Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ловеч, 19.04.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на двадесет и първи март две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1691/2018 год. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод постъпила искова
молба от „ПРОФИ КРЕДИТ“ ЕАД против Д.Г.Х. претенции за установяване на вземания
по главница, договорна лихва и такса, предмет на издадена заповед за изпълнение.
Твърди се, че 30.06.2015 г. между страните е
постигнато съгласие за сключване на договор по силата, на който ищецът е
предоставил на ответника кредит в размер на 1 500,00 лв., който той се задължил
да върне на 24 месечни вноски, всяка в размер на 92,89 лв., при ГПР от 48,89 %
и ГЛП от 41,71 % или общо сумата от 2 225,52 лв., включваща и
възнаграждение за ползването на предоставения ресурс в размер на 725,52 лв.
Отделно ответникът избрал и закупил пакет от допълнителни услуги срещу сумата
от 1 500,00 лв. дължима на вноски, всяка в размер на 62,50 лв.
Допълнителните услуги включват възможност за разглеждане на искането му за предоставяне
на кредит в кратки срокове, за отлагане заплащане на вноски, намаляване размера
на вноски, промяна в падежа и получаване на бърз достъп до допълнителни парични
средства. Твърди се, че договора е сключен при общи условия, с които ответникът
е запознат и е подписал декларация за това. Сумата по кредита е усвоена от
ответника. По договора е предложено изпълнение за сумата от 778,61 лв., като е
погасена част от главницата в размер на 224,18 лв., 239,05 лв. – договорна
лихва и 314,96 лв. – сума за допълнителна услуга. Непогасена е сума в размер на
2 946,91 лв., включваща 1 275,82 лв. лв. – главница, 486,05 лв. –
възнаградителна лихва и 1 185,04 лв. – възнаграждение за допълнителна
услуга. Вземанията по договора са станали предсрочно изискуеми поради непогасяване
за срок повече от 30 дни на вноска, след което договора е прекратен.
За събиране на вземанията по договора се твърди, че в
полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с
което да признае за установено съществуването на вземане 1 275,82 лв. –
главница, 486,05 лв. – договорна лихва и 1 185,04 лв. – възнаграждение за
закупен пакет допълнителна услуга, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението ди изплащане на вземането и присъждане на сторените
разноски.
В депозиран по делото отговор особения представител на
ответника твърди, че уговорки в договора са и недействителни.
В хода на делото ищецът не участва чрез свой
представител, становище по същество изразява в молба /л. 77 – 88 от делото/.
Ответникът се представлява по делото от
особения представител адв. И.К., която по същество излага становище за
неоснователност на заявените искове.
След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания
доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Въз основа на подадено заявление от ищеца е образувано
ч гр. д. № 810/2018 г. по описа на РС Ловеч. По него в полза на ищеца против
ответника е издадена Заповед № 430 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 09.05.2018 г. и е разпредено Д.Г.Х. да заплати на „Профи кредит
България“ ЕООД сумата от 3 339, 45 лв., от която 2 946,91 лв. –
главница, 446,54 лв. – неустойка и 13,35 лв. обезщетение за забава за периода
27.08.2015 г. до 10.06.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането и
сторените разноски в размер на 68,14 лв. Заповедта е връчена на ответника чрез
залепване на уведомление.
В стандартен европейски формуляр за предоставяне
информация за потребителски кредит от 30.06.2015 г., предоставен на ответника,
е посечен вида на кредита, поискан от него – Стандарт, с пакет от допълнителна
услуга Бонус, с максимален кредитен лимит от 1 500,00 лв., със срок за връщане
24 месеца, с месечна вноска от 92,73 лв., общ размер на сумата за връщане
2 225,52 лв., с фиксиран лихвен процент от 41,17 % и ГПР 49,90 %.
В допълнителна информация, приложение към стандартния
европейки формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит,
ответникът е запознат с възможността да закупи пакет допълнителни услуги към
договор за потребителски кредит, включващ следните услуги: приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит; възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; възможност за смяна датата на падежа; улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства, срещу заплащане на възнаграждение
в размер на 1 500,00 лв., разсрочено за срок от 24 месеца, с месечна
вноска от 62,50 лв. Общо размера на вноските по кредита и допълнителната услуга
и договора за потребителски кредит е посочено, че е 155,23 лв., дължимата сума
по договора е 3 725,52 лв., а срока за погасяване 24 месеца.
Въз основана на подадено
искане от ответника за отпускане на кредита Стандарт между него и ищеца е
постигнато съгласие и сключен договор, съобразно параметрите, отразени във формуляра
– размер на кредита 1 500,00 лв., с избран и закупен пакет допълнителни услуги
за сумата от 1 500,00 лв., срок от 24 месеца, вноска по кредита от 92,73
лв., а във връзка с пакета допълнителна услуга 62,50 лв. или общо вноска от
155,23 лв. на месец, с падеж 26-то число и общ размер на задължението
3 725,52 лв. По договора страните са уговорили ГПР от 49,90 % и ГЛП 41,17
%. В изготвен погасителен план към договора е посочен падежа и размера на всяка
вноска и размера на вземанията, които влизат в нея на различните основания
/главница по договора за кредит, възнаградителна лихва и възнаграждение за
допълнителна услуга/.
Сумата по кредита е
договорено да се преведе по посочена банкова сметка *** „Първа инвестиционна
банка” АД, като е ангажирано извлечение за извършени транзакции от сметка на
ищеца в „Банка ДСК“ ЕАС към сметката на ответника, посочена в договора, на
30.06.2015 г., в размер на 1 500,00 лв., с основание за превод **********
/номера на кредата между „ПРОФИ КРЕДИТ” ЕООД и Д.Г.Х./.
В договора страните са приели, че неразделна част от
него са общите условия за договори за потребителски кредит за физически лица,
които са предадени на ответника, като той е удостоверил, че се е запознал с тях
и ги е приел. В общите условия е отразено, че допълнителното възнаграждение във
връзка с ползването на предоставени финансов ресурс и възнаграждението по
закупен допълнителен пакет услуги, ще се заплаща разсрочено, като тези суми се
погасяват като част от договорения погасителен план. В годишния процент на
разходите не се включват тези за допълнителната услуга, свързани с договора за
кредит, а сключването на споразумение за допълнителна услуга не е условие за
получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия. При
просрочие на една вноска по договора с повече от тридесет календарни дни,
договорната връзка се прекратява автоматично, а вземанията по него стават
предсрочно изискуеми, без да е необходимо кредитора да изплаща на
кредитополучателя уведомление, покана, предизвестие или други. В този случай
страните могат договарят различен начин на уреждане на отношенията помежду си. При
прекратяване на договорната връзка на това основание кредитополучателят дължи
остатъчните и непогасени вноски по погасителния план, включващи и
възнаграждението пори закупен пакет от допълнителна услуга, лихви за забава и
такси, както и неустойка в размер на 35 % върху остатъчния размер на главницата
по погасителен план. В договора е уговорена възможност кредиторът да обяви
вземанията по договора за предсрочно изискуеми, като изиска незабавното им
погасяване, при наличието на посочени предпоставки, една от които е забава в
заплащането на задължение по договора, изключае уговорената с повече от 30 дни.
В договора при общи условия подробно са описания условията във връзка с
допълнителните услуги, при заявено желания за ползването им /приоритетно
разглеждане, отлагане на вноски, намаляване на вноски; промяна на падежа;
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства/. С подписа
си под общите условия, на всяка страница от тях, ответникът се удостоверил, че
те са му предоставени и се е запознал с тях.
В заявление от 12.12.2015 г. към договора за кредит Д.Г.Х.
е поискала промяна в договорения погасителен план, изразяваща се в отлагане на
една вноска. Във връзка с подаденото заявление от Х. между нея и ищецът е
постигнато съгласие за отлагане заплащането на вноска № 4, като тази тя ще се
заплати в края на погасителния план. Със споразумението страните са се
съгласили, че се запазва ГЛП от 41,17 %, а ГПР се изменя на 45,69 %. Останалите
условия по договора запазват действието си. Към споразумението е приложен нов
погасителен план за остатъка от вноски по договорната връзка в разбивка по
главница, договорна лихва и възнаграждение за допълнителна услуга. В плана е
отразено, че последната погасителна връзка по договора е с падеж 26.08.2017 г.
От ангажирано по делото извлечение по партидата на
ответника Х. се установява, че тя е предложила изпълнение за сумата от 778,61
лв., платени в периода 29.08.2015 г. до 01.02.2016 г. С тази сума са погасени
изцяло пет вноски с настъпил падеж в периода 28.08.2015 г. до 26.01.2016 г. и
част от вноска с падеж 26.02.2016 г. в размер на 2,46 лв.
С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искове за установяване на вземания
по главница, договорна лихва и такса, предмет на издадена заповед за
изпълнение, с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 10а ЗПК.
В подадената по делото искова молба ищецът е
претендирал установяването на вземане в размер на 3 393,45 лв. – номинал
по договор за потребителски кредит. За уточняване на вземанията, която стоят зад
общо посочената сумата и основанията, от които те произтичат, съдът е дал
указания. В депозирана на по делото уточняваща молба /вх. №
10 478/10.10.2018 г., л. 48-50 от делото/ ищецът е посочвайки размера на
вземанията, част от заявения от него материален интерес от 2 946,91 лв.,
включващ вземания по главница, договорна лихва и възнаграждение за закупен
допълнителен пакет. Посочен е и размера на всяко вземане. При очертаните
параметри на спора съдът е докладвал делото, а възражения по доклада не са
заявени. Спорът по делото е разгледан във връзка уточнения материарен интерес
от 2 946,91 лв., включващ вземания по главница, договорна лихва и
възнаграждение за закупен допълнителен пакет. В тази връзка съдът не споделя
поддържаната от особения представител на ответника теза, че в хода на
производството нередовонстта на исковата молба не е отстранена, респективно, че
е налице неяснота относно размера на заявените установителни претенции.
В ангажирани по делото писмени бележки ищецът /вх. №
3244/20.03.2019 г., л. 77-88 от делото/ е обсъждал съществуването на вземане за
неустойка. Вземане на такова основание не е част от предмета на делото, видно
от доклада му, срещу който страните не са възразили. Обстоятелството, че
вземане на такова основание ищецът е заявил в рамките на заповедното
производството, предхождащо настоящото, не дава основание за формиране на извод,
различен от направения по горе. Предметът на заповедното производстводство и на
това по установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение може, но е
задължително, да е идентичен. В рамките на исковото производството заявителят
може да търси установяване само на част от вземанията, предмет на издадена в
негова полза заповед за изпълнение.
Между страните е постигнато съгласие и сключен договор
за потребителски кредит. По договора ищецът е превел по сметка на ответника
сумата от 1 500,00 лв., които той се е задължил да върне, ведно с договорна
лихва, за срок от 24 месеца, на равни месечни вноски. В исковата молба ищецът
поддържа тезата, че договорната връзка е прекратена, поради неизпълнение
задължение на длъжника – забава при заплащане на вноска с повече от 30 дни.
Уговорката за прекратяване на договора по своята същност съставлява хипотеза на
автоматична предсрочна изискуемост. Прекратяването на договора поради
неизпълнение е по своята същност разваляне. При разваляне всяка от страните
следва да върне полученото от нея по договора. Ответникът е получил сумата от
1 500,00 лв. и би дължал в този случай връщането ѝ. В договора,
обаче страните са уговорили при неизпълнение да се дължи връщане не само на
получената от ответника сума по кредита, но и на всички вноски. Всяка вноска
включва в себе си вземане по главница, договорна лихва и възнаграждение за
закупена допълнителна услуга. Изхождайки от казаното, съдът приема, че в
договора при общи условия страните не е уговорили разваляне /прекратяване/ на
договора при неизпълнение, а предсрочна изискуемост. Съгласно постановката на
т. 18 от ТР № 4/2013 г. преди подаването на искане за издаване на заповед за
изпълнение относно вземания по договор за кредит кредиторът трябва да е
упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Уговорки за
автоматично настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по договор за
кредит не пораждат действие, а, за да настъпи целеният от кредитора ефект
/предсрочна изискуемост на всички вземания по договорната връзка/ той трябва да
упражни своето преобразуващо право чрез едностранно изявление, което да е
достигнало до длъжника, при наличието на обективните предпоставки за това
/становище в изложения смисъл е застъпено в Решение № 200/18.01.2019 г. по т.
д. № 665/2018 г. на I ТО на ВКС, допуснато по въпроса за проверка на
съответствието му с практиката на ВКС по ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за
последиците при уговорена в договора за заем по чл. 240 ЗЗД автоматична
предсрочна изискуемост/. Към датата на подаване заявлението до съда всички
вноски по договора за кредит са били изискуеми. С оглед на това не е било
необходимо извършването на действия по обявяването им за предсрочно изискуеми.
Ищецът търси установяване на вземане за заплащане на
такса/възнаграждение за допълнителни услуги. Съдът приема, че ищецът няма
вземане на заявеното от него основание по следните съображения:
Договорната връзка между страните се урежда от
разпоредбите на Закона за потребителските кредит /ЗПК/. В разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 ЗПК повелява, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Правилото
е от обществен порядък и за спазването му съдът следи служебно. В допълнително
споразумение, с предмет предоставяне на допълнителни услуги, макар и под
формата на възнаграждение, е уговорено заплащането на такси от длъжника във
връзка с управлението на кредита /промяна на вноски, падежи, получаване на
допълнителни услуги/, което е забранено от закона. Възнаграждението е дължимо
независимо от това дали потребителят ще се възползва от услугите или не, т. е.
липсва насрещност на престациите, което също е основание да се приеме, че
уговорката съставяла такса, а не възнаграждение за предоставена и ползвана
услуга. Наред с това, размерът на уговореното „възнаграждение“ за допълнителна
услуга /в рамките на размера на предоставения кредит/ противоречи на добрите
нрави. Неоправдано е при размер на кредита /1 500,00 лв./ и срок за ползването
му /24 месеца/ потребителят да заплаща разходи за непредоставени допълнителни услуги
в такъв завишен размер /100 % от размера на кредита/ и то наред с
възнаграждение за ползване на предоставения финансов ресурс в размер на 51 % от
размера на отпуснатия кредит. Казаното дава основание на съда да приеме, че споразумението за закупуване на допълнителен пакет от услуга заобикаля и императивното правило на чл. 19, ал.4 ЗПК, гарантиращо максимално допустимия процент на разходите на годишна база
/ГПР/ по потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на
Министерския съвет. Съгласно сключения между страните договор възнаграждение за
допълнителния пакет услуги не е включено в ГПР, а ако се добави към тази
величина безспорно ще надхвърли лимита по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което договорката
за заплащането на таксата се явява недействителна, по аргумент от 21, ал. 1
ЗПК. Недействителните уговорки по споразумението за допълнителна услуга не
пораждат вземане за възнаграждение в полза на ищеца. С оглед на това, с
предложеното от ответника изпълнение, са погасени част от вземания по главница
и договорна лихва. Изпълнение е предложено за сумата от 778,61 лв. /този факт е
признат от ищеца и не е оспорен от ответника/. С нея е погасено вземане по
главница в размер на 381,02 лв. /главница, кумулирана по вноски с падежи в
периода 26.08.2015 до 26.04.2016 г./ и 394,82 лв. договорна лихва /част от
вноски с падежи в периода 26.08.2015 до 26.05.2016 г./. Непогасени са останали
вземания по главница в размер на 1 181,98 лв. и 330,70 лв. – договорна
лихва, като до техния размер следва да се уважат исковете за тяхното
установяване.
Ищецът е заявил искане за присъждане на сторените
разноски. В заповедното производството той е сторил разноски в размер на 118,14
лв. /такса и юрисконсултско възнаграждение при минимума/. В производството по
настоящото дело разноските са в размер на 535,14 лв. /държавна такса и
възнаграждение за особен представител на ответника/. Представляван е от
юрисконсулт, за което на основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25 от Наредбата за
заплащане на правна помощ има право на разноски в размер на 100,00 лв.
/вземането е определено при минимума, с оглед размера на вземанията, предмет на
установяване, фактическата и правна сложност на спора, при отчитане на
обстоятелството, че делото е приключило в едно заседание, в което представителя
на ищеца не е присъствал/. Общо размерът на разноските е 753,28 лв. От тях, при
изхода на спора, в тежест на ответника следва да се възложи сума в размер на
369,11 лв.
Ответникът не е заявил искане за разноски, на което
съдът да отговори с решението. По делото той е представляван от назначен му от
съда особен представител, на който следва да ес изплати възнаграждение в размер
на 467,54 лв. от внесения депозит, за което се издаде РКО.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Г.Х., с ЕГН **********,
с адрес ***, че „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК *********, с адрес гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В има вземания в размер на
1 118,98 лв. /хиляда сто и осемнадесет и един лева и деветдесет и осем стотинки/
- главница по договор за потребителски кредит от ********** от 30.06.2015 г.,
ведно със законната лихва от 09.05.2018 г. до изплащане на вземането и 330,70
лв. /триста и тридесет лева и седемдесет стотинки/ - възнаградителна лихва, предмет
на издадена по ч. гр. д. № 810/2018 г. на РС Ловеч Заповед № 430 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.05.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ искове за
установяване на вземания по главница за горницата до сумата от 1 275,82
лв., до размер на сумата от 486,05 лв. - възнаградителна лихва и 1 185,04
лв. – възнаграждение за допълнителни услуги.
ОСЪЖДА Д.Г.Х., с ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК *********, с адрес гр. София,
бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В сумата от 369,11 лв.
/триста шестдесет и девет лева и единадесет стотинки/ -
сторени разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение и в
настоящото, съобразно уважената част от исковете.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. И.К. - особен представител на Д.Г.Х.,
възнаграждение в размер на 467,54 лв. /четиристотин шестдесет и седем лева и
петдесет и четири стотинки/ от внесения депозит, за което се издаде РКО.
Решението може да се обжалва от страните в 2-седмичен
срок от връчването му пред Окръжен съд Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: