№ 35815
гр. София, 28.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20251110130092 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от А. Н. И., чрез адв. Д. М., с която
срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предявен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 1 лев /частична претенция от 25,36 лева/, представляваща
недължимо платена сума по нищожен договор за паричен заем № 4693891 от
11.01.2023 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до
погасяването.
Ищцата А. Н. И. твърди, че е сключила с ответното дружество „Изи Асет
Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № 4693891 от 11.01.2023 г., по силата на
който ответникът е следвало да предостави заемни средства в размер на 500 лева на
ищцата, а последната се задължила да върне паричната сума, заедно с възнаградителна
лихва. Съгласно чл. 4 от договора, страните се съгласили договорът за заем да бъде
обезпечен с гарант – две физически лица поръчители или банкова гаранция в полза на
дружеството, предоставило кредита. На 11.01.2023 г. бил сключен и договор за
предоставяне на гаранция № 4693891, по силата на който „Файненшъл България“
ЕООД поело задължение да обезпечи задълженията по договора за кредит. Ищцата
поела задължение да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 158,64
лева, която била разсрочена за плащане заедно с месечните вноски по кредита. Сумата
била дължима на „Файненшъл България“ ЕООД, но предварително събирана от „Изи
Асет Мениджмънт“ АД. Сочи, че е налице влязло в сила решение по гр. дело №
60687/24 г. по описа на СРС, с което съдът е признал, че договорът за предоставяне на
поръчителство е недействителен. Намира, че сумата от 25,36 лева е платена без
основание, като претендира част от нея, а именно сумата от 1,00 лев. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, с който ответникът оспорва
основателността на предявения иск. Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като не
било представено пълномощно за представителната власт на процесуалния
представител на ищеца, нито договор за правна помощ. По съществото на спора,
твърди, че договорът за паричен заем е действителен, a сумата в размер 525,36 лева,
била получена от ответното дружество на валидно правно основание, тъй като
ответникът предоставил на ищцата сума в размер на 500 лева, а общо дължимата
1
заемна сума възлизала на 525,36 лева, от които 25,36 лева – възнаградителна лихва.
Твърди се, че процесният договор съдържа ГПР и общата сума, изчислени към
момента на сключване на договора. Оспорва се възнаграждението за поръчителство да
е разход, който следва да се включи в ГПР, тъй като сключването на договор за
поръчителство не е условие за сключване на договора за кредит. Отделно от това,
възнаграждението по договор за поръчителство не било безусловно дължимо към
момента на сключване на договора за кредит, а дали гаранцията ще бъде активирана,
било в зависимост от действията на заемателя. Поради неизвестността на този разход,
същият не следвало да се включва в годишния процент на разходите. Посочва, че с
решението по гр.д. № 60687/2024 г. по описа на СРС, дружеството „Файненшъл
България“ ЕООД било осъдено да възстанови сумите, заплатени по договора за
предоставяне на гаранция, както и че същите били възстановени. Заявява, че искането
на ищцата за издаване на съдебно удостоверение за сочените обстоятелства е
неотносимо към процесния спор, както и че ищцата би могла да се снабди с
посочената информация. По отношение искането за допускане на ССчЕ, намира, че
въпросите са неотносими. Моли се за отхвърляне на иска. Претендира разноски,
въвежда възражение за прекомерност.
По възраженията на ответника за нередовност на исковата молба:
Не могат да бъдат споделени оплакванията на ответника за нередовност на
исковата молба.
Относно възражението за липса на представителна власт – ответникът не е
легитимиран да го въвежда, доколкото това право принадлежи само на /евентуално
мнимо/ представляваната страна. Все пак, в случая представеното пълномощно е
надлежно, тъй като съдържа изявление за упълномощаване на процесуалния
представител на ищеца, а договор за правна помощ не е необходим за валидността на
извършените процесуални действия от страна на представителя. Следва да се посочи и
че по делото е събрана съответната държавна такса.
По разпределението на доказателствена тежест:
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да установи, че е
заплатила процесната сума на ответника.
В тежест на ответника е да установи, че е налице основание да получи и задържи
заплатената му от ищеца по процесния договор сума.
Като безспорно между страните следва да се отдели обстоятелството, че във
връзка с процесния договор за кредит ответникът е предоставил на ищцата сумата от
500 лева, която последната се е задължила да му върне, както и че на ответника е
платена сумата от 525,36 лева, включваща задължение за лихва, че с влязло в сила
съдебно решение съдът е признал за установено, че процесният договор за кредит е
нищожен..
Следва да се приеме представеното от ищцата писмено доказателство.
Искането ищцата да се снабди със СУ, което да послужи пред БНБ следва да се
остави без уважение. Същото касае неотносима към предмета на спора информация.
Произнасянето на съда по искането за изслушване на съдебно-счетоводна
експертиза съдът намира, че не е необходимо, с оглед отделените за безспорни
обстоятелства.
Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг начин за
доброволно решаване на спора, а делото да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба за уреждане на правния спор,
предмет на делото.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за
доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената
част на определението, като им указва, че в срок най-късно в първото открито съдебно
заседание могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и разпределената
със същия доказателствена тежест, както и да релевират съответни доказателсвени
искания, в противен случай губят възможността да направят това по-късно освен в
случаите на чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА като писмено доказателство представения от ищцата с исковата молба
документ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата по чл. 195 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата по чл. 186 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.10.2025
г. от 09:30 ч., за когато да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
съдебното заседание, като на ищеца, чрез процесуалния му представител да се връчи
препис от отговора на ИМ.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3