ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 650
гр. Габрово, 22.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно
гражданско дело № 20224200500434 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от "Изи финанс" ЕООД против Разпореждане
№2157/20.10.2022г. по ч.гр.д.№1769/2022г. на РС Габрово.
Жалбоподателят твърди, че извода на заповедния съд, че договора не е подписан от
страните е неправилен. Договорът бил сключен от разстояние и в този случай приложим бил
ЗПФУР, съгласно който при предоставяне на кредит е възможно страните да не присъстват
физически на едно и също място..в този случай волеизявленията на страните се дават чрез
технически средства, които позволяват размяната им без физически контакт между
кредитополучател и кредитор. Неоснователен бил и извода на съда за липса на
волеизявление доказващо сключване на договор за кредит. Волеизявлението се доказвало по
два начина : - чрез съдебно-техническа експертиза и ли с оглед по чл.204 ГПК на
аудиозаписа, по време на който кредитополучателят потвърждава сключването на договора.
Запис не се правел във всички случаи, но в настоящият имало такъв. Правомощията на
заповедния съд включвали само извършване на преценка относно наличие на неравноправни
клаузи, а не дали договора е сключен законосъобразно или не. Доколкото заповедното
производство е едностранно доказване в същото не следвало да има. Моли съда да отмени
обжалваното разпореждане и да издаде заповед за изпълнение за претендираните суми,
както и да присъди направените в настоящото производство разноски.
Въззивният съд намира, че частната жалба е подадена в срок, от активно легитимирано
лице и против акт подлежащ на обжалване, поради което същата е допустима.
Габровският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за сумата
от 350лв.-главница, сумата от 46,20лв. - договорна лихва за периода 25.03.2021г.-
21.10.2021г. и сумата от 33,83лв.-лихва за забава от 21.10.2021г. до 03.10.2022г.
С Разпореждане №2157/20.10.2022г. по ч.гр.д.№1769/2022г. на РС Габрово съдът приел,
че тъй като се твърди, че процесният договор е сключен от разстояние, то спрямо него са
приложими разпоредбите на чл.18, ал.1 ЗПФУР, съгласно който доставчикът е длъжен да
докаже, че са изпълнени задълженията за предоставяне на информация на потребителя и е
получено съгласието на потребителя за сключване на договора. Договорът за кредит от
разстояние се реализира при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЕДЕП. В
настоящият случай към заявлението не били приложени доказателства, за комуникацията
между страните по договора и електронните им изявления, поради което не било изяснено
какво е предложено на потребителя и по какъв начин е сключен договора. Предвид
1
изложеното заповедния съд приел, че не се установява наличието на сключен договор.
Въззивният съд намира следното :
Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно пределите на проверката,
която съдът дължи в производството по чл.410 от ГПК. След измененията на ГПК от 2019г.,
тази проверка бе значително разширена когато предмет на заявлението са вземания,
произтичащи от потребителски договори. Служебното начало, уредено като един от
принципите на гражданския процес, бе изрично разширено с новата ал.4 на чл.7 ГПК,
предвиждаща задължение на съда сам да следи за наличие на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител. В тази връзка бе въведено и новото изискване в чл.410, ал.3
от ГПК, към заявлението да бъде задължително представен не само договора, сключен с
потребителя, но и всички негови приложения, изменения и общи условия. Съдът освен това
е длъжен да извърши и служебна проверка относно съответствието на искането със закона и
добрите нрави. Изложеното дава основание да се направи извод, че съдът, сезиран със
заявление по чл.410 от ГПК, предмет на което са вземания, произтичащи от потребителски
договор следва да извърши служебно проверка относно валидното възникване на
задълженията за потребителя по този договор, а това съдържа и изискване за проверка
относно възникване на договорното правоотношение изобщо. За да приеме, че съществуват
неравноправни клаузи в договора, най – напред съдът следва да е установил, че страните са
сключили такъв, съответно, че са изразили съгласие във формата и реда, уредени в закона.
Самата разпоредба на чл.145 от Закона за защита на потребителите, изрично приложима по
силата на препращащата норма на чл.18, ал.5 от ЗПФУР гласи, че "неравноправната клауза в
договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или
услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към
датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от
който той зависи". По силата на това препращане, приложение намира и разпоредбата на
чл.147а от ЗЗП, която разпоредба гласи, че "при сключване на договор при общи условия с
потребител, общите условия обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той
се е съгласил с тях. Съгласието на потребителя с общите условия се удостоверява с неговия
подпис, като тежестта на доказване на изразеното от потребителя съгласие с общите
условия и получаването им при подписване на договора се носи от търговеца.
Процесният договор се твърди да е сключен от разстояние, каквато възможност е
предвидена по ЗПФУР. За доказване факта на сключване на подобен вид договор е
предвиден специален ред, регламентиран в чл.18, ал.1 от ЗПФУР, съгласно който
доказателствената тежест е възложена върху доставчика на услугата от разстояние. В чл.18,
ал.1, т.3 ЗПФУР изрично се сочи, че доставчикът на услугата носи тежестта да докаже, че е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора, а в ал.2 е предвидено, че за
доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени
съгласно ЗПФУР, се прилага ЗЕДЕП (ЗЕДЕУУ). Разпоредбата на чл.18, ал.3 ЗПФУР урежда
и съответните доказателствени средства, с които следва да се извърши доказването -
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство
за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. Предвид изложеното, заявителят следва да представи
електронния документ обективиращ електронните изявления и на двете страни по
правоотношението, при съвпадането на които възниква договорната връзка.
В конкретния случай от представените към заявлението документи не може да се
установи потребителят да е изразил съгласието си за сключване на процесния
потребителски договор за кредит, нито да е приел и да се е съгласил с представените Общи
условия – предпоставки за валидно обвързване на потребителя по процесното договорно
правоотношение, съобразно императивната норма на чл.147а от ЗЗП.
Предвид изложеното по-горе извода на заповедния съд, че не е доказано възникването
на договорно отношение между страните е правилен, поради обжалваното разпореждане
следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №2157/20.10.2022г. по ч.гр.д.№1769/2022г. на РС
Габрово.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3