Р Е Ш Е Н И
Е № 3540
гр. Пловдив, 25.09.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на 19.09.2019
г., в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 3703 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен
от „МАКСИМ“ ООД, ЕИК *********
против „РЕСТАРТ“ ООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 372 ТЗ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 600 лв.- превозно възнаграждание по
сключен договор за автомобилен превоз на товар от *** до ***, за което е
съставена фактура №8602/28.05.2018 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 06.03.2019 г. до окончателното й заплащане.
Ищецът посочва, че е сключил с ответника неформален
договор за автомобилен превоз, по силата на който му е възложено и се е
съгласил да извърши на *** превоз на товар от *** до *** срещу заплащането от
ответника на превозно възнаграждение в размер на 600 лв. За удостоверяване на
сключения договор се сочи, че е съставена товарителница за обществен
автомобилен превоз в страната на 23.05.2018 г. В изпълнение на поетите
задължения ищецът е извършил превозните курсове и е транспортирал товарите по
уговорения маршрут в количеството, качеството и в състоянието, в което са му
били предадени при натоварването. При приемането на товарите от ответника,
който е не само възложител по договора за автомобилен превоз, но и получател на
превозвания товар, не са констатирани възражения, нито са отразени възражения в
товарителницата. За така извършения
превоз е издадена и горецитираната фактура на стойност 600 лв. с ДДС. Посочва
се, че ответникът на основание чл. 372 ТЗ дължи превозно възнаграждение на
ищеца, като същото до момента не е заплатено, с което се обосновава и правния
интерес от предявяване на иска, предмет на настоящото производство. Претендира се и законна лихва върху
задължението с оглед забавата на ответника.
Препис от исковата молба
е редовно връчен на ответника, като в законоустановения едномесечен срок не е
постъпил отговор на исковата молба. В съобщението изрично е вписано, че при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноски.
Ответникът е бил редовно призован и за първото съдебно заседание.
В съдебно заседание на 19.09.2019 г. ответникът не се е явил, не е изпратил
упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез
пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК да бъде
постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не
е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не
изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към
исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по
реда на чл.238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.
На
основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
по делото разноски, съобразно приет списък по чл. 80 ГПК в размер на 50 лв.-
държавна такса и 600 лв.- адвокатско възнаграждение за настоящото производство и
сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство
или общо 950 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„РЕСТАРТ“ ООД, ЕИК *********, гр. Благоевград,
ул. „Георги Сава Раковски“ № 16 да
заплати на „МАКСИМ“ ООД, ЕИК *********, гр. Гоце Делчев, ул. „Кмет Никола
Атанасов“ № 24 сумата от 600 лв.-
превозно възнаграждание по сключен договор за автомобилен превоз на товар от ***
до ***, за което е съставена фактура №8602/28.05.2018 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 06.03.2019 г. до окончателното й заплащане и
разноски по делото в общ размер от 950
лв., включващи заплатено адвокатско
възнаграждение от 600 лв. в настоящото производство и държавна такса в размер
на 50 лв., както и сумата от 300 лв.- адвокатско възнаграждение в
обезпечителното производство.
Решението е
окончателно, като ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред
ПОС в едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
ПМ