Р Е Ш Е
Н И Е № 264
гр.
Сливен, 04.12.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН,
в публично заседание на седемнадесети ноември през
две хиляди и двадесета
година, в състав:
Административен съдия: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря Галя
Георгиева, като разгледа докладваното от административния
съдия Бозукова адм. дело № 311/2020 г. по описа на Административен съд
Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Оспорването
намира правното си основание в нормата на чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013
г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване
на Митнически кодекс на Съюза и чл. 220 от Закона за митниците, като
образуваното съдебно производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалба от „С. Ко“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление г.С.,
представлявано от у. С.И.Д. срещу Решение рег. № 32-233779/11.08.2020 г. на
Директор на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“, с което е прието
следното: 1. Отказано е да се приеме митническата стойност на декларираните
стоки № 1 и № 2 по митническа декларация MRN № 19BG002002001101R0/23.01.2019г.;
2. Определена е митническата стойност на: стока № 1 по същата митническа
декларация „спортни обувки с горна част и ходила от пластмаси“; 5040 чифта
общо; код по тарик **********; 2 596,9 кг.нето, в размер на 6,04 лв. за чифт или общо
30 441,60 лева; на стока № 2 по същата митническа декларация „спортни
обувки с горна част от текстилни материали и ходила от пластмаси“; 4 608
чифта; код по тарик **********; 2 688 кг.
нето в размер на 5,89 лв. за чифт или общо 27 141,12 лв. 3. Разпоредено е
да се коригира митническа декларация MRN19BG002002001101R0/23.01.2019г.; като за стока № 1 е внесена корекция в ЕД „Митническа
стойност“ - да се чете 30 441,60, поради което се променя и Е.Д. 4/14 Цена
на стоката, при курс 1,71489 лв. за 1 щ.д. се чете 17 140,22 щ.д.; ЕД 8/6 „Статистическа
стойност“ да се чете 30 441,60; в ЕД 4/16 „Метод за определяне на
стойността“, да се чете: 3-договорена стойност на сходни стоки/чл.74, параграф
2 буква б от Кодекса, като е определен нов общ размер на дължимите публични
вземания по цитираната митническа декларация, както следва: мито в размер на
5 144,63 лв. и ДДС в размер на 7 198,85 лв.,; като за стока № 2 е
внесена корекция ЕД „Митническа стойност“ - да се чете 27 141,12, поради
което се променя и Е.Д. 4/14 Цена на стоката, при курс 1,71489лв. за 1 щ.д. се
чете 15 209,21 щ.д.; ЕД 8/6 „Статистическа стойност“ да се чете
27 141,12; в ЕД 4/16 „Метод за определяне на стойността“, да се чете 6 (Метод
за определяне на митническата стойност на основа на наличните данни (чл. 74,
параграф 3 от Кодекса), като е определен нов общ размер на дължимите публични
вземания по цитираната митническа декларация, както следва: мито в размер на 4 586,85лв.
и ДДС в размер на 6 428,19 лв.; или са определени и дължими суми за доплащане – мито (А00) 7 138,48
лв. и ДДС (В00) 9 875,60 лв., ведно с лихва за забава върху размера на
държавните вземания на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл.
114, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (EС) №952/2013 г.
В жалбата
дружеството излага доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на
атакувания административен акт. Твърди, че не е ясно защо органът за стока № 1 е
пристъпил към прилагане на чл. 74 параграф 2
б. „б“ от МК, а за стока № 2 към прилагане на чл.
74 параграф 3 от МК, тъй като митническите органи трябвало да прилагат
последователно методите, предвидени в чл. 74 параграф 2, и само ако не открият
договорни стойности за идентични и сходни стоки, за най-голямо сборно
количество от внасяните стоки на територията на ЕС или стойност,
която е формирана след като са отчетени всички разходи за производството на
такива стоки, можело да преминат към определяне на стойност по чл. 74 параграф
3 от МК. Заявена е неяснота относно това, защо органът е пристъпил към
прилагане на чл. 74 параграф 3 от МК, както и поради обстоятелството, че
дружеството е представило фактура, платежни документи за заплащане цената на
стоките, фактура за транспортните разходи, с което е доказал декларираната
митническа стойност. Счита, че решението е немотивирано, а търговецът не е
надлежно уведомен за обстоятелствата, на които се основават съмненията на
митническия орган. Моли съда да отмени атакувания акт.
В с.з. дружеството
се представлява от п. по п. - адв. С.Ж., която поддържа жалбата и моли съда да
я уважи. Счита, че административният орган не е доказал, че за
стока № 1 стоките по ползваните за издаване на акта митнически декларации са
„сходни“ съобразно нормативните изисквания. Дефиницията за „сходни“ стоки
изисквала уточнения и съвпадения не само по произхода на стоките, но и по
отношение на качеството, търговската марка и търговското равнище. Счита, че за да бъде приложен пък параграф 3 на чл.
74 от МК по отношение стока № 2, първо Митницата трябва да докаже, че нито един
от резервните способи по параграф 2 на същия член, от букви от „а“ до „г“, не
са налични. Моли съда за отмяна на оспореното решение.
Претендира съдебни разноски.
В с.з.
административният орган се представлява от надлежно упълномощен гл. юриск. А.
Ш., която оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Въз основа на
всички събрани по делото писмени доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
С митническа
декларация с MRN19BG002002001101R0/23.01.2019г. „С. Ко“ ЕООД декларирало данни за доставка на
стока № 1. Спортни обувки с горна част и ходила от пластмаси: 5 040 чифта общо,
код по ТАРИК **********, 2 596,9 кг нето тегло, държава на износ К., деклариран
произход К., условие на доставка FOB Нингбо, с валута и фактурна стойност 4
032 USD; декларирана осреднена стойност – 3,07 лв./кг., както и декларирало
данни за доставка на стока № 2. Спортни обувки с горна част от текстилни
материали и ходила от пластмаси: 4 608 чифта общо, код по ТАРИК **********, 2
688 кг нето тегло, държава на износ К., деклариран произход К., условие на
доставка FOB Нингбо, с валута и фактурна стойност 3 686,40 USD;
декларирана осреднена стойност – 2,75 лв./кг
Към митническата
декларация са приложени: фактура № WV-18115/12.12.2018 г. и
опаковъчен лист към нея, както и фактура за транспорт № 5192.
С писмо рег.
№ 32-46759/11.02.2020 г. Директор на ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“
изискал от „С. Ко“ ЕООД за нуждите на проверка по горецитираната декларация
допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност. В
отговор на писмото дружеството представило обяснение, че за закупуването на
стоките не е изготвян писмен договор; не са налице сведения, документи, ценови
листи и друга бизнес кореспонденция предшестващи издаването на търговската
фактура, не е налице свързаност между дружеството и продавача на стоките, представило
извлечение от обслужващата банка за извършено плащане по митническа декларация
MRN 19BG002002001101R0/23.01.2019г.
След направена справка за продадени за ЕС и изнесени в същото или
приблизително същото време, в същото или приблизително същото количество стоки,
по отношение на стока № 1 били установени декларирани и приети митнически
стойности за „сходни стоки“ с произход К., внасяни в същия период. Прието е, че
декларираните стоки в тези митнически декларации съставляват „сходни стоки“
според чл. 1 пар. 2 т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и е
определена нова митническа стойност на стока № 1, като в хода на съдебното
дирене към доказателствата са приобщени коментираните по горе митнически
декларации, както следва:
MRN: 18BG002002Н0118098 от
23.08.2018 г., /л.148/, с която трето лице е декларирало данни за доставка на
стоки за режим допускане за свободно обращение, в т.ч.: обувки с ходило и горна
част от изкуствени материали марка Б., покриващи глезена– 1200 чифта, код по
тарик ********, условия на доставка КСИАМЕН,
износител О. К. И. & Е.К. Л., К.
MRN: 18BG002002Н0032701 от 07.03.2018 г., /114/,
с която трето лице е декларирало данни за доставка на стоки за режим допускане
за свободно обращение стоки, в т.ч. мъжки и дамски обувки с външни ходила от пластмаси и горна част от текстилни
материали, код по тарик ********, условия на доставката Нингбо, износител Х. Ф. У. Х. К.
Поради възникнали
съмнения относно стока № 2 дали декларираната договорна стойност представлява
общата платена или подлежаща на плащане сума е извършена проверка в
митническата информационна система MIS3A за установяване на стойности
на идентични и сходни стоки, с цел събиране на доказателства и определяне на
митническата стойност по реда на член 74, пар. 2 буква а) и б) от МКС. В
резултат на проверката органът приел, че не са установени декларирани и приети
митнически стойности на стоки със сходни характеристики от други
вносители, които не са необичайно ниски.
Прието е, че
поради липсата на данни относно физическите характеристики, качество,
репутация, търговска марка, единични цени, по които се продава най-голямото
сборно количество и/или възникнали разходи при производството на оценяваната
стока, разпоредбите на чл. 74, пар.2, букви от а) до г) от Регламент (ЕС) № 952/2013
не могат да бъдат приложени и е определена нова митническа стойност на
процесната стока № 2, по реда на член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013.
По делото е
назначена, изслушана и приета като неоспорена от страните съдебно – счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице П.И., която съдът кредитира като изготвена
компетентно и безпристрастно. Съгласно заключението на същата, след проверка на
доказателствата по делото и такава в счетоводството на оспорващото дружество,
реално платената цена от „С. Ко“ ЕООД по фактурата, приложена към митническата
декларация е в размер на 10 876,80 щатски долара, а цената за
пропорционалната част от договорените и декларирани в нея стоки е 7 718,40
щатски долара. Сумата по доставката е платена изцяло на 27.12.2018 г. от
разплащателна сметка на дружеството в щатски долари в „П. Б.“ ЕАД с
референтен № ********* с валутен превод в размер на 10 876,80 USD в полза
на W. L. P. I. C. L. по сметка № *****************
BIC *** - INVOICE WV 18112, като
платената от дружеството цена за доставката на стоките напълно съответства на
декларираната митническа стойност на стоките в ЕАД №19BG002002001101R0/23.01.2019г.
До дружеството
било изпратено Съобщение рег. № 32-104283/06.04.2020 г. по реда на чл.
22 пар. 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на ЕП и на Съвета за
създаване на Митнически кодекс, с което адресатът бил уведомен за мотивите, на
които ще се основава решение на митнически орган относно МД № №19BG002002001101R0/23.01.2019г
.
На 11.08.2020 г.
Директор на ТД Северна морска при Агенция „Митници“ издал Решение рег. № 32-233779/11.08.2020г.,
с което е прието следното: 1. Отказано е да се приеме митническата стойност на
декларираните стоки № 1 и № 2 по митническа декларация MRN №
19BG002002001101R0/23.01.2019г.; 2. Определена е митническата стойност на:
стока № 1 по същата митническа декларация „спортни обувки с горна част и ходила
от пластмаси“; 5040 чифта общо; код по тарик *********; 2 596,9
кг.нето, в размер на 6,04 лв. за чифт
или общо 30 441,60 лева; на стока № 2 по същата митническа декларация
„спортни обувки с горна част от текстилни материали и ходила от пластмаси“;
4 608 чифта; код по тарик **********; 2 688 кг. нето в размер на 5,89 лв. за чифт или общо
27 141,12 лв. 3. Разпоредено е да се коригира митническа
декларация MRN19BG002002001101R0/23.01.2019г.;
като за стока № 1 е внесена корекция в ЕД „Митническа стойност“ - да се
чете 30 441,60, поради което се променя и Е.Д. 4/14 Цена на стоката, при
курс 1,71489 лв. за 1 щ.д. се чете 17 140,22 щ.д.; ЕД 8/6 „Статистическа
стойност“ да се чете 30 441,60; в ЕД 4/16 „Метод за определяне на
стойността“, да се чете: 3-договорена стойност на сходни стоки/чл.74, параграф
2 буква б от Кодекса, като е определен нов общ размер на дължимите публични
вземания по цитираната митническа декларация, както следва: мито в размер на
5 144,63 лв. и ДДС в размер на 7 198,85 лв.,; като за стока № 2 е
внесена корекция ЕД „Митническа стойност“ - да се чете 27 141,12, поради
което се променя и Е.Д. 4/14 Цена на стоката, при курс 1,71489лв. за 1 щ.д. се
чете 15 209,21 щ.д.; ЕД 8/6 „Статистическа стойност“ да се чете
27 141,12; в ЕД 4/16 „Метод за определяне на стойността“, да се чете 6
(Метод за определяне на митническата стойност на основа на наличните данни (чл.
74, параграф 3 от Кодекса), като е определен нов общ размер на дължимите
публични вземания по цитираната митническа декларация, както следва: мито в
размер на 4 586,85лв. и ДДС в размер на 6 428,19 лв.; или са
определени и дължими суми за доплащане –
мито (А00) 7 138,48 лв. и ДДС (В00) 9 875,60 лв., ведно с лихва за
забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (EС) №952/2013
г.
По делото са
приобщени Доклад рег. индекс 32-136887/14.05.2020 г. /л.158/ на ТД „Южна
морска“ към Агенция „Митници“ от извършена проверка на оспорващото дружество.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Съдът
изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приети по делото
доказателствени средства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в
закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Жалбата, като
подадена от лице с правен интерес, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и в
законоустановените срокове, е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата се преценява от настоящата съдебна инстанция и като основателна.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е
сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността
на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК,
съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага както предвид
нарочно въведеното в жалбата отменително основание по чл. 146 т. 1 от АПК, така и поради принципа на служебното начало в административния процес,
регламентиран с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е постановен от материално, териториално и персонално
компетентен орган, по арг. от чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ).
Съгласно тази норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от
началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата,
изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 г. указва, че освен когато даден митнически орган действа като
правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член
23, параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от
митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление.
Следователно, оспореното решение е издадено от Директор на ТД „Северна
морска“ при Агенция „Митници“, при спазване пределите на предоставените му от
закона правомощия и в предписаната от закона форма. Актът, като
постановен от компетентен орган и в надлежната нормативно определена форма и
съдържание, се явява валиден. Макар валиден, при преценка на приобщените по
делото писмени доказателства, съставляващи част от административната преписка,
допълнително представените такива и с оглед относимите правни норми,
съдът преценява атакуваното решение като постановено при съществено нарушение
на процесуалните правила, свързани с начина на мотивиране на акта и в
противоречие с материалния закон. Съображенията на съда в тази насока са
следните:
Митническата
стойност е определената за митнически цели стойност на стоките в лева, която
подлежи на деклариране от вносителя при представяне на стоките пред
компетентното митническо учреждение и служи за база за определяне на
възникващите от вноса митнически задължения. Предвид значението на митническата
стойност за определяне на размера на възникналите от вноса митнически
задължения, Митнически кодекс на Съвета, Регламента за изпълнение и вътрешното
митническо законодателство, въвеждат редица правила и мерки за контрол и
определяне елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното
деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и
установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на
митническите задължения. Една част от мерките се прилагат при представяне на
стоките пред компетентното митническо учреждение, а друга след като вдигането
на стоките е разрешено. Съгласно чл. 70 §1 и §2 от МК, митническата стойност на
внасяните стоки е тяхната договорна стойност, т.е. действително платената или
подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост,
като действително платената или подлежаща на плащане цена е общата сума, която
купувачът е платил или трябва да плати на продавача, или която купувачът е
платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните
стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като
условие за продажбата на внасяните стоки. Освен това митническата стойност
трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да
отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение
от 16 ноември
2006г., Compaq Computer International Corporation,
С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20. Когато митническата стойност не може да бъде
определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се
извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл.
74 §2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може
да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото
остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от
МК, разпоредбата на чл. 140 §1 от Регламента за изпълнение дава възможност на
митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по
чл. 70 §1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна
информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията
на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140 §2 от Регламента за
изпълнение те могат да отхвърлят декларираната цена.
При липсата на
уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези
случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата
стойност по чл. 74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията
на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и
разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността
на процесните стоки.
Спорният предмет по делото по
отношение на стока № 1 е, налице ли са основанията за определяне на митническа
стойност на тази стока по реда на чл. 74, § 2,
б. б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В
конкретния случай с процесното решение е
определен нов, по – висок размер на дължимите публични вземания по митническа
декларация MRN: 19BG002002001101R0/23.01.2019г., като за база за
сравнение са ползвани митническа декларация MRN:
18BG002002Н0118098 от 23.08.2018 г. и митническа декларация MRN: 18BG002002Н0032701 от 07.03.2018 г., за поставяне под режим „допускане за свободно
обращение на стоки“ – обувки, с произход К.. При извършена проверка от
компетентен митнически орган било установено, че липсва договор за покупко –
продажба и не са налице сведения, документи и ценови листи, предшестващи
издаване на търговската фактура, което породило съмнение дали това е
единственото разплащане по сделката по банков път. Съгласно чл. 140 пар. 1 от
Регламент за изпълнение 2015/2447 на Комисията, когато митническите органи имат
основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата
платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70 пар. 1 от Кодекса, те
могат да поискат от декларатора да представи допълнителна информация. Видно от
доказателствата по делото при поискване
от митническия орган дружеството представило фактурата, както и потвърждение за
плащане – банков документ, съставен от „П. б.“ ЕАД, удостоверяващ, че на 27.12.2018
г. от разплащателна сметка на дружеството „С. Ко“ ЕООД в щатски долари в „П.
Б.“ ЕАД в полза на К. е извършен превод на 10876,80 щ.д. с основание за плащане W. L. P. I. C.
L. по сметка № ****************** BIC
*** - INVOICE WV 18112, като платената от дружеството цена за
доставката на стоките напълно съответства на декларираната митническа стойност
на стоките в ЕАД №19BG002002001101R0/23.01.2019г.
Въпреки това, митническият орган приел, че следва да се приложи чл. 140
пар. 2 от МКС, съобразно която разпоредба, ако съмненията на митническите
органи след извършената проверка не отпаднат, те могат да решат, че стойността
на стоките не може да се определи по реда на чл. 70 параграф 1 от Кодекса. Т.е.
в случая предвид преценката на органа за наличието на основателно съмнение дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане сума, е било налице основанието за пристъпване към прилагане на
вторичните методи за определяне на митническата стойност.
Съгласно чл. 70, пар. 1 и 2 от МК,
митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е.
действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата
им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се
засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в
съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК.
Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК,
остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК
при последователно прилагане на методите в чл. 74, пар. 2, букви а) до
г), докато се стигне до
първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките. Действително разпоредбата на чл. 140, пар. 1 от Регламента за
прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни
съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане цена по чл. 70, пар. 1 от МК,
да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след
предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи
не отпаднат, съгласно чл. 140, пар. 2 от Регламента за
прилагане те могат да отхвърлят декларираната цена.
В конкретния случай митническият орган по
отношение на стока № 1 е приложил вторичния метод за определяне на митническа
стойност по чл. 74, § 2, б. б) от Регламент №
952/2013 г., въз основа на договорната стойност на сходни стоки.
Прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е
субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод – въз
основа на договорната стойност като в тежест на митническите органи е да
обосноват определената по чл. 141, пар. 1 от Регламент за
изпълнение 2015/2447 стойност на внасяните стоки.
Съгласно правилото на чл. 74 § 1 от МК,
когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70,
тя се определя при последователно прилагане на методите в чл. 74 §2, букви а)
до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките. Съгласно чл. 141 §1 от Регламента за
изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда
на чл. 74 §2, буква а) или б) от МК се използва договорната стойност на
идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и
по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато
не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като
се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на
различно търговско равнище или в различни количества. Понятията „идентични
стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1 §2 т. 4 и т. 14 от
Регламента за изпълнение и според тях в рамките на определянето на митническата
стойност се разбира следното: „идентични стоки“ са стоките, произведени в
същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите
им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във
външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на
определението, от третирането им като идентични; „сходни стоки“ са стоки, произведени
в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат
подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност
да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение;
сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на
стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.
От доказателствата по делото не става ясно по
какви причини за стока №1 е приложен
именно методът по чл. 74 пар. 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 за
„сходни“ стоки. Тоест липсват доказателства, а и изложените от органа доводи за
идентични стоки, изпратени от същия изпращач до същия получател не съответстват
на заложения в пар. 2 б. „а“ смисъл. Предвид това не може да се приеме, че
правилно и законосъобразно е пристъпено към прилагане разпоредбата на чл. 74
пар. 2 б. „б“ от МКС. Възможността на митническата администрация да определя
друга митническата стойност на внасяните стоки, когато не е получила
задоволителна информация или се съмнява основателно, че декларираните стойности
представляват цялата платена или платима сума по реда на чл. 70 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, не освобождава същата администрация от задължение да мотивира
решението си.
На следващо място настоящата съдебна
инстанция намира, че при издаване на оспорения акт е допуснато и друго
нарушение. При прилагане на чл. 74 пар. 2 б. „б“ от МКС административният орган
се позовава на 2 броя ЕАД – MRN18BG002002Н0118098 от 23.08.2018
г. и MRN:
18BG002002Н0032701 от 07.03.2018 г. за извършен внос на сходни стоки, въз основа
на които е увеличена митническата стойност на процесните стоки, без посочването
на други данни за този анализ и без мотиви защо не може да се приеме митническа
стойност на стоките, декларирани от дружеството-вносител, по реда на чл. 70 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 или по реда на чл. 74 пар. 2 буква „а“ от Регламент
(ЕС) № 952/2013, не обосновава приложението на чл. 74 пар. 2, буква „б“ от
цитирания Регламент за определяне митническата стойност на процесните стоки. В
хода на съдебното дирене е установено, че митническият орган не разполага с
мостра на стоките и не може да се установи по категоричен начин, че се касае за
идентични стоки. Освен това за всяка
една стока е посочен по един единствен ЕАД, като по този начин не е възможно да
се извърши преценка за наличието или липсата на по-ниска, съответно по-висока
договорена цена на сходни стоки. На следващо място съдът намира за неправилен
подходът на органа по прилагане на цитираната норма и предвид обстоятелството,
че липсва пълен анализ за сходството на стоките, съобразно легалната дефиниция
за това в чл. 1 § 2 т. 14 от Регламента за изпълнение. Съобразно тази норма,
сходни са стоките, произведени в същата държава, които, въпреки че не са
еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни
материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение, като сред факторите, които определят
дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и
съществуването на търговска марка. Съгласно предвиденото в чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламента за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 "сходни стоки" са произведените в
същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, притежават
подобни характеристики и подобни съставни материали, даващи им възможност да
изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение.
Преценката за квалифициране на стоките като "сходни" е въз основа на
тяхното качество, репутацията им и съществуването на търговската марка.
В тежест на митническия орган е да докаже
извършването на съпоставка между внесените стоки със "сходни" стоки.
В случая съдът намира, че административният орган не е подкрепил с никакви
доказателства доводите си за неприложимостта на § 2 б. "а" и е
останало неясна причината, поради която е приложен методът по чл. 74 пар. 2, буква "б" от
Регламент (ЕС) № 952/2013 за "сходни" стоки.
В тази
връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 141 § 1 от Регламента за
изпълнение, според която договорна стойност за стоки, произведени от различно
лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна
стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е
произвело стоките, чиято стойност се определя. Сходството в характеристиките и
функциите на остойностяваните и съпоставените стоки, без да се има предвид
търговската марка, качеството и количеството на стоките дисквалифицира съпоставените стоки като
сходни, поради което настоящата съдебна инстанция приема, че определянето на
митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки,
какъвто е процесният случай, противоречи на материалния закон.
На следващо място, съгласно извършената и
приета като неоспорена съдебно – счетоводна експертиза, след извършена справка
в счетоводството на дружеството е установено, че сумата
по доставката е платена изцяло на 27.12.2018 г. от разплащателна сметка на
дружеството в щатски долари в „П. Б.“ ЕАД с референтен № ********* с
валутен превод в размер на 10 876,80 USD в полза на W. L. P. I. C. L. по сметка № ****************** BIC *** - INVOICE WV 18112, като платената
от дружеството цена за доставката на стоките напълно съответства на
декларираната митническа стойност на стоките в
ЕАД №19BG002002001101R0/23.01.2019г. Достоверността на така
установеното от експерта се потвърждава и от приложеното към доказателствата
Потвърждение за плащане.
По отношение на
стока № 2 пък следва да се отбележи следното: Прилагането на § 3 от чл. 74 от
МКС е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност
на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи
съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а)
Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и
търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в)
настоящата глава.
Разпоредбата на
чл. 22 § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 изрично установява правилото, че всяко
решение, което е неблагоприятно за заявителя, трябва да бъде мотивирано.
Следователно
митническият орган е длъжен да събере доказателства и да изложи конкретни
мотиви в своя акт за следните обстоятелства: наличието на обстоятелства, които
да обосновават съмненията дали декларираната договорна стойност представлява
общата платена или подлежаща на плащане сума (арг. от чл. 140 от Делегиран
регламент на Комисията (ЕС) № 2015/2447, който изисква да са налице
"основателни съмнения") и наличието на обстоятелства, изключващи
приложението на вторичните методи за определяне на митническа стойност в
последователността, посочена в чл. 74 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Едва
след като събере доказателства и изложи конкретни мотиви защо предходните
методи са неприложими в случая, органът може да определи митническата стойност
по реда на чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г..
В конкретния
случай административният орган е посочил, че по отношение стока № 2 хипотезата
на чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е последна възможност за определяне
на митническата стойност на процесната стока и я е определил именно по този
ред, без да посочи конкретни фактически обстоятелства и доводи за
невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните
методи, изключвани в посочената по-горе последователност. В тази връзка в
решението си органът е направил констатация, че "поради липсата на данни
относно физическите характеристики, качество, репутация, търговска марка,
единични цени, по които се продава най-голямото сборно количество и/или
възникнали разходи при производството на оценяваната стока, разпоредбите на чл.
74, пар.2, букви от а) до г) от Регламент (ЕС) № 952/2013 не могат да бъдат
приложени и е определена нова митническа стойност на процесната стока № 1, по
реда на член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013.“ Така
административният орган е направил обобщение, че поради липсата на документи и
данни, както и поради изчерпване прилагането на другите методи за определяне на
митническата стойност, ще приложи разпоредбата на чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) №
952/2013. Настоящият съд намира, че в случая напълно формално от страна на
митническия орган е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне
на митническата стойност по чл. 74 § 2 Регламент (ЕС) № 952/2013, без да е
изложил каквито и да било конкретни в Решението мотиви, касаещи хипотезите по
б. а), б. б), в) и б. г). Липсата на обосновка за неприложимостта на всички
последователно уредени хипотези от чл. 74 § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е
пречка за преминаване към възможността по чл. 74, § 3 от същия Регламент.
На основание
изложените съображения, съдът намира оспореното Решение за постановено при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
като такова се явява незаконосъобразно.
Независимо от
гореизложеното съдът намира оспорения акт за постановен и при неправилно
приложение на материалния закон.
В тежест на
митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат
основателността на съмненията и разликите в стойността, което обосновава
извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки, което в конкретния
случай не се направи.
От събраните по
делото доказателства и от заключението по допуснатата ССЕ по делото се
установи, че цената на процесната стока съответства на договорената и
декларираната с МД цена, както и плащането на тази договорена цена, което
предопределя приложение на чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 или
на чл. 74 § 2 Регламент (ЕС) № 952/2013, но не и по чл. 74 § 3 от Регламент
(ЕС) № 952/2013. Последното води до извод за неправилно приложение на закона.
На основание
всичко гореизложено съдът намира оспореното Решение за незаконосъобразно – за
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.
В този смисъл е
практиката на ВАС, изразена в Решение № 15563 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 6328/2019 г., VIII о..
С оглед изхода на
делото, основателна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на
разноски. Реално извършените такива по делото възлизат общо на 1 498 (хиляда
четиристотин и деветдесет и осем) лева, от които внесена държавна такса в
размер на 50,00 (петдесет) лева, внесен депозит на експертиза в размер на
200,00 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 248,00 (хиляда
двеста четиридесет и осем) лева. Същите следва да се възложат в тежест на
ответния административен орган. Направеното във връзка с последното възражение
за прекомерност не се споделя от съдебния състав, доколкото уговореният и
заплатен адвокатски хонорар е съобразен с разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 4 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното и
на основание чл. 172 ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд -
Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение рег. № 32-233779/11.08.2020 г. на
Директор на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“, към MRN №
19BG002002001101R0/23.01.2019г., с което е определена нова митническа стойност
за внасяните от „С. Ко“ ЕООД стоки по MRN № 19BG002002001101R0/23.01.2019г.,
като е увеличена митническата им стойност и дължимото ДДС, като е определена
сума за довнасяне, както следва: мито в размер на 7 138,48 лв. и ДДС в
размер на 9 875,60 лева, ведно с лихви за забава, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ТД „Северна морска“ при Агенция “Митници да
заплати на „С. Ко“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление г.С.,
у.“С. Ф.“ № ***, представлявано от С.И.Д. разноски в размер на 1498,00 (хиляда
четиристотин деветдесет и осем) лева.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: