Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 12.06.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря М. Дончева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15074 по описа на ВРС за 2018 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на със
седалище и адрес на управление *** срещу С.С.С., ЕГН **********,
с адрес: *** по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на
Заповед № . за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 11393/2018г. по описа на ВРС за следните суми: сумата от 284,03
лева, представляваща незаплатена главница за консумирана вода за периода от
05.12.2014г. до 15.01.2018г., по партида с абонатен номер за обект, находящ се в адрес гр. “, бл. 33, вх. 2, ап.81 и сумата от 53,75 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава
за периода от 19.02.2015г. до 22.07.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 25.07.2018г. до окончателното изплащане. Претендират
се и направените по делото разноски.
Изложени са
обстоятелства, че ищцовото дружество в качеството си на оператор съгласно чл.2,
ал.1 от ЗРВКУ е предоставило на ответника услуги за имот на адрес гр. “, бл.
33, вх. 2, ап.81. Ответникът бил титуляр на партида с абонатен номер 1220070,
по която се води отчета на консумираната вода. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите
условия за предоставяне на услуги, потребителите са длъжни да заплащат услугите
в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Ответницата не била заплатила
дължимите за услугите суми.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от особения
представител на ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който
се оспорват предявените искове като неоснователни. Твърди се, че ответникът е
собственик на процесния имот, но от една година в жилището няма обитатели. За
вземанията за периода м.декември2014г-м.юни2015г. се прави възражение за
изтекла погасителна давност. Оспорва се да е потребено
количество вода в посочения размер.
В съдебно заседание, процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на
ответника поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Представена справка за недобора на частен
абонат от 28.09.2018г., съгласно която за периода от за периода от 05.12.2014г.
до 15.01.2018г. ответницкът има задължения към оператора в размер на
284.03 лева главница и 53.75 лева лихви.
Представени от ищеца са още карнетни листи за абонатен № и титуляр С.С., в които няма подписи на абоната В периода от
05.12.2014г. до 15.01.2018г. ежемесечно е вписвано количество от 3 куб.м. вода.
Представени по делото са 4 бр. констативни
протоколи от следните дати 21.01.2016г., 12.12.2016г., 10.05.2017г., 10.06.2017г.
Във всеки от тях е вписано, че при ежемесечния отчет на водомера на адрес
Владиславово, бл.33, вх.2, ап.81, с аб. № не е осигурен достъп от абоната.
Всички протоколи са подписани от лицата , и двете на длъжност
„инкасатор“.
Съгласно заключението на допуснатата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и
обективно дадено, общият сбор на задълженията за ползване на услуги на
клиент с абонатен номер за периода от 05.12.2014г.
до 15.01.2018г. възлиза на 284.03 лева по 37 фактури, а сумите за
лихва за забава по всяка месечна фактура, считано от съответния им падеж до
22.07.2018г. са в общ размер от 53.75 лева. По документи у ищеца абонат по
партиден № се води на . Не е налице
плащане по фактурите за процесния период.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание
по чл.422 вр. с чл.415 ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Исковете са предявени след провеждане на
производство по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по
реда на чл.414, ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1
от ГПК и са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете са
неоснователни.
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК
ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
ответникът е титуляр на посочената партида, че е предоставил услуги на
адреса в посочените количества за посочения период, както и размера на
дължимите плащания за тях, обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава и
дължи лихва за забава за посочения период в претендираните размери,
а ответникът следва да докаже правопогасяващ факт
(плащане, давност и пр.).
Безспорно между страните е
обстоятелството, че ответникът е потребител на услуги за процесния обект.
Спорният между страните въпрос касае
количеството на предоставените услуги.
Съобразно чл.20 и чл.30, ал.1 ОУ и чл.30 от Наредба №4/14.09.2004г., количеството доставена и потребена
вода се отчита и измерва чрез монтираните водомери на индивидуалните
водопроводни отклонения. Тоест подлежащата на заплащане вода и услуги се съизмеряват с количеството вода, отчетено от съответния
индивидуален водомер.
За да се установи въпросното количеството вода, отчетено от съответния
индивидуален водомер, се извършват периодични проверки от служителите на
оператора, за контрол на показанията и състоянието на водомерите. На осн. чл.5 и чл.24, ал.1 ОУ на и чл.43 от Наредба №4/14.09.2004г., потребителите са длъжни да осигуряват достъп до
индивидуалните водомери, които се намират в границите на техните самостоятелни
обекти, за целите на проверките. За целта е предвидено задължение на оператора
за предварително известяване. Когато е налице невъзможност за отчитане на
водомерите поради отсъствие на потребителя
или на неговия
представител, потребителят е длъжен да уточни с оператора
в удобно за двете страни време
извършването на отчитането, в срок не по-дълъг
от една година
от последното отчитане – чл.35,
ал.4 от Наредба №4 от 14.09.2004г. Ако
въпреки тази възможност и въпреки задължението да осигури достъп, потребителят
бездейства системно, разходът на вода се
изчислява при
спазване на методиката по чл.35, ал.6 от Наредба №4 от 14.09.2004г. и чл.49 от ОУ на Системният отказ от осигуряване на
достъп се доказва с констативен протокол при условията на (чл.35, ал.5 от
Наредба №4/14.09.2004г.).
В настоящия случай са приети четири броя констативни протоколи, които
са подписани от служител на ищцовото дружество и свидетел (последният, според
чл.35, ал.6 от Наредба №4/14.09.2004г.,
може да е друг служител на оператора), видно от е констатирано системно непредоставяне
на достъп до водомера на процесния обект, от ползвателя, за проверка на
показанията. Приети по делото са още и карнетните
листи за процесния обект, в които от 05.12.2014г. до 15.01.2018г., а именно
исковия период, са начислявани служебни количества потребена
вода. Тези две групи документи, които са издадени въз основа на правилата в
Общите условия и Наредба №4/14.09.2004г. могат
да обосноват неизправността на ответника в правоотношението с ищеца. Впрочем
ответникът дължи да докаже в процеса своята изправност по установената от съда
договорна връзка на общо основание. В случай, че ответникът не е пребивавал на
адреса, същият очевидно не е изпълнил задължението си да уговори удобно време
за отчет на водомера поне веднъж в рамките на една година. Тези данни,
тълкувани съвкупно, мотивират извода за трайно неуказвано съдействие от
ответника по отношение осигуряването на достъп за извършване на контролни
проверки. Следователно е приложим нормативният ред за определяне на разхода на вода
(чл.35, ал.6 от Наредба №4 от 14.09.2004г. и чл.49 от
В допълнение съдът намира за нужно да отбележи, че е ноторно известна практиката на оператора на територията на
гр. Варна, да приема и следните форми на отчет, макар правно несъвършени, а
именно: поставяне от ползвателя на бележки с проверените от него показания на
водомерите; деклариране на тези данни от потребителя на дежурния телефон на „–
Варна“ или на телефона на инкасатора за района; индивидуална уговорка с
инкасатора на района за да се осъществи допълнително посещение за отчет; и
други. Макар не напълно правно изрядни, всяка от тези форми на съдействие опосредява основното задължение – да се изчислява
потреблението и да се плаща то. И след като никоя от тях не е била използвана,
за да се стигне до протоколи за отказан достъп повече от една година, е
очевидно недобросъвестното поведение на потребителя. Впрочем тези неформални
способи не колидират със закона, а намират общото си
основание в чл.35, ал.4 от Наредба №4/ 14.09.2004г. и в този смисъл имат правно значение.
Няма спор между страните по отношение на цените, по които следва да
бъдат заплатени предоставените услуги, нито по отношение на начина на
изчисление на служебното количество. Спорът между страните касае самото
основание за начисляване на служебно количество, което бе разгледано по-горе.
В отговора
на исковата молба е направено възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на периода от м.12.2014г. до м.06.2015г., което е основателно. Предвид, че заплащането
на услуги съставлява „периодично плащане” по смисъла
на чл.111, б.”в” от ЗЗД (в този
смисъл Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по
т.д. № 3/2011г. на ОСГК на ВКС), то същото
се погасява с тригодишна давност. В случая, искът се
счита за предявен от датата
на депозиране на заявлението – 25.07.2018г., предвид което всички задължения за главница, с падеж преди 25.07.2015г. са
погасени по давност. Съгласно чл.31,
ал.2 от Общите условия за предоставяне на оператор потребителите
са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните
от тях в 30-дневен срок след датата
на фактуриране. Следователно
в настоящия случай съгласно описанието на дължимите главници
по фактури в справката за недобора всички задължения преди фактура № ********* от 14.07.2015г., са погасени по давност, а именно задълженията по 5 броя фактури за периода от 05.12.2014г. до 11.06.2015г.
в общ размер от 42,97 лева.
По
изложените съображения съдът намира, че главният иск е основателен досежно дължимостта на сумата от 241.06 лева, представляваща главница за ползвани за периода от 11.06.2015г.
до 15.01.2018г. и следва да бъде частично уважен за посочените сума и период и
да бъде отхвърлен за разликата до претендираната сума от 284.03 лева и за периода от 05.12.2014г.
до 11.06.2015г.
По отношение искът за установяване дължимостта на лихвите за забава
върху всяка една от главниците и предвид направеното възражение за изтекла
погасителна давност съдът намира, че погасени по давност са всички задължения
за лихва с падеж преди 25.07.2015г., тъй като чл.111, б.”в” от ЗЗД задълженията за лихви се погасяват с тригодишна
давност. Предвид изхода от главния иск лихви са дължими по всички фактури след
фактура № ********* от
14.07.2015г., включително и по същата от падежа на всяка фактура до 22.07.2018г.
Съгласно заключението на вещото лице дължимите лихви по съответните фактури е в
размер на 39.79 лева. С оглед горното искът по чл.86 от ЗЗД следва да
бъде уважен за сумата от 39.79 лева и да бъде отхвърлен за
разликата до предявения размер от 53.75 лева.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски съобразно
с уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски в размер на 75 лева за
платена държавна такса, 150 лева за депозит за вещо лице, 200 лева за особен
представител на ответника и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП, от които ответникът следва да заплати
436,52 лева. Отвтеникът следва
да заплати и направените от ищеца
в заповедното производсвто
разноски съобразно с уважената част от
исковете в размер на 62,36 лева за платена
държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че С.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на със
седалище и адрес на управление *** следните суми: сумата от 241.06
лева, представляваща незаплатена главница за консумирана вода за периода от
11.06.2015г. до 15.01.2018г., по партида с абонатен номер за обект, находящ се в адрес гр. “, бл. 33, вх. 2, ап.81 и сумата от 39.79
лева, представляваща сбор от обезщетения
за забава за периода от 14.08.2015г. до 22.07.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 25.07.2018г. до окончателното изплащане, за която
сума е издадена Заповед № . за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 11393/2018г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
за разликата над сумата от 241.06 лева до предявения размер от 284.03 лева и за
периода от 05.12.2014г. до 11.06.2015г.,
както и иска за обезщетение за забава за разликата над сумата от 39.79 лева до предявения размер от 53.75
лева.
ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на със
седалище и адрес на управление *** сумата от 436,52 лева, представляваща направени в настоящото производство
разноски, както и сумата от 62,36 лева, представляваща направени в заповедното производство
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: