Р Е Ш Е Н И Е
№
.............../ .2015 г.,
гр. В.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
мл. с. БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при секретар К.М.,
като разгледа докладваното
от мл. съдия Борисова
въззивно търговско дело № 849 по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба, подадена от „Витятанябиляд” ЕООД /старо наименование
„Галант Строй” ЕООД/, гр. В., против решение №
1255/13.03.2015г., постановено по
гр.д. № 9721/2013г. по описа на ВРС, XLII - състав, в частта, с която „Витятанябиляд” ЕООД (старо наименование „Галант Строй”
ЕООД), гр. В., e осъдено ДА ЗАПЛАТИ на Т.А.И., родена на ***г., гражданин на
Руска Федерация, сумата 7 620,00 евро - заплатена без основание, на
основание чл. 55, ал. 1, предложение 1- во ЗЗД, както
и сумата 1 576,14, представляваща сторени пред първа инстанция съдебно -
деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Във въззивната жалба се
твърди, че решението в обжалваната му част е недопустимо като постановено по непредявен, евентуално неподдържан или
ненадлежно предявен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл.
1-во. Поддържа се, че в случай, че съдът приеме, че има надлежно сезиране с
посочения иск, то той е неоснователен
и в този смисъл постановеното решение в обжалваната му част е неправилно.
Неправилността се обоснова с погрешен правен извод на съда за нищожност поради
липса на предмет на договор за строителство R5 № 62/01.07.2008г., сключен между
въззивното дружество и въззиваемата страна. Поддържа
се надлежно направеното и прието за разглеждане от първата инстанция възражение за прихващане на вземането на
„Витятанябиляд” ЕООД срещу Т.А. И. за неустойка, претендирана на осн. чл.4.5 от
договора, с претенцията на същата спрямо дружеството в случай, че последната
бъде приета за основателна от съда. Във въззивната
жалба валидността на клаузата за неустойка се извежда от твърдението за
действителна облигационна връзка, възникнала между страните. Моли се решението
в обжалваната му част да бъде обезсилено, евентуално отменено, както и съдът да
се произнесе по направеното възражение за прихващане.
В
съдебно заседание и с писмена защита въззивното
дружество поддържа жалбата чрез процесуалния си представител. Подчертава, че
договорът има за предмет инвестиционна дейност, а липсата на индивидуализация
на обекта не влече нищожност на облигационната връзка, доколкото страните са
постигнали съгласие относно неговата определяемост.
С писмен отговор и в съдебно заседание, въззиваемата страна Т. И., чрез адв.
Петя Т., преупълномощена от адв.
Т., оспорва жалбата като неоснователна, като излага съображения, че обжалваното
решение е допустимо, правилно и обосновано. Твърди, че съдът правилно е
квалифицирал предявените искове съобразно твърденията на ищеца и не се е произнесъл
по непредявен иск. Сочи още, че в настоящия случай не са посочени
индивидуализиращи признаци на предмета на договора, поради което същият е
нищожен поради липсата на предмет и следователно ответникът-въззивник,
е получил сумата 7620,00 евро без основание и дължи връщането й. Моли за
потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на разноски.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по гр.д. №9721/2013г.
на ВРС е образувано по искова молба, от Т.А.И., родена на *** г., гражданин на
Руска Федерация, притежаваща паспорт № 25 04 254300, издаден на 01.04.2004 г., с
постоянен адрес: Руска федерация, ***, срещу „ВИТЯТАНЯБИЛЯД” ЕООД /със старо
наименование „ГАЛАНТ СТРОЙ” ЕООД/, ЕИК *********, представлявано от М.М., за осъждане на ответника да й заплати сумата от 7620,00
евро, представляваща заплатена сума по развален договор за строителство R5 №62/01.07.2008г,
поради отпадане на основанието за плащането
й, като с уточняваща молба от 20.09.2013г., в условие на евентуалност е
съединена претенция за връщане на сумата
поради начална липса на основание.
В
исковата и уточняващите молби се твърди, че между Т.А.И., в качеството на
възложител, и “ВИТЯТАНЯБИЛЯД” ЕООД със старо наименование “ГАЛАНТ СТРОЙ” ЕООД, в
качеството на изпълнител, е сключен договор R5 №62/01.07.2008г., по силата на
който изпълнителят се задължил да построи и прехвърли на възложителя жилище - апартамент-студио,
с обща площ 40кв.м., находящ се в жилищна сграда, разположена на разстояние до
3 км. от брега на морето, Варненска област, България, като изборът на
разположението на апартамента следвало да се извърши от възложителя по реда,
установен в списъка за използване квотата за строителство на жилища, за сумата
от 49 370,00 евро, платима на вноски в срок от 5 години след сключване на
договора, по 800 евро от 1 до 10 число на всеки месец. Твърди се, че в изпълнение на договора ищцата е
заплатила сума в размер на 7 620,00 евро, но ответникът не е започнал
изграждането на сградата, нито я е завършил в срок, който съгласно договора бил
през месец октомври 2010г. Излага се, че предвид продължителния срок на
забавата, изпълнението на договора е станало безполезно, поради което същият
следва да се счита развален на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД, с оглед на което се
иска връщане на платената сума на отпаднало основание. В условие на
евентуалност се твърди, че договорът е нищожен поради липса на определен предмет
и сумата се претендира като платена без основание. В съдебно заседание ищцата,
чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове. Излага, че
същата е очаквала да получи имот в м.”***”, каквато сграда не е изградена
понастоящем. По същество моли предявените искове да бъдат уважени и да й бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Ответникът
„ВИТЯТАНЯБИЛЯД” ЕООД, (старо наименование „ГАЛАНТ СТРОЙ” ЕООД), с писмен
отговор, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове. Оспорва
ищцата да е изправна страна по договора, като сочи, че същата не е изпълнила
задължението си за заплащане на уговорените парични вноски по чл.3.1 от
договора в размер на сумата 49 370,00 евро, както и между страните да са
водени преговори и разговори на основание чл.1.2, 2.6, 3.1 и чл.3.2 от
договора. Сочи, че предметът на договора е инвестиционна дейност чрез
капиталови вложения, като ищцата никога не е търсила изпълнителя за
индивидуализиране на имота и предаване на владението му. Излага, че ответникът
е построил сграда с характеристиките по договора, находяща се в област В.,
община В., ПИ 3323, кв.20, по плана на СО “Ален мак” на 3 км. от морето, която
е въведена в експлоатация през 2009г., но поради незаплащане на цената от ищцата,
не й е предаден имот. Прави възражение за неизпълнен договор от страна на ищцата,
като заявява, че няма да предаде имот на ищцата докато последната не изпълни
задължението си за заплащане на дължимата цена. Възразява, че ищцата е неизправна страна по договора, поради което за
нея не се е породило правото да развали договора, евентуално, че същото е
погасено по давност с оглед разпоредбата на чл.87, ал.5 от ЗЗД /договорът е
сключен на 01.07.2008г., а искът е предявен на 02.07.2013г./. Твърди, че за
страните е налице интерес от реално изпълнение на договора, както и че има
готовност за предоставяне на нужната документация за индивидуализаране
на имота. В случай, че ищцата не желае реално изпълнение, прави изявление за
разваляне на договора. В случай, че съдът приеме, че договорът е развален и
поради отпадане на основанието ответникът следва да върне сумата 7620,00 евро,
прави възражение за прихващането й на основание т.4.5 от договора, както и със
сумата 1370 евро платена като задатък по договора, приети с протоколно
определение от 07.11.2014г. В съдебно заседание и с писмено становище оспорва
предявените искове, чрез процесуалния си представител, като по същество моли да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора,
по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено следното:
При изпълнение на
задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд
счита, че решението на ВРС е валидно
- то съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК
и е постановено в рамките на правораздавателната власт на съда.
При служебна проверка за допустимостта на решението, на
основание чл. 269 ГПК, съдът намира,
че същото е частично недопустимо по следните
съображения:
Съгласно постановеното
по реда на чл. 290 ГПК Решение №29/28.03.2012г. по гр.д.№1144/2010г. на ВКС,
представляващо задължителна за съдилищата практика, искът по чл. 55 ЗЗД за
връщане на даденото е един и с него ищецът иска връщане на нещо, което е дал на
ответника, и в негова тежест е да докаже единствено даването, а в тежест на
ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото. Първата хипотеза
на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не
докаже претендираното от него основание, така и
когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът
докаже и репликата си, че това основание е нищожно. Втората и третата хипотеза
на чл. 55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже
основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че
това основание не се е осъществило или е отпаднало.
В настоящия случай ищецът твърди, че
даденото подлежи на връщане, тъй като сключеният между страните договор е
развален, респ. нищожен поради липса на предмет. При така заявените
обстоятелства, на страната не следва да бъдат давани указания да посочи кой иск
главен и кой евентуален, тъй като искът е един, а основанията за връщане на
даденото следва да бъдат разгледани с оглед тяхното естество,
по аргумент от Решение № 97/ 08.02.2013
г. по т.д. 196/2011г. на ВКС, представляващо задължителна за съдилищата
практика. Тъй като
страните не спорят, че плащането е извършено по силата на сключения между тях
договор за строителство R5 №62/01.07.2008г., на първо място следва да бъде
извършена преценка на възражението на ищеца за нищожност на договора, едва след
което да бъде разгледано възражението за развалянето му с обратна сила.
Предвид изложеното и с
оглед направените в жалбата оплаквания, съдът намира, че на първо място следва
да се произнесе по основания спорен момент – наличие на основание за
извършеното плащане, което се свежда до
преценка на характера на процесния договор и неговата
действителност.
Страните не спорят, а и от
приетия по делото договор за
строителство R5 №62/01.07.2008г. се потвърждава, че същите са постигнали съгласие ищцата в
качеството на възложител да предаде на ответното дружество, в качеството на
изпълнител, парични средства за извършване на строителство, а ответното
дружество в качеството на изпълнител да построи и прехвърли на ищцата –
възложител, жилищно помещение – апартамент с площ от 40 кв.м. Съгласно
предвиденото в договора, изборът на разположението на апартамента /етаж и
номер/ ще се извърши от възложителя по реда в списъка за използване квотата за
строителство на жилища, като сградата ще бъде разположена на разстояние до три
километра от брега на морето – Варненска област, България. Насрещното
задължение на ищцата е за заплащане на сумата от 49370,00 евро, която следва да
бъде заплатена в пълен размер в срок от пет години след сключване на договора,
на части: ежемесечно по 800 евро, платими от първо до десето число
/включително/ на всеки месец, като пълната сума на договорената цена следва да
бъде заплатена до 10.07.2013г. От изложеното следва извод, че предметът
на договора е инвестиционна дейност, а основанието му – кредитиране на
строителния предприемач срещу участие в резултата от стопанската му дейност. Посочените основание и предмет на
договора го определят като такъв с престационен характер,
а не с организационен, какъвто е присъщ на предварителните договори. С оглед
изложеното, настоящият съдебен състав в своето мнозинство намира, че липсата на
индивидуализация на обекта не влече нищожност на облигационната връзка,
доколкото страните са постигнали съгласие за неговата определяемост в един
бъдещ момент – след довършване на инвестиционните намерения на възложителя и
инвестиционния предприемач. В този смисъл въззивният съд приема за доказано
посоченото от ответника основание за получаване на сумата, поради което доводът за
даването й при начална липса на основание е неосноватлен.
На втото място, следва да бъде
извършена преценка на довода на ищеца, че сумата подлежи на връщане поради
отпадане на основанието с обратна сила.
От Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 59, том 1, рег.№ 1454, дело
№43/20.03.2009г. се установява, че на 20.03.2009г. Г.С.М. Ж.Т.М. продали на
“ГАЛАНТ СТРОЙ” ЕООД, представлявано от управителя М.М.,
поземлен имот находящ се в село ***, община ***, област В., с площ 2 382
дка, представляващ имот с идентификатор 83404.501.556
по КК, одобрена със Заповед №300-5-9 от 09.02.2004г. на Изп.
Директор на АК, изменена със заповед №КД-14-03-490/11.09.2006г. на АВ В., с
трайно предназначение – урбанизирана територия, с начин на трайно ползване –
застрояване, идентичен с имот със стар идентификатор пл.№ 000056, при граници
по представена скица: имот с идентификатор №501.404, за продажна цена в размер
на 45 000 евро, по отношение на което е издадено разрешение за строеж
№31/27.09.2010г. за изграждане на „ВАКАНЦИОННИ ЖИЛИЩА” от „Галант строй” ЕООД.
С удостоверение
№92/16.04.2009г., е въведена в експлоатация сграда, находяща се в поземлен имот
3323, кв.20 по плана на СО „Ален
Мак”, гр.В..
От приетите по делото схеми
се установява, че отстоянието на ПИ 10135.2515.3323 по кадастралната карта на гр. В. от бреговата линия на Черно
море е 833м., а отстоянието на ПИ 56
по КВС на с. *** до бреговата линия на Черно море е 1589м.
От
показанията на свидетеля В.А.С. Н.Х.М., чиито показания съдът цени при спазване
на изискванията на чл. 172 ГПК, доколкото първият свидетел се намира в дела с ответното дружество, а вторият
е в роднински връзки с управителя на дружеството, се установява, че в с. *** е построена
от ответника седем етажна сграда в закрит комплекс, намиращ се на 1600-1700м от
брега на морето, чието строителство започнало през 2013г.
С оглед изложеното,
съдът намира, че изпълнителят е реализирал инвестицията като е изградил обект с
характеристики в рамките на уговореното в договора. Липсват обаче доказателства същият
да е уведомил възложителя за приемане на обекта в срока по чл. 2.5 от Договора,
а от приетата по делото нотариална покана, връчена на пълномощника на ищцата на
30.09.2014г., се установява, че изявление за водене на преговори и избор на
обект е отправено от ответното дружество година след депозиране на исковата
молба – 02.07.2013г.
Същевременно, съгласно
чл. 7.1 от договора възложителят има право едностранно да прекрати договора в
период преди изтичането му, като е длъжен да съобщи на другата страна най-малко
3 месеца преди това. От своя страна съгласно чл. 7.2 – изпълнителят има право
да прекрати договора едностранно при нарушаване реда на внасяне на паричните
средства. Тъй като към депозиране на исковата молба дружеството-изпълнител не е
извършил простъпки за съдействие от насрещната страна по индивидуализиране на
конкретния обект, подлежащ на прехвърляне и предаване, съгласно задължението си по чл. 1.2 и
чл. 6.2 от договора, а от своя страна Т.А.И. е преустановила плащанията след
30.03.2009г., съдът намира, че и двете
страни са неизправни по договора.
Съгласно Решение № 151/09.12.2014
г. по т.д. № 1970/2013 г. на ВКС, I ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК,
което според мотивите на т.2 ТР № 2/28.09.2011г. на ОСГТК на ВКС е задължително
в тълкувателната си част за долустоящите на ВКС
съдебни инстанции, дори когато двете страни са неизправни, договорът подлежи на
разваляне. Недопустимо е да съществува в правния мир нежелана от страните и
изпразнена от съдържание облигационна връзка. Друг е въпросът, че в този
случай, въз основа на упражненото потестативно право
на разваляне на договора, страната, която е поискала разваляне, не може да
претендира обезщетение за вредите от неизпълнението на договора, тъй като никой
не може да черпи права от собственото си недобросъвестно
поведение. Следователно, когато и двете страни са неизправни, то всяка от тях
може да развали договора, включително с исковата молба /в този смисъл
Р-834-91-I г. о. и Р-286-96-V г. о. на ВКС/.
Предвид изложеното съдът
намира, че с депозиране на исковата молба в съда, валидно се е прекратила съществуваща между страните
облигационна връзка, предвид което са налице предпоставките за връщане на
даденото на отпаднало основание. Тъй като предмет на договора между страните не
е прехвърляне на недвижим имот, развалянето на същия следва да бъде извършено
извънсъдебно и не е необходима санкция на съда за действителност на това
действие. С оглед изложеното, съдът намира за основателен доводът за отпадане на основанието.
Не се
спори между страните, а и
от заключението по съдебно-счетоводната експертиза и платежните нареждания, находящи се на
л.117-л.124, ВРС, се
потвърждава, че Т.А.И. е престирала в изпълнение на
договора сумата
7620,00 евро, като е преустановила плащанията към дата
30.03.2009 г. Тъй като ответното
дружество не е доказало да е върнало платената по разваления договор сума, предявеният иск се явява основателен на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то .
По възражението за
прихващане:
При извод за основателност на предявения иск, съдът дължи
произнасяне по възражението на „ВИТЯТАНЯБИЛЯД ”
ЕООД /с предишно наименование “ГАЛАНТ СТРОЙ” ЕООД/ за прихващане
със сумата 7620,00 евро - неустойка
по чл. 4.5 от
Договора, както и на сумата 1370,00 евро – задатък.
Видно от уговореното
в т. 4.5 от Договора, страните са постигнали съгласие при нарушаване от страна
на възложителя сроковете за плащане, същият да заплати глоба в размер на 5% от
дължимата сума за всеки месец просрочка на плащането, представляваща по
правната си същност мораторна неустойка, а от заключението на вещото лице по приетата съдебно – счетоводна
експертиза, което съдът цени като компетентно дадено и основано на
доказателствата по делото, се установява, че размерът на неустойката към датата
на исковата молба – 02.07.2013г., изчислена върху месечната сума, възлиза в размер на сумата 2047,50
евро.
Същевременно в
чл.4.1. от Договора е предвидено, че възложителят предава на изпълнителя залог
в размер на 1370 евро, в срок от 7 календарни дни след получаването на
договора, за резервация на инвестиционната възможност за строителство на апартамента
на разсрочено плащане, а в чл. 7.1 - че при прекратяване на договора от
възложителя преди изтичане на срока, посочената сума се удържа от изпълнителя.
Следователно страните са придали на посочената сума характера на задатък по
смисъла на чл. 93, ал. 2 ЗЗД, за обезпечение на инвестиционния посредник на
неоснователно прекратяване на договора от възложителя преди изтичане на срока.
Не се спори, а и от доказателствата по делото се потвърждава, че сумата е
платена от възложителя на изпълнителя.
По съществото на
искането за прихващане с произтичащи от посочените клаузи вземания, следва да
се отбележи, че както
неустойката, така и задатъкът служат за обезпечение на изправната страна при
неизпълнение на задължението на насрещната. В настоящия случай и двете страни са
неизправни, поради което никоя от тях не може да черпи благоприятни
последици от цитираните обезпечителни клаузи. С оглед изложеното, съдът намира,
че възражението за
прихващане е неоснователно.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции
относно основателността на иска за връщане на даденото, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено в осъдителната му част,
с даване на
правилната правна квалификация, а именно - чл. 55, ал. 1, предложение 3-то ЗЗД.
В заключение, като се съобрази, че жалбата е срещу
решението по иска за връщане на даденото, а съдът се е произнесъл с два
диспозитива, приемайки, че отделните хипотези на чл. 55 ЗЗД представляват
самостоятелни искове, както и че изводите на двете инстанции съвпадат досежно основателността на иска, но се разминават в
правната квалификация, първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в отхвърлителната му част и потвърдено в осъдителната,
с даване на правилната правна квалификация, а именно - чл. 55, ал. 1,
предложение 3-то ЗЗД.
По
разноските:
При извод за
основателност на предявения иск, отговорността за разноски следва да бъде
възложена в тежест на ответното дружество- въззивник
в настоящото производство. Предвид своевременно направеното искане за
присъждане на разноски от страна на ищцата – въззиваема
страна, и представените доказателства, „ВИТЯТАНЯБИЛЯД” ЕООД /със старо
наименование „ГАЛАНТ СТРОЙ” ЕООД/, гр. В. следва да бъде осъден да заплати на Т.А.
И. сумата от 800,00лв., представляваща платено в брой адвокатско възнаграждение,
в която част представеният по делото договор за правна зашита и съдействие има
характера на разписка по смисъла
на Тълкувателно решение №6/2013г. по тълк. дело
№6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение №1255/13.03.2015г. постановено
по гр.д.№9721/2013г. на ВРС, в ЧАСТТА,
с която е отхвърлен предявения от Т.А.И.,
родена на *** г., против „ВИТЯТАНЯБИЛЯД” ЕООД (старо наименование „ГАЛАНТ
СТРОЙ” ЕООД), ЕИК *********, иск за присъждане на СУМАТА от 7 620 евро (седем хиляди шестстотин и
двадесет евро ) - претендирана като заплатена сума на
отпаднало основание, по извънсъдебно
развален договор R 5 № 62 /01.07.2008 г., на основание чл.55,
ал.1 предложение 3-то ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1255/13.03.2015г.
постановено по гр.д.№9721/2013г. на ВРС, в
ЧАСТТА, с която „ВИТЯТАНЯБИЛЯД” ЕООД (старо наименование „ГАЛАНТ СТРОЙ”
ЕООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., район ***, е осъдено да заплати на Т.А.И., родена на
*** г., гражданин на Руска
Федерация, притежаваща паспорт 25 04 254300, издаден на 01.04.2004 г., код
подразделение 382-025 от Управление на гр. ***, с постоянен адрес: Руска
Федерация, Иркутская област, гр. Б***, със съдебен
адрес:***, офис 1, СУМАТА от 7 620 евро (седем хиляди шестстотин и
двадесет евро), дадена по договор
R 5 № 62/01.07.2008г., на отпаднало основание, поради развалянето му, на основание чл. 55, ал.
1, предложение 3-то ЗЗД, както
и в ЧАСТТА, с която е осъдено да заплати СУМАТА от 1 576,14 лева (хиляда петстотин седемдесет и шест лева и
четиринадесет стотинки) - разноски за производството
пред първата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ВИТЯТАНЯБИЛЯД” ЕООД (старо
наименование „ГАЛАНТ СТРОЙ” ЕООД), ЕИК ********* да заплати на Т.А.И., родена на *** г., гражданин на Руска Федерация, притежаваща паспорт 25 04 254300,
издаден на 01.04.2004 г., код подразделение 382-025 от Управление на гр. ***, с
постоянен адрес: Руска Федерация, Иркутская област,
гр. Б***, със съдебен адрес:***, офис 1,
сумата 800,00лв. /осемстотин лева/, представляваща разноски
за производството пред въззивната
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на мл. с. Борислава
Борисова:
Съгласна съм с мнозинството, че преди да бъде извършена
преценка на хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3-то
ЗЗД, съдът следва да разгледа спорният въпрос за наличие на валидно основание
за извършеното плащане.
Не съм съгласна обаче с
извода на мнозинството относно валидността на процесния
договор, поради следното:
Действително процесният
договор е озаглавен “договор за строителство” и в т. 1.1 от същия е посочено,
че има за предмет “инвестиционна дейност под формата на капиталови вложения”.
Според правната теория и задължителната съдебна практика – Решение №
497/21.01.2013 г. по гр.дело №674 /2012 г. на ВКС, естеството на договора,
неговият правен характер не зависи от начина по който е озаглавен, ако при
направеното тълкуване се прецени, че то е неправилно и не отговоря на общата
воля и преследваните от страните цели. Какъв е сключеният договор се определя
от неговото конкретно съдържание, от правата и задълженията на страните, които са
уговорени. В цитираното решение е предвидено още, че договор, в който е
отразена уговорка на страните за сключването на друг договор, който определят
като окончателен е именно договорът- обещание за сключване на окончателен
договор в бъдеще.
Видно от предвиденото в
т. 1.2 и т. 2.7 от договора, изпълнителят
следва да използва паричните средства в съответствие с договора, като впоследствие прехвърли на възложителя
правото на собственост върху жилищно помещение – апартамент-студио с обща площ
40кв.м., като съгласно т.6.1 правото на собственост върху имота възниква за
възложителя след държавната регистрация по установения ред, а според т. 6.2
предаването на апартамента се извършва пред нотариус в съответствие със
задълженията по договора. Срещу тези задължения на изпълнителя възложителят
дължи заплащане на посочената в т. 4.1 и 4.2 цена – 49 370,00 евро, от която
1370,00 евро – платими при сключване на договора, а останалата стойност на
апартамента - платима на части за срок от 5 години ежемесечно по 800 евро от 1
до 10 число на всеки месец. Тълкувайки уговорените клаузи съобразно правилото
на чл.20 ЗЗД, следва извод, че крайната
цел на договора е придобиване от възложителя на право на собственост върху
бъдеща вещ – недвижим имот, след изграждането му от изпълнителя и при
условие, че възложителят е внесъл пълната уговорена между страните парична
сума, представляваща насрещната престация по
договора. Следователно, независимо от наименованието на договора, съществените
му характеристики го очертават като такъв
за изработка, съчетан с предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот /прехвърляне на право на собственост срещу заплащане на цена/. Водещ
обаче е предварителният договор за покупко-продажба, доколкото прехвърлянето на
собствеността е обвързано от пълното заплащане на договорената като стойност на
имота сума, при липса на разграничение относно цена /възнаграждение/ за
предходните етапи на договора. Поетите задължения за извършването на
проектиране, строителство, както и подразбиращото се задължение за
придобиване от ответника на правото на собственост само подготвят изпълнението
на основната му облигационна обвързаност за прехвърляне по нотариален ред на
същото обещано право. С оглед изложеното, намирам, че сключеният между страните
договор трябва да отговаря на изискването на чл. 19, ал. 2 ЗЗД, а именно -
страните да са изразили съгласие по съществените условия на окончателния
договор - покупко-продажба на недвижим имот, включително по индивидуализацията
на имота /в този смисъл Решение № 16/31.01.2008 г. на ВКС по т.д.№ 649/2007 г.
на ВКС, ІІ т.о./.
В настоящия случай в
договора е предвидена уговорка, че на възложителя следва да бъде прехвърлено
правото на собственост върху апартамент-студио, с обща площ 40кв.м., находящ се
в сграда, разположена до 3 км. от брега на морето, във Варненска област, избран
от възложителя по реда, установен в списъка за използване квотата за
строителство на жилища. Не е налице индивидуализация на сградата /по
местонахождение, обща застроена площ, конструктивни параметри и др./, в която
следва да бъде разположено студиото, както и на всеки от апартаментите, от
които може да бъде извършен изборът на възложителя. Липсва и уговорка за избор
от страна на възложителя измежду няколко определени вещи, а уговорката за избор
касае единствено разположението на апартамента като етаж и номер, при това -
съобразно списък, какъвто няма данни да е изготвян като неразделна част от
договора.
Според решение №
100/31.07.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 443/2012 г., ІV г.о., постановено по реда на
чл.290 ГПК, липсата на уговорки, индивидуализиращи недвижимия имот в
предварителния договор, води до неопределеност и неопределяемост
на насрещната престация за прехвърлянето на правото
на собственост, т.е. липсва предмет на договора, а липсващият предмет се
приравнява на невъзможен, поради което и договорът е нищожен, на основание
чл.26 ал.2 ЗЗД. Видно от цитираната практика, липсата на индивидуализация на
имота, чието прехвърляне е предмет на договора по чл.19 ЗЗД, се третира като
частен случай на невъзможен предмет, респективно такъв, по който не може да
бъде постигнато валидно обвързващо съгласие, и на това основание договорът е
нищожен. При тези обстоятелства се налага извод за порочни волеизявления на
страните в договора. Порокът се изразява в пълна неопределеност и неопределяемост на задължението на ответното дружество, на
неговия предмет, и той съществува още към момента на сключването на договора.
Т.е. липсва предмет на договора, а липсващият предмет на договора е невъзможен.
Следователно и по силата на чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД /с оглед и разпоредбата на
чл.26 ал.4 ЗЗД/ договорът е нищожен.
С оглед изложеното считам,
че платената в изпълнение на договор R5 № 62/01.07.2008 г. парична сума в
размер на 7620,00 евро е дадена при начална липса на основание, поради което и
подлежи на връщане, на основание чл.55, ал.1, предл.
1-во от ЗЗД.
По оплакването, касаещо
възражението за прихващане, намирам следното:
В отговора на исковата
молба ответното дружество е направило искане, в случай, че съдът приеме, че
договорът е развален и поради отпадане на основанието следва да върне сумата
7620,00 евро, тя да бъде прихваната със сумата 7620,00 евро, дължима от ищцата
неустойка на основание т. 4.5 от договора, както и със сумата 1370,00 евро –
задатък по договора. При извод за
недействителност на договора, не е налице условието за разглеждане на
възражението за прихващане. За пълнота, дори възражението да е направено при
условие, че искът бъде уважен и в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, то би било неоснователно, доколкото е предпоставено от наличие на валидна договорна връзка между
страните, каквато считам, че не е налице.
По горните съображения,
намирам, че решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част на дадената
с първоинстанционния акт квалификация – чл. 55, ал. 1, предл.
1-во ЗЗД.
МЛ.
СЪДИЯ:
БОРИСЛАВА БОРИСОВА