Решение по дело №1426/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260240
Дата: 10 декември 2020 г. (в сила от 30 декември 2020 г.)
Съдия: Блага Димитрова Бозова
Дело: 20205530201426
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е   

град Стара Загора

10.12.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

в публично заседание на седми декември през две хиляди и двадесета година, в състав:                                                                         

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА БОЗОВА

 

 

 

при секретаря МАРИЯН КРЪСТЕВ

прокурор …     

като разгледа докладваното от съдия БОЗОВА

АНД № 1426 по описа за 2020 година, съобрази следното:

 

      Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К.П.Ж. ***, срещу Наказателно постановление /НП/ № 20 от 10.03.2020 г. на Директор на Регионална дирекция по горите - Стара Загора, упълномощен със Заповед РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Сочат се съображения.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от жалбоподателя и от процесуален представител.

Въззиваемата страна изпраща упълномощен представител, който оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

      Жалбата е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, срещу акт подлежащ на съдебен контрол.

      По делото няма спор, че жалбоподателят има качеството на лице по чл.108 ал.1 т.4 от Закона за горите.

      На 02.01.2020 г. в имот с идентификатор 67154.87.51, находящ се в отдел 484, подотдел "я", землище село Сладък кладенец, общ. Стара Загора свидетелите Г.Г., Х.М.  и Д.  С. извършили проверка като констатирали, че не е налице ограничаване с видим знак върху оставащите на корен дървета при новосъздаден временен извозен път.

     

 

За констатираното свидетелят С. е съставил констативен протокол бланков номер 143150 от 02.01.2020 година.

Въз основа на констатираното, свидетелят С. в присъствието на колегите си свидетелите Г. и М. съставил и връчил на жалбоподателя акт бланков номер 095472, за нарушение по чл.50 ал.9 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите).

Въз основа на този АУАН, в законния срок и от компетентен орган е издадено атакуваното НП, с което на жалбоподателя на основание чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 /триста/ лева.

     С атакуваното НП жалбоподателят е санкциониран за това, че в качеството си на лице по чл.108 ап.1 т.4 от Закона за горите е допуснал неограничаването с видим знак върху оставащите на корен дървета при новосъздаден временен извозен път. Нарушението е извършено в периода от 19.12.2019 до 02.01.2020 г. и открито на 02.01.2020 г. в имот с идентификатор 67154.87.51, находящ се в отдел 484, подотдел "я", землище село Сладък кладенец, общ. Стара Загора.

      Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.50 ал.9 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.

     На основание чл.275 ал.1 т.2 от Закона за горите и чл.53 ал.1 и ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева по чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите - за неизпълнение на задължение по подзаконов нормативен акт по приложението на Закона за горите, а именно – за това, че е допуснал неограничаването с видим знак върху оставащите на корен дървета при новосъздаден временен извозен път (чл.50 ал.9 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите).

     Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на Г.Г., Х.М.  и Д.С. и приетите с определение писмени доказателства.

В изпълнение на служебната си проверка съдът констатира нарушения на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) допуснати при съставянето на АУАН и издаването на НП.

С АУАН се повдига конкретно обвинение срещу конкретно лице, за конкретно нарушение като главната му цел е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното нарушение и участието на обвинения в него като по този начин да постави основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита. Административно наказателното производство е строго формално и нарушението и обстоятелствата, които не са установени по надлежен ред, а именно с акта за установяване на административно нарушение, който поставя началото на това производство, а наказателното постановление следва да бъде издадено въз основа единствено на установените с него факти и обстоятелства.

     В АУАН и в издаденото наказателно постановление като изпълнително деяние на вмененото нарушение е посочено, че жалбоподателят „е допуснал неограничаването с видим знак върху оставащите на корен дървета при новосъздаден временен извозен път.”, като по този начин е посочено, и че се ангажира отговорността на жалбоподателя за допустителство.

     Личната административно наказателна отговорност за извършено нарушение и отговорността за допустителство са различни по вид и се изключват взаимно. Едно лице може да носи отговорност или за виновно извършено лично от него административно нарушение, или в изрично предвидените от закона случаи може да носи отговорност за допустителство за това, че е допуснал да бъде извършено административно нарушение.

     Лицето, срещу което е започнало административнонаказателното производство, има право да научи конкретните обстоятелства и нарушението, което му се вменява още в началото на производството, и когато съществува неяснота относно тези обстоятелства, се ограничава неговото право на защита.

     Разпоредбата на чл.11 от ЗАНН указва, че по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Горното налага извода, че за да се обоснове административно наказателната отговорност на лицето, следва да има установено деяние, извършено от административно наказателно отговорно лице. Това е така и защото в процеса следва да се изяснят отношенията между участниците в извършване на деянието и техните качества.

     Допустителството по своя обхват предполага действия или бездействия на лицето, което е довело до определено поведение на трети лица и съответно до настъпване на събитието, което съставлява административно нарушение. Освен това за отговорността за допустителство, предпоставка е установяване на нарушение от страна на прекия извършител.

     Разпоредбата на чл.10 от ЗАНН установява, че при административните нарушения подбудителите, помагачите и укривателите, както и допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ.

     В цитираната в НП Наредба отговорност за допустителите не е предвидена. И тъй като в цитирания текст от Наредбата не е посочено изрично, че административно наказателна отговорност се носи и за допустителство, то такава не следва да се налага. Налице е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което съставлява основание за отмяна на атакуваното НП само на това основание.

     Искане за разноски не е направено, поради което съдът не следва да се произнася по въпроса за дължими разноски.

     Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът 

                            Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 20 от 10.03.2020 г. на Директор на Регионална дирекция по горите - Стара Загора, с което на К.П.Ж. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 /триста/ лева.

     РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд - Стара Загора пред Административен съд - Стара Загора на основанията предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                СЪДИЯ: