РЕШЕНИЕ
№ 387
гр. П., 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело №
20245001000365 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК, вр. с чл. 613 а, ал.1 от ТЗ.
Повод за образуването му е изходяща от Н.А. за П., гр. С. въззивна
жалба против постановеното по т. дело № 103/2022 г. по описа на Х. окръжен
съд решение № 35 от 29.04.2024 г., с което е оставена без уважение
изходящата от Н.а. за п. молба вх. №10531 от 13. 12. 2023 г. за възобновяване
на производството по несъстоятелност на длъжника „М.**Н.Г.“ ЕООД, ЕИК
**, Гр.Х., Ж.К."Б" №*, вх.*, ет.*, ап.*
В жалбата са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване
на друго за възобновяване на производството.
Дружеството в несъстоятелност е изразило становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът след като се запозна с решението предмет на обжалване и
събраните доказателства намери за установено следното:
Актът предмет на обжалване е от категорията постановявани в
1
производството по несъстоятелност.
Това производството представлява способ на универсално принудително
изпълнение, при което имуществото на длъжника служи за удовлетворяване
на всичките му кредитори.
Според чл. 735 от ТЗ то обичайно се прекратява с решение на съда,
когато са изплатени задълженията или масата на несъстоятелността е
изчерпана. В първата хипотеза от страна на съда се постановява само
прекратяване на производството и длъжника продължава своето
съществуване, при втората обаче съдът следва да постанови и заличаване на
търговеца.
Това сочи, че целта на това производство е постигне на справедливо
удовлетворяване на всички кредитори и при възможност оздравяване на
самото предприятие.
Самото производство е свързано и с Н.А.*рава на разноски подробно
индивидуализирани в разпоредбата на чл. 723 от ТЗ, които подлежат на
събиране от масата на несъстоятелността.
В тази връзка са възможни и отклонения от обичайното му развитие
свързани с това дали наличното имущество на длъжника е достатъчно за
покриване на същите, които са предвидени от страна на законодателя.
Така в чл. 629 б от ТЗ е въведено изискване свързано с откриване на
производство по несъстоятелност, когато наличното имущество на длъжника
не е достатъчно за покриване на началните разноски. То налага определяне на
необходимата за това сума, която трябва да бъде предплатена в даден от съда
срок от лицата по чл. 625 или от друг кредитор.
При неизпълнението му в чл. 632, ал.1 от ТЗ е предвидено, че съдът
обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, определя
началната й дата, открива производството по несъстоятелност, допуска
обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки,
постановява прекратяване дейността на предприятието, обявява длъжника в
несъстоятелност и спира производството.
Възможностите за възобновяване на спряното производство са уредени в
чл. 632, ал. 2 от ТЗ. В него е казано, казано, че това може да стане в
едногодишен срок от вписването на решението по ал. 1 по молба на длъжника
2
или на кредитор. Посочено е и че възобновяването се допуска ако молителят
удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629 б ТЗ.
По конкретното дело на 07.11.2022 г. е постановено протоколно
определение по чл. 629 б ТЗ, с което е определена сума за предплащане в
размер на 4 000 лв.
Такава не е внесена и с решение № 92 от 08.12.2022 г. на основание чл.
632, ал.1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на „М.**Н.Г.“ ЕООД, ЕИК
**, гр. Х. с начална дата 21.01.2020 г., открито е производство по
несъстоятелност, наложени са обща възбрана и запор върху имуществото му,
обявена е несъстоятелността на длъжника и производството по
несъстоятелност е спряно.
Това решение е обявено в ТРРЮЛНЦ по партидата на длъжника на
09.12.2022 г.
На 13.12.2023 г. по делото на ХОС е постъпила изпратена по пощата на
11.12.2023 г. молба от Н.А. за П., гр. С. за възобновяване на производството по
несъстоятелност с приложени към нея доказателства удостоверяващи
качеството кредитор на молителя.
По повод на същата ХОС с определение № 5 от 09.01.2024 г. е насрочил
делото в открито заседание и е разпоредил същото да се публикува по
партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ. На проведеното заседание се е явил
единствено представител на молителя. Той не е представил нови
доказателства и съдът дал ход на устните състезания.
В постановеното по делото решение ХОС е приел, че молбата е подадена
в срок и от надлежна страна. Посочил е обаче, че с нея не са представени
доказателства за внасяне на сумата посочена в определението по чл. 629 б от
ТЗ, както и такива даващи основание да се направи извод за наличие на
достатъчно имущество и стойността му.
На това основание е формиран извод, че не са налице предпоставките за
възобновяване на производството и молбата е оставена без уважение.
Недоволна от решението е останала Н.А. за П. и е подала жалбата
станала причина за започване на производството пред ПАС.
В нея е посочено, че молбата за възобновяване е допустима и
3
основателна. В подкрепа на това е споменато за подаването й в срок.
Изложени са и доводи, че описаната в нея бройка МПС притежавани от
длъжника са достатъчни да се Н.А.*рави извод за наличие на имущество и не
нужно молителят да установява и застрахователната им стойност. Споменато
е също, че съдът сам е следвало да направи справка за същите още преди
постановяване на решението по чл. 632 от ТЗ, а и да да даде указания на
молителя да внесе сумата за разноски посочена в определението по чл. 629б
от ТЗ.
С оглед преценката за основателност на въззивната жалба следва да се
посочи, че съобразно цитираната по- горе разпоредба на чл. 632, ал.2 от ТЗ
спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено по
молба на длъжника или кредитор подадена в срок от една година от впиване
на решението по чл. 632, ал.1 от ТЗ.
В случая молбата на Н.А.* е подадена на 11.12.2023 г., а не на 09.12.2023
г., но следва да се има предвид, че 09.12. 2023 г. е почивен ден/ събота/ и
срокът с оглед разпоредбите на ГПК изтича на първия работен такъв-
11.12.2023 г.
С нея са представени подавани от длъжника декларации до Н.А.*, с
които той е декларирал наличие на задължения по ЗДДФЛ за 2017, 2018 и
2019 г.
Това и подаването й в срока по чл. 632, ал.2 от ТЗ прави същата
допустима още повече, че доказателства за това, че длъжникът има публични
задължения са събрани и в рамките на производството завършило с
постановяване на решение по чл. 632, ал.1 от ТЗ.
В молбата са изложени твърдения за това, че длъжникът притежава 24 на
брой МПС, които били достатъчни за покриване разноските в производството
по несъстоятелност. Доказателства удостоверяващи притежанието им обаче не
са представени.
В производството пред ПАС от страна на Н.А.* са представени две
разпечатки изходящи от собствената й система. Едната съдържа информация
за притежавани превозни средства от длъжника на база данни предоставени
от КАТ. Другата е за имущество му и съдържа информация за подадени
декларации по чл. 54 от ЗМДТ. Под същите единствено е отпечатано името на
изготвилото ги лице, но липсва подпис, печат, респ. изходящ номер, което
4
официално да ги свърже с информационните масиви на Н.А.* по чл. 22 и сл.
от ЗН.А.*.
Изложеното сочи, че по отношение на тях не може да се направи извод,
че представляват здадени от длъжностно лице в кръга на службата му по
установените форма и ред документи по смисъла на чл. 179 ГПК.
В действителност те са частни такива. За същите е приложима
разпоредбата на чл. 180 от ГПК, което води до извод, че нямат нужната
доказателствена сила относно удостоверените в тях обстоятелства.
Гореизложеното изключва възможността възоснова на същите да се
достигне до извод, че дружеството в несъстоятелност има имущество
достатъчно за покриване на разноските и да се приеме за оборена
констатацията в приетото по делото заключение на счетоводната експертиза,
че към 30.08.2022 г. длъжникът не притежава дълготрайни и краткотрайни
материални активи.
Според чл. 632, ал. 2, изр.2 от ТЗ възобновяването може да се допусне и
ако се депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по
чл. 629б от ТЗ. Доказателствата за предплащане на разноските изхождайки от
изискването възобновяването да се ДОПУСКА при наличие на депозирани
парични средства следва да са представени едновременно с молбата. В случая
такива не са представени.
Така изложеното води до извод, че предпоставки за възобновяване на
производството по несъстоятелност не са налице. В този смисъл е и
решението на ХОС и то следва да се потвърди.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 103/2022 г. по описа на
Х. окръжен съд решение № 35 от 29.04.2024 г., с което е оставена без
уважение изходящата от Н.а. за п. молба вх. №10531 от 13. 12. 2023 г. за
възобновяване на производството по несъстоятелност на длъжника „М.**Н.Г.“
ЕООД, ЕИК **, Гр.Х., Ж.К."Б" №*, вх.*, ет.*, ап.*
Решението следва да се впише в ТРРЮЛНЦ, като за целта се изпрати
заверен препис от него на Агенцията по вписванията, както и в особената
5
книга на съда по несъстоятелността по чл. 634 в от ТЗ.
Решението може да се обжалва в четиринадесет дневен срок от
вписването му в ТРРЮЛНЦ пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6