№ 421
гр. Добрич, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Илияна Ст. Г.
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20223230200906 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. В. М., ЕГН **********, с адрес: ****,
срещу наказателно постановление № **** г., издадено от Директора на
Регионална здравна инспекция - Добрич, с което на Г. В. М., ЕГН **********,
с адрес: ****, за нарушение на чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето и т. 20 от
Заповед № РД-01-220/08.04.2021 г., изменена със Заповеди № РД-01-
240/16.04.2021 г. и № РД-01-265/23.04.2021 г. на Министъра на
здравеопазването, на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 (триста) лв.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника си
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата
за неоснователна, а наказателното постановление - за правилно и
законосъобразно.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните
1
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа
обстановка:
На **** г., инспекторите в Регионална здравна инспекция - Добрич –
свидетелите П. Д. Г. и Д. С. В., съвместно с полицейски служители при Първо
РУ на МВР - Добрич, извършили насочена проверка в ****, град Добрич,
площад ****, експлоатиран от Общинско предприятие „Паркинги и пазари“
във връзка със спазване на противоепидемичните мерки, съгласно т. 20 от
Заповед № РД-01-220/08.04.2021 г., изменена със Заповеди № РД-01-
240/16.04.2021 г. и № РД-01-265/23.04.2021 г. на Министъра на
здравеопазването.
При проверката било установено, че Г. В. М., като клиент на *****, не
носи защитна маска, покриваща носа и устатата на обществено място-пазар, с
което е нарушила задължителните противоепидемични мерки.
Резултатът от проверката бил обективиран в протокол № 015875/**** г.
С оглед установеното, както актосъставителят, така и наказващият
орган приели, че Г. В. М. не е изпълнила задължителните противоепидемични
мерки, в частност – т. 20 от Заповед № РД-01-220/08.04.2021 г., изменена със
Заповеди № РД-01-240/16.04.2021 г. и № РД-01-265/23.04.2021 г. на
Министъра на здравеопазването, тъй като клиент на ***** не носи защитна
маска, покриваща носа и устатата.
За така описаното нарушение, квалифицирано по чл. 63, ал. 4 от Закона
за здравето и т. 20 от Заповед № РД-01-220/08.04.2021 г., изменена със
Заповеди № РД-01-240/16.04.2021 г. и № РД-01-265/23.04.2021 г. на
Министъра на здравеопазването, на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 (триста) лева, на основание
чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
2
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите П. Д. Г. и Д. С. В., които пресъздават свои
непосредствени възприятия, придобити в хода на извършената от тях
проверка и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви,
като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се
дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са
достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните
правни изводи:
Настоящият съдебен състав счита, че към настоящия момент са налице
предпоставките за приложението на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
Тази правна норма регламентира, че ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Посочената
норма е израз на основен принцип на наказателното (чл. 2, ал. 2 от НК) и
административнонаказателното право (чл. 3, ал. 2 от ЗАНН) за приложение на
по-благоприятния за дееца закон.
Според чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, който наруши или не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или
7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се
наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до
2000 лв.
Санкцията на нормата е относително определена, а нейната диспозиция
е от категорията на бланкетните като за попълването й със съдържание и
определяне на признаците на нарушението от обективна страна се отпраща
към акт на министъра на здравеопазването или директор на РЗИ, с който
следва да са определени неизпълнените или нарушени противоепидемични
мерки.
Тези актове на министъра на здравеопазването, първоначално в
съдебната практика на ВАС на Република България, а впоследствие и в самия
закон – чл. 63, ал. 11 от ЗЗ, са обявени за общи административни такива.
3
Възможността за определяне на конкретните състави на нарушенията със
заповед, която няма характеристиките на нормативен акт, както беше
посочено, е изрично уредена в чл. 2, ал. 2 от ЗАНН. За целта е необходимо
санкционната норма да се съдържа в закон или подзаконов нормативен акт
(указ) и визираното в нея административно наказание да е определено по вид
и размер, което изискване в случая е изпълнено – чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
Съставът на конкретното нарушение, изразяващо се в нарушение на
противоепидемичните мерки, е определен със заповед на член на
правителството, какъвто е и министърът на здравеопазването, която заповед
съставлява общ административен акт и създава забрана за осъществяване на
конкретното описано в нея поведение.
Налице е и изискуемото от чл. 2, ал. 2 от ЗАНН овластяване на
министъра на здравеопазването със закон – чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, в приложимата
редакция на текста към датата на издаване на административния акт.
Бланкетните наказателноправни норми могат да бъдат конкретизирани
и с ненормативни правила, стига задължението за тяхното спазване да е
предвидено в нормативен акт. В този смисъл е решение № 622 от 09.03.2004 г.
на ВКС по н. д. № 476/2003 г., І н.о., докладчик съдията Пламен Томов.
Посредством овластяването на министъра на здравеопазването да
определя видовете противоепидемични мерки и препращането в
диспозицията на нормата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ към актовете, с които той е
определил такива мерки, тяхното неизпълнение или нарушение става част от
обективния състав на административното нарушение, съгласно принципа на
законоустановеност на административното нарушение – чл. 2, ал. 1 от ЗАНН.
Съдебният състав приема, че след като Заповед № РД-01-
220/08.04.2021г. на Министъра на здравеопазването, към настоящия момент е
отменена, като в последваща заповед на същия орган, действаща към
настоящия момент, не е възпроизведена обсъжданата противоепидемична
мярка (т. 20 от цитираната заповед: „На всички пазари, тържища и базари се
създава организация за еднопосочно движение и осигуряване на дистанция от
най-малко 1,5 м. между посетителите. Работещите и посетителите са длъжни
да носят защитна маска за лице“), то следва да се приеме, че преди влизане в
сила на наказателното постановление, описаното поведение вече не
съставлява административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, доколкото
4
липсва акт, с който да бъде попълнена диспозицията на тази норма.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в
наказателноправната теория се приема, че измененията в правото извън
областта на наказателното право оказват влияние върху последното и
обуславят приложимостта на „по-благоприятния закон, когато се отнасят до
промяна на законния състав“. Това е така, тъй като диспозицията на правната
норма е бланкетна и промяната в текста, към който тя препраща, всъщност
променя самия административноваказателен закон. Премахва се
противоправността на деянието, поради което запазването на неговата
наказуемост става „абсолютно неприемливо“. Приема се също, че новият
наказателен закон е по-благоприятен за дееца, когато той стеснява законовия
състав на определено престъпление (административно нарушение),
изключвайки извършеното деяние от неговия обсег (Долапчиев – Наказателно
право обща част, А. Гергинов – Коментар на НК обща част том I).
От изложеното следва правният извод, че са налице предпоставките на
чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, тъй като наказателното постановление не е влязло в
сила, по аргумент от чл. 64, б. „б“ от ЗАНН, налице е по-благоприятен за
жалбоподателя закон, който не обявява извършеното деяние за нарушение,
респ. липсва установен от закона състав на административно нарушение,
който да е идентичен със състава на нарушение, за който жалбоподателят е
наказан, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено.
В тази насока Виж: Решение № 65 от 20.04.2022 г. на АдмС – Русе по к.а.н.д.
№ 34/2022 г., Решение № 1 от 19.01.2022 г. на АдмС – Русе по к.а.н.д. №
330/2021 г., Решение № 307 от 29.11.2021 г. на АдмС – Русе по к.а.н.д. №
291/2021 г.
В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени
разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи адвокатско
възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено с вписване на
направеното плащане в договора за правна помощ, съобразно Тълкувателно
решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г. на Върховния касационен съд на
Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на жалбоподателя искане, съдът, на основание чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
5
размери на адвокатските възнаграждения, следва да присъди на
жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 100 (сто) лв.
Така мотивиран, съдът счита, че наказателното постановление следва да
бъде отменено, като незаконосъобразно, поради което и на основание чл. 63,
ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № **** г., издадено от
Директора на Регионална здравна инспекция - Добрич, с което на Г. В. М.,
ЕГН **********, с адрес: ****, за нарушение на чл. 63, ал. 4 от Закона за
здравето и т. 20 от Заповед № РД-01-220/08.04.2021 г., изменена със Заповеди
№ РД-01-240/16.04.2021 г. и № РД-01-265/23.04.2021 г. на Министъра на
здравеопазването, на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 (триста) лв.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция - Добрич да заплати на Г. В.
М., ЕГН **********, с адрес: ****, сумата от 100 (сто) лева разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6