О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………
гр.Варна, 29.07.2019г
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в
в закрито заседание на двадесети
девети юли 2019г
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА
ФИЛИП РАДИНОВ мл.с.
като разгледа докладваното от съдия Г.
в.гр.дело № 882 по описа за 2019г,
за да се произнесе взе предвид :
Производството
е въззивно, образувано по жалба вх.№
8172/25.03.2019 от В.А.Г. в качеството й на настойник на поставения под пълно
запрещение Г.А.Г. срещу действията на ДСИ по изп.дело № 12804/2007, изразяващи се в извършването на опис на движими
вещи в жилището на Г.Г., насрочен за 23.04.2019г,
Излагат
се следните оплаквания: не бил посочен адресът на жилището, а жилището на
упоменатия в призовка с изх.№ 9708/15.03.2019г адрес, не било собственост на Г.Г.. Освен това, оспорва извършването на опис на движими
вещи в дома на Г.Г., тъй като всички налични в
жилището му движими вещи са несеквестируеми, а освен това има и такива -
собственост на трети лица.
Излага още, че през 2011г с Решение
№ 612/12.05.2011г по гр.д.№ 2274/2010г на ВОС Г.Г. е
бил поставен под пълно запрещение с диагноза „шизофрения" и за настойник е
определена В.Г..
Сочи, че Г.Г.
има едно единствено жилище, в което живее и което е несеквестируемо, получава
пенсия за заболяването си, която е в размер под минимална работна заплата, не
работи заради заболяването си и няма други доходи.
По настоящото изп.дело
внасяните суми от по 20лв месечно е заплащала въззивницата с мои лични средства
от негово име, тъй като той нямал никаква възможност за това.
На следващо място, счита, че изп.д.№ 12084/2007г на ДСИ Хр.Калчева след образуването му
няма успешно проведени изп.действия в рамките на
повече от две години и затова е следвало да бъде прекратено по право.
Съгласно т.10 от TP № 2/2013г на
ВКС-ОСГТК прекъсва давността предприемането на кое да е изп.действие
в рамките на определен изп.способ /независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива
на СИ по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ/ : насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изп.дело, изпращането и връчването на
ПДИ, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В контекста на тези задължителни
разяснения следва да се приеме, че всички извършени изп.действия
след изтичането на давността се явяват ненадлежно предприети. Според същото ТР,
след като изп.производство е било прекратено по
право, всички действия, поискани и извършени след това от СИ, са
незаконосъобразни и като такива не могат да породят правни последици. Поради
това моли да бъде прекратено изп.дело № 12084/2007г.
Моля за отмяна действията на ДСИ по
извършването на опис на движими вещи в жилището на Г.Г.,
насрочено за 23.04.2019г по изп.д.№ 12084/2007г на
ДСИ Хр.Калчева като незаконосъобразно и неправилно и за прекратяване на делото
поради изтекла давност, като се приеме за установено, че Г.А.Г. не дължи сумите
по изп.д.№ 12084/2007г на М.Д.М..
Въззиваемата страна М.Д.М. в
депозираното писмено възражение излага становище за недопустимост на жалбата, а
в евентуалност – за неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
По делото са приложени обясненията на ДСИ Хр.Калчева.
Въззивният съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Изп.дело
№ 12084/2007 по описа на ДСИ-VІІ р-н при
СИС към ВРС е образувано по молбата на взискателката М.Д.М. и въз основа на изп.лист
по гр.д.№ 7237/2007г на ВРС срещу
длъжника Г.А.Г. за заплащане на сумата от 22 000лв, дължими на основание
издаден Запис на заповед, ведно със законната лихва от 4.09.2007г, както и
440лв-направени разноски.
На 26.09.2007г е била редовно
връчена на длъжника ПДИ.
Взискателят е поискал налагането на
две възбрани върху недвижими имоти - ап.№ 19, находящ се в гр.Варна кв.”Вл.Варненчик” бл.20 вх.16 ет.7, и
недв.имот в с.Близнаци, намиращ се в с.Близнаци с
площ от 1070кв.м., представляващ УПИ № І-71. Такива са били вписани на
27.09.2007 /л.19-изп.д./.
Извършен е бил опис на недв. имот апартамент № 19 и насрочена продан, но на осн.чл.329
б.”Б” ГПК по искане на взискателя изп.производство е
било спряно на 17.01.2008.
На 10.02.2009г е постъпило писмо от
ЧСИ Р.Тодорова, с което уведомява, че е бил продаден имотът в с.Близнаци и че
следва да бъде вдигната наложената възбрана върху него. Горното се установява
от доказателствата, събрани по делото – разпечатки от регистъра на Службата по
вписвания.
По повод несеквестируемостта на
апартамент № 19 на длъжника в гр.Врана жк“Вл.Варненчик“ бл.20 вх.16 ет.7
съдът се е произнесъл с влязло в сила решение № 1664/1.10.2012, постановено по
гр.д.№ 2805/2012г, с което е прието, че не е налице хипотезата на чл.444 т.7 ГПК, тъй като към момента на образуване на изп.дело
през 2007г длъжникът е разполагал с още един имот в с.Близнаци, спрямо който е
било проведено проведено принудително изпълнение.
В хода на производството длъжникът Г.Г. е бил поставен под пълно запрещение с влязло в законна
сила на 31.05.2011г решение на ВОС № 612
/12.05.2011г по гр.д.№ 2274/2010г, видно от представените
по делото у-е и препис от решение. За негов настойник е назначена сестра му В.А.Г..
По делото е
представена обезпечителна заповед 3.02.2013г
за допускане на обезпечение по предявения от Г. Ат.Г., действащ чрез
настойника си В.Г., срещу М.М., иск с правно осн.чл.31 ЗЗД за прогласяване за унищожаема запис на
заповед от 16.08.2007г, по силата на която Г.Г. в
качеството си на издател се е задължил да заплати на заповед на М.М. сумата от 2200лв поради това, че ищецът не е могъл да
разбира и ръководи действията си, с правно основание чл.32 ЗЗД, чрез налагане
на обезпечителна мярка СПИРАНЕ НА
ИЗПЪЛНЕНИЕТО по изп.д.№12084/2007г по описа на
СИС при ВРС, на осн.чл.389 вр.чл.397
ал.1 т.2 ГПК.
С молба на взискателката М.М. от 18.03.2019
/л.302/ е поискала ДСИ да извърши отново опис на движимите вещи, намиращи се в
дома на длъжника, по което ДСИ се е произнесъл с Разпореждане за насрочването
на такъв на 23.04.2019г. по делото няма данни такъв реално да е бил осъществен.
Въз основа на горното съдът достига
до следните правни изводи
Частната жалба е подадена в срок и е
допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна по следните
съображения
Няма спор, че в хода на изп.производство длъжникът Г.Г. е
бил поставен под пълно запрещение с влязло в законна сила на 31.05.2011г решение на ВОС и че за негов
настойник е определена сестра му В.А.Г..
1/ По отношение на оплакването в
жалбата, че в съобщението на ДСИ не бил посочен адресът на жилището, а адресът
на това, което било упоменато в призовката с изх.№ 9708/15.03.2019г, не било
собственост на Г.Г., съдът намира за неоснователно.
Изявленията на жалбоподателката са непоследователни и противоречиви. С
коментираното съобщение ДСИ е уведомил длъжника чрез неговия настойник , че
насрочва опис на дв.вещи в апартамент № 19 в кв.“Вл.Варненчик“ бл.20 вх.16 ет.7 –
който е адресът на имота, за който още през 2007г е установено от ДСИ, че е
собственост на длъжника и спрямо него е вписана възбрана в СлВп.
2/ По отношение на същия апартамент
в жалбата се твърди, че бил
единствено жилище. Видно от приложената разпечатка от Имотния регистър към
момента на налагане на възбраната длъжникът е притежавал и други недв.имоти При това положение следва, че към
датата на вписването на възбраната длъжникът е притежавал два недвижими имоти –
жилища /апартаментът и дворното място с жилищна сграда в с.Близнаци/. Макар
впоследствие вторият да е бил продаден, от това не следва, че е притежавал само
едно несеквестируемо жилище. Още повече,
че по този въпрос съдът вече се е произнесъл с влязлото в сила решение,
посочено по-горе. Ето защо и това възражение е неоснователно.
3/ Що се отнася до оплакването за
извършения опис на движими вещи в дома на Г.Г., за
които се твърди, че всички налични в жилището му движими вещи били
несеквестируеми, а освен това имало и такива - собственост на трети лица.
На първо място, такъв е бил насрочен
за 23.04.2019, но няма данни такъв да е бил извършен, съответно и липсват
констатации какви точно дв.вещи са били намерени в
дома, за кои от тях се твърди да са лични на длъжника и съответно несеквестируеми,
а за кои /конкретно посочени/ - да са собственост на трето лице и кое е това
лице.
Освен това, самото насрочване на
описа и изготвянето му не подлежат на самостоятелно обжалване. Такова може да
бъде проведено в рамките на наведено твърдение за несеквестируемост на дв.вещи в хипотезата на чл.435 ал.2 т.2 в случай, че
принудителното изпълнение е било насочено спрямо такива движими вещи. Съгласно
т.1 от TP № 2/26.06.2015г по тълк.д.№ 2/2013г на
ОСГТК на ВКС принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен
обект на длъжника с налагането на запор или възбрана. Съгласно чл.450 ал.1 ГПК
запорът върху движима вещ се налага с описване на вещта от СИ. В този момент
настъпва индивидуализирането на вещите върху които може да бъде насочено принудителното
изпълнение.
В настоящия случай не е приложима
посочената разпоредба, доколкото, видно от съобщението за насрочен опис, няма
описани конкретни вещи, за да е приложима хипотезата на ал.2 на същата
разпоредба. Поради това с насрочването на опис на неиндивидуализирани движими
вещи все още принудителното изпълнение няма предприето и затова не е налице
действие, което да подлежи на обжалване. Едва след реалното извършване на описа
и конкретизацията на движимите вещи, които са били описани, е налице насочване
на принудително изпълнение спрямо тях чрез налагане на запор и тогава може да
се прецени чия собственост са и ако принадлежат на длъжника - дали са
секвестируеми или не. А ако бъдат описани несеквестеруеми,
то това действие би подлежало на обжалване.
4/ По делото
няма данни производството по изп.дело да е било
възобновено с нарочен акт след произнасяне на съда по предявения бъдещ иск с
влязло в сила решение и затова следва да се приеме, че към настоящия момент
производството по изп.дело продължава да бъде спряно.
При това положение по него не следва да бъдат извършвани действия от ДСИ, които
биха били незаконосъобразни. По тази причина и 2-годишният срок, с изтичането
на който настъпва перемпция по силата на закона съгл.чл.433 ал.1 т.8 ГПК, и
производството подлежи на прекратяване, също не е започнал да тече и не е
изтекъл.
Същевременно
няма пречка да постъпват суми по изпълнението, както е било предложено от В.Г.
– по 20лв месечно, които да се натупват по сметката на ДСИ и съобразно изхода
по материално - правния спор ДСИ да прецени как да се разпореди с тях – дали да
бъдат преведени по сметката на взискателката или да бъдат възстановени на
длъжника.
5/ Що се
отнася до искането за прекратяване на производството по изп.дело,
същото е недопустимо поради това,че въззивният съд не е компетентен да се
произнесе по него. Това е в правомощията на ДСИ. Едва в случай на отказ, същият
подлежи на инстанционен контрол от въззивния съд.
Изложеното дотук мотивира съда за
неоснователност на подадената жалба и затова същата следва да бъда оставена без
уважение.
С оглед изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима
жалбата на Г.А.Г., поставен под пълно запрещение и
действащ чрез неговия настойник В.А.Г., срещу
действията на ДСИ по изп.дело № 12804/2007,
изразяващи се в насрочването на опис на 23.04.2019г на движими вещи в жилището
на Г.Г., за които се твърди, че били несеквестируеми,
както и по отношение отправеното до съда искане за прекратяване на изп.производство поради настъпила перемпция по силата на
закона.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№
882/2019 на ВОС
Определението
може да се обжалва пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-ВАРНА с частна жалба в едноседмичен срок
от уведомяването на страната
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: