Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер ………, 26.01.2017 година, град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На десети януари две хиляди и седемнадесета година:
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: Д.Д.,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 4949 по описа за 2016г. на ВРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.108 от ЗС.
Ищците твърдят в исковата си молба, че по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.11.2015 г., обективиран в Нотариален акт № *** г. на Помощник-нотариус Д.Ш. по заместване О.Ш. - нотариус с район на действие Районен съд-Варна, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписвания -Варна с вх.рег.№ *** г., Акт ***, придобили собствеността върху описания по-долу недвижим имот (в режим на съпружеска имуществена общност), а именно: Поземлен имот с идентификатор ***, по КК и КР на гр.Варна, одобрени със Заповед № *** г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед № *** г. на Началник на СГКК-Варна, находящ се в гр.Варна, Община Варна, Област Варна, район „***”, с.о.»***», с площ от 4733 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: ***, номер по предходен план: *** при граници: ***. Описаният недвижим имот закупили от К.Б.Х., Д.С.К. и Ф.П.Т., които са придобили имота по наследство и при приложението на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
В деня на сключване на сделката им е предадено и фактическото владение върху гореописания имот. При посещение на имота на 01.12.2015 г. първият от тях, установил че в североизточната му част, върху площ от около 380 кв.м. са се настанили две лица - съпрузите И.С. Р. и М.Т. Р.а. В тази част има поставен фургон, в който тези лица живеят. Поставена е и ограда, която загражда използваната от тези лица площ от имота им. По този начин ищците твърдят, че са възпрепятствани и нямаме никакъв достъп до тази част от собствения им имот, нямат възможност да упражняват правото си на собственост в пълен обем. От началото на месец декември 2015 г. нееднократно говорили с двамата ответници да напуснат доброволно имота, но същите и до настоящия момент отказват да сторят това. По време на разговорите те никога не са твърдели, че са собственици на тази част от имота. На 19.04.2016 г. чрез нотариус им е връчена нотариална покана, с която ги уведомили официално, че ползват 380 кв.м. от собствения им имот без правно основание и в 7-дневен срок, считано от датата на получаване на поканата, същите следва да освободят имота. До настоящия момент това не е сторено. Поради това ищците молят съда да постанови решение с което да осъди И.С. Р. и М.Т. Р.а да предадат владението върху ползваните от тях 346кв.м. от собственият им недвижим имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор ***, по КК и КР на гр.Варна, одобрени със Заповед № *** г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед № *** г. на Началник на СГКК-Варна, находящ се в гр.Варна, Община Варна, Област Варна, район „***”, с.о.”***”, с площ от 4733 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване -ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: ***, номер по предходен план: *** при граници: ***. на основание чл.108 от ЗС. В съдебно заседание процесуалният им представител поддържа иска. Претендират разноски.
Ответниците оспорват иска като твърди, че договора за покупко-продажба въз основа на който ищците черпят права е нищожен на осн. чл.576 във вр. с чл.570, ал.1 ГПК и чл.46, ал.1 от ЗННД. ( в писмените бележки не поддръжат възражението си по отношение липса на представителна власт в пълномощните на двама от прехвърлителите, касаещи индивидуализация на имота) В случай, че съдът приеме извършената сделка за валидна, твърдят, че тя няма вещно-прехвърлително действие, тъй като продавачите не са били собственици на продадения имот. Процесният имот не бил обект на законно проведена реституционна процедура по ЗСПЗЗ и на постановено валидно, евентуално - законосъобразно решение на ПК-Варна, тъй като според ответниците имотът не бил заявен за възстановяване от продавачите съгласно изискванията на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, процесния имот не бил включен в посоченото като придобивно основание Решение № *** г. на ПК-Варна и имотът не бил надлежно индивидуализиран в решението, не можело да се направи обоснован извод за местонахождението му и идентичността му с имот по актуален план. Поддържа се и становище, че не са налице материално правните предпоставки за възстановяване правото на собственост на продавачите по ЗСПЗЗ. В допълнително становище ответниците възразяват, че представената по делото Заповед № *** г. на Кмета на район «***» по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ няма конститутивно действие и издаването й не е било необходимо при издадено решение на ПК по чл.14, ал.1, т.1 и т.3 от ЗСПЗЗ преди изменението им в ДВ бр.68/99 г., тъй като постановените до 30.07.1999 г. решения на ПК по цитираните разпоредби, в които имотите били надлежно индивидуализирани, имали конститутивно действие и завършвали реституционното производство, без да е било необходимо издаването на заповеди по §.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Смятат, че имат право в настоящото производство да предявяват не само възражения за нищожност, но и възражения за материална незаконосъобразност на решението на ПК, тъй като не противопоставят на ищците права по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а претендират придобиване по давност, което прави приложими в разпоредбите на чл.17, ал.2 от ГПК и т.4 на TP № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС.
Оспорват факта че в деня на сделката ищците са получили фактическата власт върху имота, а те са се настанили в него в последствие. Твърдят, че от 1992г. упражняват фактическата власт лично, постоянно, непрекъсвано, явно, несъмнително и спокойно и до датата на завеждане на иска са придобили по давност правото на собственост върху процесния имот. Молят съда да отхвърли иска, като неоснователен.
Съдът след преценка на представените и събрани в хода на делото писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: От представеното заверено копие от нотариално дело № *** г. по което е издаден нотариален акт № *** г. от нотариус О.Ш. рег. № *** на НК София, се установява че с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.11.2015 г., обективиран в Нотариален акт № ***, д.№ *** г. на Помощник-нотариус Д.Ш. по заместване О.Ш. - нотариус с район на действие Районен съд-Варна, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписвания - Варна с вх.рег.№ *** г., Акт ***, ищците – *** С.С. и Я.М.С. са придобили собствеността (в режим на съпружеска имуществена общност), върху следният недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор ***, по КК и КР на гр.Варна, одобрени със Заповед № *** г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед № *** г. на Началник на СГКК-Варна, находящ се в гр.Варна, Община Варна, Област Варна, район „***”, с.о.”***”, с площ от 4733 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: ***, номер по предходен план: *** при граници: *** от К.Б.Х., Д.С.К. и Ф.П.Т.. Последните са се лигитимитирали като негови собственица по силата на наследство от И.С.Т., поч. на 22.03.1948г и при приложението на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.( в тази връзка по делото са представени удостоверение за наследници на праводателя на ищците).
От приложеното Решение № *** г. на ПК-Варна се установява, че на наследниците на И.С.Т. - тримата праводатели, е признато правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следния имот, описан в т.9 от решението: Нива от 11,400 дка, шеста категория, находяща се в землището на кв.***, местност „***”, обхващаща конкретни имоти със планоснимачни номера или части от тях: ***. Тези имоти попадат в процесния новообразуван имот № *** по ПНИ, съответно в процесния поземлен имот с идентификатор ***, по КК и КР на гр.Варна, одобрени със Заповед № *** г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед № *** г. на Началник на СГКК-Варна.
Със Заповед № *** г. на Кмета на район «***», влязла в законна сила на 21.04.2015 г., на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти на местност «***», землище кв.Галата, одобрен със Заповед № *** г. на Областен управител на област с административен център гр.Варна, на наследниците на И.С.Т. е възстановено правото на собственост за поземлен имот, представляващ новообразуван имот в урбанизирана територия - местност «***» - селищно образувание по §4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ с местно значение, землище кв.Галата с идентификационен № ***, кадастрален район *** по ПНИ на местност «***» , с площ от 4733 кв.м.
От приложеното Удостоверение № 22/02.12.1984г. на ОбНС Варна се установява, че на ответницата М.Т.Р. е предоставено право на ползване върху ХАВРА с площ от 0.7 дка находяща се в землището на гр.Варна, м-ст”***”.
С протокол № ***. наследниците на И.С.Т.: К.Х., Д.С.К. и Ф.Т.
са въведени във владение на новообразуван имот в с.о. Местност „***-Север”,
землище кв.***
По делото са приложени и скици на новообразуван имот № 5***.***.
С нотариално покана от 19.04.2016г. ищците поканили ответниците да им предадат владението върху 380 кв.м. от имота, които считат че последните ползват без основание в седмичен срок.
От заключенията на допуснатите съдебно-технически експертизи, приети о съда и страните без възражения се установи че Новообразуваният имот е идентичен и е част от имот с площ от 11,400 дка по т.9 от Решение № *** г. на ПК-Варна и се състои от имоти с планоснимачни №№: ***. От помощния кадастрален план към ПНИ на с.о.«***-север», както и от направени измервания на място вещото лице е заключило, че в границите на процесния новообразуван имот № *** влизат и 346 кв.м. от владението на ответниците - бивш пл.№ *** на м.»***-север».
Установено е, че ПНИ на СО «***-север», одобрен със Заповед № *** г. на Областен управител на област с административен център гр.Варна е влязъл в сила по отношение на новообразуван имот № *** на 13.11.2012 г. Според помощния кадастрален план към ПНИ на СО «***-север» в границите на новообразуван имот № ***, съответно в имот № *** по кадастралната карта, влизат следните имоти на ползватели: *** и части от *** и 2711. Вещото лице сочи, че имотите, попадащи в границите на новообразуван имот № ***, съответно в поземлен имот № ***, са идентични с имотите, посочени в Решение № *** г. на ПК-Варна - имоти с пл.№ ***
Във връзка с
твърдяните от страните факти и обстоятелства по делото са ангажирани и гласни
доказателства от двете страни.
Св.Димитричка С.- майка на ищеца установи в показанията си, че познава процесния имот. На 27.11., в един ден, тя и синът й Я. и снахата *** Стаменови, закупили те – процесния парцел, а тя имот който е в съседство. Парцелите били един срещу друг. При огледа на място установили, че и двата са оградени със стара мрежа и бетонни стари колове. В процесния имот, отвън, се виждал един стар фургон и нещо като външен тоалет, но не се предполагало, че там може да живеят хора. След покупко-продажбата разбрали, че там живеят мъж и жена Твърди, че в имота няма вода, за ток не е сигурна. Според нея мястото било тревясало, с бурени и нямало признаци, че там живеят хора. Твърди, че тези места са върнати на един и същ собственик – К.Б.Х., те са възстановени земи и знаели, че са празни. Продавачът на нейното място и това което синът й купил е един и същ. Той продал около 30 парцела. В тази част от имота, където живеят ответниците не са влизали, защото това било невъзможно. Имало врата на мрежата, която била заключена.
От
показанията на св.Т.Г. се установи че познавам имота на И. и М. Р.. Съседи са,
имат обща граница. Местата им ги дали едновременно, някъде около
Св.Н.Н. заяви в показанията си че познавам имота на И. и М. Р..
Намира се на главната улица на ***, първата пресечка вляво. През две улици от
тях има също имот. Почти през ден ходи в имота им, ходят си на гости. Той живее
в *** от м.юли
От една година
в района „ври” и „кипи”. Чул, че някакъв мъж минава и изкупува имоти. Не знае как
се казва този мъж, който изкупува имотите. Не знае, че някой има претенции към
имота на ответниците. Не е чувал и не е виждал, през лятото на
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи: Предявеният иск по чл.108 от ЗС е основателен и доказан. Ищците твърдят, че са придобили собствеността върху процесната част от имот, попадаща в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ по силата на реституция, а именно въз основа на заповед на решение на ПК-Аксаково от 23.03.1999г.
Видно от приетите пред ВРС писмени доказателства /удостоверение за наследници/ праводателите на ищците са наследници по закон на И.С.Т.. В това им качество с решение № ***г. на ПК – Варна им е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху Нива от 11,400 дка, шеста категория, находяща се в землището на кв.***, местност „***”, обхващаща конкретни имоти със планоснимачни номера или части от тях: ***. Тези имоти попадат в процесния новообразуван имот № *** по ПНИ, съответно в процесния поземлен имот с идентификатор ***, по КК и КР на гр.Варна, одобрени със Заповед № *** г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед № *** г. на Началник на СГКК-Варна. Така коментираното решение е постановено при редакцията на чл.14 ал.1 т.3 ЗСПЗЗ преди изменението й с ДВ бр.68/1999г., поради което е окончателният административен акт, приключващ производството по възстановяване на попадащия в терен по §4 ЗСПЗЗ имот. Същото легитимира праводателите на ищците като собственици на описания в него имот с пл.№ ***, включващ съгласно заключението на в.л.Й.В. и процесната реална част от 346 кв.м. от бивш имот пл.№ *** по КП на м.”***-север”, по отношение на който ответниците претендират права на собственост по давност.
Ответниците оспорват активната материалноправна легитимация на ищците, като твърдят, че наследодателят на праводателите им не е бил собственик на възстановения му имот с Решение № ***г. Оспорват правото на собственост на наследодателя преди неговото включване в ТКЗС. Оспорват решението на ПК за възстановяване на собствеността върху процесния имот като нищожно и незаконосъобразно поради липса на предпоставките за реституция.
В тази връзка, съдът съобрази следното:
Няма спор, че процесния имот представляват земеделска земя в терен по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. В спорове за собственост на земи, находящи се в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, по които ищци са лица с възстановени права по ЗСПЗЗ, а ответници - бивши ползватели, са допустими възражения срещу валидността на решенията на ОСЗ, с които се легитимират ищците. Но ответниците могат да възразяват и срещу материалната законосъобразност на тези решения, само в рамките на своите противопоставими права - т. е. че е била налице пречка за реституцията, тъй като имотът е бил изкупен при условията на § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ в законните срокове. В тези случаи съдът е длъжен да упражни косвен съдебен контрол върху решението на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/ и да не зачете неговото конститутивно действие, ако възражението е основателно. Ответникът обаче не разполага с други възражения срещу законосъобразността на решението на ОСЗ и по-специално - че ищецът или неговият наследодател не са били собственици на имота към момента на образуване на ТКЗС или че няма идентичност между притежавания и възстановения имот. По отношение на тези възражения косвеният съдебен контрол по чл. 17, ал. 2, пр. 2 ГПК е ограничен. Това ограничение не е пряко формулирано в закона, но то произтича от принципите на реституцията по ЗСПЗЗ и целите, които преследва този закон, а именно, че имотите се възстановяват на лицата, от които са били отнети.
По изложените съображения, и с оглед приетото в Тълкувателно Решение № 9 от 7.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК, настоящият състав счита, че ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие /ОСЗ, ОСЗГ, ПК/, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права - че собствеността неправилно е възстановена при наличието на право на изкупуване по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове. Той не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията
С оглед на което и предвид липсата на твърдения да е било упражнено право на изкупуване, съдът счита, че възраженията на ответниците свързани с оспорване правата на наследодателя на продавачите на имота, факта на внасяне на земите в ТКЗС и идентичността на земите, притежавани от наследодателя на продавачите, с възстановеният имот изобщо не следва да се осъждат, тъй като това оспорване е недопустимо предвид приетото в цитираното по-горе Тълкувателно решение. тяхната защита следва да се ограничи само в рамките на противопоставимите им права. Тъй като не повдига спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, то и не може да оспорва решението на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/ на посочените в писмения отговор основания.
Между страните липсва спор, че ответниците са били ползватели на процесните 346 кв.м. от имота, че към момента живеят в него, както и че са го оградили с ограда.
Правоизключващото възражение на ответниците е, че са станали негови собственици по силата на давностно владение упражнявано в периода от 1992г. до сега.
Във връзка с възможността за придобиване по давност на имот, находящ се в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ /ред. ДВ, бр. 107/1997г./, според която изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането й в сила. Налице е константна съдебната практика, че в хипотезата, когато към момента на влизане в сила на разпоредбата не е налице завършен фактически състав на земеделската реституция, началният момент, от който може да тече придобивната давност, е възстановяването на собствеността.
Както беше отбелязано по-горе, в съдебната практика се приема, че решенията, издадени при действието на първоначалната редакция на § 4к ЗСПЗЗ, след като са стабилизирани, възстановяват правото на собственост, тъй като имотът е индивидуализиран по кадастралния план. Според приетото в решение № 185 от 25.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2066/2013 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и имащо характер на задължителна практика, когато частите от бившите имоти по кадастрален план, или по плана на старите имотни граници не са обособени като самостоятелни обекти на собственост, респективно възстановените части от такива имоти, които са останали след приложението на § 4а и § 4б ЗСПЗЗ не са определени с влязъл в сила на ПНИ по 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ, решенията по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ нямат конститутивно действие. За тези части реституционният ефект не настъпва. Административната процедура за реституция на тези терени приключва едва след приемането на ПНИ и издаване на заповедите по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ.
В настоящия случай реституционната процедура е приключила с издаване на заповед по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, влязла в законна сила на 21.04.2015 г., От този момент праводателите на ищците се легитимира като собственици и била могли да защитават правото си на собственост, респективно от този момент може да тече придобивна давност по отношение на тях.
От възстановяването на собствеността върху спорния имот до датата на предявяване на иска – 04.05.2016г.. не е изтекъл необходимия съгласно чл.79 от ЗС десетгодишен срок, поради което правоизключващото възражение на ответниците за придобиване по давност на процесния имот е неоснователно.
Възраженията на ответниците, че сделката обективирана в нотариялен акт № ***. на по.нотариус Д.T е нищожен на осн. чл.576 във вр. с чл.570, ал.1 от ГПК и чл.46, ал.1 от ЗННД са неоснователни.
В Закона за нотариусите и нотариалната дейност съществува
възможност за заместване на нотариуса в три хипотези: от помощник-нотариус по
чл.46 от ЗННД; от друг нотариус, по чл.47 ЗННД и от съдия по вписванията, по
чл.48 от ЗННД.
В хипотезата на чл. 46, ал.1 от ЗННД (Изм. - ДВ, бр. 18 от
2003 г.), заместването от помощник-нотариус е възможно, когато нотариусът
отсъства или не е в състояние да изпълнява функциите си, като компетентността на
помощник-нотариуса в този случай съвпада с тази на нотариуса. Другото условие
на разпоредбата – стаж и правоспособност на самия помощник-нотариус, не е било
спорно по делото.
В разпоредбата на чл. 46, ал.1 ЗННД не е дефинирано понятието „отсъствие” с времеви ограничения или особени причини. С оглед на изискванията за непрекъснатост на работата на нотариалната кантора и забраната за затваряне за повече от общо два часа на работен ден, може да се изведе общият принцип за осигуряване на непрекъснатост в работата на нотариалната кантора като цел на законодателя, в духа на който са и разпоредбите на чл. 46, 47 и 48 ЗННД. За отсъствие следва да се приеме всяко състояние, в която нотариусът е извън нотариалната си кантора, независимо в какъв период от време, към момента на изповядване на сделката. Тъй като законът не е определил с каква продължителност следва да бъде отсъствието от кантората на нотариуса, то и съдът не може да тълкува тази разпоредба ограничително, още повече, че липсва законова база за това. Ностоящият състав приема, че е без значение от града ли е отсъствал нотариуса или само от кантората и какви са били причините за това. Състоянието на невъзможност нотариуса да изпълнява правомощията си е отделна хипотеза и не е относимо към делото. Всяко отсъствие на нотариуса по време на изповядване на сделката дава възможност за приложение на правомощията на помощник-нотариуса по чл. 46, ал.1 ЗННД при наличие на останалите условия за правомощия на помощник-нотариуса и в този смисъл доводите на ответниците са извън предмета на спора. В случай на оспорване компетентността на помощник-нотариус по заместване да изповяда сделка с недвижим имот, следва да бъде изследван въпроса, упражнена ли е същата при наличие на предпоставките за заместване на нотариуса. Уважаването на претенцията е предпоставено от доказване от страна на лицето, позоваващо се на недействителността на договора, че нотариуса е присъствал в нотариалната кантора през цялата продължителност на задължителното му работно време, в който случай помощника му не би имал правото да изповяда сделката. Ответниците не доказаха това свое възражение поради което следва да се приеме, че сделката е валидна.
В писмената защита пълномощникът на ответниците с оглед задължителните указания в т.1 от ТР № 4/2014г. на ОСГК на ВКС, не поддържа и оттегля възраженията си за липса на представителна власт на продавача при изповядване на сделката, поради липса на индивидуализация на процесния имот въз основа на която ищците се легитимират като собственици на имота, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
В заключение: Ответниците не оспорват факта, че владеят имота към настоящия момент. Предвид липсата на годно основание, въз основа на което те осъществяват фактическата власт върху същия, съдът намира, че предявеният срещу тях иск с правно основание чл. 108 от ЗС по отношение на реална част от НПИ №*** по ПНИ на с.о. „***-север“ с площ от 346 кв.м., се явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед основателността на иска и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответниците следва да се присъдят направените от ищците разноски в размер на 1903.11лв., по приложен списък по чл.80 от ГПК включващи внесени държавни такса и такси за издаване на съд.удостоверения – 103.11лв.; депозит за изготвяне на СТЕ – 200лв., както и сумата от 1600лв., представляваща реално изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.С. Р. с ЕГН-********** и М.Т. Р.а с ЕГН-**********,***, с настоящ адрес р-н „***”, с.о. „***” ПИ – ***, със съдебен адрес адв.Фани Д. *** да предадат на Я.М.С. с ЕГН-********** и *** С.С. с ЕГН-**********,***, със съдебен адрес ***, чрез адв.Д.М., владението върху реална част с площ от 346 кв.м. /оцветена с чернено в скица към заключението на вещото лице – лист 94 от делото/, неразделна част от настоящото решение, от недвижим имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор ***, по Щ и КР на гр.Варна, одобрени със Заповед № *** г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед № *** г. на Началник на СГКК-Варна, находящ се в гр.Варна, Община Варна, Област Варна, район «***», с.о.»***», целият с площ от 4733 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: ***, номер по предходен план: *** при граници: ***, на основание чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА И.С. Р. с ЕГН-********** и М.Т. Р.а с ЕГН-**********,***, с настоящ адрес р-н „***”, с.о. „***” ПИ – ***, със съдебен адрес адв.Фани Д. *** да заплатят на Я.М.С. с ЕГН-********** и *** С.С. с ЕГН-**********,***, със съдебен адрес ***, чрез адв.Д.М. ***, сумата от 1903.11лв., представляваща направени по делото разноски на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: