Р Е Ш
Е Н И Е № 260160
Гр.
Пещера,12.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански
състав, в публично съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАСКА
ПАВЛОВА
при секретаря Е. М., като разгледа
докладваното от съдията Павлова гр.д. № 633 по описа на съда за 2020 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3, представлявано от
И. Ц. К.и Я. Б. Я., в качеството си на Управители чрез процесуален
представител: юрк. И.К.Т.,против А.И.Р., с постоянен адрес ***, иск по чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД.
Твърди ищецът, че е подал Заявление по
чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение. В законоустановения двуседмичен срок А.И.Р. е възразил срещу
същата, поради което на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК депозира настоящия
уснановителен иск.
Излага твърдения, че е подписан Договор за паричен заем № 2717487
от 30 декември 2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД като Заемодател и А.И.Р.
като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверява, че
е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по
паричния заем.
Твърди, че е сключен Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия] от 30.01.2017 г. на основание чл. 99
от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 юли 2019 г. г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД, ЕИК131576434 и „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК *********, по силата, на който вземането е
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Съгласно сключения договор за заем,
Заемодателят се е задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ
размер на 2800 лева, а последният усвоява цялата сума веднага след сключване на
процесния договор, с което Заемодателят е изпълнил задължението си. В настоящия
договор страните се съгласявали, че със сключването на същия ще се рефинансира
текущият заем на ответника по Договор за паричен заем № 2655053. Страните са
направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения,
като в случая процесният договор има сила на разписка. След извършеното
прихващане задължението на Заемателя се погасява изцяло, а Заемодателят му
изплаща остатъка от заемната сума по договора. А.И.Р. се е задължил да ползва и
върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума
в размер на 3108.96 лв., ведно с договорната лихва на 36 седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 86.36 лв. (включваща първоначална главница и
договорна лихва).
По договора за паричен заем А.И.Р. е
извършвал плащания в общ размер на
3065,30 лв.
Към настоящия момент дължимата главница била
в размер на 1220.16 лв.
За ползването на предоставената заемна
сума по сключения Договор за паричен заем № 2717487 от 30 декември 2016 г.
между страните, ответникът дължал договорна лихва, в размер посочен в договора.
В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 50.78 лв. за
периода от 07 януари 2017 г. - датата на първата вноска до 09 септември 2017 г.
- датата на настъпване на падежа на договора.
В сключения между страните договор,
ответникът се е задължил и в 3-дневен
срок от усвояване на сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията,
посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка.
Неустойката се начислява еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между
страните договор и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните
вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка била в размер на 752.36 лв.
Разпоредбите на договора предвиждали
също и че съгласно Тарифа на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30
календарни дни, се начисляват разходи за събиране, представляващи такси и разноски
за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на
адрес в размер на по 9 лв. за на всеки 30 дневен период, до максимален размер
от 45 лв. В настоящия случай А.И.Р. дължал разходи и такса за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение в размер 0.00 лв.
Ответникът е трябвало да изплати целия
заем на 09 септември 2017 г. -последната падежна дата, като от тогава до подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както
и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни
вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава виновно да не
изпълнява задълженията си,
Молят да се признае за установено, че
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД има следните вземания
срещу А.И.Р.: 1220.16 лв. главница; 50.78 лв. договорна лихва за периода от 07
януари 2017 г. до 09 септември 2017 г.; 752.36 лв. неустойка за неизпълнение на
договорно задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, в размер на 292.21 лв., за периода от 10 септември 2017 г.-датата
следваща датата на последната погасителна вноска на паричния заем до 13
декември 2019 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми. Правят
доказателствени искания и претендират разноски.
В
срока за отговор такъв не е постъпил от ответника.
В
проведеното съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба чрез депозирано
писмено становище.
Ответникът
не се явява по делото.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява следното:
Със заповед за изпълнение на парично
задължение № 18/28.01.2020 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.1179/2019 г., е разпоредено длъжникът А.И.Р. с ЕГН-********** с адрес:г*** да заплати на кредитора
„Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление : гр.
София ,бул.“Панайот Волов“ № 29,ет.3, представлявано от Я. Я. чрез юрисконсулт А., сума в размер на 1220.16 лева-главница; договорена лихва в
размер на 50.78 лева, за периода от 07.01.2017 година до 09.09.2017година;
законната лихва в размер на 292.21 лева ,за периода от 10.09.2017 година до
13.12.2019 година, ведно със законната лихва ,считано от 28.01.2020 година до окончателното изплащане и разноски по
делото в размер на 225 лева.
Заповедта е връчена на длъжника и на
основание чл. 414 от ГПК, е подадено
възражение в срок, като на заявителя е указано че следва да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок като довнесе дължимата държавна такса. Искът е
предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
Едновременно с издаването на заповедта за
изпълнение е постановено от съдията докладчик и Разпореждане №183/28.01.2020г.
по същото дело, с което искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, касаещо неустойка в размер на 752,36лева дължима по договор за
кредит №2717487/30.12.2016г., е отхвърлено. Разпореждането е влязло в законна
сила като необжалвано от страна на заявителя.
По делото е представено копие от Договор за
паричен заем с № 2717487/30.12.2016г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД
/Заемодател/ и А.И.Р./Заемател/, по силата на който заемодателят е предал на
заемателя Рабаджйски сумата от 2800,00 лв., като с договора страните са
уговорили заемът да се погаси на 36 равни седмични вноски от по 86,36 лв. всяка,
при фиксиран годишен лихвен процент от 30,00
%, лихвен процент на ден при отказ от договора – 0,08 %, годишен процент на разходите в размер на 34,67
%. Сумата е използвана за погасяване на друго задължение в размер на 2409,09
лева, като остатъкът е преведен на заемателя. Предвидена е в чл. 4 ал.1 неустойка в размер на 1934,64лева
, която се погасява заедно с месечната вноска и в размер на 53,74 лева месечно.
Неустойката се дължи в случай на непредставяне в 3- дневен срок от подписване
на договора за заем на Заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно: едно физическо лица - поръчител, което да отговаря на определени изисквания или банкова гаранция .
Приета е по делото Тарифа на „Изи Асет
Мениджмънт“АД, с която е предвидена такса в зависимост от броя дни забава и
размера на кредита, такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на
паричния заем, която варира в зависимост
от размера на заема и срока на погасяване.
Представено е още копие от Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“АД- в качеството на продавач и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ”/ „АКПЗ“ /ООД - в качеството на купувач, по силата на който страните
се споразумели продавачът да прехвърли на купувача станалите ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от
договори за потребителски кредит, които ще се индивидуализират в Приложение 1,
неразделна част от договора. Страните се съгласяват да прехвърлят нови вземания като същите ще се индивидуализират в ново
Приложение № 1 със съответна нова дата.
Ищецът е приложил още и Препис – извлечение
от Приложение 1 от 01.02.2019 г. към договора за продажба и прехвърляне на
вземания , в което под номер 988 е вписано името на длъжника А.И.Р..
Представено е и Уведомление за извършено
прехвърляне на вземанията отправено от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД до ответника Р..Приложено
е и пълномощно, от дата 14.02.2017г., подписано от изпълнителния директор на „Изи
Асет Мениджмънт“АД, по силата на което е упълномощен ищеца да уведоми от името
на упълномощителя всички длъжници по вземания на дружеството, възникнали по
договори за кредит, които дружеството е цедирало, съгласно сключения на 30.01.2017
г. Договор.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация 422 от ГПК във вр. с чл.415
ал.1 от ГПК, във вр чл. 79, чл. 92 и
чл.86 от ЗЗД.
Предявеният иск е положителен
установителен такъв и следва да се квалифицира по чл.422, ал.1 ГПК. Съгласно
чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 ГПК.
Установява се по делото, че между праводателя
на ищеца и ответника е бил сключен валиден Договор за паричен заем №2717487/30.12.2016г.
Ответникът не е оспорил получаването на сумата по уговорения в договора начин, като
ищецът твърди и признава, че ответника е
погасил сума в размер на 3065,30 лева.
Установено е също така, че между стария кредитор на ответника и ищеца е сключен
валиден Договор за продажба и прихвърляне на вземания/ цесия/ от 30.01.2017 год.,
който е надлежно съобщен на длъжника с връчване на исковата молба.
Цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника, като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /какъвто е и
настоящия случай/. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на
чл.235, ал.3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД /в т.см.
Решение №78/09.07.2014 г. на ВКС по т.д.№2352/2013 г., II т.о.; Решение
№123/24.06.2009 г. по т.д.№12/2009 г. на ВКС, II т.о.; Решение №3/16.04.2014 г. по т.д.№1711/2013 г.
на ВКС, I т.о./.В Решение №114/07.09.2016 г. на ВКС по т.д.№362/2015 г., II т.
о. е прието, че е допустимо, по силата на принципа на свободата на договаряне
съгласно чл.9 ЗЗД /какъвто е и настоящия случай/, предишният кредитор
/цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква
по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл.36 ЗЗД,
като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно
чл.39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99,
ал.3 и ал.4 ЗЗД. /в изложения смисъл решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. №
5759/2014 г. на III ГО на ВКС, допуснато по въпроса: “цесионерът/приобретател
на вземането/ може ли да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането като
представител на цедента“ и решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на
II ТО на ВКС, допуснато по въпроса: „Може ли да се счита, че получаването на
препис от исковата молба и уведомлението за цесия е надлежно съобщение за
цесията на длъжника“/.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните
договорът за потребителския кредит, се изготвя на разбираем език и съдържа
изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията
за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .
В настоящия случай съдът счита, че договорът
е изготвен на разбираем език и в тази връзка са спазени изискванията на
закона.Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски кредит, а когато договорът е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и
другите разходи по кредита.С оглед гореизложеното по повод съдържанието на
сключения договор между ответника и „АКПЗ“ ЕООД съдът счита, че не са спазени
изискванията на чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК, поради което договорът за
потребителски кредит е недействителен, като за недействителността на договора
съдът следи и служебно. За нищожността съдът следи служебно и при констатиране
се позовава на същата. Следва да се имат предвид и постановките в т. 11 а от ТР
№ 4/2013,от 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС, касателно депозираното от
ответника възражение по чл. 414 от ГПК и оспорване на задължението. Имайки
предвид последиците на тази недействителност съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, то потребителят – ответник по настоящото дело дължи връщане на чистата
стойност по кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
На първо място към договора не е приложен
погасителен план, а от договора се установява, че се дължи една обща сума всеки месец, но не става ясно какъв е
размерът на главницата, какъв е размерът на лихвата, освен това и заемодателят е начислил и
неустойка, като заемополучателят не би могъл да разбере какъв е лихвеният
процент след извършване на съответните математически изчисления, а именно от
сбора на определените погасителни вноски да извади размера на главницата по
договора за паричен заем и по този начин да получи сумата, която дължи, като
договорна лихва, а освен това се претендира и неустойка. Посочен е годишен лихвен
процент, от който обаче не става ясно по какъв начин той се отразява в размера
на погасителните вноски. Липсва погасителен план, съставен съгласно
изискванията на закона, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение
на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. В ЗПК
е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за
кредит. Липсата на изрично посочените в чл.22 във вр. с чл. 11 ЗПК реквизити на
договора за кредит водят до недействителност на същия, като в закона не е
предвидена възможност тези реквизити да са определяеми такива. Предвид на
изложеното договорът се явява недействителен, като ответникът дължи връщане
единствено и само на предоставената с договора за паричен заем заемна сума в размер от 2800 лв., и тъй като е внесена сума от 3065,30 лева, то
искът се явява неоснователен. Предвид разпоредбата на чл. 23 ЗПК следва да се
отхвърлят исковете за установяване на
дължимост на сумата за договорна
лихва, такса разходи.
По отношение на неустойката, то в тази част
искът е недопустим предвид влязлото в сила разпореждане на заповедния съд, с
което се отхвърля заявлението в тази част. Настоящето е особено производство,
което има единствено установителен характер. Предвид на което в тази част
производството следва да бъде прекратено.
За пълнота на изложението съдът обаче намира,
че следва да посочи следното:
При сключването на договора ответникът се е
задължил да предостави на кредитора си обезпечение - поръчителство от лице,
отговарящо на определени изисквания или банкова гаранция, а неизпълнението му е
скрепено със санкция-неустойка в размер на 1934,64лева. По делото не е налице
спор относно неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение в
договорения срок, тъй като ответникът не е навел възражения за това. Законът
прогласява принципа на договорната свобода /чл. 9 ЗЗД/. Свободата на договаряне
е ограничена от повелителните правни норми, вкл. от т. нар. добри нрави, като
неспазването на същите прави договорените клаузи нищожни, а за нищожността
съдът следи служебно. В мотивите на т. 3 ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 на ОСТК
на ВКС е възприето становището за нищожност на клауза за неустойка, когато
условията, при които е договорена, влизат в противоречие с нейните функции и с
принципите на справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Уговорената между страните неустойка при непредставяне на обезпечение излиза
извън присъщата ѝ обезпечителна функция. Целта на неустойката, е да
обезщети кредитора за вредите от неизпълнението /непълното, неточно с оглед
количеството и качеството и във времето/. При договор за потребителски кредит
вредите за кредитора са свързани със забавата при възстановяване на
предоставените от него средства в заем, заплащането на възнаграждение за
тяхното ползване и разходите по събиране. Уговорената между страните неустойка
не обезпечава възстановяването на вредите от това неизпълнение, а евентуални
такива от непредставянето на обезпечение, чрез поръчителство или банкова
гаранция. Обезпечението има цел, различна от тази на неустойката. Ако тя
обезщетява вредите от неизпълнението, то обезщетението в различните му форми,
защитава кредитора срещу неизпълнението и подготвя неговото изпълнение. От
неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за
кредитора, размера на която да бъда обект на обезвреда в клауза за неустойка. В
този случай при неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума
и възнаграждение за ползването ѝ кредитора ще се удовлетвори от
имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед правилото на
чл. 133 ЗЗД. Казаното дава основание на съда да приеме, че уговорката между страните
за заплащане на неустойка, тъй като не преследва заложените ѝ функции, е
нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Относно претенцията за обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва, то същата е неоснователно
предвид изплащаното на главното задължение.
Ето защо искът е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Отговорност за разноски.
Предвид изхода на делото в полза
на ответника следва да се присъдят
разноските, но тъй като такива не са направени, съдът не следва да се
произнася.
По изложените мотиви Пещерският
районен съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ иска за признава за установено, че длъжникът А.И.Р. с ЕГН-********** с адрес:г***, дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление : гр.
София ,бул.“Панайот Волов“ № 29,ет.3, представлявано от Ивелина Кавурска и Я.
Я., в качеството им на управители, сума
в размер на 1220.16 лева-главница;
договорена лихва в размер на 50.78 лева, за периода от 07.01.2017 година до 09.09.2017година;
законната лихва в размер на 292.21 лева, за периода от 10.09.2017 година до
13.12.2019 година, ведно със законната лихва, считано от 28.01.2020 година до окончателното изплащане въз основа на Договор за паричен заем с №
2717487/30.12.2016г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК №18/28.01.2020г.
по
ч.гр.д.№98/2020г. по описа на РС Пещера,
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение
на предявения иск за признава за установено, че длъжникът А.И.Р. с ЕГН-********** с адрес:г***, дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с ЕИК *********, неустойка в размер на 752,36
лева въз основа на Договор за паричен заем с № 2717487/30.12.2016г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му, а в частта за прекратяване има характер на
определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: