Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 262662
22.12.2021 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, II
ри граждански състав, в публично заседание на осемнадесети ноември две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 15847 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от Л.Г.М. с ЕГН: **********
***, чрез пълномощника й - адв. К. К. срещу „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Панайот Хитов“, бл. 118,
вх. Д, ет. 1, ап. 123, представлявано от С. К.
за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 213,26
лева, недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за
паричен заем № ****** от 22.01.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане, както и сумата от 1210,74 лева, платена при начална липса на
основание по клауза за такса допълнителна услуга по договор за имуществено
проучване и кредитен рейтинг от 26.01.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане.
В исковата молба се твърди, че
между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ****** от
22.01.2016г., който бил недействителен на специалните основания предвидени в
чл. 22 от ЗПК.
На първо място се твърди
недействителност на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй
като не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент.
Възнаградителната лихва била нищожна поради противоречието й с добрите нрави и
надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Освен това в договора
липсвало вписване на възнаградителната лихва в лева, което пречело да се
установи дали същата съответства на договорения лихвен процент.
Твърди се, че в нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора не бил посочен начина на изчисляване на
годишния процент на разходите и липсвало каквато и да е яснота по какъв начин е
сформиран същия. Освен това оскъпяването на кредита, т.е годишния процент на
разходите надвишавал 50%, което било основание за нищожност на договора и на
клаузата за ГПР, съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК.
Ищецът твърди, че в договора се
съдържала и клауза за заплащане на възнаграждение за допълнителна услуга, която
била недължима на основание чл. 10а от ЗПК, тъй като по естеството си
представлявала разходи свързани с отпускането и управлението на кредита по
смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗПК, надвишаваща ограничението на ал. 4, а именно
–ГПР не може да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. В
противен случай по аргумент от чл.19, ал. 5 от ЗПК тази клауза е нищожна. С
други думи според ищеца таксата за допълнителна услуга прикривала разходи,
включени в ГПР. Въз основа на гореизложените съображения ищцата предявява два
осъдителни иска за връщане на недължимо платени суми по кредита- за
възнаградителна лихва и таксата за допълнителна услуга. Претендира се и
присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който се моли искът да се
отхвърли изцяло, както и за недопустимост на иска поради липса на правен
интерес, тъй като паричното задължение по договора било изцяло погасено.
Оспорва твърденията на ищеца за
недействително приложен лихвен процент, защото същият бил във фиксиран размер и
останал непроменен по време на договора.
Съглашението между страните било действително, като ищецът получил кредита и
дори изцяло погасил същия. Неоснователни били съображенията за нищожност на
клаузата за възнаградителна лихва по кредита, защото това представлявала
печалба на кредитора за предоставените заемни средства и нямала санкционен
характер. Тя била резултат от договорка между страните, като липсата на
обезпечение по заема оскъпявала финансовия ресурс. Между страните бил сключен и
втори договор от същата дата- за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг, по който ищцата нямала качеството на потребител,
като двата договора не били свързани. Възнаграждението за тази услуга имало
възможност да се прибави към дължимата по договора за кредит сума, като част от
месечните вноски, с цел улесняване на клиента при погасяване на двете му
задължения. Това бил договор подобен на този за услуга, като възнаграждението
по него било договорено свободно между страните, без фиксирани размери от
законодателя. Договорът за услугата не нарушавал добрите нрави, нито пък
установения морал и утвърдени правила и норми в обществото. Срещу
възнаграждението по него, уговорено в размер на 1210,74 лева изпълнителят
извършвал редица дейности, свързани с анализ на платежоспособността на
възложителя, като по него нямало такси и комисионни, каквито нямало и по
договора за кредит. Оспорва иска и също претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри гр. състав, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Страните не спорят, а и от приетия по
делото Договор за потребителски кредит от № ****** от 22.01.2016г. се установява,че ответното дружество е
предоставило на ищцата в заем сумата от 1500 лева, при уговорен лихвен процент
в размер на 40,50% и годишен процент на разходите- 49,72%, като същата се
задължила да върне сумата от общо 2924 лева на 34 седмични вноски, в размер на
86 лева всяка, като за датата на първото плащане е посочен 03.02.2016г. На *****
между страните е сключен и Договор за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг, като за този услуга е уговорено
възнаграждение в размер на 1210,74 лева, платими н 34 вноски с падеж на
първата- 03.02.2016г. Това възнаграждение е включено в размера на всяка
седмична вноска съобразно погасителния план по договора за заем от 22.01.2016г.
Като писмени доказателства по делото са
приети процесните договори за заем и за имуществено проучване, погасителен план
и общи условия.
Видно от молба, приложена на л. 56 от
делото, ответника признава факта, че общо платената от ищцата по Договора за
заем и Договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за
кредитен рейтинг възлиза на сумата от 2924 лева, от които: главница в размер на
1500 лева по Договор за заем от ****, договорена възнаградителна лихва по същия
договор в размер на 213,26 лева, начислена върху главницата за периода от
03.02.2016г. до 21.09.2016г. Заплатеното от ищцата възнаграждение по Договор за
имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг е в
размер на 1210,74 лева.
Въз основа на
така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
Между страните не е налице спор
относно факта на сключване на процесните договори за заем и за имуществено
проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, получаването на сумата
от 1500 лева в заем от ищцата както и че
същата е извършила плащания по двата
договора в признатия от ответника размер, т.е , че изцяло е погасила
задълженията си.
С оглед въведените от ищцата
твърдения за нищожност на договорите, като цяло и на отделни техни клаузи, то
съдът следва да изследва наличието, респ. липсата на основания за
недействителност на същите.
Съгласно редакцията на Закона за
потребителските кредити, договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Ал. 2 на същия член посочва, че страни по
договора са потребител и кредитор, като за потребител се смята всяко физическо
лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън
рамките на своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко
физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките
на своята професионална и търговска дейност. Предвид изложеното, съдът намира,
че възникналото правоотношение между страните попада в приложното поле на ЗПК,
като не са налице основанията за изключване на неговото приложение, посочени в
чл. 4 на същия закон.
По отношение на възражението на
ищеца за недействителност на договора, съдът намира следното:
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК,
в договора за потребителски кредит трябва да е посочен лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти. В настоящия договор е посочен лихвен процент по заема /възнаградителна
лихва/в размер на 40,50% и ГПР в размер
на 49,72%.
Възнаградителната лихва,
предвидена в процесния договор очевидно надвишава повече от три пъти законната
лихва при необезпечени кредити, което я прави нищожна поради противоречието й с
добрите нрави. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика на
Върховния касационен съд на Р. България.
Отделно от това в договора е посочен
годишен процент на разходите- 49,72%. Видно от погасителния план, дължимата
седмична вноска възлиза на сумата он 86 лева и същата е сформирана от сбора на
главница, възнаградителна лихва в посочените размери и към същите е включена и сумата
от 35,61 лева седмично за допълнителна услуга, която сума всъщност представлява
уговореното възнаграждение за предоставената услуга по Договора за имуществено
проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг.
С
предвидената в погасителния план към двата договора допълнителна такса според
съда се създават задължения, които се покриват от ГПР, като по този начин се
надвишава изискването на чл. 19. ал. 4 ЗПК. Нарушена е в случая разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен начинът на
изчисление на годишния процент на разходите и липсва яснота как е сформиран
същия, респективно- общо дължимата сума по него. Отделно от това начисляването
на такса за имуществено проучване и изготвяне и кредитен рейтинг в размер на
1210,74 лева /последната почти се равнява на получаната в заем сума от 1500
лева/, представлява разход по кредита, свързан с отпускането и управлението му
и начисляването им води до „скрито“ оскъпяване на кредита и въвежда в заблуждение
потребителя, защото ако същата сума бъде добавена към Годишния процент на
разходите същият ще надвиши значително посочения в договора- 49,72%.
Установи
се в хода на процеса, че въз основа на нищожния договор за потребителски кредит
и този за имуществено проучване, който на практика е неразривно свързан с
първия, ищцата е заплатила претендираните суми- 213,26 лева възнаградителна
лихва върху главницата за периода от 03.02.2016г. до 21.09.2016г. и сумата от
1210,74 лева представляваща възнаграждение по допълнителната услуга за
имуществено проучване и кредитен рейтинг, поради което и предявените искове
за осъждане на ответното дружество да възстанови недължимо платените суми на
ищцата са основателни и следва изцяло да
се уважат.
Претендираните от ищцата главници
следва да й се присъдят, ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба в съда-30.11.2020г. до окончателното изплащане.
По отношение на
разноските:
Предвид изхода от спора право на
разноски има ищцата и същите се констатираха от съда в размер на 105 лева
заплатена държавна такса и заплащането им ще се възложи в тежест на ответната
страна.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., на която се позовава пълномощникът
на ищеца, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на
материално затруднени лица. В договора за правна защита е отразено, че същата
се предоставя безплатно. Съгласно чл.38 ал. 2 от ЗАдв., в случаите по ал. 1,
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер - съобразно
цената на иска и чл. 7 от НМРАВ възлиза на по 360 лева с ДДС за всеки от
предявените искове или сумата от общо- 720 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Панайот Хитов“, бл. 118,
вх. Д, ет. 1, ап. 123, представлявано от С. К.
да заплати на Л.Г.М. с ЕГН: ********** *** сумата от 213,26 лева /двеста и тринадесет лева и
двадесет и шест стотинки/, недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва
по договор за паричен заем № ****** от 22.01.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда – 30.11.2020г.
до окончателното изплащане, както и сумата от 1210,74 лева /хиляда двеста и десет лева и седемдесет и четири
стотинки/, платена при начална липса на основание по клауза за такса допълнителна
услуга по договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг от 26.01.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в
съда -30.11.2020г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Панайот Хитов“, бл. 118, вх. Д, ет. 1, ап. 123, представлявано от С.
К. да заплати на Л.Г.М. с ЕГН: **********
*** сумата от 105 лева /сто и пет лева/,
представляваща направени по делото разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Панайот Хитов“, бл. 118, вх. Д, ет. 1, ап. 123, представлявано от С.
К. да заплати на Адвокатско дружество „Г.“, с Булстат: *********, с
адрес в гр. Пловдив, ул. „Братя Пулиеви“ №1, представлявано от **** С. А. Г. сумата
от 720 лева /седемстотин и двадесет лева/
представляваща определено по реда на чл. 38 от ЗА адвокатско
възнаграждение общо за двата обективно съединени иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.