№ 1046
гр. Варна, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20223100501270 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „КНМ ГРУП“ ЕООД, гр.
София, чрез управителя П. К., срещу решение № 1001/11.04.2022 г.,
постановено по гр.д. № 11185/2021 г. по описа на ВРС, XXXIX-ти състав, с
което е прието за установено в отношенията между страните, че „ИНТЕЙК“
ЕООД, гр. Варна, е носител на вземане в размер на 1326.27 лв., произтичащо
от сключен на 23.10.2014 г. договор за цесия между „КНМ ГРУП” ЕООД и
„ИНТЕЙК” ЕООД, която сума представлява платена без основание стойност
на начислена с фактура № **********/30.10.2009 г. електроенергия след
извършена корекция на сметка, което е съдебно установено в производството
по гр.д. № 11273/2014 г. по описа на Районен съд – Варна и е издаден
изпълнителен лист № 1366 от 20.02.2019 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Въззивникът излага твърдения за незаконосъобразност и недопустимост
на обжалваното решение. Твърди, че първоинстанционният съд се е
произнесъл по недопустим иск, доколкото от петитума на исковата молба не
се установява по отношение на кого ищецът претендира установяване със
сила на пресъдено нещо дължимост на парично вземане. Заявява, че от
обстоятелствената част на исковата молба следва извод за предявена
претенция спрямо неучастващо в производството лице, поради което счита,
че обжалваното решение е недопустимо. Като допълнителен аргумент
изтъква, че ищецът претендира установяване на факт, за който не е
предвидена изрична в закона възможност, доколкото установителните искове
за факти са изрично посочени от законодателя. Излага още, че от събраните
по делото доказателства се установява, че договорът за цесия от 23.10.2014 г.,
сключен между него и въззиваемото дружество, е развален. С оглед горното,
1
моли постановеното по делото решение да бъде обезсилено като
недопустимо, респективно производството по предявения иск да бъде
прекратено.
Становището на въззиваемия, в депозирания по жалбата отговор, е за
нейната неоснователност. Счита първоинстанционното решение за допустимо
и законосъобразно. Твърди, че предявеният иск има за предмет установяване
право на вземане, а не установяване на факт. Обосновава правния си интерес
от предявяване на иска с обстоятелството, че ответникът „Пи Маркет“ ЕООД,
в качеството си на взискател, е образувал изпълнително дело за събиране на
същото вземане, предмет на настоящото производство. Твърди, че
обстоятелството относно това дали договорът за цесия е развален или не,
няма значение за допустимостта на постановеното решение, а би било въпрос
по основателността на заявената претенция. Поддържа, че договорът за цесия
от 23.10.2014 г. не е развален, като излага подробни аргументи в подкрепа на
твърдението си, съответно заявява, че е носител на вземането по него. В
заключение счита подадената въззивна жалба за неоснователна. Моли същата
да бъде отхвърлена, а решението на ВРС да бъде потвърдено.
С определение № 2461/30.06.2022 г., постановено по делото,
дружеството „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД е конституирано като въззивник въз
основа на подадена молба вх. № 38548/08.06.2022 г., съдържаща изрично
изявление за присъединяване към въззивната жалба, депозирана от „КНМ
ГРУП“ ЕООД, гр. София, на осн. чл. 265 ал.1 от ГПК.
В съдебно заседание всяка от страните поддържа собствените си
аргументи и по същество на спора.
В предоставения от съда срок, въззивникът „КНМ ГРУП“ ЕООД
депозира писмена защита, в която развивa подробни съображения за
недопустимост и неоснователност на предявения иск. Моли обжалваното
решение да бъде обезсилено, в евентуалност същото да бъде отменено.
Съдът, като сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба,
подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на
ВРС и като съобрази доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
Пред ВРС е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от
„ИНТЕЙК“ ЕООД, гр. Варна, срещу „КНМ ГРУП“ ЕООД, гр. София и „ПИ
МАРКЕТ” ЕООД, гр. София, за установяване в отношенията между страните,
че „ИНТЕЙК“ ЕООД е носител на вземане в размер на 1326.27 лв.,
произтичащо от сключен на 23.10.2014 г. договор за цесия между „КНМ
ГРУП“ ЕООД и „ИНТЕЙК“ ЕООД, която сума представлява платена без
основание стойност на начислена с фактура № **********/30.10.2009 г.
електроенергия след извършена корекция на сметка, което е съдебно
установено в производството по гр.д. № 11273/2014 г. по описа на Районен
съд – Варна и е издаден изпълнителен лист от 20.02.2019 г.
В исковата молба ищецът твърди, че с влязло в законна сила съдебно
решение по гр.д. № 11273/2014 г. на ВРС, „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД е
осъдено да заплати на „КНМ ГРУП“ ЕООД сумата от 1326.27 лева, като
междувременно процесното вземане е прехвърлено на ищеца с договор за
цесия от 23.10.2014 г. в хода на висящия съдебен процес. Излага още, че
предишният кредитор е съобщил за извършеното прехвърляне на длъжника
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД на 26.10.2014 г. Вместо да предаде
2
издадения изпълнителен лист на цесионера „ИНТЕЙК“ ЕООД, съгласно
договореното в чл. 12, ал. 1 от спогодба – анекс от 23.12.2014 г., цедентът е
прехвърлил вземането с друг договор за цесия, предхождащ този от
23.10.2014 г. на „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД, който от своя страна образувал и
изпълнително производство за събиране на вземането от „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД. Ищецът твърди, че за цесията, сключена с „ПИ МАРКЕТ“
ЕООД, длъжиникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД бил уведомен едва на
20.01.2015 г. Доколкото по образуваното изпълнително дело съдебният
изпълнител отказал да конституира „ИНТЕЙК“ ЕООД като взискател, за
дружеството – ищец възникнал правен интерес от предявяване на иск за
установяване на вземането си.
В отговора на исковата молба насрещната страна „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД
изразява становище за недопустимост на предявения иск, в евентуалност за
неговата неоснователност. Твърди, че доколкото уведомяването за
извършената цесия не е елемент от фактическия състав на сключения на
21.10.2014 г. договор за цесия, то кога е уведомен длъжника за извършеното
прехвърляне е правно ирелевантно.
Ответникът „КНМ ГРУП“ ЕООД в писмен отговор твърди, че
предявеният иск е недопустим, в евентуалност неоснователен. Поддържа
тезата, че уведомяването за извършената цесия няма отношение към
действителността на договора за цесия от 21.10.2014 г, сключен с другия
ответник „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД. Възразява по действителността на договора
за цесия от 23.10.2014 г., сключен между него и „ИНТЕЙК“ ЕООД, както и на
спогодба – анекс от 23.12.2014 г., на основание чл. 40 ЗЗД, тъй като
пълномощникът на „КНМ ГРУП“ ЕООД адв. Красимир Тодоров е действал
във вреда на упълномощителя. Отправя и възражение за нищожност на двете
съглашения, поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.
Съгласно очертаните предметни предели на въззивна проверка по
чл. 269 от ГПК, съдът следи служебно за валидност на обжалваното
решение в цялост, за допустимост в обжалваната му част, а относно
преценка законосъобразността на акта, съдът е ограничен от доводите,
развити в жалбата.
Обжалваното решение е валидно. По допустимостта настоящият състав
намира следното:
ВРС е сезиран с иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване право на
титулярство върху вземане, по издаден изпълнителен лист, за което е налице
спор между цесионери, черпещи взаимоизключващи се права от общ
праводател. Предпоставка за допустимост на предявения установителен иск,
за която съдът следи служебно в хода на целия процес, е наличието на правен
интерес от заявената претенция. В настоящия случай с исковата молба са
очертани ясно както обективните, така и субективни предели на търсената
защита, а именно установяване право на титулярство върху вземане,
придобито по договор за цесия, срещу двама ответници, отричащи правото на
ищеца. Неоснователни в тази връзка се явяват твърденията на ответниците, че
от петитума на исковата молба не може да бъде установено спрямо кого
ищецът претендира установяване на правата си, както и че следва извод за
насоченост на претенцията срещу длъжника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“
АД, а същият е неучаствало в спора лице. Съдът намира, че от заявеното в
исковата молба, категорично се установява претенция, насочена не спрямо
длъжника, а спрямо втори цесионер, легитмиращ се като носител на
3
вземането по друг договор за цесия, придобил държането на изпълнителния
титул за вземането и образувал изпълнително дело за събиране на
последното. Изложените твърдения в исковата молба са достатъчни да
обосноват интерес от защита спрямо лице, което възпрепятства
упражняването на правата на ищеца по събиране на вземането. Не се споделят
от съда и възраженията за недопустимост на предявения иск, по твърдения, че
спорът вече е разрешен със сила на пресъдено нещо, формирана с
постановеното по гр.д. № 11273/2014 г. по описа на ВРС, съдебно решение
между страните „КНМ ГРУП“ ЕООД и длъжникът „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД. Следва да бъде отбелязано, че в настоящия случай се касае
за иск с различен предмет и различни страни, а именно установяване право на
вземане, за което спорят двама правоприемници, черпещи права от един и
същ праводател, а не иск за осъждане на длъжника за заплащане на
задълженията, установени вече с влязло в сила съдебно решение.
Възраженията за недопустимост на плоскостта на невъзможността да се
приложи чл. 429 ал.1 от ГПК също не намират правна опора. Именно чрез
реализираната правна защита следва да се преодолее и разреши
конкуренцията между правоприемниците, всеки от които претендира да е
кредитор спрямо енергийното предприятие. Обстоятелството, че в
изпълнителното производство като взискател е конституиран „ПИ МАРКЕТ“
ЕООД и са събрани суми, които чакат разпределение не променят
формирания по-горе извод, защото именно в зависимост от резултата по
настоящия спор, съдебният изпълнител ще изпълни в полза на установения
титуляр на вземането.
От изложеното се налага и следващият извод, че се касае за
установяване на право, а не на факт.
Безспорно между страните е обстоятелството, че по подадена от „КНМ
ГРУП“ ЕООД искова молба на 03.09.2014 г. срещу „Енерго-Про Продажби“
АД с правно осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, е образувано гр.д. № 11273/2014 г. по
описа на ВРС, като с влязло в законна сила съдебно решение №
1586/02.04.2015 г. по делото предявеният от „КНМ Груп” ЕООД иск бил
уважен, поради което и ищецът се е сдобил с изпълнителен лист за вземането,
на 20.02.2019 г.
Установява се, че на 23.10.2014 г., в хода на висящия процес по гр.д. №
11273/2014 г. по описа на ВРС, „КНМ Груп“ ЕООД прехвърля с договор за
цесия вземането, предмет на осъдителния иск, на „ИНТЕЙК“ ЕООД, като
делото пред ВРС продължава своя ход между първоначалните страни. В
договора изрично е уговорено, че за вземането е образувано гражданско дело
пред ВРС, договорена е цена в размер на 1 226.27 лева, както и че „ИНТЕЙК“
ЕООД се задължава да заплати сумата не на цедента „КНМ Груп” ЕООД, а на
неговия кредитор /първоначален цедент/ Осман Османов – потребител на ел.
енергия. Договорен е срок за плащане на задължението по цесията не по-рано
от 6 месеца от ефективното получаване на вземането от длъжника „ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ“ АД. От материалите по ч.гр.д. № 14800/2019 г. по описа
на ВРС, приложено към първоинстанционното производство, се установява,
че на 26.10.2014 г. „КНМ Груп“ ЕООД уведомява длъжника „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД за сключени 198 броя договора за цесия с „ИНТЕЙК“
ЕООД от 23.10.2014 г., сред които и процесният договор, посочен в т. 43 от
Уведомлението /л. 115/. Видно от доказателствата длъжникът „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД е получил уведомлението на 28.10.2014 г., същото
4
регистрирано с вх. № ЕPRS-2762/28.10.2014 г. /л. 114 по ч.гр.д. № 14800/2019
г. по описа на ВРС/.
Установява се още, че на 21.10.2014 г. „КНМ Груп“ ЕООД е цедирало
същото вземане и на дружеството „Пи Маркет“ ЕООД, за която цесия
длъжникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД е уведомен от „КНМ Груп”
ЕООД на 20.01.2015 г., видно от уведомление с вх. № 3545516 на „ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ“ АД. По делото e приобщенa и преписка по изп.д. №
524/2019 г. по описа на ЧСИ Станимира Данова, образувано по молба на „Пи
Маркет“ ЕООД въз основа на издадения в полза на „КНМ Груп“ ЕООД
изпълнителен лист по гр.д. № 11273/2014 г. на ВРС. Видно от материалите по
преписката, изпълнителният лист е предаден на взискателя „Пи Маркет“
ЕООД от „КНМ Груп“ ЕООД с приемо-предавателен протокол на 02.09.2019
г. /л. 48/. В декларация от същата дата „КНМ Груп“ ЕООД декларира, че „Пи
Маркет“ ЕООД е единствен негов правоприемник по договор за цесия от
21.10.2014 г., като отрича всякакви други правоприемства, твърдени от трети
лица във връзка с вземането. По образуваното изпълнително дело е постъпило
възражение от длъжника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, с което
последният отрича да дължи суми на взискателя „Пи Маркет“ ЕООД, като
твърди, че първо му е съобщено за сключения договор за цесия от 23.10.2014
г. с цесионер „ИНТЕЙК“ ЕООД, поради което счита, че именно той е
легитимиран носител на вземането, като заявява, че за цесията от 21.10.2014 г.
му е съобщено едва на 20.01.2015 г. По така образуваното изпълнително дело
ЧСИ отказва да конституира „ИНТЕЙК“ ЕООД като взискател, а с молба от
12.11.2021 г. взискателят „Пи Маркет“ ЕООД е поискал изпълнителното
произвдоство да бъде прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК. Не се
установява вземането, предмет на изпълнителното производство, да е
погасено.
При така установените факти, настоящият състав намира следното от
правна страна:
Спорът в настоящия случай относно титуляра на вземането по
издадения изпълнителен лист следва да се разреши на плоскостта на
приложението на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. И това е така, защото на първо място
всеки от спорещите цесионери се явява трето лице по отношение на сделката
с „КНМ ГРУП“ ЕООД. На следващо – защото договорите за цесия като
частни документи не се ползват с достоверност на датата, респективно
необходим е друг факт, несъмнено случил се, който да е отправна точка при
доказване, че документа вече е съществувал.
Предвид изложеното съдът намира, че доколкото длъжникът „ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ“ АД е уведомен първи за цесията от 23.10.2014 г.,
сключена между „КНМ Груп“ ЕООД и „ИНТЕЙК“ ЕООД, /видно от
уведомление с вх. № ЕPRS-2762/28.10.2014 г./, то спрямо всяко трето лице,
включително и спрямо ответника „Пи Маркет“ ЕООД, към дата 28.10.2014 г.,
носител на вземането е именно „ИНТЕЙК“ ЕООД. Последващото
уведомяване на длъжника, извършено на 20.01.2015 г., за цесията, сключената
на 21.10.2014 г. между „КНМ Груп“ ЕООД и „Пи Маркет“ ЕООД, е
непротивопоставимо както на длъжника, така и на кое да е трето лице.
Възраженията за недействителност на договора за цесия и спогодбата-
анекс от 23.12.2014 г. поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите
нрави, съдът намира за неоснователни. След като съгласно спогодбата “КНМ
Груп” ЕООД е освободен от задълженията да заплати цената по договора за
5
цесия, сключен с физическото лице - потребител, носител на вземането от
”Енерго-Про Продажби” АД и да финансира съдебния процес, то стойностите
на двете престации са съпоставими и отсъства нееквивалентност, така щото
да се счете, че се накърнява справедливостта като морален принцип. Не е
изпълнен и фактическият състав по чл. 40 от ЗЗД, доколкото не се установява
нанесена вреда на представлявания с подписването на спогодбата-анекс.
Положението на доверителя се запазва.
Твърдението, направено от „КНМ Груп“ ЕООД за едностранно
разваляне на договора за цесия от 23.10.2014 г., настоящият състав намира
следното:
Видно от представените писмени доказателства, а именно нотариална
покана от 02.07.2018 г., се установява, че „КНМ Груп“ ЕООД кани
„ИНТЕЙК“ ЕООД да заплати в 14-дневвен срок стойността на сключени 297
броя договора за цесия от 23.10.2014 г., без обаче в същата покана договорите
да са индивидуализирани било по страни, предмет, размер на вземане или
основание. Съдът намира, че отправената покана представлява бланкетно
изявление за разваляне по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, което само по себе си не може
да породи целените в закона последици, още повече, че се претендира
разваляне на 297 броя договора, а от представените по делото доказателства е
налице уведомление за сключване единствено на 198 броя договора за цесия
от 23.10.2014 г. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че фактическият
състав на развалянето по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД включва виновно неизпълнение
на длъжника по един двустранен договор, каквото в случая не е налице,
доколкото падежа на задължението не е настъпил. Съгласно чл. 6 от Спогодба
– анекс от 23.12.2014 г. страните изрично са договорили, че цесионерът
„ИНТЕЙК“ ЕООД се задължава да плати стойността по всички договори за
цесия в 6-месечен срок от ефективното получаване на сумите от длъжника
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД. Доколкото към настоящия момент ищецът
„ИНТЕЙК“ ЕООД не е получил плащане от длъжника, поради неизпълнение
на цедента за предаване на издадения в негова полза изпълнителен лист, то
следва да се приеме, че падежът за изпълнение на задължението на
„ИНТЕЙК“ ЕООД не е настъпил. С оглед горното не може да бъде споделено
възражението на ответниците, че в случая е налице надлежно разваляне на
договора за цесия. Предвид горното, съдът намира, че легитимиран носител
на вземането се явява „ИНТЕЙК“ ЕООД.
Поради съвпадащите изводи на настоящия състав с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват само на въззиваемата
страна. Искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е
отправено своевременно, представено е и доказателство за заплащането му,
включително и списък на разноски по чл. 80 от ГПК, поради което съдът
намира, че следва да бъдат присъдени 350 лева за адвокатски хонорар на
въззиваемата страна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1001/11.04.2022 г., постановено
6
по гр.д. № 11185/2021 г. по описа на ВРС, XXXIX-ти състав.
ОСЪЖДА „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София и „Пи
Маркет“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София да заплатят на „ИНТЕЙК”
ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, сумата от 350 /триста и петдесет/ лева,
сторени във въззивното производство разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7