Мотиви към решението № xxxx 60115/ xxxx 3.04. xxxx 0 xxxx 1г. по
АНД № 4 xxxx 4/ xxxx 0 xxxx 1г. по описа на РС - Монтана
Производството
е по чл.375 и сл. от НПК – глава ХХVІІ от НПК.
Постъпило е от Районна прокуратура град Монтана Постановление от 05.04. xxxx
0 xxxx 1г. за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание по чл.78а ал.1 от НК на обвиняемата
Ю.О.И. за престъпление по чл.313 ал.1 от НК във връзка с чл. xxxx 6
ал.1 от НК.
Районна прокуратура град Монтана чрез представителя си поддържа обвинението и
моли съда да освободи по реда на чл.78а от НК обвиняемата от наказателна
отговорност, като й наложи административно наказание в минималния предвиден в
правната норма размер.
Обвиняемата Ю.О.И. се признава за виновна за извършеното деяние в хода на
съдебното производство, като се възползва от правото да не дава обяснения. Упълномощеният
й защитник моли съда да я освободи от наказателна отговорност и наложи
наказание по реда на чл.78а от НК в минималния предвиден в правната норма
наказание.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на упълномощеният
защитник на обвиняемата, както и становището на прокурора изложено в мотивирано
постановлението, намира за установено следното:
Обвиняемата Ю.О.И. е на xxxx г. Родена е на xxxгxxx и живее в същият град,
ул. „А.” № xxxx , с начално образование, с ЕГН xxxxxxxxxx.
На xxxx 7.09. xxxx
0 xxxx г. обвиняемата Ю.И. напуснала пределите на Република България с
автомобила на свиидетеля И. Е. Т.. На xxxx 8.09. xxxx 0 xxxx г. сключила
граждански брак със сръбския гражданин А. К. в град С.. Същият ден,
след сключения граждански брак обвинямата И. се прибрала в България заедно със
свидетеля Т..
На xxxx 8.01. xxxx 0 xxxx 0г. в град Монтана
отишла в Дирекция „Социално подпомагане”-Монтана и подала Заявление -
декларация с вх.№ ЗСПД/Д-М/356/ xxxx 8.01. xxxx 0 xxxx 0г, за отпускане
на месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но
не повече от xxxx 0- годишна възраст по чл.7 от Закона за семейни помощи за
деца, като потвърдила неистина, а именно, че не е омъжена. Видно от приложеното
заверено копие на посоченото заявление-декларация, раздел IV, т. xxxx 0 -
Заявителите са уведомени, че носят наказателна отговорност за посочени неверни
данни и обстоятелства в заявленията - декларации. Обвиняемата И. представила
заявлението пред свидетелката М. А., която го приела и представила за
обработка, след като сверила данните в него.
Същата година на 15.06. xxxx 0
xxxx 0г. в град Монтана, обвиняемата Ю.И. отново потвърдила неистина, че не е
омъжена - в Заявление - декларация с вх.№ ЗСПД/Д-М/ xxxx xxxx 37/ 15.06. xxxx
0 xxxx 0, за отпускане на еднократна помощ при бременност по чл.5а от Закона
за семейни помощи за деца, като същото представила пред свидетелката П. Г. -
социален работник при ДСП Монтана, като Г. потвърждава, че документа е
представен лично от обвиняемата И., и приет от нея. Видно от приложеното
заверено копие на посоченото заявление-декларация, раздел V, т. 7- Заявителите
са уведомени, че носят наказателна отговорност за посочени неверни данни и
обстоятелства в заявленията - декларации.
На досъдебното производство е назначената и изпълнена
от вещо лице Д. С. съдебно-графическа експертиза, от
заключението на която се установява, че подписите за „Декларатор 1” в Заявление
Декларация до Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Монтана за
отпускане на месечни помощи, е положен от обвиняемата Ю.О.И..
Съдът изцяло възприема експертното заключение, като обективно и компетентно
дадено, а още повече и не оспорено от страните по делото.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните в хода на разследване доказателства и доказателствени
средства: показанията на разпитани свидетелите, приложените писмени
доказателства
и самопризнанията на обвиняемата, /макар и да не дава обяснения в хода на
съдебното производство, се признава за виновна/, справка за съдимост
на обвиняемото лице. От показанията на свидетеля И. Е. Т. се
потвърждава, че заедно с него обвиняемата е напуснала Република България и посетила
Р Сърбия на xxxx 8.09. xxxx 0 xxxx г, когато е сключила граждански брак
със сръбския гражданин А. К.. Последното се потвърждава и от приложените в
материалите по досъдебното производство справка за задграничните пътувания на
обвиняемата, както и Акт за сключен граждански № 0057 от 15.07. xxxx 0 xxxx 0г.,
с дата на сключване на брака - xxxx 8-09- xxxx 0 xxxx г. с А. К., Сърбия,С.,
препис от регистъра на сключените граждански бракове Община Сйеница.
Безспорно е установено от доказателствата по делото,
че обвиняемата И. е представила документи, които по силата на закон - чл.7,
чл.5а и чл.10, ал.1 от Закона за семейни помощи за деца се дават пред орган на
властта - Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Монтана - за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че към датата на
подаването на декларациите, семейното положение на обвиняемата е било „не
омъжена”, а всъщност е била омъжена за сръбския гражданин А. К..
Безспорно е, че престъплението по чл.313 ал.1 от НК е формално и за неговата съставомерност е достатъчно деецът да потвърди
неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, които по силата
на закон, указ или постановление на МС се дават пред орган на властта за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства. Декларираните от обвиняемата обстоятелства са неверни, поради което се ангажира и нейната
наказателна отговорност. Обвиняемата Ю.И.
е имала
представа за всички обективни елементи на състава и е искала
настъпването на общественоопасните последици на деянието си - действала е с
пряк умисъл.
От обективна страна е налице действие - потвърждаване
в декларация на неистина от страна на обвиняемата Ю.и.. Същата е подадена пред
орган на властта, съгласно чл.93 т. xxxx от НК, Дирекция „Социално
подпомагане”-гр.Монтана е такъв орган. Декларацията е подадена за отпескане на
месечна помощ и служи за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства -
посочени в самите декларации. Същите имат удостоверителен характер и са годен
предмет за невярно деклариране. По своята правна природа документа е истински,
тъй като е съставен от обвиняемата, която е посочена като техен автор. Писмените
изявления с правно значение в документа изхождат от нея като „декларатор”, по
който факт не се и спори между страните.
От субективна страна обвиняемата е извършила
инкриминираното деяние виновно при форма на вината - пряк умисъл, след като е
съзнавала общественоопасния характер на поведението си, предвиждала е и искала
настъпването на общественоопасните последици от своите действия.
От гореизложената фактическа обстановка се установява,
че обвиняемата Ю.И. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.313 ал.1 от НК във връзка с чл. xxxx 6 ал.1 от НК, а
именно, че при условията на продължавано
престъпление за времето от xxxx 8.01. xxxx 0 xxxx 0г. до 15.06. xxxx 0
xxxx 0г. в гр. Монтана е потвърдила неистина в писмени декларации:
- на xxxx 8.01. xxxx 0 xxxx 0г. в град Монтана,
е потвърдила неистина - че не е омъжена - в Заявление - декларация с вх.№
ЗСПД/Д-М/356/ xxxx 8.01. xxxx 0 xxxx 0 година, за отпускане на месечни
помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече
от xxxx 0- годишна възраст по чл.7 от Закона за семейни помощи за деца;
- на 15.06. xxxx 0 xxxx 0г. в град Монтана, е
потвърдила неистина - че не е омъжена - в Заявление - декларация с вх.№
ЗСПД/Д-М/ xxxx xxxx 37/15.06. xxxx 0 xxxx 0, за отпускане на
еднократна помощ при бременност по чл.5а от Закона за семейни помощи за деца,
които по силата на закон - чл.7, чл.5а, чл.10, ал.1 от Закона за семейни помощи
за деца се дават пред орган на властта - Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” град Монтана - за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства - че към датата на подаването на декларациите, семейното и
положение е било „не омъжена”, а всъщност е била омъжена за сръбския гражданин А.
К.
В случая са налице предпоставките
предвидени в чл.78а, ал.1 НК за освобождаване на обвиняемата от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното
от обвиняемата Ю.И. умишлено деяние се предвижда наказание до
три години лишаване от свобода или глоба от 100.00 до 300.00
лв. Видно от свидетелството за съдимост –
арг.л.1 xxxx от ДП обвиняемата не е осъждана за престъпления от
общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност на основание
чл.78а, ал.1 НК. От деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди, тъй като престъплението е формално. С оглед на изложеното съдът прие, че на обвиняемата следва да се наложи минималната глоба предвидена в закона, а именно 1 000.00
лв., която следва да се заплати в полза на Държавата.
При
определяне размера на глобата съгласно чл. xxxx 7 ал. xxxx от ЗАНН съдът
съобрази, че обвиняемата И. се признава за виновна, че е извършила престъпно
деяние за първи път съобразявайки изискването на чл.78а ал.1 от НК. Съдът не
определи по–голям размер глоба, считайки, че и наложения е съобразен с тежестта
на извършеното деяние от обвиняемата И. и другите обстоятелства по чл. xxxx 7
ал. xxxx от ЗАНН, освен това липсват данни по делото, които да обосновават
налагането на по – голям размер глоба.
Предвид изхода на делото съдът осъди обвиняемата И. да ЗАПЛАТИ на основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка на ОД на МВР-Монтана направените по ДП
разноски за експертиза в размер на 130.48 лева, както и по сметка на РС-Монтана
сумата от по 5.00 лева
държавна такса в случай на всеки служебно издаден изпълнителен лист.
По горните мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: