№ 35558
гр. София, 03.09.2024 г.
***, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110116899 по описа за 2024 година
Подаденa e молбa с вх. № 240675 от 23.07.2024 г. от И. Я. К., чрез адв. М.
Л. за изменение и допълване на решение № 14410 от 22.07.2024 г. постановено
по гр. д. № 16899/2024 г. по описа на **, 39 състав, в частта за разноските.
В молбата се твърди, че следвало да се присъди заплатената държавна
такса в размер на 15 лв. във връзка с подадена частна жалба срещу
определение, с което производството е било прекратено. Също така в молбата
е направено искане за увеличаване на присъденото адвокатско
възнаграждение, доколкото същото било под предвидения размер в Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Насрещната страна оспорва молбата като неоснователна. Поддържа, че
съдът правилно е определил размера на дължимото адвокатско
възнаграждение.
***, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по
делото, намира следното:
Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения
срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледано по същество искането е частично основателно.
С решение № 14410 от 22.07.2024 г. постановено по гр. д. № 16899/2024 г.
по описа на **, 39 състав /поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение №
14456 от 23.07.2024 г. постановено по гр. д. № 16899/2024 г./ е осъден
ответникът ***, да заплати на И. Я. К., по предявения иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1.29 лв., представляваща лихва за забава за периода
1
от 13.07.2023 г. до 04.10.2023 г. начислена върху главница от 42 лв.,
представляваща недължимо платена държавна такса по гр. д. № 42524/2022 г.
по описа на **, 166 състав. С решението е осъден ** да заплати на И. Я. К., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 50 лв., представляваща
разноски в исковото производство. Също така с решението е осъден ***, да
заплати на адвокат М. О. Л., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал.
2 ЗА, сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца И. Я. К. пред **.
По отношение на искането за допълване на решението посредством
присъждането на заплатена държавна такса в размер на 15 лв. за подадена
частна жалба по гр. д. № 55435/2023 г. по описа на **, 165 състав, настоящият
състав намира същото за основателно. Така посочената държавна такса е била
заплатена от страната по повод подадена частна жалба срещу определение, с
което е прекратено производството по делото, като с оглед изхода на спора и
основателността на предявения иск, то същата се явява дължима, поради което
така посочената сума следва да се присъди на страната.
По отношение на искането за изменение на решението в частта за
раноските посредством присъждане на адвокатско възнаграждение в размер от
400 лева, съдът намира, същото за неоснователно. С решението е присъдено в
полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в
размер от 300 лева. В случая се касае за осъществено безплатно процесуално
представителство и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА размерът на адвокатското
възнаграждение се определя от съда. Действително така посочената сума е в
размер по-нисък от определения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В същото време
предвид даденото тълкуване с решение от 25.01.2024 по дело С-438/22, СЕС
посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, подлежат на
преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение
следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената
работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая
интересът по делото е 1.29 лв., вида и количеството на извършената работа се
изразява в подаването на искова молба, частна жалба, както и
представителство в единственото съдебно заседание, като делото не се
2
отличава с фактическата и правна сложност. При така изяснените параметри
на релевантните обстоятелства, настоящият състав намира, че сумата 300 лв. е
адекватно възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за представителството на ищеца
пред настоящата инстанция. С оглед на гореизложеното молбата за изменение
на решението в частта за разноските се явява неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение № 14410 от 22.07.2024 г. постановено по гр. д. №
16899/2024 г. по описа на **, 39 състав, в частта за разноските, като
ОСЪЖДА ***, БУЛСТАТ ***, с адрес гр. София, бул. „**, да заплати на И. Я.
К., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, бул. „***, чрез адв. М. Л.,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 15 лв., представляваща
заплатена държавна такса по подадена частна жалба по гр. д. № 55435/2023 г.
по описа на **, 165 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбa с вх. № 240675 от 23.07.2024 г. от И.
Я. К., чрез адв. М. Л. за изменение на решение № 14410 от 22.07.2024 г.
постановено по гр. д. № 16899/2024 г. по описа на **, 39 състав, в частта за
разноските.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при ***: _______________________
3