. в размер на 47 години и 8 месеца - за жените и 52 години и 8 месеца - за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 - за жените и 100 -за мъжете. От 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца - за мъжете и с по 4 месеца - за жените до достигане на 55-годишна възраст – чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО.

Изчислена по така цитираните правни норми изискуемата за пенсиониране възраст за жените за 2022 г. е 50 години и 00 месеца. Към датата 14.12.2022 г. когато е подадено заявлението от П. тя има навършени 53 г. 00 мес. и 22 дни, поради което отговаря на условието за възраст в чл. 69б, ал. 1 от КСО.

Изпълнено е и изискването на посочената разпоредба за наличие на 10 години стаж І-ва категория, тъй като не се спори между страните и в самото разпореждане на пенсионния орган е установено, че към датата на подаване на заявлението – 14.12.2022 г. жалбоподателката има осигурителен стаж от І-ва категория труд в размер на 25 г. 02 мес. и 04 дни. Тъй като общият й осигурителен стаж превърнат към трета категория е в размер на 46 г. 10 мес. и 01 дни, за нея е изпълнено и условието общият сбор от осигурителния й стаж и възрастта й да е 94 за жените, както изисква чл. 69б, ал. 1, т. 1, предл. 1 от КСО. Този извод се налага, тъй като сборът от осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката към датата на подаване на заявлението е 99 г. 10 мес. и 23 дни, предвид осигурителния й стаж в размер на 46 г. 10 мес. и 01 дни и възрастта й 53 г. 00 мес. и 22 дни. Налага се извода, че към датата на подаване на заявлението за жалбоподателката са налице всички условия за пенсиониране по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО.

С оглед изложеното неправилно е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО.

По изложените съображения по отношение на жалбоподателката е приложима хипотезата на чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като отговаря на условията за пенсиониране по този ред. Решението, с което жалбата на П. е отхвърлена и постановеният отказ на пенсионния орган е потвърден , е издадено при неправилно приложение на материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, които са основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК за неговата отмяна.

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се изпрати на компетентния административен орган-Ръководител "ПО" при ТП на НОИ – Варна за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателката при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

При този изхода на спора, своевременно направеното от представителя на жалбоподателя искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответната страна - НОИ -ТП– Варна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката И.И.П. сумата в общ размер на 510 лв., представляваща 10 лв. заплатена държавна такса за образуване на делото и 500 лв. заплатени за адвокатско възнаграждение. Направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно, тъй като същото е в минималния размер в чл. 8, ал. 2, т. 2 /изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г. / от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2, предл.2-ро и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 2153-03-72/05.05.2023 г. на директора на Териториално поделение-Варна на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалбата на И.И.П. с вх. № 1012-03-351/24.04.2023 г. срещу Разпореждане № **********/15.03.2023 г. на ръководителя на ръководителя на „ПО“ при Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт, с което на осн. чл. 69 и чл.69б, ал.1 от КСО вр. чл. 18, ал.4 от НПОС , е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

ВРЪЩА преписката на Ръководителя на "Пенсионен отдел" в Териториално поделение на НОИ – гр. Варна за ново произнасяне по Заявление вх.№ 2113-03-5649/14.12.2022 г. на И.И.П. съгласно дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА НОИ - ТП -Варна да заплати на И.И.П., ЕГН ********** сумата от 510 /петстотин и десет/лева, представляваща заплатени 10 лв. държавна такса за образуване на делото и 500 лв. адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

	Съдия: