Р Е Ш
Е Н И Е № 31
Гр. Сливен, 20.02.2023
г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и трета в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора.........................
и при секретаря Ваня Фърчанова,
като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 454 по
описа на Административен съд гр. Сливен за 2022 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от И.К.П., ЕГН
**********, с адрес *** срещу издаден от Директора на ОД – Ямбол на ДФ
„Земеделие“ Акт за установяване на публично държавно
вземане № 34/10.08.2022 г., с който на И.П. е отказано пълно изплащане на
финансовата помощ, представляващо второ плащане в размер на 24447,50 лв. по
Договор № 20/06/1/0/01100 от 12.04.2016 г. и е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 24447,50 лева,
представляващо първо плащане по договора за финансова помощ, като е определено,
че дължимата сума от 24447,50 лв. подлежи на доброволно плащане в 14-дневен
срок от датата на връчване на акта, ведно с дължима лихва.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт. Изложени са доводи от
фактическо естество. Заявява се, че условията и реда за прилагане на процесната
подмярка са регламентирани в Наредба № 14/28.05.2015
г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за
млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
ПРСР 2014-2020 г. Позовава се на чл. 34 ал. 1 от Наредбата, с твърдение, че
жалбоподателят е изпълнил задължението си съобразно тази норма, установено при
отмяната на предходния АУПДВ в решението на ВАС. Едностранното определяне на
нов срок за подаване на заявката от страна на административния орган било в
нарушение на цитираната разпоредба и чл. 6 ал. 1 от договора, в който изрично
било посочено, че срокът за нейното подаване е 15.12.2019 г. С отмяната на
АУПДВ с обратна сила отпадали разпоредените с акта
правни последици и се възстановявала висящността на
административното правоотношение по договора, включително и по заявката за
второто плащане. Предвид това и неправилно в процесния акт било прието, че се
касае за възобновяване обработката на заявката, като не били налице и
основанията за това по чл. 99 от АПК. Счита, че в случая ДФЗ – Ямбол е следвало
да се произнесе по същество по заявката за второ плащане, надлежно
окомплектована и подадена на 10.12.2019 г., като прецени изпълнението на
договорните задължения към датата на нейното подаване. Както се сочело и в
самия акт, със Заповед № 03-280-РД-213/17.11.2020 г. била предоставена
възможност на жалбоподателя да подаде заявка за второ плащане, окомплектована с
документите към дата 15.12.2019 г., която дата е крайна такава за изпълнение на
бизнес – плана. АУПДВ бил издаден и в противоречие с целта на закона, а именно
– стимулиране на младите земеделски стопани за развитие на техните стопанства. Поради
отказаната финансова помощ с предходния АУПДВ в размер на 24447,50 лв.
жалбоподателят не разполагал с финансови ресурси за поддържане на стопанството
си. Прекратяването на договора при несъществено неизпълнение можело да се
окачестви като злоупотреба с право, тъй като правният интерес на Фонда съвпадал
с обществения интерес, съобразно който при установените факти прекратяването на
договора следва да се окачестви като неоправдано. Моли съда за отмяна на
оспорения административен акт.
В открито съдебно заседание оспорващият,
редовно и своевременно призован, не се явява. В молба по делото от упълномощен
процесуален представител моли съда за отмяна на атакувания АУПДВ, с претенция
за присъждане на разноски в производството.
В открито съдебно заседание административният
орган – Директор на ОД – Ямбол на ДФ „Земеделие“, редовно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен гл. юрк Д. Б.,
която оспорва жалбата. Уточнява, че на стр. 3, абзац последен изводът на органа
за служебно известния факт, че кандидатът е получил 10 точки, е направен във
връзка с данните, съдържащи се в Приложение № 1 към сключения договор – „Списък
на критериите за подбор, по които получателят е получил приоритет“. В акта се
съдържали подробни аргументи по повод установеното при извършената повторна
проверка. Заявява, че в случая посочените договорни и законови разпоредби
вменяват задължение за жалбоподателя в срок до изтичане на 5 години от
сключване на процесния договор да поддържа съществуващия към датата на подаване
на заявлението среден списъчен брой на персонала, както и заявеното от него
увеличение на този брой, както и да заплаща задължителните т. в. и осигуровки
за тези лица. Не били вменени задължения за по – дълъг период от време в
сравнение с периода, в който същият се е задължил да изпълни представения и
одобрен бизнес – план. В случая ставало въпрос не за изпълнение на бизнес –
плана, а за неизпълнение на нормативни и договорни задължения, които водят до
неподдържане в съответствие с един от критериите, по които проектът на
жалбоподателя е бил оценен и му е дадено предимство от 10 точки. Задължението
на жалбоподателя да поддържа това съответствие стояло за срок от 5 години от
сключването на договора, а не само до датата на подаване на заявката за второ
плащане. Моли съда да приеме законосъобразност на атакувания АУПДВ, с претенция
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Въз основа на всички събрани по
делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Оспорващият И.К.П. бил регистриран с
Уникален регистрационен номер (УРН) 656482 в ДФ „Земеделие”. На 12.04.2016 г.
между ДФ „Земеделие“ и П. като ползвател бил сключен Договор № 20/06/1/0/01100
за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка
6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от
мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020 г., съфинансирана
от ЕЗФРСР. Съгласно договора, същият е сключен на основание чл. 28 ал. 6 от
Наредба № 14/28.05.2015 г. и Заповед за одобрение на заявлението за подпомагане
№ 03-200-РД/55 от 11.04.2016 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
Предмет на този договор е предоставяне от страна на Фонда на безвъзмездна
финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за
млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
ПРСР 2014-2020 г. в размер на 48 895,00 лв. с начин на предоставяне на два
етапа, както следва: първо плащане в размер на 24447,50 лв. в срок до два
месеца от датата на сключване на договора и второ плащане в същия размер, което
се извършва в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен
номер на окомплектована с всички изискуеми документи съгласно Приложение № 7 към
Наредба № 14/2015 г. заявка за второ плащане от ползвателя, в случай на
одобрение на помощта след извършени проверки, включително на място относно
изпълнението на бизнес – плана и извършен анализ за установяване на съответствието
между фактическото състояние и одобрения бизнес план, съгласно чл. 8 ал. 5 от
договора. В чл. 3 ал. 3 от Договора било уговорено заявката за второ плащане да
се подаде в срок до 31.07.2018 г., но не по – рано от 1 месец преди изтичането
на срока по чл. 6 ал. 1 от договора. С Анекс № 4 било договорено заявката за
второ плащане да се подаде в срок до 15.12.2019 г.
На 10.12.2019 г. П. подал заявка за
второ плащане, като при проверка на приложените към същата документи било
установено, че не е представен договор за сертифициране на з. - м.. За така
установеното Директорът на ОД – Ямбол на ДФ „Земеделие“ издал АУПДВ №
23/26.05.2020 г., обжалван по съдебен ред. По жалбата било образувано адм.д. № 282/2020 г. по описа на Административен съд –
Сливен, приключило с Решение № 293/29.12.2020 г., с което жалбата била
отхвърлена. Този съдебен акт бил отменен от Върховния административен съд по
реда на касационния контрол с Решение № 11107/03.11.2021 г., постановено по адм.д. № 2682/2021 г., с което бил отмененен
и АУПДВ.
На 17.11.2021 г. Директорът на ОД –
Ямбол на ДФ „Земеделие“ издал Заповед № 03-280-РД/213, с която на основание чл.
20а ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от ЗПЗП, Заповед № 03-РД/1759/21.06.2021 г. на
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, във вр. с
чл. 55 ал. 2 и ал. 1 от АПК и в изпълнение на влязло в сила Решение №
11107/03.11.2021 г., постановено по адм.д. №
2682/2021 г. на ВАС, разпоредил да се възобнови обработката на договор
20/06/1/0/01100 от 12.04.2016 г., сключен между ДФЗ и И.К.П.. С тази заповед
било разпоредено още в 14 – дневен срок от получаване
на заповедта П. да се яви в ОД на ДФ „Земеделие“ – Ямбол, за да подаде окомплектована
заявка за второ плащане с относимите към 15.12.2019
г. документи.
На 22.12.2021 г. И.П. подал заявка
за второ плащане (л. 55), към която приложил документи, съгласно Приложение № 9
(л. 58-65).
С Уведомително писмо за отстраняване
на нередовности № 177/24.02.2022 г., изведено с изх.
№ 01-283-6500/24 Директорът на ОД – Ямбол на ДФ „Земеделие“ указал на П. в срок
от 10 работни дни да представи удостоверение за наличие или липса на задължения
по ЗМДТ от съответната община по седалището на бенефициента, както и документи,
удостоверяващи плащането на задължителните т. в., з. и с. о. на лицата, наети в
стопанството за периода от м. март 2020 г. до месец април 2021 г. В указания
срок при органа постъпило Възражение от И.П. (л. 47), в което било заявено, че
производството е недопустимо е следва да се прекрати, с аргумент, че след постановяване
на съдебното решение на ВАС органът следва да се произнесе по същество по
заявката за второ плащане, надлежно окомплектована и подадена на 10.12.2019 г.
Заявено било още, че предвид неполучаване на помощта, П. не е имал финансов
ресурс да продължи да поддържа нает необходимия брой персонал. Приложил
удостоверение за липса на задължения за местни данъци и такса битови отпадъци
към община Сливен (л. 50).
С писмо изх. № 01-283-6500/33 от
31.03.2022 г. (л. 43) Директорът на ОД – Ямбол на ДФ „Земеделие“ уведомил И.П.,
че на основание чл. 24 ал. 1, във вр. с чл. 26 ал. 1
от АПК Фондът открива производство по издаване на АУПДВ. Съгласно съдържанието на
това писмо, на подадената на 22.12.2021 г. заявка е извършена проверка, при
която е направена справка относно осигуровки на наетото в стопанството лице Й.
В. Й., от която е установено, че такива не са изплатени през периода от месец
март 2020 г. до месец април 2021 г. С позоваване на чл. 14 ал. 1 т. 13 от
Договора и чл. 42 т. 14 от Наредба № 14/2015 г. съставителят на писмото
уведомил адресата П., че при така установеното неспазване на договорните и
нормативни задължения ползвателят няма право да получи второ плащане и дължи
връщане на полученото първо плащане по договора. П. бил уведомен още, че общият
размер на задължението, за което ДФ „Земеделие“ ще издаде АУПДВ възлиза на
24447,50 лв.
С вх. № 02-283-6500/75/20.04.2022 г.
в ОД – Ямбол на ДФ „Земеделие“ постъпило Възражение от И.К.П. със заявени
доводи, идентични с формулираните в горното възражение и молба производството
по издаване на АУПДВ да бъде прекратено (л. 40).
На 10.08.2022 г. Директорът на ОД –
Ямбол на ДФ „Земеделие“ издал по отношение на И.К.П., УРН: 656482 Акт за
установяване на публично държавно вземане № 34, с който отказал пълно изплащане
на финансовата помощ общо в размер на 24447,50 лв., представляваща второ
плащане по Договор № 20/06/1/0/01100/12.04.2016 г. и определил на адресата подлежащо
на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24447,50 лв., с посочен
14 – дневен срок от връчване на акта за доброволно плащане на дължимата сума,
ведно с лихва от датата, следваща датата на изтичане на посочения срок. Актът
бил връчен на неговия адресат И.П. на 30.11.2022 г. Жалбата срещу същия е
подадена до настоящия съд на 02.12.2022 г.
Към доказателствата по делото е
приобщена Заповед № ОЗ-РД-286/01.02.2017 г., с която Изпълнителният директор на
ДФ „Земеделие“ е делегирал на директорите на областните дирекции на ДФ
„Земеделие“ в съответствие с териториалната им компетентност правомощия да
издават решения за налагане на финансови корекции по чл. 73 ал. 1 от ЗУСЕСИФ и
актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166 ал. 2 от ДОПК
по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка
6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ и подмярка
6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020 г., както и по мярка 112
„Създаване на стопанства на млади фермери“ от ПРСР за периода 2007 – 2013 г.,
във връзка с установени неспазвания на нормативни и договорни задължения от
ползвателите, допуснати при или по повод сключването и изпълнението на договори
за предоставяне на финансова помощ по подмерки 6.1 и
6.3 и мярка 112, сключени по реда и условията на приложимите към тези мерки/подмерки подзаконови нормативни актове.
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че И.К.П. е наел едно лице по трудово
правоотношение – Й. В. Й. по силата на трудов договор от 30.06.2017 г., на
когото е изплащал т. в., дължими з. и с. о. за периода до прекратяване на правоотношението
на 01.03.2020 г.
Въз основа на така изградената
фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е в предвидения в
чл. 149 ал. 1 от АПК преклузивен срок, от активно легитимирана страна - при
наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество, същата
се преценява като основателна и следва да бъде уважена. Съображенията на съда в
тази насока са следните:
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган – Директор на Областна дирекция -
Ямбол при ДФ „Земеделие”, действащ при спазване пределите на своята
териториална компетентност и при наличие на материална такава, делегирана от
изпълнителния директор на фонда със Заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. по
силата на чл. 20а ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители
(ЗПЗП), съобразно която норма Изпълнителният директор, който по силата на ал. 2
организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и представлява
Разплащателната агенция, може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата
от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и
искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.
Съгласно нормата на чл. 11 ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“, Изпълнителният
директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото
на ЕС или от националното законодателство, в т.ч. за вземане на решения,
произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово
подпомагане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Актът е
издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена и предметна
форма и съдържание (чл. 166 от ДОПК) и съдържа мотиви, поради което съдът
приема, че е валиден. Макар валиден, атакуваният в настоящото производство АУПДВ
се преценява от настоящата съдебна инстанция като постановен в противоречие с
материалния закон и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, при следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл. 27 ал.
3 и ал. 5, изр. първо от ЗПЗП, Разплащателната
агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо
платени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от
европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Вземанията на
Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са
публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 162 ал. 2 т. 8 от ДОПК, публични са
вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за
неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти,
финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните
програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, европейските земеделски фондове и Европейския фонд
за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния
финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране,
които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите
парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на
Европейския съюз.
По силата на чл. 166 ал. 2 от ДОПК, ако
в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то
се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава
по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.
Процесният акт е
издаден с правно основание чл. 27 ал. 3 и ал. 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители и чл. 162 ал. 2 т. 8 и т. 9 от ДОПК. Съгласно чл. 27
ал. 7 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите
за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с
издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Както цитираните по – горе разпоредби
на чл. 27 ал. 3 и ал. 7 от ЗПЗП, така и посочените чл. 162 ал. 2 т. 8 и т. 9 от ДОПК, визиращи категоризацията на държавните публичните и частни общински и
държавни вземания, са общи и не съдържат конкретна правна квалификация на
възприетото в оспорения акт нарушение. Предвид това, волята на ответния орган в
тази насока следва да се изведе от упоменатите в обстоятелствената част на
АУПДВ разпоредби и тяхното съответствие с изложените доводи от фактическо
естество.
Като фактическо
основание за постановяване на процесния отказ в атакувания АУПДВ е прието, че
към датата на първоначалното подаване на искането за второ плащане – 10.12.2019
г. П. е изпълнил всички договорни задължения. Едновременно с това за наетия
работник осигуровки са заплатени последно през м. февруари 2020 г., като същият
е освободен преди изтичане на 5 – те години от сключване на административния
договор. Според възприетото от органа, проектът е получил 10 точки и оценен по
критерий за подбор, съгласно чл. 13 ал. 1 т. 4 от Наредба № 14/2015 г. „Проекти,
които водят до създаване на нови работни места и заетост в рамките на
земеделското стопанство“, във връзка с което е нарушен чл. 14 ал. 1 т. 7 от
договора и чл. 38 ал. 1 т. 1 предл. второ и т. 9, във
връзка със задължението по чл. 42 т. 14 от Наредба № 14/2015 г. В тази връзка
административният орган приема, че „Ползвателят на помощта няма право да получи
второто плащане по чл. 10 т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10 т. 1
първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната
лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато: не е подал
заявка за второ плащане, комплектувана с всички изискуеми съгласно Приложение №
7 документи в срока, посочен в договора, или
не е представил изисканите от РА документи и информация в срока по чл. 36 ал. 2,
както и когато проектът му е оценен по някой от критериите за подбор, посочени
в чл. 13 ал. 1 т. 1-4 и ползвателят не е поддържал съответствие с всеки от
критериите, по които проектът му е бил оценен“.
От болдваната част в текста може да се изведе
предположение, че така описаната констатация съставлява нарушението, за което
ползвателят по договора П. е санкциониран с постановения административен отказ.
Съгласно посочената в мотивите на органа разпоредба на чл. 38 ал. 1 от Наредба
№ 14/2015 г., ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по
чл. 10 т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10 т. 1 първо плащане по
договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към
него, изчислена за период, посочен в договора, когато: 1. не е подал заявка за
второ плащане, окомплектувана с всички изискуеми
съгласно приложение № 7 документи в срока, посочен в договора за предоставяне
на финансова помощ, или не е представил изисканите от РА документи и информация
в срока по чл. 36 ал. 2. Според чл. 36 ал. 2 от Наредбата, в случай на
нередовност на документите или непълнота и неяснота на заявените данни и
посочените факти РА уведомява с мотивирано писмо ползвателя, който в срок до 10
работни дни от уведомяването може да отстрани констатираните нередовности, непълноти или неясноти, чрез представяне на
допълнителни и/или нови документи, включително документи извън посочените в
приложение № 7, които са свързани с извършване на подпомаганата дейност. При
преглед на представената административна преписка следва да се заключи, че този
извод на ответника е формиран от неизпълнение на указаното в Уведомително писмо
за отстраняване на нередовности № 177/24.02.2022 г.
(л. 52), с което от ползвателя по договора са изискани допълнителни
доказателства, в т.ч. документи, удостоверяващи плащането на задължителните т.
в., з. и с. о. на лицата, наети в стопанството в периода от месец март 2020 г.
до месец април 2021 г. Така поставеното изискване обаче е в пълно противоречие
с фазата, в която се намира административното производство, доколкото органът е
сезиран и следва да се произнесе по заявка за плащане от 10.12.2019 г. и
приложените към същата изискуеми към този етап документи. Визираният в посоченото
писмо период излиза от обхвата на заявката както като времеви отрязък, така и
като предмет. В случая по така подадената на 10.12.2019 г. заявка е бил
постановен АУПДВ, отменен с влязъл в сила съдебен акт, но вместо своевременно
произнасяне по същата, административният орган със Заповед №
03-280-РД/213/17.11.2021 г. (с некоректно посочване на чл. 55 от АПК) е
разпоредил възобновяване на административните действия по обработката на
договора. Именно във връзка с това новооткрито производство от ползвателя по
договора са изискани и посочените по – горе документи за периода м. март 2020
г. – м. април 2021 г., които са неотносими към
заявката за второ плащане, депозирана на 10.12.2019 г. Непредставянето на
същите е мотивирало ответника да постанови процесния административен отказ, при
което, съобразно посочените като нарушени норми органът недопустимо е смесил
две различни административни процедури, уредени в Наредба № 14/2015 г. Както се
отбеляза по – горе, в акта са посочени като нарушени нормите на 38 ал. 1 т. 1 и
т. 9 и чл. 42 т. 14 от Наредбата, като тези разпоредби са части от различни
раздели на Глава четвърта от подзаконовия нормативен акт. Систематичното място
на чл. 38 е в Раздел I „Изплащане на финансовата помощ“, в който са указани
условията и редът за това, докато чл. 42 е систематично поставен в Раздел II,
наименуван „Условия за изпълнение на дейностите по проекта и контрол“. Съгласно
чл. 42 т. 14 от Наредбата, в срок до изтичане на пет години от сключване на
договора за предоставяне на финансова помощ ползвателят на помощта е длъжен да плаща
задължителните т. в., з. и с. о. на лицата, наети в стопанството му (в
случаите, когато проектът на ползвателя е оценен по критерия за подбор, посочен
в чл. 13, ал. 1, т. 4). Тази норма обаче е приложима в хода на осъществявания
контрол по изпълнението на договора и не може да се приеме като правоизключващ юридически факт по отношение на правото за
второ плащане и правопораждащ за задължението на
ползвателя да върне полученото първо плащане, ведно с лихва върху сумата,
доколкото не е елемент от процедурата по предоставяне на договореното
финансиране. Процесният случай касае именно правото
на ползвателя да получи второ плащане по договора, необосновано забавено с
издаването на незаконосъобразен АУПДВ № 23/26.05.2020 г. на същия
административен орган. С отмяната на този акт с обратна сила отпадат разпоредените от акта правни последици представляващи отказ
за изплащане на финансова помощ по договора и съставляващи второ плащане и
определеното задължение за възстановяване на първото плащане по договора, както
и се възстановява висящността на административното
правоотношение по договор № 20/06/1/0/01100 от 12.04.2016 г., включително и по
заявката за второ плащане от 10.12.2019 г. Тук следва да се отбележи, че
неправилно и в противоречие с относимите процесуални
норми ответният орган е възобновил производството, доколкото такова действие е
допустимо единствено в хипотезата на чл. 99 и сл. от АПК досежно влязъл в сила
административен акт. Както се посочи по – горе, във връзка с тези процесуални
действия на органа некоректно е посочена и разпоредбата на чл. 55 от АПК, която
от своя страна касае възобновяване на спряно производство по издаване на
административен акт. В настоящия случай не е налице нито една от тези посочени
хипотези, тъй като е издаден административният акт (не е налице спиране на
производството по неговото издаване) и този акт е отменен от съда като
незаконосъобразен, предвид което не е реализиран целения с него правен
резултат.
Така изложеното
мотивира съда да приеме, че в хода на проведеното административно производство
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, като издателят на атакувания акт е приложил неотносими
към случая процесуални способи от нееднородни производства и е поставил
императивни изисквания към заявителя, несъответни към предмета на произнасяне.
На следващо място,
процесната заявка за второ плащане е подадена в договорения срок, а именно – на
10.12.2019 г., а постановеният отказ и определяне на задължение е постановен в
отменен с влязъл в сила съдебен акт АУПДВ № 23/26.05.2020 г., издаден поради
неизпълнение от страна на жалбоподателя на договорно задължение, изразяващо се
в непредставен договор за сертифициране на з. - м., което налага извода, че
съответствието на процесната заявка за второ плащане, т.е. окомплектоването й с
необходимите документи съгласно Приложение № 7 към Наредба № 14/2015 г. следва
да се извърши към датата на нейното подаване. В цитираната по – горе Заповед № 03-280-РД/213/17.11.2021
г., с която е разпоредено възобновяване на
административните действия по обработка на договора се сочи, че се издава в
изпълнение на влязло в сила решение № 11107/03.11.2021 г. на ВАС, постановено
по адм.д. № 2682/2021 г. В случая е налице съдебен
акт, задължителен за изпълнение от административния орган досежно неправилно
връщане на подадената от жалбоподателя П. в срок заявка за второ плащане.
Едновременно с това ответният орган в последващото съдебния акт производство
задължава ползвателя да представи окомплектована заявка за второ плащане с относимите към 15.12.2019 г. документи. Преценката обаче за
изпълнение на договорните и нормативни изисквания административният орган е
извършил не към датата на подаване на заявката (10.12.2019 г.), а към датата на
подаване на повторно изисканата такава – 22.12.2021 г. и въз основа на изрично
изискани доказателства, излизащи от обхвата на документите по Приложение № 7,
налични към първата от посочените дати. От доказателствата се установява по
категоричен начин, че към 10.12.2019 г. в стопанството на И.П. е било наето
едно лице по трудово правоотношение – Й. В. Й., на който работодателят е
изплащал трудово възнаграждение, з. и с. о.. Т.е. подадената на 10.12.2019 г.
заявка, ведно със съпътстващите я изискуеми документи е отговаряла както на
нормативните изисквания, така и на договорните клаузи от двустранно подписания
административен договор и не са били налице материалноправните
предпоставки за издаване на оспорения в настоящото съдебно производство Акт за
установяване на публично държавно вземане № 34/10.08.2022 г. В този смисъл е
Решение № 8982/13.10.2022 г., постановено по адм.д. №
11447/2021 г. по описа на Върховен административен съд на РБългария.
Предвид изложеното настоящата
съдебна инстанция приема, че оспореният
административен акт - Акт за установяване на публично държавно вземане № 34/10.08.2022
г., с който на И.П. е отказано пълно изплащане на финансовата помощ,
представляващо второ плащане в размер на 24447,50 лв. по Договор №
20/06/1/0/01100 от 12.04.2016 г. и е определено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 24447,50 лева, представляващо първо
плащане по договора за финансова помощ, като е определено, че дължимата сума от
24447,50 лв. подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от датата на
връчване на акта, ведно с дължима лихва като постановен при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и
в противоречие с относимите материалноправни
норми се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Предвид изхода на спора с отхвърляне
на жалбата, неоснователна се явява претенцията на административния орган за
присъждане на разноски. Основателно е и следва да се уважи искането в тази
насока от оспорващата страна. По повод заявените от оспорващата страна разноски
процесуалният представител на административния орган прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно.
Видно от представения списък с разноски на страната и представени писмени
доказателства, на пълномощника на жалбоподателя е заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 4 600,00 (четири хиляди и шестстотин) лева. Съгласно
разпоредбата на чл. 8 ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела с определен материален интерес
възнаграждението се определя по реда на чл. 7 ал. 2. Съобразно чл. 7 ал. 2 т. 3
от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 25 000
лв. – 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв. В процесния случай
материалният интерес съставлява сумата на определената като подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане сума, възлизаща на 24447,50 (двадесет
и четири хиляди четиристотин четиридесет и седем 0,50) лева. В процесния случай
съдействието и защитата на оспорващата страна, осъществени от пълномощника адв.
Кр. П. се изразяват в изготвяне на жалбата до съда и депозиране
на бланкетна молба за проведеното открито съдебно
заседание, без да са извършени други процесуални действия, които да обосноват
завишен размер на адвокатския хонорар. Едновременно с това, делото не се
отличава с висока фактическа и правна сложност. При тези съображения настоящият
съдебен състав приема, че разумният, обоснован и справедлив размер на
адвокатското възнаграждение съобразно критериите на чл. 36 ал. 2 от Закона за
адвокатурата, който е съответен на обема на извършената правна защита и
съдействие, следва да се определи при съобразяване с определения от законодателя в цитирания по – горе чл. 8 ал.
1, във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба №
1/09.07.2014 г. на сума, възлизаща на 2 600,00 (две хиляди и шестстотин)
лева, без да се накърняват или облагодетелстват интересите на която и да е от
страните в производството. При така определения от съда редуциран размер на
адвокатското възнаграждение на жалбоподателя И.К.П., общо сторените от страната
разноски възлизат на 2 610,00 (две хиляди шестстотин и десет) лева, включващи и
заплатената държавна такса от 10,00 (десет) лв. Така определените разноски
следва да се възложат в тежест на ответния административен орган.
Водим от горното и на основание чл.
172 ал. 2 предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на публично държавно вземане № 34/10.08.2022 г., с който на И.П. е
отказано пълно изплащане на финансовата помощ, представляващо второ плащане в
размер на 24447,50 лв. по Договор № 20/06/1/0/01100 от 12.04.2016 г. и е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на
24447,50 лева, представляващо първо плащане по договора за финансова помощ,
като е определено, че дължимата сума от 24447,50 лв. подлежи на доброволно
плащане в 14-дневен срок от датата на връчване на акта, ведно с дължима лихва,
като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ДФ „Земеделие“ да
заплати на И.К.П., ЕГН **********, с адрес *** разноски в размер на 2 610,00
(две хиляди шестстотин и десет) лева.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: