Определение по дело №1406/2024 на Административен съд - Пловдив

Във връзка с направено от жалбоподателя П. Г. Б., в качеството му на едноличен търговец с фирма „РОМЕКС – Петър Б.“, искане за предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавна такса за обжалването с частна жалба на Определение № 9566 от 06.11.2024г.,постановено по адм.дело № 1406/2024г. по описа на Административен съд Пловдив, с молба вх. № 3851/06.03.2025 г. по описа на съда е представена декларация за имущественото му състояние, според която Б. упражнява дейност като едноличен търговец, не получава доходи, съпругата му също не получава доходи, притежават акции на стойност 90 лв., както и недвижими имоти, които са възбранени.

Относно искането за предоставяне на правна помощ :

Предоставянето на правна помощ се извършва по реда на чл. 94 и сл. ГПК и при условията и наличието на предпоставките, уредени в Закона за правната помощ и други закони (ЗПП). В чл. 5 от ЗПП законодателят изрично е регламентирал лицата, които могат да получат правна помощ, а именно - само физическите лица. В конкретния случай, молителят е едноличен търговец и в това си качество, участва в процеса, т. е. същият не попада в кръга на лицата, на които би могло да се предостави правна помощ. Освен това, настоящото дело е данъчно и е свързано с установяване на задължения за данъци във връзка с упражняваната от него търговска дейност. Това също е пречка за уважаване на искането за предоставяне на правна помощ по чл. 23, ал. 2 ЗПП, тъй като съгласно чл. 24, т. 3 от същия закон правна помощ не се предоставя по търговски и данъчни дела (така Определение № 985 от 12.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 879/2011 г., II т. о., ТК), освен ако страната, кандидатстваща за нея, е физическо лице, отговарящо на условията за предоставяне на правна помощ.

Независимо от изложеното, дори и да се приеме, че Б. независимо от качеството си търговец все пак е физическо лице и в този смисъл попада в кръга на лицата, на които би могло да се предостави правна помощ, е необходимо да се съобрази следното:

В случаите на чл. 21, т. 2 вр. чл. 23, ал. 2 ЗПП /какъвто е настоящият/ условието е страната да не разполага с достатъчно средства за заплащането на адвокат, което се установява въз основа на представени доказателства, издадени от съответните компетентни органи, за доходите на лицето и неговото семейство, за семейното му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост, както и декларация, удостоверяваща имущественото му състояние, подадена от самото лице /чл. 23, ал. 3 ЗПП/. В тази връзка съгласно разпореждане № 783 от 23.01.2025г. на жалбоподателя бяха дадени изрични указания. Именно по повод на така дадените указания, по делото е постъпила цитираната по-горе декларация за имущественото му състояние, която обаче сама по себе си не е достатъчна да обоснове извод, че Б. не разполага с достатъчно средства за заплащането на адвокат. Основание за този извод е обстоятелството, че в така подадената декларация изрично е декларирано от жалбоподателя, че същият упражнява дейност като едноличен търговец, притежава акции (макар на стойност 90 лв.), както и недвижими имоти, които не са индивидуализирани и за които не са ангажирани доказателства във връзка с твърдението, че са възбранени.

Освен изложеното, от извършена от състава служебна справка в Търговския регистър се установява, че:

- от 2016 г. и към настоящия момент Б. е вписан и не е заличен като управител на „ФАГОТ БГ“ ЕООД, ЕИК *********;

- от 2011 г. и към настоящия момент Б. е вписан и не е заличен като управител на „ФАГОТ“ ЕООД, ЕИК *********;

- от 2011 г. и към настоящия момент Б. е вписан и не е заличен като управител на „САС ДИЗАЙН 2011“ ООД, ЕИК *********;

- от 2008 г. и към настоящия момент Б. е вписан и не е заличен като управител на "РОМЕКС ИНС" ЕООД - в несъстоятелност;

- от 19.05.2022 г. и към настоящия момент Б. е вписан и не е заличен като представляващ и член на Съвета на директорите на „НЕМАН БГ“ ЕАД

Всички тези дружества (с изключение на "РОМЕКС ИНС" ЕООД) не са в производства по ликвидация или несъстоятелност.

При тези данни се налага констатацията за наличие на противоречиво деклариране на обстоятелства и за недеклариране на такива, които имат пряко отношение към източниците на средства за издръжка – установява се, че изпълнява длъжност управител, представляващ и член на Съвета на директорите в търговски дружества. Същевременно същият е в работоспособна възраст /64 години/, няма данни да е или да е бил регистриран като безработен или да са налице обективни пречки да полага труд за формиране на доходи. Тези факти, макар и да не са пряка предпоставка за извод, че страната разполага със средства за наемане на адвокат, който да го представлява пред настоящата инстанция, следва да бъдат съобразени като други обстоятелства по смисъла на чл. 23, ал. 3, т. 7 ЗПП, даващи основание на настоящия състав да отрече правото на жалбоподателя да получи безплатна за сметка на бюджета правна помощ по реда на Закона за правната помощ. (В горния смисъл Определение № 176 от 10.04.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 760/2019 г., I т. о., ТК).

При това положение искането на Б. за предоставяне на правна помощ за обжалването с частна жалба на Определение № 9566 от 06.11.2024г.,постановено по адм.дело № 1406 2024г. по описа на Административен съд Пловдив, следва да бъде оставено без уважение, поради недоказаност на предпоставките за предоставяне на правна помощ.

Относно искането за освобождаване от държавна такса :

Изложеното по-горе е относимо в пълнота и по отношение на искането за освобождаване от държавна такса по частната жалба. Освобождават се от такси и разноски само физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, т.е. въз основа на изброените в чл. 83, ал. 2, т. 1-7 ГПК обстоятелства, съдът може да признае на едно физическо лице, че няма достатъчно средства да ги заплати. Преценката на съда се извършва въз основа на декларираните обстоятелства, обуславящи невъзможността да се поемат съдебни разноски, като тежестта на доказване на липсата на "достатъчно средства" е изцяло за молителя. Както вече бе казано, от страна на Беширов не са представени доказателства в тази насока, напротив налице е противоречиво деклариране на обстоятелства и за недеклариране на такива, които имат пряко отношение към източниците на средства за издръжка. В същия смисъл са определение № 60210 от 4.06.2021 г. по ч. гр. д. № 1523/2021 г., определение № 361/5.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2725/2020 г., IV г. о., определение № 148/21.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2309/2020 г., I г. о.; определение № 316/17.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2337/2020 г., IV г. о. и др. на ВКС.

В обсъждания контекст, трябва да се отбележи, че заплащането на държавна такса за образуване на съдебно производство, включително с оглед посочения съвсем минимален размер на същата, не е някакво самоцелно изискване на законодателя. Повече от очевидно е, че тя в никакъв случай не представлява равностойност на предоставената правораздавателна дейност от съда. Заплащането на държавната такса, всъщност има една основна функция и тя е да индицира основателното намерение на страната, че действително иска и търси не нещо друго, а защита на своите права, които счита, че са нарушени от противоправното поведение на друг правен субект или държавата.

При това положение, искането за освобождаване от внасянето на държавна такса за обжалването с частна жалба на Определение № 9566 от 06.11.2024г.,постановено по адм.дело № 1406 2024г. по описа на Административен съд Пловдив, следва да бъде оставено без уважение поради недоказаност на предпоставките за това.

Относно редовността на частната жалба:

Настоящия съдебен състав намира частната жалба за нередовна от формална страна, поради което ще следва да бъдат дадени указания на жалбоподателя в тази насока, за което частната жалба се остави без движение до отстраняване на констатираните нередовности.

Ето защо, на основание чл. 95 и чл. 83, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, Съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. Г. Б. за предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавна такса за обжалването с частна жалба на Определение № 9566 от 06.11.2024г.,постановено по адм.дело № 1406/2024г. на Административен съд Пловдив

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по делото.

В 7-дневен срок от влизане в сила на настоящото определението, в частта, с която на жалбоподателя е отказано предоставяне на правна помощ и освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски, същият следва:

ДА ВНЕСЕ държавна такса в размер на 30, 00 / тридесет / лева, по сметка на Върховен административен съд /Б. сметка на ВАС Държавни такси: БНБ - централно управление IBAN - BG62 BNBG 9661 3100 1780 01 BIC – BNBGBGSD/ и в същия срок да представи оригинала на платежния документ за внесената държавна такса в деловодството на Административен съд – Пловдив. Таксата може да се плати и чрез ПОС терминал в сградата на ВАС – партер, стая № 13, като се представи копие от вносния документ в деловодството на съда.

ДА СЕ ПРИПОДПИШЕ частната жалба против Определение № 9566 от 06.11.2024г.,постановено по адм.дело № 1406/2024г. по описа Административен съд – Пловдив), от адвокат или юрисконсулт, като се представят доказателства за представителната власт на лицето, приподписало същата.

УКАЗВА на частния жалбоподател, че при неотстраняване на посочените нередовностите в указания срок частната жалба ще бъде върната, а производството по делото ще бъде прекратено.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщението му на жалбоподателя.