Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 1265 от 09.11.2022
г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на тринадесети
октомври две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Галина
Радикова
2. Диана Ганева
при секретаря Сийка Хардалова и
прокурор Соня Петрова като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно
наказателно административен характер дело номер
1042 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания/ЗАНН/, вр. чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Регионална
инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Бургас, против Решение № 369/12.04.2022г.,
постановено по НАХД № 339/2022 г. на Районен съд –Бургас, с което е отменено
наказателно постановление № 135/22.12.2021г., издадено от директора на РИОСВ
Бургас. С процесното наказателно постановление, за нарушение на чл.166, т.3,
във вр. с чл.155, ал.2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), на основание
чл.166, т.3 от ЗООС, на Община Созопол е наложена имуществена санкция в размер
на 2000 лв.
Касаторът оспорва решението с твърдения, че същото е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Иска решението да бъде отменено, като бъде
потвърдено наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът - РИОСВ – Бургас, не
изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от юрисконсулт Ковачева,
което е постъпило след приключване на съдебното заседание, с искане за отмяна
решението на РС-Бургас и потвърждаване на наказателното постановление, както и
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация – Община Созопол се представлява
от адв.А., преупълномощена от адв.Б.. Сочи, че съдебният акт е правилен и
законосъобразен, постановен при правилно тълкуване и прилагане на материалния
закон, поради което следва да бъде оставен в сила, а жалбата е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена. Пледира за
присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Прокурорът дава заключение, че оспорването е неоснователно,
а решението на РС – Бургас като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено
в сила.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена
е в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество е основателна.
С наказателно постановление №135/22.12.2021г. Община Созопол е санкционирана за това, че на
09.11.2021г. в сградата на Регионална инспекция по околната среда и водите –
Бургас е установено, че Общината не е изпълнила задължително предписание,
дадено с писмо изх.№ С 235(20)21.10.2021г. на директора на РИОСВ –Бургас, а
именно: да бъдат предприети действия за преустановяване на изтичането на непричистени отпадъчни води
от канализационните мрежи на ж.к.“Атия“ и ж.к.“Миньор“ на село Атия и
включването им в канализационна система „Созопол-Черноморец –Равадиново“, като
за предприетите действия и резултатите от тях РИОСВ –Бургас да бъде уведомена в
четиринадесетдневен срок от получаване на писмото.
За да постанови отменително решение, районният съд е
приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени
нарушения на производствените правила, довели до незаконосъобразност на
наказателното постановление. В оспореното решение е посочено, че не е ясно за какво нарушение е
санкционирана Община Созопол. На следващо място, въззивната инстанция е приела,
че неправилно административнонаказващия орган е направил препращане към чл.155, ал.2 от ЗООС, тъй като в настоящия
случай предписанията не са дадени със
съставянето на констативния протокол от 23.09.2021г., а са дадени с писмо от
21.10.2021г. Изложени са мотиви, че липсва задължително препращане към разпоредбата
на чл.165, ал.1 или ал.2 от ЗООС. Районният съд е посочил, че препращането към
нормата на чл.165 от ЗООС е от съществено значение, доколкото последната има
отношение към размера на наказанието. На последно място съдът е приел, че
деянието не е доказано по безспорен начин.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Съдът не споделя мотивите на районния съд относно
наличието на съществени нарушения при съставянето на АУАН и издаването на
процесното наказателно постановление, както и че от обстоятелствената част на
АУАН и от НП не става ясно за какво нарушение е санкционирана Община Созопол. В
случая нарушението е ясно описано, както в АУАН, така и в НП, посочени са
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като сочените от районния
съд процесуални нарушения не са налице.
Административнонаказателната отговорност на Община
Созопол е ангажирана на основание чл.166, т.3, във вр.с чл.155, ал.2 от ЗООС.
Съгласно чл.166, т.3 от ЗООС, с наказанията по чл.165 се наказват и лицата,
които не изпълнят предписанията, дадени в индивидуалните административни актове
и констативните протоколи по чл.155 или 157б, издавани от министъра на околната
среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции,
директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица.
Настоящият
касационен състав намира, че не е налице соченото от въззивната инстанция
основание за отмяна на наказателното постановление с аргумент, че неправилно
административнонаказващият орган е направил препращане към разпоредбата на
чл.155, ал.2 от ЗООС, тъй като в настоящия случай предписанието не е дадено с
констативен протокол по чл.155 от ЗООС, а както изрично е отбелязано в
наказателното постановление с писмо. Както съдът вече посочи, съгласно чл.166, т.3 от ЗООС с наказанията по чл.165
се наказват и лицата, които не изпълнят предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и
констативните протоколи по чл.155 или 157б, издавани от министъра на
околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите
дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях
длъжностни лица. Тоест освен в констативни протоколи, предписанията могат да
бъдат дадени и в индивидуални административни актове, като в настоящия случай
това е направено с писмо, поради
което не е налице соченото от съда нарушение. Писмо с изх.№
С-235(20)/21.10.2021г. (л.14 от НАХД №339/2022г.), с което са дадени
предписанията, е надлежно съобщено на Община Созопол. Срокът за обжалване на
дадените с писмото предписания е изтекъл, като евентуалните недостатъци на
предписанието не касаят същността на настоящия спор. От събраните по делото
доказателства може да се направи извод, че на 09.11.2021г. в сградата на
Регионална инспекция по околната среда и водите –Бургас е установено, че Община
Созопол не е изпълнила дадено с писмо изх.№ С235(20)/21.10.2021г. на директора
на РИОСВ Бургас задължително предписание, а именно: да бъдат предприети
действия за преустановяване на
изтичането на непричистени отпадъчни води от канализационните мрежи на
ж.к.“Атия“ и ж.к.“Миньор“ на село Атия и включването им в канализационна
система „Созопол-Черноморец –Равадиново“, като за предприетите действия и
резултатите от тях РИОСВ –Бургас да бъде уведомена в четиринадесетдневен срок
от получаване на писмото.
Настоящият съдебен състав не
споделя и становището, застъпено в съдебното решение, че препращането към
нормата на чл.165 от ЗООС е от съществено значение. Съображенията за това са
следните:
Действително в наказателното
постановление не е посочена
разпоредбата на чл.165 от ЗООС, към която препраща разпоредбата на чл.166 от
ЗООС и която определя санкцията, но съдът не счита, че това е съществен порок
на издаденото наказателно постановление, обосноваващо отмяната на същото, като
незаконосъобразно само на това основание. Това е така, защото разпоредбата на
чл.166 от ЗООС предвижда наказанията по чл.165 от ЗООС и препраща към този
текст от закона.
Настоящият съдебен състав счита,
че нарушението е правилно квалифицирано. Административнонаказващият орган е
посочил точно законните разпоредби, които са били нарушени. Това е нормата на
чл.166, т.3 от ЗООС в санкционната й част, както и чл.155, ал.2 от ЗООС – в
диспозиционната.
Изложените по – горе факти и
обстоятелства сочат на извода, че неправилно районният съд е отменил
наказателното постановление като издадено при съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон.
Съдът счита, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено и относно размера на наложената
санкция, който размера на санкцията е минималния, предвиден в закона, предвид
изключително голямото значение за живота и здравето на хората на дейността,
която Община Созопол е извършвала в нарушение на дадените й предписания.
По
изложените съображения касационната инстанция намира решението на районния съд
за неправилно, поради което същото следва да бъде отменено, а по съществото на
спора – да се потвърди наказателното постановление.
В депозираното по делото писмено становище юрисконсулт
Ковачева е направила искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.Тъй
като писменото
становище не е постъпило своевременно, а
именно до приключване на съдебното заседание, юрисконсултско възнаграждение не
следва да бъде присъдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХV
състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 369/12.04.2022г., постановено по НАХД №
339/2022 г. по описа на Районен съд –Бургас и вместо него
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 135/22.12.2021г., издадено от директора на РИОСВ - Бурргас, с което за нарушение на чл.166, т.3, във вр.
с чл.155, ал.2 от ЗООС, на Община
Созопол е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.