№ 15279
гр. С., 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110169449 по описа за 2021 година
Ищецът „Т. е предявил против „М. в условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 422, ал. 1
ГПК, чл. 86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 203,81 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018г. – 30.04.2020г., доставена в обект,
находящ се в гр. С., жк. „Л., с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на
обедняването на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 01.09.2021г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 42,10 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 31.12.2018г. до 23.08.2021г.; сумата от 31,73 лева, представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. – 29.02.2020г., с
която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК – 01.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата; сумата
от 6,66 лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 01.10.2018г. до
23.08.2021г.
Ищецът поддържа, че ответникът не е подписал договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди относно визирания имот, поради което се е обогатил
неоснователно за сметка на дружеството и дължи неговото връщане до размера на
обедняването. Въпреки отправената покана за заплащане на дължимите суми, такова не
последвало, поради което ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. Поради постъпило
възражение от страна на ответника, предявява иск за установяване на вземанията си
1
касателно топлоснабдения имот.
Ищецът твърди, че между него и „Б. е сключен договор за извършване на дялово
разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда–етажна собственост, в
която се намира процесния имот, като въз основа на данните от това разпределение е
извършено остойностяването на потребената топлинна енергия за процесния период.
Ищецът претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Относно
спазване срока за подаване на отговор, съдът съобрази представения от ответника системен
бон, издаден от Б. /л. 91 от делото/, видно от който бар- кодът на пратката, която е била
депозирана в офис на Б., съвпада с този, отразен върху плика, с който е бил изпратен
отговора на исковата молба. Видно от системния бон, пратката е бил приета в офис на Б. на
дата 28.02.2022г., като спрямо датата на получаване на ИМ и приложенията от ответника
/28.01.2022г./, отговорът на исковата молба е депозиран в законоустановения едномесечен
срок.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва иска по основание и размер.
Твърди, че не са му връчвани фактури за процесните задължения, като имотът не бил и
ползван реално. Прави възражение за изтекла давност. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1
ЗЗД е докаже размера на доставената топлинна енергия в процесния период и
неоснователното обогатяване на ответника със сумата на доставената топлинна енергия за
стопански нужди до размера на обедняването.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил задължението си към ищеца.
От представения от ищеца нотариален акт за продажба на недвижим имот № 41, том
III, рег. № 12870, дело № 492/2001г. /л. 17-18 от делото/ се установява, че на 24.07.2001г.
между В. и М. от една страна в качеството на продавачи и „М. от друга в качеството на
купувач е бил сключен договор за продажба на недвижим имот, а именно: УПИ с площ от
3095 кв.м., съставляващ парцел, отреден за ОЖС, подземни гаражи и трафопост, квартал
1016 по плана на гр. С., район „К.” местност „бул. .”. По силата на тази сделка, ответникът е
придобил собствеността върху посочения имот.
От представеното по делото удостоверение № 398 от 05.04.2012г. /л. 35-36 от делото/
се установява, че е въведен в експлоатация строеж: „Жилищна сграда с офиси и подземни
гаражи, Външно електрозахранване с кабели. Топлозахранване и абонатна станция за
жилищна сграда”, находящ се в УПИ I за ЖС, ПГ, трафопост и КОО, кв. 59 /стар 1016/, м.
„Л.” по плана на гр. С., район „К.” възложители – конкретно посочени юридически лица,
между които и „М..
2
Видно от писмо на СО район „К.” до „М. /л. 34 от делото/ се установява, че за
жилищната сграда, за която е било издадено посоченото по-горе удостоверение за въвеждане
в експлоатация, и построена в недвижим имот - УПИ I за ЖС, ПГ, трафопост и КОО, кв. 59
/стар 1016/, м. „Л.” по плана на гр. С., район „К.”, се определя административен адрес: жк.
„Л.”, ., с четири входа, като входът откъм ул. „Т.
Видно от представените по делото списъци на собствениците от сграда, находяща се
на адрес: жк. „Л.”, ., вх. А /л. 38-40 и 47-48 от делото/ се установява, че ответникът „М. е
посочен като собственик на множество отделни жилищни обекти в сградата и офиси,
включително и офис № 4, находящ се на адрес: гр. С., жк. „Л.”, ., вх. А. Видно от списъците,
същите съдържат подписи на представител на „М., положен срещу съответните имоти,
притежавани от юридическото лице, като посочените списъци не са оспорени от ответника.
Списъците представляват приложение към Протоколите от ОС на ЕС на процесния адрес,
проведени на 03.05.2012г. и 03.08.2012г., касателно избор на ФДР. Нещо повече, видно от
представената по делото декларация /л. 46 от делото/, Теменужка Серафимова – присъствала
на ОС на ЕС, последната е удостоверила, че подписите на лицата, положени на Протокола
от ОС поведено на 03.05.2012г. на ЕС, находяща се на посочения по-горе адрес, са положени
пред нея, като декларацията е нотариално заверена.
В тази насока съдът кредитира и приобщения по делото нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека върху недвижим имот № 6, том I, рег. № 211, дело № 5/2016г. /л. 19-31
от делото/, видно от който на дата 18.01.2016г. ответникът е учредил договорна ипотека
върху притежавани от него недвижими имоти, между които и процесния такъв – офис № 4,
находящ се на адрес: гр. С., жк. „Л.”, ., вх. А, партер.
Всички коментирани до тук документи, не са оспорени от ответника касателно
тяхната автентичност, поради което съдът ги кредитира изцяло. Ответникът не оспорва и
обстоятелството, че в релевантния период е бил собственик на процесния офис, поради
което съдът приема за безспорно установен посочения факт.
От представените от третото лице помагач индивидуални справки за използвана ТЕ
за процесния период за абонатен № . – 2 броя и формуляр за отчет на уредите за ДР – 2 броя,
както и от писмо от „Б. до „Т. С.” АД /л. 41 от делото/, както и от приетата по делото СТЕ се
установява, че в релевантния период сграда, в която се намира офиса, притежаван от
ответника, е била топлоснабдена, както и че отчитането на доставената и потребена ТЕ и
дяловото разпределение е било извършвано от „Б..
Съдът кредитира изцяло приетата по делото СТЕ, която не е оспорена от страните, и
която е дала пълни и обосновани отговори на поставените въпроси.
Съгласно заключението на СТЕ:
От представените и анализирани документи, вещото лице констатира, че партида с
абонатен № . се води на името на „М..
Ответникът не е ползвал ТЕ за отопление на имота през целия процесен период и
такава не му е била начислявана от ищеца, като е била начислявана ТЕ, отдадена на сградна
3
инсталация и без за доставка на БГВ. Ответникът е разполагал в имота си с отоплителни
тела – радиатори, на които са присъединени към 1 брой апартаментен топломер, както и 1
брой водомер за отчитане на БГВ. От м. 11.2018г. до месец 04.2020г. не е извършвано
дялово разпределение, поради занулени показания на топломера. През същия период ТЕ,
отдадена от сградна инсталация, е определяна съобразно изискванията на действащата през
периода нормативна уредба в областта на енергетиката. За посочения период липсва
потребление на топла вода, поради занулени показания на водомера, е на база брой
потребители – 1 лице, поради липса на технически изправен и узаконен водомер за топла
вода.
За процесните отчетни периоди отчетите са редовни и на конкретна дата.
Сумата за потребена ТЕ за процесния период възлиза на 172,62 лева, което
представлява стойността на потребената от ответника ТЕ. В сумата не са включени лихви за
просрочено плащане и стари задължения, ако има такива.
Няма спор между страните, че между тях липсва сключен Договор за продажба на ТЕ
за стопански нужди, който да ги обвързва през процесния период. 01.11.2018г. –
30.04.2020г. Възражението на ответника, че такъв договор не е бил сключен по вина на
ищеца, не се установява, доколкото в тази насока не бяха ангажирани доказателства от
страна на ответника.
Разпоредбата на чл. 149, т. 3 от ЗЕ, действала през процесния период, предвижда
продажбата на топлинна енергия да се извършва въз основа на писмен договор при общи
условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ: "Небитов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за небитови нужди. Именно такъв клиент в процесния период е бил и ответника касателно
притежавания от него офис № 4, находящ се в г. С., жк. „Л.”, ., вх. А, партер.
В случая от събраните по делото доказателства не се установява между страните да е
бил сключен индивидуален договор, с който да се регламентират отношенията им по повод
доставката и продажбата на ТЕ до топлоснабден имот с аб. № ., за небитови нужди
/стопански нужди/.
При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл.
59 ЗЗД, в която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото основание
включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на ответника,
обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това
4
разместване на блага да е настъпило без основание.
От доказателствата по делото се установява, че в процесния период ответникът е бил
собственик на процесния имот, като след издаването на разрешение за ползване на
процесната сграда, в която се намира и този имот, липсват данни за последващи
разпореждания с имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение,
регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/, и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона,
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Не е спорно между страните, че между етажната собственост, в която се намира
процесният имот, и третото лице помагач е сключен договор за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални
сметки.
Заключението по СТЕ, ценено от съда като обективно и компетентно, установява, че
за процесния период ищецът е доставял топлоенергия до абонатната станция, като въз
основа на показателите на топломера в същата и ежемесечните отчети е посочил и
количеството доставена топлоенергия в абонатната станция. Оттук отоплението на
помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез
сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация
за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, като
съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия
от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и
вертикални разпределителни линии (§ 1, т. 3 от ДР към Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването) е обща етажна собственост. А щом е така, то следва да се приеме, че
етажните собственици са длъжни да поддържат тези инсталации в подходящо за
експлоатация състояния.
Вещото лице по СТЕ изяснява, че дружеството за дялово разпределение е
извършвало дялово разпределение на доставената до всеки абонат топлинна енергия в края
на всеки отоплителен сезон, като е изчислявало точно дължимите суми според методиката
съгласно действащото законодателство.
Съгласно заключението на ССЕ, което съдът кредитира изцяло, като пълно и
обосновано - при извършена проверка в отдел съдебни вземания към Правна дирекция на
ищовото дружество, вещото лице не е установило данни за постъпили суми за покриване на
5
начислените суми за процесния период.
От заключението на счетоводната експертиза се установява, че за целия процесен
период на ответника са начислени и съответно не са били заплатени такси за услугата
дялово разпределение в размер на 31,73 лева, като общия размер на претендираните от
ищеца суми за главниците за ТЕ и ДР, с които ответника неоснователно се е обогатил
възлиза на 235,54 лева /203,81 лв. за ТЕ и 31,73 лв. за ДР/.
Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се
лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите
му. В дадената хипотеза липсата на договор за продажба, обуславя липса на основание за
получаването на топлинна енергия по за процесния имот, но въпреки това, такава е
ползвана. За процесния имот е извършвана от ФДР и услугата дялово разпределение, като са
извършвани реални отчети на уредите в имота, както и изготвяне на изравнителни сметки,
като таксите за извършваната услуга ДР, също не са заплатени. Като не е заплатил тяхната
стойност ответникът е спестил разходи, които е следвало да направи.
Със сумата от 203,81 лева – за ТЕ и 31,73 лева за услугата дялово разпределение
ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, което е довело до неговото
обедняване в същия размер, като обедняването и обогатяването произтичат от един и същи
факт - обстоятелства, които обуславят наличието на предпоставките за приложението на
нормата на и основателността на заявения от ищеца иск за заплащане на обезщетение по
разглеждания ред.
Предвид изложеното, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД се явява доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.
Възражението на ответника, че същият не е ползвал имота в процесния период
остана недоказано, тъй като не бяха ангажирани доказателства в тази насока.
Обстоятелството, обаче, дали самият имот е бил ползван или не реално, е без значение за
крайния изход на делото, доколкото релевантно се явява безспорно установеното
обстоятелство, че до имота е била доставяна ТЕ, както и че е извършвана услуга дялово
разпределение. Последните факти се установяват по безспорен начин, въз основа на
приетите по делото СТЕ и ССЕ.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване по
давност на претенциите на ищеца, което е неоснователно, тъй като видно от заявлението,
въз основа на което е образувано заповедно производство - ч. гр. д. № 51191/2021г. по описа
на СРС, същото е подадено на 01.09.2021г. Т. е., доколкото не се касае периодични вземания
въз основа на договорно отношение /каквото се установи, че няма за процесния период/, а за
едно вземане за неоснователно обединяване за определен период, то погасителната давност
е не три, а пет години и следователно претенцията не е погасена по давност.
Предявяването на претенция с правно основание чл. 59 от ЗЗД е единственият
възможен начин ищецът да защити интереса си, предвид липса на писмен договор, което е
форма за действителност /а не за доказване/ и предявена претенция на договорно основание
6
без писмен договор, би била изначално неоснователна.
Относно иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Обезщетението за несвоевременно изпълнение на парично задължение има акцесорен
характер и възниква от момента на изпадане на длъжника в забава по отношение на
главното му задължение. Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
В случая не намират приложение Общите условия за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди от ищеца, тъй като главното вземане на ищеца черпи своето основание
от института на неоснователното обогатяване, а не от сключен между страните договор,
действащ в исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен срок за
изпълнение, какъвто е и даденият казус, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора. В хипотезата на неоснователно обогатяване вземането е изискуемо от деня на
разместване на благата, тъй като неоснователността на преминаване на благата съществува
при самото преминаване, а не в някой последващ момент, като същото не е обвързано със
срок, поради което кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Вземането за
обезщетение за мораторна лихва при общия фактически състав на неоснователно
обогатяване възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок
настъпва след покана на кредитора. Поканата за заплащане на обезщетение има значение за
определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата, с която
неоснователно се е обогатил /в посочения смисъл е и задължителната съдебна практика,
обективирана в решение № 394/27.11.2015 г. по гр. д. № 3 034/2015 г. на ВКС, IV ГО;
решение № 218/29.12.2015 г. по гр. д. № 7310/2014 г. на ВКС, I ГО; решение №
48/10.09.2012 г. по т. д. № 237/ 2011 г. на ВКС, II ТО; решение № 706/30.12.2010 г. по гр. д.
№ 1769/2009 г. на ВКС, III ГО; решение № 113/29.08.2012 г. по т. д. № 396/2011 г. на ВКС, II
ТО/.
По делото не е представена от страна на ищцовото дружество покана, надлежно
връчена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, поради което исковата претенция по във връзка с
иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 42,10 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за периода от 31.12.2018г. до 23.08.2021г. и за
сумата от 6,66 лева – представляваща обезщетение за забава върху главницата за услугата
дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до 23.08.2021г. се явява неоснователна и
подлежи на отхвърляне.
Относно разноските:
При този изход на делото право на разноски имат ищеца и ответника, съответно с
оглед уважената и с оглед отхвърлената част на исковете.
Ищецът е сторил разноски в исковото производство в общ размер на 475 лева, както
7
следва: 75 лева за държавна такса; 200 лева за СТЕ; 200 лева за ССЕ.
С оглед факта че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер / с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лв.
При това положение с оглед уважената част на исковете на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски, сторени в исковото производство в размер на 497,46 лева.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В заповедното производство „Т. е направила разноски във връзка с депозираното
заявление, както следва: 25,00 лева – ДТ и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски,
сторени в заповедното производство в общ размер на 64,87 лева.
Ответникът не е сторил разноски в исковото и заповедното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „Я. срещу „М. с ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Б., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД, че „М. с ЕИК .
дължи на от „Т., ЕИК . сумата от 203,81 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018г. – 30.04.2020г., доставена в
недвижим имот, находящ се в гр. С., жк. „Л., с която „М. неоснователно се е обогатил за
сметка на обедняването на „Т., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 01.09.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 31,73 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. – 29.02.2020г., с която
„М. неоснователно се е обогатил за сметка на обедняването на „Т., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК – 01.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Я. срещу „М. с ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Б., иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 42,10 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за ТЕ, за периода от 31.12.2018г. до
8
23.08.2021г. и сумата от 6,66 лева – представляваща обезщетение за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до 23.08.2021г., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „М. с ЕИК . със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Б. да заплати на „Т., ЕИК . сумата от 497,46 лева – разноски,
сторени в исковото производство пред СРС, както и сумата от 64,87 лева – разноски,
сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 51191/2021г. на СРС, 61 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Б..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9