Р Е Ш Е Н И Е
№861
гр. Русе, 21.05.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично
заседание на тринадесети май, две хиляди и деветнадесета в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 431 по описа за 2019 год., за
да се произнесе, съобрази следното:
Адв.З.П. твърди, че на 20.12.2017г.
сключил с Т.Н.Г. договор за правна защита и съдействие, въз основа на който
оказал правна помощ на ответника по досъдебно производство №1435/2017г. по
описа на ОД МВР – Русе срещу възнаграждение в размер на 500 лева.
Поддържа, че до настоящия момент,
ответникът не изпълнил задълженията си, произтичащи от контракта и не заплатил
уговореното възнаграждение.
За събиране на вземането си, З.П.
депозирал заявление, въз основа на което в РРС било образувано ЧГД №7943/2018г.
и издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу Т.Н.Г. за сумите:
500 лева – възнаграждение по договор №0160397/20.12.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 27.11.2018г. до окончателното й изплащане;
25 лева – заплатена държавна такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение.
С оглед указанията, дадени по
заповедното производство моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че Т.Н.Г., ЕГН ********** дължи на З.Д.П., ЕГН ********** сумата
500 лева – възнаграждение по договор №0160397/20.12.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 27.11.2018г. до окончателното й изплащане,
предмет на заповед №4240/29.11.2018г. за изпълнение на парично задължение,
издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №7943/2018г. по описа на РРС.
Претендира разноските, направени по
заповедното и настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Т.Н.Г.
не е депозирал отговор на исковата молба, не ангажира доказателства.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа и правна страна, следното:
На 20.12.2017г. между адв.П. и Т.Н.Г.
е сключен договор за правна защита и съдействие, въз основа на който ищецът
оказал правна помощ на ответника по досъдебно производство №1435/2017г. по
описа на ОД МВР – Русе срещу уговорено възнаграждение в размер на 500 лева.
Въз основа на заявление, депозирано
до РРС, З.П. се снабдил със заповед №4240/29.11.2018г.
за изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД
№7943/2018г. срещу Т.Н. Георгиевза сумите: 500 лева – възнаграждение по договор
№0160397/20.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.11.2018г. до окончателното й изплащане; 25 лева – заплатена държавна такса и
300 лева – адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в
настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на
вземането си.
С оглед изложените в исковата молба
обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по
чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в производството по който ищецът
цели да установи, че ответникът дължи сумата: 500 лева – възнаграждение по договор
№0160397/20.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.11.2018г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед
№4240/29.11.2018г. за изпълнение на парично задължение, издадена по реда на
чл.410 ГПК по ЧГД №7943/2018г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото
производство цитирано гражданско дело е видно, че на 21.01.2019г. заявителят е
уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за допустим,
тъй като е предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на
правен интерес.
Ищецът, чрез процесуалния си
представител, в първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на
делото е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице
предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК
ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил в
първото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, като с разпореждане от 05.02.2019г. са му указани
последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани
в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените по делото писмени доказателства
и тези съдържащи се в ч.гражданско дело №7943/2018г. по описа на РРС, с оглед
факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на процесното
вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на установителния
иск.
По
изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва да
бъде уважена.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски по делото в размер на 325 лева – заплатена държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство.
Съгласно
т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който
разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Предвид
изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 325 лева –
разноски по ЧГД №7943/2018г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, че Т.Н.Г., ЕГН **********
дължи на З.Д.П., ЕГН ********** сумата 500
лева – възнаграждение по договор №0160397/20.12.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 27.11.2018г. до окончателното й изплащане,
предмет на заповед №4240/29.11.2018г. за изпълнение на парично задължение,
издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №7943/2018г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Т.Н.Г., ЕГН ********** да заплати на З.Д.П., ЕГН ********** сумата 325
лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Т.Н.Г., ЕГН **********
да заплати на З.Д.П., ЕГН **********
сумата 325 лева – разноски по ЧГД №7943/2018г.
по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: