Присъда по дело №270/2018 на Районен съд - Димитровград

Мотиви към  присъда № 15/ 02.04.2019 г., постановена по НЧХД№ 270/ 2018 г. по описа на РС- Димитровград.

1.      Против Н.И.Н., род. на *** ***, б.гр., ЕГН **********, неосъждан, е депозирана тъжба,  с която е обвинен в това, че на 06.04.2018 г., в с. Я.е причинил на В.Д.Д. от с. Я.разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, изразяващо се в разкъсно контузна рана на носа - престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.

2.      Съдът е приел предявен в това производство за съвместно разглеждане и гражданки иск от В.Д.Д., ЕГН **********,***, съдебен адрес- адв. Г.Х. ***, офис 13, да бъде осъден  Н.И.Н. да му заплати на сумата в размер на3,000.00 (три хиляди лева) лв., представляваща обезщетение за претърпени в следствие на деянията неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях, считано от 06.04.2018 г. до окончателно изплащане на сумата и направените по делото разноски.

3.      ПОВЕРЕНИКЪТ – адв. Г. Х.  при ХАК поддържа тъжбата, моли за признаване на подсъдимият за виновен, уважаване на гражданският иск.

4.      ЗАЩИТНИКЪТ- адв. Б. Б. при ХАК пледира за недоказаност на обвинението, неизбежна отбрана и отхвърляне на гражданският иск.

5.      ПОДСЪДИМИЯТ - Н.И.Н. се придържа към тезата за самозащита.

Съдът намира:

Приложим закон:

6.      НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС(НК).

Чл. 130. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с пробация.

Чл. 12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.(2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението.(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 120 от 1997 г., бр. 75 от 2006 г.) Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище.(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 3, бр. 62 от 1997 г.) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.

Факти по делото.

7.      В с. Я.има православен християнски храм- църква „Св. Димитър“, който приемал миряни във времето от 10:00 часа до 14:00 часа на 06.04.2018 г.(Разпети петък). В храма обгрижвали миряните две лица, между които и св. Г.. Последната била в църковното настоятелство от 11 години, на практика всички миряни, които посещавали църквата преминавали през нея. Преди 11 години храма работел  и привечер – от 18:00 до 20:00 часа, но след това никога не и извън посоченото по – горе време.В частност на 06.04.2018 г. вечерта църквата била заключена.

8.      Подсъдимият и пострадалия били съседи, живеели в с. Ябълково, общ. Димитровград, в края на населеното място. Къщите били разположени една срещу друга, между тях имало път и ограда, като дома на подсъдимият се намирал в посока извън населеното място(не към центъра на селото). За да се стигне от дома на тъжителя до църквата имало път, който водел до там за около 7- 8 минути. Възможно било да се стигне до църквата и по друг път, преминаващ покрай дома на подсъдимия , но тогава времето се удължавало – около 10- 15 минути. До къщата на подсъдимият имало улично осветление, което било неработещо, а в частност в двора на подсъдимия било тъмно през вечерта на 06.04.2018 г.

9.      По начало страните по делото били в приятелски отношения. Известно време (между месец и седмица)преди 06.04.2018 г. обаче ситуацията се е променила, имало взаимни нападки и инциденти- веднъж подсъдимият хвърлил камък и строшил керемида от покрива на дома, обитаван от тъжителя, след това тъжителя и баща му започнали да отправят вербален тормоз към подсъдимия и 82 годишната му майка. Подсъдимият останал с впечатление, че именно тъжителя пък е счупил керемида от покрива на къщата на подсъдимия и през деня на 06.04.2018 г. потърсил обяснение за това от тъжителя.

10. Вечерта на 06.04.2018 г. семейството на тъжителя вечеряли и пускали силна музика. Около 22:00 часа тъжителя, баща му и св. Хубенов напуснали къщата и се отправили към дома на подсъдимият. Застанали пред вратата на двора и започнали да чукат по нея. Това било възприето от подсъдимият, който излезнал от къщата в двора, видял посочените лица. Тъжителят започнал да му вика да излезе и да го заплашва с физическа разправа, баща му и Хубенов били зад него , отдалечени. Между подсъдимият и групата на тъжителя започнали да се разменят и обидни реплики. В един момент последните  започнали да хвърлят камъни и тухли по покрива на къщата и стопански постройки, при което били повредени и паднали на земята керемиди и азбестови покривни плоскости. Подсъдимият възприел атаката, като такава против него, уплашил се, че ще го наранят и съответно отвърнал с хвърляне на камъни и тухли срещу тях. Едно парче от хвърлена от подсъдимият тухла ударило тъжителя по главата , в следствие на което последният получил голяма разкъсно – контузна рана в основата и по гърба на носа 4- 5 см., с неравни кървящи ръбове. Имало счупване на кости, болката била много силна, при което тъжителя паднал на земята. Баща му и св. Хубенов прекратили атаката, а Хубенов уплашен се върнал в дома си и споделил с майката на тъжителя(св. Делчева), че последният е припаднал , поради удар с камък. Последната излезнала от двора, възприела сина си целия в кръв, имал дупка на носа и синусите му се виждали. Междувременно подали и сигнал в МВР за случилото се.

11. На място се отзовал св. Г.,***. Той възприел две лица от мъжки пол, между които и тъжителя, както и жена пред двора на подсъдимият, които установил че са майката и баща му. Провел разговор с тях, за целта на присъствието им там, при което му било отговорено, че нямало да позволят подсъдимия да командва, както и тъжителя обърнал внимание на полицая, че бил наранен в лицето с камък. Св. Г. провел разговор с подсъдимият, последният- видимо разтревожен му казал, че се е защитавал. Г. е възприел и паднали парчета от керемиди и плоскости в двора на подсъдимият. Отправил предупреждение и към двете страни в конфликта. След това тъжителя и неговото семейство се  отправили към Димитровград, но по съвет на лекари  бил откаран с линейка в гр. Хасково. Там на следващият ден успели да получат спешна медицинска помощ, кръвотечението било прекратено, раната – зашита.

12.  На 11.04.2018 г. тъжителят бил приет от съдебен лекари  освидетелстван за нараняванията си. Срокът за възстановяване бил 20 дни, самото нараняване било придружено със силни болки, предвид засилената сетивност на засегнатият орган- нос и характера на самото нараняване. След инцидента по носа останали белези от шевовете, наложило се преглед при психотерапевт и в последствие при психолог. Не се чувствал добре, бил неспокоен, не желаел да излиза от дома си и спял зле.

13. Подсъдимият  осъждан по НОХД№ 772/ 2007 г. на РС- Димитровград е  бил  признат за виновен в престъпление по чл. 198 от НК, с наложено му наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, изтъпряването на което по реда на чл. 66, ал.1 от НК било отложено за срок от 3 години, присъдата била в сила от 25.03.2008 г.

14. Горните факти се установиха от показанията на свидетелите,  писмо №1/ 26.02.2019 г. на църковно настоятелство храм „Св. Димитър“, медицинско свидетелство, ведно със заключение на съдебен лекар и устен доклад, както и справка за съдимост, по ред и начин, посочен по – долу в мотивите.

Правни изводи за съставомерност.

15. В това производство се установиха някои факти, относими към повдигнатото обвинение, по които страните не спорят, а именно:

-         Страните са съседи, живеят в края на с. Ябълково, къщите са на разстояние десетина метра, дели ги път и поляна;

-         Били са в добри(приятелски) отношения, които в началото на 2018 г. са се променили, а към 06.04.2018 г. са били вражески;

-         Вечерта на 06.04.2018 г., около 22:00 часа трима мъже- тъжителя, баща му и св. Хубенов(зет, съпруг на сестрата на тъжителя) излизат от обитаваният от тях дом;

-         След излизането си те се установяват в близост до дома, обитаван от подсъдимият;

-         Несъмнено подсъдимият е хвърлил тежък предмет(камък), с който е ударил в областта на лицето(носа) тъжителя, в следствие на което последният е получил следното нараняване: голяма разкъсно – контузна рана в основата и по гърба на носа 4- 5 см., с неравни кървящи ръбове. Срокът за възстановяване от нараняването е 20 дни. То е извън телесната повреда по смисъла на чл. 128 и 129 от НК, така, нараняването се включва в параметрите на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК [1].

16. За да е налице обаче престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, освен безспорните факти, следва да има проявени и другите съставомерни елементи на това престъпление- общи и специални, от обективна и субективна страна. За тяхното установяване, съдът съобрази обвинителната и защитна теза, в контекста на събраните доказателства, които бяха отмерени по правилата на обичайната  логика, отчитайки изискванията на закона за тяхната допустимост, обективност, действителност и достатъчност.

17. Твърдението на обвинението е, че подсъдимият около месец преди случая е нагнетил напрежение между страните, като е счупил керемида от покрива на дома, обитаван от тъжителя. На въпросната вечер(06.04.2018 г.), тримата мъже излизат с цел да посетят църква в център на селото, предвид факта, че е Разпети Петък. Те не преминават по прекия път, а решават да вървят покрай  дома на подсъдимия. Последният ги е причаквал или поне е бил в двора си, започнал да ги псува и е хвърлил камък непровокирано, с който е ударил тъжителя по главата и му е причинил нараняването. Подсъдимият е могъл да види какво става, защото имало работещо улично осветление.

18. Защитата излага по- различна версия. През деня на 06.04.2018 г. е имало пререкания между страните по делото, като в този процес тъжителя е отправил закани към телесната неприкосновеност на подсъдимия. Вечерта около 22:00 часа, подсъдимият чул тропане по входната врата на двора си и викове, заради което излезнал от дома си. Чул как тъжителя го приканил да излезе навън, за да може да се саморазправи с подсъдимия физически. Самият подсъдим имал виждането, че семейството на тъжителя е склонно към такива саморазправи, били конфликтни хора и това се знаело в цялото село. Въпреки липса на улично осветление възприел самоличността на тримата. Тъжителя започнал да чупи керемиди, хвърляйки камъни по тях, уплашил се тъжителят и отговорил и той като хвърлял камъни против агресорите. Това направил с цел предотвратяване на нападението, като успял да нарани тъжителя, причинявайки му телесната повреда, след което нападението било прекратено.

19. В подкрепа на обвинението, в частта са действително случилото се(изключвайки безпорният факт на авторство и степен на телесната повреда) са показанията на майката на тъжителя и св. Хубенов. Защитата опира тезата си основно на обясненията на подсъдимия. И двете групи гласни доказателства изначално имат проблем, касаещ достоверността им- те са  дадени от лица, които са изцяло пристрастни .

20. По делото има двама свидетели, които дават относими показания, които свидетели макар и не очевидци, дават възможност за оценка на версиите на страните. Това са показанията на св. Г.- член на църковното настоятелство и на св. Г., полицай, служител на реда, който се е отзовал около два часа след инцидента на место. Показанията на св. Т. се оказват безполезни, тъй като не е очевидец, не е бил на инцидента, изцяло са свързани с възприетото от него, в следствие на споделеното (евентуално- написано в докладна) от св. Г..

21. Към групата на достоверни доказателства съдът определя и писмо №1/ 26.02.2019 г. на църковно настоятелство храм „Св. Димитър“, което изцяло е свързано и с показанията на св. Грозев, т.е. те са допълнително подкрепени.

22. Съдът довери изцяло показанията на Г. и Г., те са дадени от лица, за които няма основание да се предположи пристрастност, от което следва че максимално обективно установяват интересуващата фактическа обстановка по делото. Те дават основа за сравнение между изнесеното от двете групи лица- свидетели и подсъдим, като по този начин е възможна оценка на достоверността на гласните доказателствени средства, подкрепящи тезите на страните, съдът е във възможност да извърши съпоставка между съвпаденията в изнесеното от доверените показания и проверяваните показания/ обяснения, по този начин да зачете изцяло или отчасти една от двете водещи версии, съответно- да достигне до обективната истина по това дело.

23. Имайки горното предвид, съдът счита за безспорно установено по делото, че църквата в с. Я.в последните 11 години никога не е била отворена след 14: 00 часа за посещение от миряни. Така и на дата 06.04.2018 г. вечерта храмът е бил затворен. Няма как това обстоятелство да не е известно на населението на с. Ябълково, предвид малката му територия и не голям брой жители[2].

24. От тук пък обвинителната теза в частта `и за поводът за напускане на трите лица(вкл. тъжителя) е очевидно неверен. Те не са отишли на църква.

25. Така става ясно, защо се отправят по път към центъра , преминаващ покрай дома на подсъдимия, а не по обратния път- за да осъществят най- малко контакт с този подсъдим. В този смисъл съдът приема, че се установи несъмнено, че тъжителя, баща му и неговия зет излизат с намерение да осъществят среща с подсъдимия, за целта в тъмната част на 06.04.18 г. , около 22:00 часа тримата заедно отиват пред дома му.

26. В тази връзка допълнителен довод дава и несъмнено установеното обострено състояние в отношенията между семейството на тъжителя и на подсъдимия. Явно мотив за осъществяване на контакта между групата на тъжителя и подсъдимия е да се търси обяснение в поведението на последния,  а както  става ясно- по- скоро да се осъществи агресия към имота му и / или към него лично.

27. Следва да бъде доверена версията на защитата, по отношение появяване на подсъдимия. Не почива на обективната логика, малко вероятно е, този подсъдим да е стоял на двора и да е причаквал групата на тъжителя. Няма как да е знаел, че в това непривично време тези хора ще преминати  то точно покрай дома му, за да ги причака и да започне да хвърля камъни по- тях. Нормално е за обитаващите дома на тъжителя, които отиват към центъра да не преминават покрай дома на подсъдимия, така и не може да се приеме за логично подсъдимия да очаква такова преминаване. Следва да се отбележи , че обичайно в този интервал на денонощието и в този период на годината да е сравнително хладно, така и трудно може да се обясни, как и защо самоволно подсъдимият да се е намирал в двора по някаква друга причина, т.е. да е възприел и чакал групата на тъжителя в процес на приближаването `и.

28. В контекста на установения мотив, съдът приема с доверие обяснението на подсъдимия, че той разбира за присъствието на трите лица до дома си по чукане на входната врата на двора и викове. То е логически свързано- тъжителя и неговите роднини излизат от дома си за да се разправят с подсъдимия в късните часове на денонощието, става въпрос за селска къща с двор и входна врата, тяхното желание е да му привлекат вниманието , нормално в такава ситуация да създадат шумна обстановка.

29. Подсъдимият излиза в двора и възприема трима мъже. Дали е имало осветление или не всъщност не е толкова съществено по делото. Съдът довери показанията на св. Г., според който поне два часа след инцидента липсва такова осветление, в този смисъл може да се приеме за обосновано, че и непосредствено преди това уличната лампа не работи. Не е пречка обаче поне по силуети да определи подсъдимия, че става въпрос за три лица, да оцени по виковете, че единият от тях е тъжителя(те се познават добре) и логически да заключи, които могат да бъдат другите двама. В крайна сметка е обективно установено, че тримата от групата на тъжителя са там, най- малко тъжителя отправя викове и закани към подсъдимия.

30. Съдът приема, че подсъдимият също отвръща на обидите, които са му отправени, оценявайки по обичаен начин, съобразно приетото, че на обидата през нощта може и е приемливо да се отговори по подобен начин.

31. Всичко това говори за ситуация, която е създадена по причина на поведението на тъжителя, говореща за заплаха към подсъдимия. Тъжителя и неговите роднини самоволно са пред дома на подсъдимия, в тъмната част на денонощието, нарочно и с цел да потърсят саморазправа. Още повече, че има данни, че е повреден техен имот от страна на подсъдимия в предходен момент. Така отново по тази логика, твърдението на подсъдимия за начало на агресията от противната страна е оправдано, достоверно и логично.

32. В този смисъл, трима враждебни мъже в тъмната част на денонощието пред дома на подсъдимия несъмнено могат и се приемат като създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на личността и законни права на подсъдимия[3].

33. Не може да се счете, че става въпрос за предполагаемо или бъдещо нападение, тъй като всичко говори за реална опасност. В допълнение, тук трябва да се отчете и виждането на подсъдимия, че тези хора са конфликтни. Дали това е обективно така, за разглеждания казус е от значение субективната увереност на подсъдимия, че срещу себе си има хора, които безпроблемно решават спорните за тях въпроси с използване на физическа сила.

34. За този съд е ясно, че камъни се хвърлят и от двете страни. Следва да се подкрепят показанията на св. Г., който непосредствено след инцидента възприема хвърлени парчета в градината на подсъдимия, счупени керемиди и етернитови плоскости. Не е логически свързано, те да са оставени от подсъдимият (св. Г. споделя, че не им е мястото там, очевидно са били хвърлени).Така или иначе, освен реална опасност, по делото се обективира и реално нападение, най- малко спрямо имота на подсъдимия. То е изразено във хвърляне на тежки предмети(камъни, тухли) от страна на тъжителя и неговите роднини. Част от тях повреждат без съмнение имота на подсъдимия.

35. Без съмнение, при това нападение , подсъдимият активно се защитава, което е негово законово право[4]. За  съдът е несъмнено, че по настоящото дело се установи неизбежна отбрана от страна на подсъдимия, към създадена реална опасност, прераснала в активно посегателство към имота му.

36. При наличието на неизбежна отбрана, за да защити своите интереси, подсъдимият причинява вреда на нападналият го тъжител- нанася му удар, хвърляйки камък, с което му причинява телесна повреда. Съдът е длъжен да оцени съразмерност на нападение и защита, с цел да установи има превишаване на предели на неизбежна отбрана. Законът си служи с по-абстрактни обективни критерии при отмерването на съответствието на неизбежната отбрана с характера и опасността на нападението, които са зачетени по конкретното дело. Към характера на нападението се отнасят видът и обектът на защита - обществените отношения, които се засягат и степента на обществена опасност на тяхното засягане. За опасността на нападението са от значение онези обстоятелства, които се отнасят и измерват интензивността на нападението, използваните средства за увреждане, начинът за въздействия с тези средства, броят на нападателите като физическо превъзходство и пр.[5] Съответствието между защитата и нападението се определя от съвкупността на всички елементи, отнасящи се до силата и интензивността на нападението и защитата, значимостта на защитавания и увреден обект, степента на опасността, застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, мястото и времето на нападението и др.[6]

37. По делото не се установи атаката да е насочена към телесната неприкосновеност на подсъдимия. Твърдението му, че е бил ударен не се подкрепя от обективните данни. В тази връзка съдът не довери обясненията му, а се опря на показанията на св. Г., според който липсвало видими наранявания по подсъдимия. Косвено този извод на съда се подкрепя и от поведението на подсъдимия след инцидента- не е потърсена медицинска помощ, така не може да се установи по несъмнен начин, че тъжителя е хвърлял камъни по подсъдимия, по- скоро е атакуван неговия имот.

38. Интензивността на нападението и защитата е сходна, средствата – също. Проблем за нападението е, че то е извършено от трима, но проблем за защитата е, че вредите касаят различни защитими блага. Наистина, подсъдимият е можел да счете, че се търси физическото му нараняване, от друга страна обективно камъните са хвърляни очевидно с невисока точност попадат по покрива на къща и стопански постройки. Няма и установено по делото опит за проникване в имота, така и физическият сблъсък е ограничен до „престрелката“ с камъни. Все пак нападателите не дават повод да се мисли, че желаят да влезнат в дома и така прямо и непосредствено с телата си да влезнат в контакт с подсъдимия. Така, като насочва атаката си против тъжителя, явно за всеки е, че хвърлен тежък камък би причинил нараняване, което може да бъде и значително и сериозно увреждащо, що касае и мястото на попадение. В случаят камъка попада в главата на тъжителя. Засегнато е едно по- висшо по степен защитимо благо- телесна неприкосновеност, сравнено с целостта на имота. Превишаване пределите на неизбежната отбрана има само когато защитата явно надхвърля необходимото за отблъскване на нападението. Несъответствието е явно, ако е ясно изразено и не буди никакво съмнение[7].  В качествено отношение, за този съд е  налице превишаване на пределите на неизбежна отбрана от страна на подсъдимия, никакво съмнение няма – защитата явно надхвърля необходимото за отблъскване на нападателите.

39. Поведението на подсъдимият има свое житейски обосновано, логично оправдание. Всички обстоятелства по делото- нощна обстановка, три лица, предходна нагнетена обстановка и впечатление на подсъдимия за агресивния характер на нападателите, допълнително и факта, че в дома на подсъдимия е само възрастната му майка- всичко това обосновава и установеното по делото състояние на уплаха при подсъдимия. Критериите на закона за състоянието на "уплаха и смущение", на които се дължи превишаване пределите на неизбежната отбрана и се изключва наказуемостта на деянието, но не и неговата обществена опасност и виновност, са основани на особено психическо състояние на дееца. Това състояние ограничава в значителна степен неговата възможност правилно да прецени обстановката и да се защитава в пределите на неизбежната отбрана[8].

40. Обясненията на подсъдимия са логично свързани със случилото се. Той твърди за такава уплаха,  а съдът възприема всичко посочено по- горе в мотивите, като обективно подкрепящо тази уплаха. Налице е хипотезата на чл. 12, ал.4 от НК. При превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение деянието, макар и виновно, е ненаказуемо, т.е. вината е толкова незначителна, че не е обществено оправдано да се налага наказание[9].

41. При тези така установени фактически и правни обстоятелства, изводът на съда е, че е извършено престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, следва да се признае подсъдимият за виновен, но на основание  чл. 12, ал.4 от НК да не му се налага наказание.

За гражданки иск и разноски.

42. При превишаване пределите на неизбежната отбрана, независимо дали деянията са наказуеми, или не, деецът носи гражданска отговорност за причинените вреди, освен ако не е налице случайно деяние[10] . В случая случайно деяние, което уврежда ищеца нма. Налице е деяние, извършено виновно от делинквента, в пряка и причинна връзка на което са претърпени неимуществени вреди на пострадалото лице. Тези вреди са изразени в болки и страдания.

43. Отчитайки степента на нараняването, с оглед интензитета му- силни болки и страдания, видими оставащи белези,предвид и поискания размер, който ще удовлетвори пострадалото лице, при условията на чл. 52 от ЗЗД и по справедливост, съдът счете, че следва да бъде оценен на  2,000.00 лева.

44. Има съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, осъществено от ищеца. Той е първопричината изобщо да бъде наранен, атакува имота на подсъдимия и му причинява имуществени вреди. Използва помощ на още две лица, създава непривична обстановка- в нощно време, не провокирано напада имота на подсъдимия. Допълнително създава състояние на уплаха в последния, в следствие на което, макар и извън рамките на необходимата неизбежна отбрана, последната като реалност съществува.

45. Така в значителна степен вината за увреждането принадлежи на увредения. Съдът в контекста на правната си оценка я приема математически в степен на ¾ от цялата вина, така и отговорността следва да бъде намалена, от отмереното обезщетение за неимуществени вреди, в контекста на чл. 51, ал.2 от ЗЗД пострадалият трябва да получи само една четвърт или сумата от 500.00 лева. Следва да се присъди и лихва върху нея, считано от датата на деликта – 06.04.18 г. до окончателното `и изплащане.

46. С оглед признаването `и за виновен, подсъдимият  следва да репарира направените по делото разноски от страна на обвинението в размер на 913.02 лв.

Мотивиран така , съдът постанови своята присъда.

Съдия: