Решение по дело №12729/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 76
Дата: 19 януари 2022 г. (в сила от 19 януари 2022 г.)
Съдия: Любомир Василев
Дело: 20211100512729
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. София, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова

Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100512729 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №12729/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на ИВ. Д. Д. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20161288 от 21.07.2021 г по гр.д.№40997/20 г на
СРС , 61 състав , в частта , с която е отхвърлен иска на въззивника да се осъди ЗК „Л.И.“ АД
гр.София ЕИК **** да му заплати на основание чл.432 ал.1 КЗ разликата над 85 лева до
размера от 385 лева - обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на
автомобилистите” за имуществени вреди от ПТП на 04.10.2016 г в гр.София на бул.Тодор
Каблешков по вина на Р.И.Г. управлявала л.а.“Ауди 80“ с рег.№**** ; ведно със законната
лихва от 28.02.2020 г до окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва
и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част .
Дължат се разходи за ЯМР за преглед на шиен отдел на гръбначния стълб , като не следва да
се кредитира СМЕ на вещото лице д-р Г. . Възстановителният период на ищеца е бил много
дълъг и се е наложил ЯМР две години и осем месеца след ПТП , което е наложителен разход
.
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Изследването чрез ЯМР няма връзка с ПТП , от последиците на което ищецът е възстановен
напълно . Самото изследване е проведено 3 години след инцидента .
Въззивната жалба е допустима. Обжалваното решение е връчено на въззивника на
1
29.07.2021 г , поради което въззивната жалба от 09.08.2021 г е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното
решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като
може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Във въззивното производство спорен между страните е само размерът на обезщетението
за имуществени вреди – оспорва се по основание и размер загуба за ищеца – разход за
ядрено-магнитет резонанс /ЯМР/ извършен според фактура и касова бележка от 31.05.2019 г
. Не се оспорва от ответника обезщетението за имуществени вреди до размера от 85 лева ,
като в тази част решението на СРС е влязло в сила . Не се спори по останалите предпоставки
за заплащане на обезщетение от ответника като застраховател по “Гражданска отговорност
на автомобилистите” .
За да отхвърли иска в посочената част СРС е приел , че установените при ЯМР
дегенеративни промени на шията са болестно обусловени и не е възможно да се свържат с
ПТП на 04.10.2016 г в гр.София на бул.Тодор Каблешков по вина на Р.И.Г.. Съответно и
самият разход за ЯМР не може да се приеме , че е в причинно-следствена връзка с
посоченото ПТП. Ищецът е можело да бъде насочен за подобно планово изследване , което
се заплаща от НЗОК .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част .
Спорният разход /загуба за ищеца / за проведено изследване чрез ЯМР е настъпил повече от
две години и половина след процесното ПТП . При това е необходимо ищецът да представи
доказателства , че не е бил възстановен напълно от ПТП и че е било наложително
провеждане на въпросното изследване , съответно , че то не се дължи на общо заболяване
или на друг инцидент претърпян от него . Както правилно е посочил първоинстанционният
съд подобно доказване не е проведено , а представеният екземпляр от СМЕ по друго дело не
е надлежно доказателствено средство . С молба от 19.03.2021 г до СРС процесуалният
представител на ищеца е заявил , че желае да се приеме СМЕ на вещото лице д-р Г. и че
няма въпроси към вещото лице . В о.с.з на 15.06.2021 г пред СРС не е присъствал нито
ищецът , нито адвокатът му и СМЕ е приета от СРС без възражения .
Изрично в СМЕ на вещото лице д-р Г. е посочено , че разходът за ЯМР не може да се свърже
с визираното ПТП , като липсва и медицинска документация за травматична дискова
херния , както и за последващи прегледи и проследяване на състоянието на ищеца до
31.05.2019 г /повече от 2 години и половина след ПТП /. Няма основание да не се кредитира
2
заключението на вещото лице д-р Г. , което не е било оспорено от страните . Освен това
визираният разход е можело да бъде избегнат - да се извърши чрез планов преглед и да се
заплати от НЗОК ако ищецът е здравно осигурен .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част . С
оглед изхода на делото в тежест на въззивника са деловодни разноски на въззиваемата
страна – 100 лева юрисконсултско възнаграждение .

По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20161288 от 21.07.2021 г по гр.д.№40997/20 г на СРС , 61
състав , в частта , с която е отхвърлен иска на ИВ. Д. Д. ЕГН ********** от гр.София да се
осъди ЗК „Л.И.“ АД гр.София ЕИК **** да му заплати на основание чл.432 ал.1 КЗ
разликата над 85 лева до размера от 385 лева - обезщетение от застраховател по
“Гражданска отговорност на автомобилистите” за имуществени вреди от ПТП на 04.10.2016
г в гр.София на бул.Тодор Каблешков по вина на Р.И.Г. управлявала л.а.“Ауди 80“ с рег.
№**** ; ведно със законната лихва от 28.02.2020 г до окончателното заплащане на сумата ;
както и в частта за разноските .
ОСЪЖДА ИВ. Д. Д. ЕГН ********** от гр.София да заплати на ЗК „Л.И.“ АД гр.София
ЕИК **** сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3