№ 8466
гр. София, 24.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110145882 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от СТ. Й. Д., против „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. Ястребец № 23Б, с която е
предявен отрицателен установителен иск за признаване на установено, че СТ. Й. Д. не
дължи на Топлофикация София“ ЕАД сумите по изпълнителен лист от 05.08.2016 г. по гр. д.
№ 19760/2012 г. по описа на СРС, а именно 2479.43 лева – непогасено задължение за
ползвана топлинна енергия за периода м.08.2009 г. – м. 04.2012 г. за топлоснабден имот в гр.
София, ж. к. Сердика, бл. 6, вх. 2, ап. 27 и 349.44 лв. – мораторна лихва за периода от
01.10.2009 г. – 14.09.2012 г.
Въз основа на посочения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №
20169190401106 по описа на ЧСИ Сийка Анадолиева. Давността за процесното вземане била
5-годишна. Счита, че давността започнала да тече от влизане в сила на решението –
21.07.2016 г и била изтекла на 21.07.2021 г. По изпълнителното дело не били извършвани
изпълнителни действия. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Оспорва
се претенцията като неоснователна. Твърди, че погасителната давност е прекъсвана
многократно. Моли искът да се отхвърли. Претендира разноски. Прави възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК:
1
Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден
изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има
висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора(бивш взискател) изпълнителен титул,
който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство - определение № 477 от
07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение №410/20.09.2018 г. по
ч. гр. д. №3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д.№
1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д.№510/2018 г., IV г. о. Наличието
на изпълнителен титул и оспорване на предявения отрицателен установителен иск за
дължимостта на вземането по изпълнителния титул, винаги обуславя наличието на правен
интерес за ищеца от предприетата защита.
С определение от 22.07.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните, че в полза на Топлофикация София ЕАД е издаден изпълнителен
лист от 05.08.2016 г. по гр. д. № 19760/2012 г. по описа на СРС за процесните вземания, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 20169190401106 по описа на ЧСИ Сийка
Анадолиева.
Не се спори, че процесният изпълнителен лист срещу СТ. Й. Д. от 05.08.2016 г. е
издаден въз основа на решение от 21.07.2016 г. по гр. д. № 6498/2015 г. по описа на СРС,
поради което и погасителната давност за процесните вземания е 5 години. Съгласно чл.
117, ал. 2 ЗЗД , ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № 20169190401106 по описа на
ЧСИ Сийка Анадолиева, същото е образувано на 07.10.2016 г. за принудително събиране на
сумите, за които е издаден процесният изпълнителен лист, като ответникът е подал молба до
съдебния изпълнител за образуване на производство по принудителното изпълнение, като в
молбата е налице възлагане от страна на ответника по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Съгласно
ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите към т. 10
примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността –
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане и т.н., както и действията, с които давността не се прекъсва –
образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ,
изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на
удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др.
Няма спор и, че възлагането за изпълнение по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е действие
водещо до прекъсване на давността. В този смисъл освен мотивите на цитираното
тълкувателно решение и решение № 451/29.03.2016 г., по гр. дело № 2306/2015 г. на IV г. о.
на ВКС и решение № 28.02.2016 г., гр. д. № 4899/2014 г. на IV г. о. на ВКС.
Установява се от копието от изпълнителното дело, че на 14.02.2017 г. е наложен
запор на сметките на СТ. Й. Д. в БАНКА ДСК ЕАД – виж запорно съобщение л. 53 от
изпълнителното дело. Запорното съобщение е получено от банката и е наложен запорът –
виж уведомление от БАНКА ДСК ЕАД – л. 58 от изпълнителното дело.
Установява се, че на 20.03.2017 г. е изпратено от ЧСИ уведомление за наложен запор
на МПС Рено Мега, собственост на СТ. Й. Д. л. 64 от изпълнителното производство.
Уведомлението за наложен запор е получено от СДВР Пътна полиция на 27.03.2017 г. – виж
л. 65 от изпълнителното производство. Следователно съдът намира, че от м.03.2017 г. е
започнала да тече нова петгодишна погасителна давност за процесните вземания.
2
Следващите изпълнителни действия, годни да доведат до прекъсване на
погасителната давност, в хронологичен ред, видно от копието от изпълнителното
производство, са следните:
- молба от взискателя от 01.10.2019 г., с която се иска прилагането на изпълнителни
способи л. 99 от изпълнителното производство. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
приложи съответен изпълнителен способ. Не е необходимо предприемането на действие от
съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е предприето и да е
задължително успешно, за да се счита давността прекъсната. Достатъчно е изпълнителният
способ да е поискан и възложен от взискателя на ЧСИ – в този смисъл решение № 1796 от
5.03.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 11628/2019 г., решение № 441 от 17.01.2020 г. на СГС по в.
гр. д. № 12414/2018 г. и др.
- протокол за опис на движими вещи от 06.04.2021 г. в имот собственост на СТ. Й. Д.
– л. 120 от изпълнителното производство;
- молба от взискателя от 08.08.2021 г., с която е поискано запор върху банковите
сметки на длъжника, запор върху трудовите възнаграждения, както и опис и оценка на
собствените на длъжника движими вещи – л. 129 от изпълнителното производство;
Липсват изпълнителните действия годни да прекъснат давността в периода м.03.2017
г. – м.10.2019 г.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни
института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за
давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици:
давността изключва принудителното изпълнение, а перемпцията не го изключва – обратно,
тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това
съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено
искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ
се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново
дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител и то
прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от
поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита
3
прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена
надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Перемпцията е
без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за
изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното.
Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение
между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно
или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която
взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал
необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. Давност не тече, ако
кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител
бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на
кредитора, в това число и когато при нередовност не приложи правилата на чл.129 ГПК.
Относно обстоятелството, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на
давността виж практиката на ВКС - решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г.
на г. о. на ВКС, решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС,
определение № 248 от 01.04.2021 г. по гр. д. № 3657/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение
№93/17.05.2021г. постановено по гр.д.№2766/2020г. на IV г. о. на ВКС, решение № 3 от
04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 126 от 28.06.2022 г. по
гр. д. № 3409/2021 г. на III г. о. на ВКС, както и практиката на СГС – решение от
28.09.2021 г. по в. гр. д. № 1077 по описа за 2021 г. на ІІ А състав на СГС, решение от
18.07.2022 г. по в. гр. д. № 4765 по описа за 2021 година на ІІ А състав на СГС, решение от
12.05.2022 г. по в. гр. д. № 13519 по описа за 2021 година на III-Б състав на СГС, решение
от 07.07.2022 г. по в. гр. д. № 741/2021 г. на II Е състав на СГС, решение от 25.05.2022 г. по
в. гр. д. № 2718/2021 г. на II Б състав на СГС и др.
Дори да се приеме, че в периода м.03.2017 г. – м.10.2019 г. е настъпила перемпция и
изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, то перемпцията е без
правно значение за прекъсването на давността. В периода след м.03.2017 г. до изтичането на
петгодишният давностният срок е прекъснат многократно – с подадените молби с посочени
изпълнителни способи от взискателя на 01.10.2019 г. и 08.08.2021 г., както и с извършения
опис на движими вещи от 06.04.2021 г. Взискателят е бил активен в хода на изпълнителното
производство № 20169190401106 по описа на ЧСИ Сийка Анадолиева, като направените
искания за нов способ прекъсват давността, независимо от това дали перемпцията е
настъпила и дали съдебният изпълнител е образувал ново дело. Погасителната давност е
прекъсната последно на 08.08.2021 г., поради което процесните вземания не са погасени по
давност.
Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
единствено на ответника. На ответника ще се присъди сумата от 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от СТ. Й. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к.
Сердика, бл. 6, вх. Б, ет. 3, ап. 27, иск по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване на установено по
отношение на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, че СТ. Й. Д. НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация
София” ЕАД, следните суми: 2479.43 лева – непогасено задължение за ползвана топлинна
енергия за периода м.08.2009 г. – м. 04.2012 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж. к.
Сердика, бл. 6, вх. 2, ап. 27 и 349.44 лв. – мораторна лихва, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 05.08.2016 г. по гр. д. № 19760/2012 г. по описа на СРС, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 20169190401106 по описа на ЧСИ Сийка
Анадолиева, рег. № 919 КЧСИ и район на действие – Софийски градски съд.
ОСЪЖДА СТ. Й. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. Сердика, бл. 6, вх. Б,
ет. 3, ап. 27, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 100 лв.– разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5