РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Силистра, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на втори декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стоян Ив. Стоянов
при участието на секретаря Гл. Д. Й. Н.
като разгледа докладваното от Стоян Ив. Стоянов Административно
наказателно дело № 20213420200463 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят, „Д. А. Д. Б.“ ЕООД гр.Ш. с ЕИК:..., моли съда да
отмени Наказателно постановление №19-001214/20.11.2020 год. на Директора
на Дирекция ”Инспекция по труда” гр.С., с което на предприятието и е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушаване на
трудовото законодателство, изразяващо се в допускане на работа на работник,
без да е сключен трудов договор в писмена форма. Твърди, че фактическата
обстановка не е правилно изяснена, неправилно е приложен материалния
закон и Наказателното постановление не отговаря на изискванията на чл.57 от
ЗАНН.
Ответникът по жалбата, счита, че същата е неоснователна и моли съда да
потвърди наказателното постановление като законосъобразно. Твърди, че при
издаването на обжалваното постановление не са били допуснати нарушения,
които да водят до неговата отмяна, както и, че са били взети предвид всички
изложени възражения, но те не са релевантни относно съставомерността на
извършеното от жалбоподателя нарушение.
Силистренски районен съд ,като прецени доводите на страните и провери
данните по делото, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално
1
допустима.
На жалбоподателя е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение, изразяващо се в приемане на работа на
работник, без за това да е сключен трудов договор в писмена форма. За
същото нарушение е било издадено и обжалваното Наказателно
постановление. От събраните в хода на съдебното следствие гласни и
писмени доказателствени средства се установява, че на 19.10.2020 година
контролните органи извършили проверка на строителен обект, изпълняван от
жалбоподателя. При проверката било констатирано, че дейности по
полагането на изолация се извършват от свидетеля Кръстев. От него била
изискана декларация, в която същия заявил, че няма сключен трудов договор.
Изискани били обяснения от управителя на жалбоподателя, който потвърдил
същото обстоятелство, като посочил, че работника работи по сключен
граждански договор №2 от 12.10.2020 година. На 03.11.2020 година бил
съставен акта за установяване на нарушението. При съставянето присъствал
жалбоподателя, като представил сключен граждански договор с работника.
Също така били представени и счетоводни документи по регистрирането на
договора и заплащането по него/стр.76-83/.
Тази фактическа обстановка е била установена от възприета от
наказващия орган при издаването на наказателното постановление. Същата се
възприема и от настоящия съдебен състав. От нея се налагат следните изводи:
От обективна страна, жалбоподателя е извършил деяние, изразяващо се в
допускане на работа на работника Кръстев да изпълнява задължения свързани
с полагането на труд без за това да е бил сключен трудов договор в писмена
форма. В случая не се налага обсъждането на деянието от субективна страна,
тъй като е ангажирана обективната отговорност на предприятието, а не
субективната отговорност на физическото лице допуснало извършването на
нарушението. Деяние с описаните по-горе признаци е в противоречие с
разпоредбата на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда и обявено за наказуемо от
нормата на чл.414, ал.3 от същия Кодекс и следователно представлява
административно нарушение. За това нарушение е предвидена имуществена
санкция в размер от 1500 до 15000 лева. Този вид наказание и в определените
граници е било наложено то от наказващия орган. Същият е наложил
санкцията в минималния предвиден от закона размер.
От изложеното по-горе се установи, при издаването на наказателното
постановление не са били допуснати нарушения, от категорията на
съществените, които да доведат до неговата незаконосъобразност и
следователно трябва да бъде потвърдено.
Всички изложени аргументи от защитата на жалбоподателката, съдът
намери за неоснователни, тъй като те се опровергаха от събраните
свидетелски показания, от които е видно, че задълженията на работника са
2
били свързани с полагането на труд, а не с конкретен краен резултат. Същият
е имал работно време и работата му е била възлагана от управителя на
дружеството жалбоподател. От тези факти съдът прави извода, че
действително се касае за полагане на труд по трудово правоотношение,
прикрито от граждански договор. Дори самият работник твърди, че той не е
искал сключването на трудов договор, което се потвърждава и от показанията
на свидетеля Стоянов. Също така от разпита на посочените свидетели и тези
на свидетелите Г. и И. не се установи, последните да са оказали някакъв
натиск при попълване на декларацията върху свидетеля Кр.. Напротив, те
само са разяснявали текстовете на декларацията и защо се попълва.
Независимо от сключения граждански договор и счетоводното му
отчитане като такъв, съдът прие, че работата по него е невъзможна. Това е
така, защото извършването на строително-монтажни работи е правно
регламентирана дейност. Същата се извършва с съответствие със ЗУТ. Така
строително монтажните работи се изпълняват от „строител“. Това понятие е
определено със законова дефиниция на чл.163 от ЗУТ и са посочени
критериите на които трябва да отговаря. От тях става ясно, че физическо
лице, извършващо труд по граждански договор не може нито да бъде
строител нито подизпълнител на строеж/строителен обект/. Следователно
извършваната дейност е била от името и за сметка на
строителя/жалбоподателя/, а сключеният граждански договор е прикривал
трудовото правоотношение.
В случая е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като по
изричната разпоредба на специалния Закон /КТ/, тези нарушения не са
маловажни /Чл.415в, ал.2/.
Тъй като това е първо извършено нарушение от страна на
жалбоподателя, то съдът намира, че за възпирането му в бъдеще да извършва
такива деяния ще е достатъчно да бъде наложен по-нисък размер на
имуществената санкция, а имено 1500 лева.
С оглед на изхода от процеса на жалбоподателя следва да бъдат
възложени и разноските за двете производства.
С оглед на изложеното по горе и на основание чл.63 от ЗАНН,
Силистренския районен съд,
РЕШИ:
Изменя Наказателно постановление №19-001214/20.11.2020 год. на
Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” гр.С., като намаля размера на
наложената имуществена санкция от 2500 лева на 1500/хиляда и петстотин/
лева.
Осъжда „Д. А. Д. Б.“ ЕООД гр.Ш. с ЕИК:..., да заплати на Дирекция
3
”Инспекция по труда” гр.С. сумата от 200/Двеста/ лева, представляваща
извършени разноски в хода на производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд
Силистра четиринадесет дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4