РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 15.11.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти
административен състав в публично заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 331 по описа за 2021
год. на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.38 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ във
вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалният кодекс /АПК/.
Административното
дело е образувано, след като с
определение № 593 от 13.09.2021 г. по
адм.д. № 294/2021 г. на АдмСЛ и с определение от 20.10.2021г. по настоящото
дело е разделено производството по жалба
на „*****“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр.*****,
ул. „*****, представлявано от Т.С.К., срещу Решение № 531 от 22.07.2021 година
на Министерски съвет на Република България, за отчуждаване на основание чл.
34а, ал.1, във вр. с чл.34б от ЗДС на имоти и части от имоти - частна
собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала „Хемус“,
участък от км 137+800 от идейния проект на НКСИП- 139+340 по техническия проект
от 2018г./ края на пътен възел при пресичане с път II-35/ до км 166+144 от
идейния проект на НКСИП- 167+572 по техническия проект от 2020 г./след
пресичането с път III - 301/, на територията на община *****, област ***** и
община Ловеч, област Ловеч В ЧАСТТА относно определената пазарна стойност на
отчуждените части от посочени в жалбата конкретни ПИ в землището на три села-с.*****,
с.***** и с.*****, като е прекратено по отношение на находящите се
в с.***** и в с.*****. Оспорва се Решението и в частта, с която е прието, че ПИ
*****; ПИ *****2; ПИ *****, находящи се в землището на село *****, област Ловеч
са с неустановен собственик.
С доводи в жалбата и уточнителна молба с вх. № 3008, че определеното за жалбоподателят
собственик парично обезщетение за притежаванитте в с. ***** 22 недвижими имота е силно
занижено и не отговаря на пазарните стойности се иска
изменение на решението на министерски съвет в обжалваната част, като бъде
увеличен. Жалбоподателят твърди, че не е спазен редът, предвиден в чл.32, ал.2
от ЗДС и Параграф 1а от ДР към ЗДС, по
причина, че размерът на обезщетението е крайно занижен и не съответства на
пазарните цени на имотите с подобни характеристики в района на село *****.
Твърди също, че определената оценка не представлява равностойно парично
обезщетение за отчуждаваните части от имотите, тъй като в периода 2019, 2020,
2021г. са налице повече от две сделки на продажба на цени на декар земеделска
земя, надвишаващи, посочените в решението.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, управителя не се явява, не се представлява.
Ответникът - Министерски съвет, чрез
процесуалния си представител в придружителното писмо, с което е изпратил жалбата и административната
преписка в съда оспорва жалбата като неоснователна с аргументи, че издаденото
решение е правилно. По същество са развити подробни съображения за
законосъобразност на решението на МС, в оспорената част, като издадено от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с приложимия
закон, при спазване на процедурата и в
съответствие с целта на закона. Посочва, че размерът на обезщетението е
изготвен при спазване на изискванията на ЗДС. Претендира присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - Министърът на
регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител в писмено становище
по делото оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, счита решението на
МС в оспорената част за правилно и законосъобразно, а размерът на паричното
обезщетение-за правилно определен. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - Министърът на
финансите, чрез процесуалния си представител в писмено становище по делото
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, а решението на МС в оспорената
част за правилно и законосъобразно.
Заинтересованата
страна - Агенция „Пътна инфраструктура” – София в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител излага доводи, че жалбата е неоснователна, тъй
като според доказателствата и съдебно оценителната експертиза се установява, че
в проведеното отчуждителна производство правилно е процедирано, вкл. относно
оценката на процесните имоти. Излага, че всички използвани пазарни аналози
отговарят на правното тълкуване на термина „подобни характеристики“, дадено в
Тълкувателно решение № 3/23.03.2015 година по т.дело №6/2014 година на Общото
събрание на Върховен административен съд - първа и втора колегия. Предвид и
установеното по делото, че всички използвани пазарни аналози, касаят пазарна
стойност на земеделска земя, намираща се в същото землище на процесните имоти,
по които купувач е бил жалбоподателят, т.е. получава се парадоксалното
жалбоподателя да оспорва сделки, в частта за тяхната цена, на които той е
страна като купувач на тези имоти.
Ответника
е приложил административната преписка по издаване на обжалвания акт,
експертната оценка за обезщетение на отчуждените имоти, както и удостоверение
по чл. 32, ал. 4 от ЗДС с пазарни аналози на магнитен носител, изпратени от
Агенция по вписванията на Агенция „Пътна инфраструктура”. По делото са събрани
писмени доказателства, назначена е съдебно оценителна експертиза.
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна
процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален
административен акт, пред местно компетентния да я разгледа административен съд, в законоустановения срок по чл.149 от АПК във връзка
с чл.38, ал.2 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ и от външна страна отговаря на
изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Жалбоподателят
се легитимира като собственик на поземлени имоти №№ *****; *****;*****;*****;*****;
*****; *****;*****;*****;*****;*****;*****2;*****;*****;*****;*****;*****;*****;*****;
*****; *****и *****, находящи се в землището на с.*****, област Ловеч, които
попадат в обхвата на отчуждените с обжалваното решение имоти на територията на
област Ловеч. Оспореното решение е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от
АПК и подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл.146 от АПК. Изложеното
дотук обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по
същество.
Разгледана по същество в
съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните,
съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
В съответствие с изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол
за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка по чл.146 от АПК на обжалвания административен акт относно
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Предмет на съдебен контрол е Решение № 531 от 22.07.2021 год. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти
и части от имоти-частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект : „Автомагистрала
„Хемус“, участък от км 137+800 от идейния проект на
НКСИП- 139+340 по техническия проект от 2018г./ края на пътен възел при
пресичане с път II-35/ до км 166+144 от идейния проект на НКСИП- 167+572 по
техническия проект от 2020 г. /след пресичането с път III - 301/, на
територията на община *****, област ***** и община Ловеч, област Ловеч, издадено на основание чл.34а,
ал.1 във връзка с чл.34б от Закона за държавната собственост и §1 от
Допълнителните разпоредби на Закова за държавната собственост. Решението на МС
се оспорва в частта относно определената пазарна стойност на отчуждените части
от посочени в жалбата поземлени имоти № № *****; *****;*****;*****;*****; *****;
*****;*****; *****; *****;*****; *****2;*****;*****;*****;*****;*****;*****;*****;
*****; *****; *****, находящи се в землището на с.*****, област Ловеч, които
попадат в обхвата на отчуждените с обжалваното решение имоти на територията на
област Ловеч и в частта, с която е
прието, че ПИ *****; ПИ *****2; ПИ *****, находящи се в землището на село *****,
област Ловеч са с неустановен собственик.
Съгласно разпоредбата на чл.34а, ал.1 от
Закона за държавната собственост /ЗДС/ отчуждаването на имоти и части от имоти - частна
собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с
решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното
развитие и благоустройството и министъра на финансите.
Според
§1 от ДР на ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон,
както и инфраструктурни обекти: изграждане и преустройство на
транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения – пътища от републиканската пътна
мрежа, железопътни линии и обекти на железопътната инфраструктура, пристанища,
летища и съоръжения към тях; на други мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура - водоснабдяване, канализация, пречистване на питейни и
отпадъчни води, третиране на отпадъци, електрификация, топлофикация,
газификация и електронни съобщителни мрежи и физическата инфраструктура за
разполагането им, индустриални зони или технологични паркове с необходимата
техническа инфраструктура за привличане на инвестиции, определени като
национални обекти с решение на Министерския съвет. Следователно редът за
определянето на даден обект за национален е това да бъде извършено със закон
или с решение на Министерски съвет.
С решение № 250 на министерския съвет от 2013 година републикански
път А-2 „София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна“, част от който е и Автомагистрала
„Хемус“, е обявен за обект с национално значение по смисъла на §5, т.62 от Допълнителните разпоредби на Закона за
устройство на територията и за национален обект по смисъла на §1 от
Допълнителните разпоредби на ЗДС. След като обектът, за който се извършва
отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е
именно министерски съвет.
Оспореното
решение е постановено от Министерски съвет, по предложение на министъра на
регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, като с него
са отчуждени имоти/части от имоти-частна собственост, предназначени за
изграждането на национален обект-автомагистрала, обявена за
национален обект с посоченото Решение №250 от 25.04.2013 година на Министерски съвет /МС/.
Предвид горното съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в границите на неговата материалноправна компетентност,
чиито режим за издаване е регламентиран със Закона за държавната собственост. При това
не е налице отменително основание по чл.146, т.1 от АПК.
Оспореното
решение е издадено в изискуемата от закона форма. Като издателят му е посочил наличието на държавната
нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им,
стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите, с което е изпълнил изискването за съдържание, визирано в чл.34б от Закона
за държавната собственост. Съответно липсва основание за отмяна по чл.146, т.2 от
АПК.
Съдът не констатира при
издаване на обжалваното решение да е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което самостоятелно да съставлява основание за отмяна на
акта по смисъла на
чл.146, т.3 от АПК.
Спазени са административнопроизводствените
правила за вземане на решението, регламентирани в чл.34, чл.34а и чл.34б, ал.2 от ЗДС. От заинтересованото
ведомство е направено мотивирано искане за отчуждаване до министъра на
финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към
него са приложени документите, изброени в чл.34, ал.2 от ЗДС. От двамата министри,
съответно на финансите и на регионалното развитие и благоустройството, е
направено предложение за отчуждаване на имотите до МС, с приложен към него
съвместен доклад. Решението е разгласено по реда на чл. 34а, ал. 3 от ЗДС,
видно от приложените писмени доказателства. Предложението е било придружено с
изискуемите от чл.34а, ал.4 от ЗДС приложения. Предпоставка за извършване на
отчуждаването е наличието на влязъл в сила подробен устройствен план -
парцеларен план /ПУП-ПП/, който предвижда изграждането на национален обект:
„Автомагистрала „Хемус“ за процесния участък. Няма спор по делото, че с влязъл
в сила ПУП-ПП /парцеларен план/, одобрен със Заповед № РД-02-15-89 от
30.09.2020 година и Заповед № РД-02-15-12 от 02.02.2021 година на
заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство е одобрен
ПУП-ПП, като заповедите са влезли в сила. В
табличен вид са представени имотите за отчуждаване с техните характеристики,
вид, местонахождение, размер и данни за собствениците. Приложена е финансова
обосновка и оценка на имотите, извършена в
административното производство от лицензиран оценител, отговарящ на определените
в ЗДС изисквания /чл.38, ал.9 вр. § 1а, т.3 от ДР на ЗДС/. Съответно
размерът на определеното парично обезщетение е основан на оценителски доклад на
независима експертиза, назначена от административния орган и паричното обезщетение
е определено по реда на чл.32 от ЗДС. За процесните имоти оценката е на лист 227 от делото.
Решението в оспорената част е материално
законосъобразно и съоветства на целта на закона.
Съгласно чл.32, ал.1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, имоти
и части от имоти – собственост на физически или юридически лица, могат да се
отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да
бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение.
Равностойното
парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в
съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на
подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е
налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни
характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, съгласно чл.32, ал.2 от ЗДС.
В §1а, т.1 от ДР на ЗДС е дадена
легална дефиниция на понятието „равностойно парично обезщетение”, която
определя същото и изчерпва неговото съдържание. Съгласно тази разпоредба
равностойно парично обезщетение е цената на отчуждавания имот или част от имот,
определена по реда на този закон. Тоест, парично обезщетение е дължимо само за
имота или частта от него, която се отчуждава и то се формира от оценката на
този имот. Следователно обемът и обхватът на равностойното парично обезщетение
са нормативно определени и присъждане на обезщетение извън законовите рамки би
било необосновано.
Едновременно
с това, съгласно §1а, т.2 от ДР на ЗДС, „пазарни цени” са осреднените цени от
всички сделки с имоти за покупко – продажба, замяна, учредяване на вещни права
или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека –
обезпечаваща покупко – продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и
частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други
възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по
които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди
датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по
местонахождението на имота. В същата норма законодателят е указал специфично
изискване, че ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката
в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20
сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20
вписани сделки, а осредняването се извършва въз основа на не по – малко от две
относими сделки.
Видно е от изготвената в хода на
административното производство експертна оценка, възложена от заинтересованото
ведомство и въз основа на чието заключение е определено обезщетението в
оспореното решение, че оценителят правилно и след надлежна проверка на
вписаните сделки в същото землище е приложил сравнителния /пазарен/ метод.
Оценката е изготвена по реда на чл.32, ал.2, във вр.параграф 1а от ДР на ЗДС,
като са използвани пазарни аналози предоставени от Агенция по вписванията,
съгласно задълженията на съдията по вписванията по чл.32, ал.4 от ЗДС.
Във
връзка с оспорването съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да
даде заключение за равностойното парично обезщетение, определено по чл.32, ал.2
от ЗДС и §1а, от ДР на ЗДС. Съдът кредитира заключението на вещото лице като
обективно, мотивирано с доказателствата по делото и компетентно изготвено.
Видно от приетото заключение на ВЛ инж. К.К., установява се, че 5 броя пазарни
аналога отговарят на изискванията на чл.32 от ЗДС.
От експертното заключение и направените в
съдебно заседание уточнения се установява, че вещото лице потвърждава оценката
извършена в административното производство.
За да
изготви заключението вещото лице е изследвал пазарните аналози за землището на
с.***** в период една година назад от датата на
възлагането на оценката - 05.11.2020 година до 05.11.2021 година, като
при изслушването в съдебно заседание уточнява, че в Агенция по вписванията няма
други сделки, които да не са описани в писмото на Агенцията по вписванията
гр.Ловеч приложени в диска по делото, съдържащ цялата административна преписка
за землището на с.*****. От Агенцията по вписванията са дали общо 15 броя
сделки, но в изготвената оценката са използвани само 5 броя сделки като пазарни
аналози, тъй като останалите 10 броя сделки не отговорят на изискванията на
закона, доколкото при някой от тях има извършени сделки на идеални части, други
има сделки за прехвърляне на търговско предприятие, ипотеки, анекси към аренди
и други, които не са относими към спора. От тези 5 броя пазарни аналози,
всичките сделки са на оспорващото дружество „*****“ ЕООД, гр. *****, съгласно
приложените на л.349 и сл. от делото нотариални актове.
В
процесния случай справедливата пазарна стойност на отчуждената част от всеки от
посочените в жалбата 22 недвижими имота в землището на с.*****, определена по
реда на чл.32, ал.2, във вр.параграф 1а от ДР на ЗДС, чрез равностойно парично
обезщетение, в съответствие с предназначението на имотите преди влизане в сила
на ПУП, въз основа на пазарните цени с подобни характеристики, намиращи се в близост
до отчуждаваните имоти, е изведена средна цена от описаните пазарни аналози в
размер на 821.89 лв./дка, като справедливата пазарна стойност на отчуждената
част от тях /5.396 дка х 821.89 лв/дка, възлиза на 4435 лева. Определената от
вещото лице парично обезщетение за отчуждаемите части от процесните 22 имота
напълно съвпада с обезщетението определено с Решението на МС в оспорената част
– 4435 лева.
В
заключението са описани категориите на имотите в пазарните аналози. Посочени са
и категориите на имотите - 22 броя, които се отчуждават, и в двата случая има –
III, IV и V категория, и съобразно закона се взема средната цена, която според
заключението е правилно определена в оценката и няма промяна в цената на
отчуждаването на процесните 22 броя имота.
Следва да се отбележи, че използваните в случая пазарни аналози отговарят
на правното тълкуване на термина „подобни характеристики“,дадено в Тълкувателно
решение № 3/23.03.2015 година по т.дело №6/2014 година на Общото събрание на
Върховен административен съд - първа и втора колегия, според което имоти с
„подобни или сходни характеристики“ са такива, чийто начин на трайно ползване и
предназначение са сходни с тези на отчуждавания имот.
В
обощение на горното оценката е извършена законосъобразно и при наличието на
предпоставките за извършване на такава. Самият размер на оценката се
потвърждава и от приетата съдебно - оценителска експертиза, като определената оценка представлява
равностойно парично обезщетение за отчуждаваните части от имотите, като в тази
връзка остана недоказано твърдението в жалбата, че размерът на обезщетението е
крайно занижен и не съответства на пазарните цени на имотите с подобни
характеристики в района на село *****. Не се доказа твърдението в жалбата, че в
периода 2019, 2020, 2021г. да са налице повече от две сделки на продажба на
цени на декар земеделска земя, надвишаващи, посочените в решението.
Според заключението на вещото лице
и направените в съдебно заседание уточнения относно записа в собствеността се
установява, че към момента на правенето на оценката, според информацията, която
е взета от Агенцията по кадастър, е нямало записано „собственост“, но към
проверката на вещото лице в Кадастралната карта /КК/ на с.*****, посочените в
жалбата имоти с идентификатори: 00299.10.156 - стар номер *****, *****07 - стар
номер *****2 и 00299.203.116 - стар номер *****, са записани като собственост
на оспорващото дружество „*****” ЕООД. Очевидно във времето оспорващото
дружество е предприело действия да приведе документите си за собственост в съответствие
със записа за собственик в КР, което към момента на постановяване на акта, не е
било направено, поради което отразеното в оспореното решение, че ПИ *****; ПИ *****2;
ПИ *****, находящи се в землището на село *****, област Ловеч са с неустановен
собственик, е било съответно на отразяването им съобразно данните в КККР към
момента на изготвяне на оценката и издаване на оспореният акт, доколкото
ответника не разполага с доказателствата за собственост на оспорващият, за да
ги съобрази и е ползвал съществуващите в регистъра. За да бъдат записани в КР
пълни и актуални данни за собствеността на даден недвижим имот, е необходимо
представяне на документи за собственост от собственика на имота. Затова в
чл.38, ал.1, т.3 от ЗКИР е предвидено задължение за собствениците на имотите да
представят на служител от съответната служба по геодезия, картография и
кадастър /СГКК/ или на фирмата, която изработва КККР, акта за собственост,
който удостоверява правата върху имота. В този смисъл е неоснователно
твърдението в жалбата за незаконосъобразност на решението в тази част, поради
записаното за трите имота относно собствеността.
По делото не са представени годни
доказателства, които да оборват констатациите на административния орган и които
да обуславят извод за незаконосъобразност на оспореното решение в частта му
относно размера на определеното обезщетение и записа за собственост.
Предвид изложеното съдът приема, че решението
на Министерския съвет в оспорената му част е законосъобразно. Подадената срещу
него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
Съобразно изхода от спора на основание чл.143,
ал.3 от АПК на ответника Министерски съвет на Република България и
заинтересованата страна Министърът на регионалното развитие и
благоустройството, следва да бъде присъдено претендираното юрисконсултско
възнаграждение. Същото следва да бъде определено в размер на по 100 /сто/ лева
съобразно нормата на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, като разноските бъдат присъдени в
полза на ЮЛ, към което е органа явяващ се страна по делото по аргумент от
разпоредбата на §1, т.6 от ДР на АПК.
Мотивиран така и на основание чл.38,
ал.8 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ във връзка с чл.172, ал.2 и
чл.143, ал.1 от Административно процесуалния кодекс, Административен съд-Ловеч,
четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „*****“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. *****,
ул. „*****, представлявано от управителя и законен представител Т.С.К., срещу
Решение № 531 от 22.07.2021 година на Министерски съвет на Република България,
за отчуждаване на основание чл.34а, ал.1, във вр. с чл. 34б от ЗДС на имоти и
части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект
Автомагистрала „Хемус“, участък от км 137+800 от идейния проект на НКСИП-
139+340 по техническия проект от 2018г./ края на пътен възел при пресичане с
път II-35/ до км 166+144 от идейния проект на НКСИП- 167+572 по техническия
проект от 2020 г. /след пресичането с път III - 301/, на територията на община *****,
област ***** и община Ловеч, област Ловеч В ЧАСТТА относно определената пазарна
стойност на отчуждените части от посочените в жалбата поземлени имоти №№ *****;*****;*****;*****;
*****; *****; *****; *****; *****; *****; *****; *****2; *****;*****;*****;*****;*****;*****;*****;*****;*****;*****,
находящи се в землището на с.*****, област Ловеч и в ЧАСТТА, в която е записано,
че ПИ *****; ПИ *****2; ПИ *****, находящи се в землището на село *****, област
Ловеч са с неустановен собственик.
ОСЪЖДА „*****“ ЕООД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул.
„*****, представлявано от управителя и законен представител Т.С.К. да заплати на
Министерски съвет на Република България, сума в размер на 100 /сто/ лева,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
ОСЪЖДА „*****“ ЕООД, ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****, представлявано от
управителя и законен представител Т.С.К. да заплати на на Министерството на
регионалното развитие и благоустройството на Република България, сума в размер
на 100 /сто/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване,
съгласно чл.38 ал.8 от
Закона за държавната собственост.
Препис от решението да се изпрати
на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: