Р Е Ш Е Н И Е № 303
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 28.06.2019г.
Видинският районен съд, пети
граждански състав, в публично заседание на шестнадесети май, през две хиляди и деветдесета година, в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря П.Каменова, като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 185 по описа за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от С.А.А., с ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша” №2.
Предявен е от ищеца иск с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от
ищеца права са: наличието на повдигнато с обвинителен акт срещу него обвинение
от ответника - Прокуратурата на Р.България за извършено престъпление по
чл.343в, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, последвало предложение за освобождаване на
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК, тъй като ищецът е неосъждан и наличието на Решение № 406/26.09.2018г. по
АНД № 1053/2018г. по описа на ВРС, с което е признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение по чл.343в, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, както и наличието
протест от РП – Видин против първоинстанционното решение, и влязло в сила като
необжалваемо Решение № 105/02.01.2019г. постановено по ВАХД № 274/2018г. по
описа на ВОС, с което е потвърдено решението на ВРС.
Други обстоятелства, от които произтичат претендираните
от ищеца права са, че в резултат на незаконното обвинение е претърпял
имуществени вреди следствие на заплатени от него адвокатски възнаграждения по
проведените съдебни производства и претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки, страдание и страх от причинен психически стрес, следствие на
образуваното досъдебно производство и проведените съдебни производства спрямо
него, уронване на доброто му име пред обществото в гр.Видин и семейството му;
причиняването на здравословен проблем, изразяващ се във високо кръвно налягане,
перманентно главоболие и депресия.
Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата в размер на 400 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева на адвокат И. В. И.по АНД № 1053/2018г. по
описа на ВРС и 200 лева на адвокат К. А. Г.по АХД № 274/2018г. по описа на ВОС
и сумата в размер на 8000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдание и страх от причинен психически стрес,
следствие на образуваното досъдебно производство и проведените съдебни
производства спрямо него, уронване на доброто му име пред обществото в гр.Видин
и семейството му; причиняването на здравословен проблем, изразяващ се във
високо кръвно налягане, перманентно главоболие и депресия в резултат от
привличането му към наказателна отговорност и от проведеното наказателно
производство в две инстанции спрямо него, а именно: по БП № ЗМ – 151/2018г. по
описа на ОД на МВР – Видин, пр.пр. № 01552/2018г. по описа на РП – Видин, АНД №
1053/2018г. по описа на ВРС и ВАХД № 274/2018г. по описа на ВОС, по които е
оправдан с влязло в сила решение, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
21.01.2019г. до окончателното издължаване. Претендира пресъждане на разноските
в настоящото производство.
Ищецът ангажира писмено доказателство, иска допускане на
петима свидетели за установяване на причинените му неимуществени вреди, както и
изискване на досъдебното производство, прокурорската преписка и съдебните
производства.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е оспорил
исковете по основание и по размер. Поддържа от своя страна, че искът е
недоказан; че претенцията за неимуществени вреди е силно завишена, тъй като
увреждането е с нисък интензитет – наказателното производство е протекло в
кратък срок – за около 4 месеца, включително съдебната фаза на две инстанции;
че спрямо ищеца не е налагана мярка за процесуална принуда в наказателното
производство. Оспорва размера на претендираното от ищеца обезщетение за
имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение като недоказан, а също
като завишен, тъй като делата не се
отличават с фактическа и правна сложност и прави възражение за прекомерност на
основание чл.78, ал.5 от ГПК. Представя писмени доказателства - справка за
нарушител/водач за установено спрямо ищеца правонарушение, намиращо се в
каузална връзка с увреждането и прави възражение по чл.5, ал.2 от ЗОДОВ.
Възразява срещу искането за разпит на 5 бр. свидетели на основание чл.156 от ГПК.
Иска се от ответника, съдът да постанови решение, с което
да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Не са налице са обстоятелства, които се признават от
ответника и които не се нуждаят от доказване.
Съдът е указал доказателствената тежест на страните: че
тежест на ищеца е да докаже, че спрямо него е повдигнато обвинение в
наказателно производство за извършено престъпление, което е приключило с влязло
в сила съдебно Решение, с което е оправдан; че е претъпял твърдените
неимуществени вреди и че тези вреди се в пряка връзка и са непосредствена
последица от повдигнатото му обвинение и проведено съдебно производство, както
и наличието на твърдяните имуществени вреди следствие на повдигнатото обвинение
в претендирания размер.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.
Съдът като разгледа исковата молба и отговора, и след
преценка на събраните по делото доказателства в съвкупност и по отделно, намира
за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и се установява от приетите по
делото писмени доказателства, че ищецът С.А.А., с ЕГН **********, с адрес: ***,
е привлечен като обвиняем с постановление за привличане на обвиняем,
постановено на 09.08.2018г. за извършено престъпление по чл.343в, ал.3, във вр.
с ал.1 от НК, за това че е управлявал моторно превозно средство – мотоциклет,
марка „Малагути“, модел „СПА 65“, с рег. № ВН 0253 К, негова собственост, в
срока за изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена му със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
18-0953-000022/12.01.2018г., влязла в законна сила на 08.02.2018г., обвинение
по БП № ЗМ – 151/2018г. по описа на ОД на МВР – Видин, пр.пр. № 01552/2018г. по
описа на РП – Видин.
Видно от постановление на РП – Видин от 16.08.2018г. за
внасяне в съда на предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на основание чл.78а от НК, БП № ЗМ –
151/2018г. по описа на ОД на МВР – Видин, пр.пр. № 01552/2018г. по описа на РП
– Видин, такова е внесено в РС – Видин.
Видно от БП № ЗМ – 151/2018г. по описа на ОД на МВР –
Видин, пр.пр. № 01552/2018г. по описа на РП – Видин и наказателното съдебно
производство срещу ищеца в качеството му на обвиняем не е вземана мярка за неотклонение.
С Решение № 406 от 26.09.2018г., постановено по АНД № 1053/2018г.
по описа на ВРС, ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по
чл.343в, ал.3 във вр. с ал.1 от НК. РП – Видин е протестирала
първоинстанционното решение с Решение № 105/02.01.2019г. постановено по ВАХД №
274/2018г. по описа на ВОС, е потвърдено решението на ВРС, влязло в сила като
необжалваемо.
По делото са разпитани допуснатите на ищеца свидетели. Свидетелят
П.В.установява, че живее на семейни начала с ищеца; че откакто го извикали в
полицията през м.Август 2018г. ищецът станал много затворен, не комуникирал и
казвал постоянно „Мен ще ме вкарат в затвора.“; че здравето му се влошило, като
по принцип имал високо кръвно, но след случая лекарствата са му двойно повече и
че все още има здравословни проблеми; че пие лекарства за „нервите“; че ходи по
лекари и че са му предписани допълнително
лекарства за високо кръвно, повишена захар и проблеми с дишането, че
предполага наличието на депресия у ищеца но също, че няма становище от лекар за
това.
Св.Ц. И.установява, че ищецът работел като барман в
заведение „Карибите“ в гр.Видин; че разбрал за проблемите на ищеца от жена му,
а после и от него; че през м.Август 2018г. спрял да идва на работа около една
седмица, а след това станал умислен, стоял зад бара и не сядал със свидетеля,
бил умислен и казвал „Какво стана сега, ще ме вкарат в затвора за няма нищо.“
Св.А.А. установява, че ищецът работел като барман в
заведение „Карибите“ в гр.Видин, където се събирали почти всяка вечер да гледат
мачове; че през м.Август 2018г. спрял да идва на работа около една седмица, а
след това станал умислен и потаен за около 4-5 месеца; че споделял, че има
проблеми с полицията, че ходи при личния си лекар, че пие хапчета и му правят
експертизи; че отказа да празнуват Нова година заедно със свидетеля и че през
м.Март 2019г. се бил успокоил и имал подобрение.
При така
установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
предявеният иск е частично основателен.
Съдът намира
за основателно твърдението на ищеца за причинени му неимуществени вреди от
воденото срещу него наказателно производство. Фактът, че срещу ищеца С.А.А., с
ЕГН **********, с адрес: ***, е повдигнато обвинение, и е проведено наказателно
производство, неизбежно е накърнило името му пред обществото и е оказало
негативно влияние върху него самия и върху близките му. Съгласно чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите причинени на гражданите от
действията на нейните органи, в случая Прокуратурата на РБ, за незаконно
обвинение в престъпление, за което лицето е оправдано в последствие поради
това, че извършеното деяние не съставлява престъпление. Отговорността на
държавния орган е безвиновна, а претендираните неимуществени вреди подлежат на
доказване с всички доказателствени средства.
Съдът
обаче, не кредитира свидетелските показания на св. Пр.Вълкова, за наличието на
усложнение на здравословен проблем с високо кръвно налягане у ищеца, от една
страна поради близката връзка на свидетеля с ищеца – живуща на семейни начала с
него и възможна заинтересованост от изхода на делото, а от друга – че
показанията за здравословни проблеми на ищеца са неконкретизирани, изолирани
са и не се подкрепят от други
доказателства по делото, най – вече писмени такива. Ноторно известно е, че за
всеки преглед при личен лекар се съставя амбулаторен лист, евентуално
направление за друг лекар със съответната специалност, последващи документи,
направления, рецепти, касови бонове за закупени лекарства и т.н., вкл. епикризи,
за които се свидетелства – все писмени документи, каквито не са представени по
делото. Действително, от единственото писмено доказателство, представено от
ищеца – амбуларен лист, издаден на 20.08.2018г., тоест след датата на постановлението
за привличане на обвиняем, постановено на 09.08.2018г. за извършено
престъпление по чл.343в, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, е с диагноза „хипертонично
сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност“, което заболяване обаче е
давностно, тоест ищецът го е имал от преди; няма данни за усложнения, прегледи
от специалист, предписване на нови или допълнителни лекарства, хоспитализация
или др., които обстоятелства ако са налице, са в тежест на ищеца да ги
установи, съгласно доказателствената тежест, указана от съда. Установеното от свидетелите,
че ищецът е станал по „затворен“ в себе си, умислен и потаен, както и че не е
ходил на работа една седмица след ангажиране на отговорността му по досъдебното
производство, отразила се и в семейството му и сред близките и приятелите,
съдът приема като причинена на ищеца вреда, следствие на повдигнато му
обвинение, по което е оправдан с влязло в сила съдебно решение.
Съдът
отчита също, че неимуществените вреди са с нисък интензитет, както и че е
основателно възражението на РП – Видин за това, че наказателното производство,
проведено срещу ищеца е протекло в сравнително кратки срокове, а именно от
м.08.2018г. до м.01.2019г. – за досъдебно производство и съдебно такова в две
инстанции.
Неоснователно
е твърдението на ищеца, че е претърпял неимуществени вреди от изпитан страх, за
това че ще бъде наказан с наказание „лишаване от свобода“, тъй като е видно от
досъдебното производство, че същото е приключило с постановление за внасяне в
съда на предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл.78а от НК, както и че ищецът е
ползвал адвокатска защита. Тоест, ищецът е бил наясно, че няма претенция от
държавното обвинение да бъде наказан с наказание „лишаване от свобода“. Още
повече, че видно от представеното по досъдебното наказателното производство
свидетелство за съдимост на ищеца, същият вече е наказван за подобно деяние –
по чл.343в, ал.1 от НК – за управление на моторно превозно средство в срока за
изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, след като е наказан за същото деяние по административен ред, което
също сочи на неоснователност на претенцията за причинени неимуществени вреди:
изпитан страх и психически стрес, за това че ще бъде наказан с наказание
„лишаване от свобода“. Същият извод се следва и от установеното от
представеното по делото писмено доказателство „справка за нарушител/водач -
лист 19 - 24 от делото, от която е видно, че ищецът е наказван многократно за
нарушения на Закона за движение по пътищата.
Неоснователно
е възражението за съпричиняване по чл.5, ал.2 от ЗОДОВ от страна на ищеца, тъй
като вредите за ищеца се състоят от проведеното спрямо него наказателно
производство по обвинение, за което е оправдан, а съгласно чл.300 от ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали деянието
е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая,
негативното отражение на наказателното преследване, е довело до болки и
страдания у ищеца, уронване на доброто му име в обществото и семейството със
сравнително нисък интензитет, за което последният не е допринесъл.
Съдът
намира за основателен доводът на ответника относно завишеност на размера на
претендираното обезщетение, като счита същото за прекомерно съобразно тежестта
на обвинението; периодът, за който е траело увреждането, тъй като наказателното
производство се е развило както в досъдебната фаза, така и в две инстанционни
съдебни производства в разумни срокове /общо около 5 месеца/, като на ищеца не
била наложена мярка за неотклонение.
Предвид
изложеното и съобразявайки принципа за справедливост при определяне размера на
претърпените от ищеца неимуществени вреди, съдът намира че с оглед характера,
тежестта и продължителността на увреждането, следва да се определи обезщетение
в размер на 1000 лева. В останалата част до пълния претендиран размер, искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При
определяне размерът на обезщетението съдът взе предвид също, че в наказателното
производство не се е стигнало до осъдително решение по обвинението; че самото
обвинение е внесено с предложение за налагане на административно наказание;
както и че от показанията на свидетелите се установява, че след приключване на
делото състоянието на ищеца се подобрило и същият се успокоил.
Претенцията за пресъждане на претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за адвокат в размер на 200 лева по АНД № 1053/2018г. по описа на ВРС, е неоснователно, тъй като няма данни
посочената в договора за правна защита и съдействие сума да е внесена в брой
или доказателства да е платена по банков път, а претендираната вреда за направени разходи за адвокат в размер на 200 лева по ВАХД № 274/2018г. по описа на ВОС, е основателно, тъй като разноските за адвокатско възнаграждение не са пресъдени на ищеца с присъдата
и същите са направени в резултат от необходимостта от адвокатска защита,
внесени в брой, поради което следва да се пресъдят като настъпили за страната
имуществени вреди.
С оглед
частичната основателност на главния иск, основателен е и акцесорния иск за
пресъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на иска - 21.01-2019г. до окончателното издължаване.
Неоснователен
е доводът на ответника за прекомерност на договореното адвокатско
възнаграждение в настоящото производство, тъй като искът е оценяем, с цена на
иска 8400 лева; съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско
възнаграждение е 580 лева + 7% за горницата над 5000 лева - в случая – общо 738
лева, а съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, съдът може да пресъди по – нисък размер,
но не по – малко от минимално определения, съобразно чл.36 от Закона за
Адвокатурата, тоест не по – нисък от предвидения от наредбата и да е съобразен
със фактическата и правна сложност на делото. В настоящия случай, договореното
адвокатско възнаграждение е сравнително малко по – високо от минимално
определеното, делото не е без фактическа и правна сложност, поради което не
следва да бъде намалявано.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се пресъдят разноски
съразмерно уважената част от иска, а именно 119.05 лева за платено адвокатско
възнаграждение и 10 лева за платена държавна такса или общо 129.05 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша” №2 да заплати на С.А.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
в размер на 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от привличането му като обвиняем по досъдебно
производство - БП № ЗМ – 151/2018г. по описа на ОД на МВР – Видин, пр.пр. №
01552/2018г. по описа на РП – Видин, и проведените срещу него АНД № 1053/2018г.
по описа на ВРС и ВАХД № 274/2018г. по описа на ВОС, по които е оправдан с
влязло в сила решение, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.01.2019г. до
окончателното издължаване, както и сумата в размер на 200 /двеста/ лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение на
адвокат К. А. Г.по ВАХД № 274/2018г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 21.01.2019г. до окончателното издължаване.
ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди до
пълния претендиран размер от 8000 лева и за имуществени до пълния претендиран
размер от 400 лева, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша” №2 да заплати на С.А.А., с ЕГН **********, с
адрес: ***, направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение
и държавна такса съразмерно уважената част от иска, общо в размер на 129.05 /сто двадесет и девет лв. и пет ст./
лева.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: