Р Е
Ш Е Н
И Е
№261116
гр. Русе, 05.07.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски
окръжен съд…гражданска колегия….…в открито заседание на 07 юни през две хиляди
двадесет и първа година…в състав:
Председател:Галина Магардичиян
при
секретаря Мариета Цонева и в присъствието на прокурора….. като разгледа докладваното от съдията
Г.Магардичиян гр. дело № 301 по описа за 2020год., за да се произнесе,
съобрази:
Предявен е иск с правно основание
чл.23, ал.1 СК.
Ищецът И.И.Й. твърди, че с ответницата
П.Д.Й. сключили граждански брак на 29.02.2012г, който бил прекратен с развод с
Решение № 1792/30.10.2019г по гр.д.№ 440/19 по описа на РРС, влязло в сила на
28.12.2019г. Твърди, че по време на брака им изцяло с лични средства придобил с постановление за възлагане на
недвижим имот от 29.03.2017 на ЧСИ с рег № 832, влязло в сила на 10.04.2017г и
вписано с вх.рег № 4726 от 24.04.2017г, акт № 20, т.11 на СВ-Русе следния
недвижим имот- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.119.4.9 с
адрес-Русе, ул.“***********, намиращ си в сграда № 4 в ПИ с идентификатор 63427.2.119 с
предназначение- жилище, апартамент със застроена площ 101.66кв.м., състоящ се
от две стаи, дневна, столова, бокс и сервизни помещения, заедно с изба № 18 с
площ съобразно удостоверение за данъчна оценка 8.28кв.м., заедно с 1.257%
идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж
върху терена. Твърди, че този имот придобил за цена 99 933лв, която сума
заплатил изцяло от негов личен влог по банков път по сметката на ЧСИ на две
вноски: на 17.03.2017-задатък по чл.489 ГПК в размер на 9 000лв и на
28.03.2017-остатък от цената по чл.493, ал.3 ГПК в размер на 90 933лв.
Твърди, че ответницата не е участвала в придобиване на имота-не е налице
съвместен принос по смисъла на
презумпцията по чл.21,ал.3 СК, тъй като паричните средства, с които заплатил
имота, са негови лични средства и е налице пълна трансформация на едно негово
лично имущество/ парични средства по влог/ в друго лично имущество-закупеният
недвижим имот. Личните му средства произхождат от негов личен „Многофакторен
спестовен влог“ в „Уникредит Булбанк“АД, който е открит на 19.07.2011г и
съществува и досега. Влогът бил на неговата име като физическо лице и ответницата
не е влагала средства при набирането му. Средствата в този влог включвали:
парични средства от преди сключване на брака им, в това число дивиденти и
заплати като собственик и управител на фирма „Антарес трейд“ЕООД в размер на
17 007.95лв; част от разпределени дивиденти от същата фирма за периода от
началото на брака им до постановление за възлагане на недвижим имот от
29.03.2017г в общ размер на 55 290лв; заплати като управител на същата
фирма за периода от началото на брака им до постановление за възлагане на
недвижим имот от 29.03.2017г в размер на 16 035лв; дарение на парична сума
от майка му И.Й.М. в размер на 24 113.21 евро. Иска от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че е единствен и изключителен собственик на недвижим имот-
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.119.4.9 с адрес-Русе, ул.“***********,
намиращ си в сграда № 4 в ПИ с
идентификатор 63427.2.119 с предназначение- жилище, апартамент със застроена
площ 101.66кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, столова, бокс и сервизни
помещения, заедно с изба № 18 с площ съобразно удостоверение за данъчна оценка
8.28кв.м., заедно с 1.257% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното
право на строеж върху терена. Претендира разноските по делото.
Ответницата П.Д.А. в писмен отговор по
реда и в срока по чл.131 ГПК счита предявеният иск за допустим, но
неоснователен. Оспорва твърденията,
изложени в исковата молба Средствата, с които е закупен процесния имот са
придобити от заем, поради което счита, че иска е неоснователен. Счита, че е
налице съвместен принос от двамата съпрузи при закупуването му. Счита, че в
тежест на ищеца е да установи, че паричните средства за закупуване на имота са
му били превеждани по неговата сметка от неговата майка. Твърдението относно
дарение на парични средства без да е конкретизирано, счита че дарението е
направено не лично на ищеца, а на семейството-съпругата и двете деца.Оспорва
твърдението, че придобитото чрез средства от влог на единия съпруг е лична
негова собственост.Твърди, че имота е придобит по време на брака със съвместен
принос и е в режим на СИО, а дяловете на съпрузите са равни, поради което
счита, че искът е неоснователен.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Страните са бивши съпрузи като бракът
им сключен на 29.02.2012г е прекратен с развод с Решение № 1792 от 30.10.2019г, постановено по гр.д.№ 440/19 по описа на
РРС, влязло в сила на 28.12.2019г
С постановление за възлагане на
недвижим имот от 29.03.2017г по изп.дело № 20118320402821 е възложен
на купувача в публична продан И.И.Й. недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.119.4.9. с адрес
на имота гр.Русе, ул.”*********; самостоятелният обект се намира в сграда
№ 4 , разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.119; предназначение
на самостоятелния обект: жилище,апартамент ; брой нива на
обекта: 1; площ
109.94кв.м.; съседни самостоятелни
обекти в сградата на същия етаж:
63427.2.119.4.8, под обекта
: 63427.2.119.4.6, над обекта
: 63427.2.119.4.12, който имот
съгласно нотариален акт представлява апартамент № 12 в бл.”с” в гр.Русе по
ул.*******, на третия етаж, състоящ
се от две
стаи, дневна, столова, бокси сервизни помещения, със застроена площ
на апартамента 101.66кв.м.,
при граници : двор, ап.13, стълбище и ап.11 с избено помещение № 18 ,при граници: коридор,
изба № 4, улци и изба № 17, заедно с 1.257%ид.ч. от общите
части на сградата и от отстъпеното
право на строеж, за сумата
от 99 933лв.
Постановлението за възлагане е влязло в сила на 10.04.2017г
С платежно нареждане
от 17.03.2017г И.Й. е внесъл
по сметка на ЧСИ Иван Хаджииванов
по посоченото изпълнително дело задатък в размер на 9000лв, а с платежно нареждане от 28.03.2017г е внесъл сумата от
90 933лв, представляваща довнасяне
на цела по
изпълнителното дело. На същата дата е внесъл
и сумата от 1798.70лв, представляваща такса за постановление за възлагане. Плащанията са извършени
от Й. от негова сметка в “Уникредит Булбанк” открита с Договор за / съвместна/ спестовна сметка “Многофакторен влог” но 20.07.2011г. в лева.
Представени са извлечения за движенията по тази спестовна сметка по години от
2011 до 2017г
На 04.04.2016г И.И.Й. е сключил договор за /съвместна/
спестовка сметка “Многофакторен влог” с “Уникредит Булбанк”АД с който същият е внесъл в банката , а последната е приела за съхранение по
сметка в евро на името на
влогодателя сумата от 24 113.21евро. Видно от платежно нареждане от
04.04.16 тази сума е внесена по сметката на Й. от И.Й.М. с посочено основание
„захранване на сметка“ /л.28/ .По делото е представено и извлечение от тази
сметка като от същата е видно, че периодично са извършвани „вноски на каса“ в
различни размери като към 31.12.2017г в тази сметка не е имало наличност.На
28.03.2017г е налице „покупко-продажба на валута“ в размер на 46 654.70 евро. По делото са представени от
„Уникредит булбанк „АД извлечения от двете сметки на Й. в тази банка, в това
число вносни бележки за внесените на каса суми по тези сметки, декларация по
чл.4 ЗМИП от 28.03.2019г и нареждане за покупко-продажба на валута от
28.03.2017г.
Според представената справка от НАП-ТД Варна И.И.Й. е осигуряван от “Технотранс”ООД за м.05 и м.06.2009г, от
“Антарес трейд”ЕООД за периода от
м.05.2009г до м.12.2019г/вкл./ Според представеното удостоверине, издадено на 12.02.2020г от “Антарес трейд”ЕООД общият брутен облагаем
доход на Й. от трудови и /или
приравнени към тях правоотношения за периода от
2009 до 2019г е 55 781.90, а след
внасяне на необходимите удръжки чиста сума за
получаване
40 971.73лв.
Според удостоверение, издадено от същото
дружество на И.И.Й. са раздадени дивиденти в периода от 2009 до 2019г/вкл/ в
чист размер на 152 950лв след приспадане на дължим данък. По делото са представени
протоколи за проведени Общи събрания на дружество „Антарес трейд“ЕООД, в които
са разпределяни печалба са съответната година от 2010 до 2019 /вкл/,
респективно за разпределяне на дивидент на Й..
Представени са справки от НАП-ТД-Варна,
от който е видно, че за периода от м.11.2015г до м.04.16 П.А. е била
осигурявана от НОИ като и е заплащано обезщетение за безработица, от м.01.08 до м.11.15 от „Транзакт
юръп“ЕАД от м.05.16 до м.12.19/вкл/ от „Транс-комерс-консулт“ЕООД.
На 12.07.2016г И.Й. е сключил договор за
кредит за текущо потребление с „Банка ДСК“ЕАД за сумата от 40 000лв със
срок за издължаване 84 месеца. Представен е и погасителен план на същия с
месечна вноска 628.33лв и последна в размер на 531.35лв с падеж на последната
вноска на 12.07.2023г.
На 15.07.2016 с НА № 32,т.IV, рег № 6357,д.№ 405/16 на Нотариус № 217 И.Й.М. е
продала на съсобственика си И.И.Й. собствените си 4/6ид.ч. от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 63427.2.3342.1.5 за сумата от 31 400лв,
която според нотариалния акт е заплатена изцяло и по банков път в деня на
нотариалното прехвърляне на собствеността. На същата дата с НА № 33,т.IV, рег № 6364, д.№ 406/16 на същият нотариус И.М. е
продала на съсобственика си И.Й. собствените си 4/6ид.ч. от самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 63427.4.313.1.23 за сумата от 6 100лв, която е
изплатена изцяло и по банков път в деня на нотариалното прехвърляне на
собствеността.
От показанията на св.И.Й.М., майка на
ищеца се установява, че същата му е дала сумата от 24 113евро, за да може
да си купи собствено жилище, лично за него, като това обстоятелство не е
казвала на бившата си снаха. Дала му също и сумата от 5800евро на ръка, който
били от нейн влог в „Пощенска банка“,защото той и казал, че няма да му стигнат
парите за апартамента, които е харесал. Парите му дала след като синът й бил
спечелил търга, а не за нещо друго. Парите имала от спестявания, защото дълги
години е работила в чужбина. Парите дала не за конкретен имот, а синът и да си
търси жилище.
Според платежно нареждане на л.94 от делото И.Й.М. е издала платежно нареждане за сумата
от 5 800 евро, по силата на
което е получила в брой тази сума,
изтеглена от нейна сметка в “Юробанк България”АД.
От показанията на св.П.Ц.Д.се установява
също, че св.М. след като се прибрала от Гърция и споделила, че иска да направи
дарение на сина си, за да си купи жилище.Говорили, че искала дарението да е
лично за сина й и апартамента да е специално за него. Когато св.М. била в
Гърция, пращала пари,а след като се върнала гледала децата на страните, защото
и двамата работели.Около две години сутрин отивала да гледа децата, а вечер
след като стаха й се приберяла от работа се прибирала в дома си.
Според св. С.Д.А., майка на
ответницата, страните са придобили имот на ул.Г.като имали спестени пари, чиито
размер свидетелката не знае. Двамата също теглили и кредит, чиито размер
свидетелката не знае. Знае,че майката на ищеца искала да си купи жилище, тъй
като не се разбирала добре с дъщеря си където живеела.От майката на ищеца и от
дъщеря си разбрала, че в последствие решили майката на ищеца да остане да живее
в двустайното жилище, в което страните живеели, а те да си купят по-голямо
жилище. Това било с цел тя да е близо до тях и те да се грижат за нея. Според
свидетелката дъщеря й през цялото време на брака й работела като е получавала
добро възнаграждение, като освен това получавала и бонуси, които влизали в
семейния бюджет. Свидетелката обаче не знае конкретният размер на получаваното
от дъщеря й възнаграждение, както и колко често и в какъв размер бонуси е
получавала. Постоянно била чувала как
бизнеса на зет й не върви и че има нулеви месеци, а годината е „дървена“. За
децата на семейството се грижела дъщеря й като била по майчинство по две години
за всяко от двете деца.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи :
При действието на СК от 2009 г.,
придобиването на вещни права върху имот, което е резултат от съвместен принос
на съпрузите, води до възникване на СИО. Законовата презумпция на чл. 21, ал. 3 СК от 2009 г. предполага съвместния принос.
При предявен иск по чл. 23, ал. 2 СК, с който единият съпруг твърди, че е налице трансформация на
лично имущество и придобитото по време на брака имущество е негова лична
собственост, основният спор между страните е за произхода на средствата,
вложени при придобиване правото на собственост върху имота. При разрешаването
на този спор и с оглед въведените от страните твърдения, съдът следва да обсъди
всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за произхода на
вложените при придобиване правото на собственост средства, в тяхната
съвкупност. Ако тези доказателства съдържат данни, че към момента на
осъществяване на конкретния придобивен способ единият съпруг е притежавал лични
средства, от съществено значение е обстоятелството за каква част от тях е
установено, че са вложени при придобиване на собствеността, като този извод не
може да се основава на предположение, тъй като целта на производството е
установената в чл. 21, ал. 1 СК презумпция да бъде оборена./ Решение № 218 от 01.02.2016
г. по гр. д. № 1872/2016 г. на ВКС, I г.о/
Действително според СК от 2009г
паричните влогове са изключени от режима на съпружеска имуществена общност и
представляват лично имущество на съпруга на чието име е открит влога. Същото се
отнася и до трудовите възнаграждения на всеки от съпрузите, както и по
отношение на получените дивиденти от търговско дружество на единия съпруг.
Всички те не са посочени в нормата на чл. 21, ал. 1 СК.
Настоящият съдебен състав обаче изцяло
споделя становището на състави на ВКС, според които е неправилно виждането в
други решение на ВКС/Решение № 86
от 14.07.2016 г. по гр. д. № 914/2016 г. на ІІ г. о., Решение № 168 от
30.11.2016 г. по гр. д. № 2411/2016 г. на ІІ г. о. и Решение № 264 от
21.03.2017 г. по гр. д. № 2060/2016 г. на ІV г. о./, че е достатъчно
да се установи, че недвижимият имот, придобит по време на брака е заплатен със
средства от влог на името на единият съпруг, за да се приеме, че този недвижим
имот е лична собственост, тъй като не съответства на волята на закона.
Независимо, че при действащата уредба
паричните влогове се отнасят към личното имущество на всеки от съпрузите, тъй
като не са изрично посочени в чл. 21 СК,
не представляват лична собственост вещните права, придобити със средства от
паричен влог /банкова сметка/ ***, набрани по време на брака. Трансформацията
на лично имущество по чл. 23 СК
е приложима за личното имущество, посочено в чл. 22 СК
- придобито преди брака, по дарение, по наследство и при останалите хипотези,
посочени в нормата. Не настъпва преобразуване на лично имущество когато с
паричен влог на единия съпруг, формиран по време на брака, се придобиват вещни
права. В този случай намира приложение презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК за съвместен принос. Именно на придобитите по време на брака
вещни права законодателят създава статут на СИО, считайки презумптивно, че са
резултат на съвместен принос. Да се приеме, че всяка вещ, заплатена със
средства от банкова сметка ***, е негова лична собственост, без оглед произхода
на средствата по сметката, означава игнориране на презумпцията за съвместен
принос и води до изпразване от съдържание на съпружеската имуществена общност.
Твърде малко биха били възможните хипотези, при които да се придобие вещно
право по време на брака чрез покупко-продажба и то да има статут на съпружеска
имуществена общност, понеже при действието на Закона за ограничаване на плащанията
в брой придобиването на вещни права обикновено се плаща по банков
път. Ето защо, прилагането на трансформацията спрямо придобивания със суми от
влог /спестявания/ на съпрузите, натрупани по време на брака, е правно и
житейски неприемливо. Такова тълкуване на закона подменя волята на законодателя
относно съпружеската имуществена общност и не може да бъде подкрепено. Ако
съпругът твърди, че е осъществена трансформация на лично имущество при
придобиване на вещно право, заплатено с негов влог, трябва да установи или че
влогът е негово лично имущество по чл. 22 СК,
или че средствата по влога имат друг извънсемеен произход и презумпцията за
съвместен принос е опровергана. В този смисъл е Решение №126 от 31.01.2020г.
по гр. д.№ 352 по описа за 2019 г, ВКС, 2г.о,
Определение № 234 от 28.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1796/2021 г., I г. о.,
ГК, Определение № 477 от 21.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2367/2019 г., II г.
о., ГК.
В този смисъл
в тежест на ищеца като титуляр на паричният влог, от който е изплатена
стойността на закупеният от него на 29.03.2017г от частен съдебен изпълнител
недвижим имот, е да докаже при условията на главно и пълно доказване техния
произход, т. е. че са придобити по някое от сочените в чл. 22 СК
основания /по наследяване или дарение, когато се касае за права, придобити по
време на брака/, или, че са придобити от преди сключването на брака.
При преценката дали имотът е придобит в
режим на съпружеска имуществена общност или като лично имущество, следва винаги
да се обсъдят всички обстоятелства по делото. Изводът за наличие или липса на
преобразуване на лично имущество може да бъде направен само след пълно
изследване произхода на вложените парични средства. Ако има извънбрачни такива,
то следва да се установи какъв е техният паричен еквивалент относно стойността
на придобитото по време на брака имущество. / Ррешение № 347 от
15.10.2012 г. по гр. д. № 1071/2011 г. на ВКС, IV г.о/
В настоящият случай съдът намира след
преценка на всички събрани по делото доказателства, че ищецът е установил
влагане на лични средства само в размер на 29 913.21 евро, в които влизат
дарените от майка му св. И.М. 24 113.21 евро на 04.04.2016 и 5800 евро на
28.03.2017г. За тази сума съдът приема за установено по категоричен начин, че е
лично имущество на ищеца, тъй като тези парични суми са му дарени от неговата
майка лично за него и с цла закупуване на жилище за него, а не за семейството
му. Св.М. установи, че първата сума е дарила на сина си не непосредствено преди
закупуване на процесният недвижим имот, а преди това, но с цел да послужат за
закупуване на негово жилище, втората сума му предала на ръка преди продажбата,
тъй като не му достигали средства. Съдът възприема тези свидетелски показания,
тъй като се подкрепят от показанията на св. П.Д., а и от писмените
доказателства, удостоверяващи внасянето на по-голямата сума по евров влог на
името на ищеца, сумата от който влог е прехвърлен в посоченият в исковата молба
влог BG************** на 28.03.2017г, от който влог е
заплатена цената на частният съдебен изпълнител на 28.03.2017г. По отношение на
по-малката сума също е представено платежно нареждане, от което е видно, че на
28.03.2017 св.М. е изтеглила от собственият си влог сумата от 5800 евро. Тя и
св.Д.установяват, че ги е дала на сина си отново с дарствени намерения за
закупуване на имот за него. По делото не са събрани други доказателства, които
да ги опровергават, поради което съдът намира, че същите следва да бъдат
ценени.
По отношение обаче на останалите
твърдения в исковата молба за наличие на транформация на лично имущество съдът
намира, че същите са недоказани. В исковата молба се твърди, че недвижимият
имот е закупен със средства, с които е захранвана посочената по-горе в
решението сметка, като твярденията са конкретизирани, че включват парични
средства в размер на 17 007.95лв от преди сключване на брака между
страните, в това число дивидетни и заплати от „Антарес трейд“ЕООД; сумата от 55 290лв
част от разпеределени дивиденти от същата фирма в периода от сключване на брака
им-29.02.2012г до 28.03.2017 когато е издадено постановлението за възлагане на
недвижимият имот; заплати от същата фирма за същия период в размер на
16 035лв.
От представените по делото писмени
доказателства-удостоверения от „Антарес трейд“ЕООД и протоколи за разпределени
дивиденти за периода от 2010 до 2016г, е видно, че математически сумите,
съответстват на сумите, посочени в исковата молба.
От останалите писмени доказателства, в
това число извлечение от спестовните сметки на името на ищеца в „Уникредит
Булбанк“АД в лева и евро, съдът не може да стигне до извода, че с тези суми са
захранвани двата влога.
Договорът за /съвместна/ спестовка
сметка „Многофакторен влог“ е сключен на 20.07.2011г, преди сключване брака
между страните, като първоначалната сума по него е 20лв. Наличността му към
31.12.2011 е била в размер на 268.29лв, а към 29.02.2012 г когато е сключен
брака между страните е била в размер на 389.05лв. Очевидно е, че в периода от
откриване на влога 20.07.11 до 29.02.2012г в него не са влагани твърдените в
исковата молба 17 007.95лв от
преди сключване на брака между страните, в това число дивидетни и заплати от
„Антарес трейд“ЕООД. В периода от 29.02.2012 до края на 2016 също няма
захранване на сметката с големи суми в смисъла на твърденията в исковата
молба.Наличността по тази сметка към 31.12.16 е в размер на 2 868.63лв.
Единствено на 17.03.2017 сметката е захранена със сумата от 9 000лв, която
е преведена по сметка на ЧСИ на същата дата за заплащане на задатък и на
28.03.2017 е преведена сумата от 91 000лв, която е прехвърлена от другата
сметка на ищеца в евро и която сума е преведена по сметка на ЧСИ на същата дата
за заплащане на стойността на закупеният апартамент. Като в последната сума е
включена дарената от майката на ищеца сума в размер на 24 113.21 евро. или
47 032.82лв.
Видно от извлеченията по тази сметка
„Многофакторен влог“ няма данни за внасяне на сумите, описани в
обстоятелтвената част на исковата молба.
Дори и да се приеме, че следва да се
изследват внасяните средства в другият „многофакторен влог“ на името на ищеца BG *************, който е в евро, от същият отново не
може да се стигне до категоричният извод, че в него ищецът е спестявал възнагражденията
си и дивидентите от „ Антарес трейд“ЕООД в периода от преди брака до
28.03.2017г. На първо място същият е открит на 04.04.2016 за съхранение на
дарената от майка му сума от 24 113.21 евро, а след това са налице вноски
на каса, но за суми, които като размер, нито като период на внасяне съвпадат с
получените от ищеца възнаграждение и дивиденти от посоченото дружество, поради
което съдът намира, че не е доказано именно тези възнаграждения и дивиденти да
са вложени във влога на ищеца.
От друга страна при твърдения от страна
на ищеца, че ответницата по време на брака им едва от м.май 2016 е работила и
имала принос в семейството и възнаграждението й не било високо, страните има имат
две малолетни деца и в същото време семейството е погасявал кредит в размер на
40 000лв,изтеглен на 12.07.2016 и са купили от майката на ищеца два
недвижими имот / по 4/6 ид.ч. от всеки недвижим имот/, които са и заплатени,
житейски недостоверно е твърдението, че ищецът е внасял по сметката си
получаваните от него възнаграждения и дивиденти и то в пълен размер.
С оглед изложеното съдът намира, че
искът с правно основание чл.23,ал.1 СК е основателен и доказан само до 47 032.82/99 933 ид.ч. от недвижимият
имот, представляващ апартамент № 12 в бл.”с” в гр.Русе по ул.*******, на третия етаж,
състоящ се от две стаи,
дневна, столова, бокси сервизни помещения, със застроена площ на апартамента 101.66кв.м., тъй като само
в тази част съдът приема за установено, че имота е закупен с лични средства на
ищеца и до този размер е негова лична собственост. В останалата част по отношение на
52 900.18/ 99 933ид.ч. имотът е съпружеска имуществена общност,
поради което искът за установяване, че имотът и в тази част е лична собственост
на ищеца следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
На основание чл.78,ал.1 ГПК в тежест на
ответницата са направените от ищеца разноски, съразмерно с уважената част от
предявеният от него иск, т.е от направени от ищеца разноски в общ размер на
6 747.47лв в тежест на ответницата следва да се възложат разноски в размер
на 3571.82лв.
Ответницата има право на разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска, но същата чрез процесуалният си
представител изрично е заявила в последното съдебно заседание, че не претендира
такива, поради което не следва да й се присъждат.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Д.А.,
ЕГН ********** ***, на основание чл.23,ал.1 СК, че И.И.Й., ЕГН ********** със
съд.адрес-*** чрез адв.Т.В. е собственик на 47 032.82/99 933 ид.ч. от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.119.4.9. с
адрес на имота гр.Русе, ул.”*********; самостоятелният обект се намира
в сграда № 4 , разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.119;
предназначение на самостоятелния обект: жилище,апартамент ; брой нива на обекта:
1; площ 109.94кв.м.; съседни
самостоятелни обекти в сградата на същия
етаж: 63427.2.119.4.8, под обекта : 63427.2.119.4.6, над обекта : 63427.2.119.4.12, който имот съгласно нотариален акт представлява апартамент № 12 в бл.”с” в гр.Русе по
ул.*******, на третия етаж, състоящ се от
две стаи, дневна, столова, бокс и сервизни помещения,
със застроена площ на апартамента
101.66кв.м., при граници : двор, ап.13, стълбище и ап.11 с избено помещение № 18 ,при граници: коридор,
изба № 4, улци и изба № 17, заедно с 1.257%ид.ч. от общите
части на сградата и от отстъпеното
право на строеж поради трансформация на негово лично имущество.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно
основание чл.23,ал.1 СК за изключителна собственост върху описаният недвижим
имот в останалата част по отношение на 52 900.18/ 99 933ид.ч. от него
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
П.Д.А., ЕГН ********** *** да плати на И.И.Й., ЕГН ********** със
съд.адрес-*** чрез адв.Т.В. сумата от 3571.82лв, представляваща направените в
настоящото производство разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Апелативен съд-гр.Велико Търново в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Окръжен съдия :