МОТИВИ по НОХД №20084410200399
Обвинението
срещу подсъдимите А.К.Ю., роден на 08.01.1955 г. в гр. Белене, турчин,
български гражданин, женен, живущ ***, с основно образование, по професия
строител, безработен, неосъждан, с ЕГН **********,
И.Д.А.,
роден на 02.12.1953 г. в с. Длъхчево, обл. Кюстендил, българин, български гражданин, живущ ***, с
основно образование, женен,
неосъждан, безработен, ЕГН **********, е повдигнато и предявено за това, че за
периода 07.08.2006г.–08.08.2006г., при условията на продължавано престъпление
извършили следните деяния:
- На 07.08.2006 г., в землището на гр.Белене, обл. Плевен, в съучастие, като извършители, отнели от
владението на В.Б. – ръководител площадка „АЕЦ - Белене”, 220 кг. винкел от железорешетъчен стълб тип „НМГ–951” на стойност 216 лв.,
собственост на „НЕК” – ЕАД клон „АЕЦ” - Белене гр. Белене, без съгласието на
управителния орган на дружеството с намерение противозаконно да ги присвоят,
като същите се намирали в местността „ХТК” и не били под постоянен надзор.
- На
08.08.2006 г., в землището на гр.Белене, обл.Плевен, двамата
подсъдими в съучастие и чрез използване на технически средства – чук, ножовка,
секач, гаечни ключове, щанги, направили опит да
отнемат от владението на В.Б. – ръководител площадка на „АЕЦ” – Белене, 688 кг.
винкел от железорешетъчен стълб тип „НМГ – 951”, на
стойност 655 лв., собственост на „НЕК” ЕАД – клон АЕЦ – Белене, без съгласието на управителния орган на
дружеството с намерение противозаконно да ги присвоят, като същите се намирали
в местността „ХТК” и не били под постоянен надзор, а опитът им е недовършен по
независещи от тях причини, или всичко на обща стойност 871.00 лв.
Престъпление
по чл.195, ал.1, т.2 и 4 , във вр. с чл. 20, ал.2,
във вр. с чл. 26, ал.1, във вр.
с чл.18 от НК и за двамата подсъдими.
Представителят
на Районна прокуратура гр.Левски поддържа обвинението срещу подсъдимите, така
както е предявено, и пледира да бъде признати за виновни и осъдени, като
предлага по отношение и на двамата подсъдими да бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година, което наказание да бъде отложено на основание чл.66 от НК с
три години изпитателен срок.
По отношение
на предявения гражданския иск предоставя на съда.
Подсъдимият
А.К.Ю. разбира повдигнатото обвинение, не се признава за виновен, отказва да
дава обяснения по случая. Моли съда да го оправдае.
Подсъдимият
И.Д.А. разбира повдигнатото обвинение, не се признава за виновен,отказва да даде
обяснения по случая. Моли съда да го оправдае.
Защитата
на двамата подсъдими Ю. и А., осъществена в съдебно заседание, чрез упълномощеният
им адвокат – И.М. от ПАК, моли съда за оправдателна присъда. Излага доводи, че обвинението
не е доказано от една страна, а от друга страна - поради липсата на доказателства.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 07.08.2006
г., двамата подсъдими отишли в местността „ХТК”, находяща
се в землището на гр.Белене. В близост до черен път в тази местност намерили
повален железорешетъчен стълб тип „НМГ – 951”. Същият
бил освободен от болтовете на основата, а горната част на стълба била срязана
на разстояние около два метра и така съставните му части били освободени от
общата му част.
Двамата
подсъдими натоварили на каруца нарязаните парчета винкел и ги предали на пункт
за изкупуване на черни и цветни метали на фирма „Косаня”
ЕООД гр.Мизия – база гр.Белене, като за преданите 220 кг. винкел получили
сумата от 64,90 лева от свидетеля П..
Двамата подсъдими на следващия
ден – 08.08.2006 г., отново отишли на същото място, за да вземат още винкел,
който да предадат на вторични суровини. В изпълнение на така взетото решение, Ю.
и А. носели със себе си чук, ножовки, секач, щанги и гаечни
ключове.
Пристигайки
до мястото, с помощта на инструментите започнали да режат и откъртват различни
по дължина парчета винкел от железорешетъчния стълб.
По това същото
време, в близост до местопроизшествието се намирал свидетелят Блажев – полицай
при РПУ гр.Белене. Същият чул удари от чук и се приближил до мястото, където
видял двамата подсъдими да режат парчета винкел от стълба. Наблюдавал ги
известно време, след което сигнализирал в РПУ гр.Белене, за да изпратят
служители, а самият той отишъл при подсъдимите, представил се и разпоредил да
прекратят рязането.
От изложеното
е видно, че с деянието си двамата подсъдими А.Ю. и И.А. са осъществили от
обективна и субективна страна квалифицирана кражба, извършена при условията на
продължавано престъпление.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени
доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, заключение
по назначената на досъдебното производство съдебно – оценителна експертиза, от
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели и от обясненията на
подсъдимите.
Видно
от приложената на лист 33 от досъдебното производство покупко
– изплащателна сметка №8606/07.08.2006 г. е, че
такава е издадена от фирма „Косаня” ЕООД гр.Мизия на
името на И.Д.А. ***, за предадено от него отпадъчно желязо в количество 220 кг.,
за което му е изплатена сумата от 64,90 лева.
От
показанията на свидетеля Н.П., присъединени към доказателствата по делото чрез
прочитането им на основание чл. 281, ал.1 т.3 4 т.5 от НПК, дадени пред друг
състав на съда по НДОХ 20064410200581, се установява, че свидетелят работи във
фирма за изкупуване на черни и цветни метали - „Косаня”
ЕООД гр.Мизия, База Белене.
Свидетелят
в показанията си твърди, че познава
добре и двамата подсъдими, като за случая си спомня, че са предали в пункта
някакви парчета винкели, за което им е издал бележка, в която е отразена датата
и количеството. Категоричен е, че въпросните отпадъци са докарани в пункта от двамата подсъдими с
каруца, но бележката е издадена на името на И.А..
Съдът
кредитира като достоверни показанията на свидетеля П., който не е заинтересован
от изхода на делото, тъй като същите са непротиворечиви, кореспондират по-между
си и на събраните писмени доказателства.
Свидетелят
Блажев разказва, че заварил двамата подсъдими които били в близост до стълба,
като единият подсъдим къртел от стълба.
Съдът
кредитира показанията и на този свидетел, тъй като същият е без родство с подсъдимите,
дава добросъвестно показанията си, които кореспондират със събраните по делото
писмени доказателства.
Съдът
счита, че от така събраните доказателства се установява по безспорен начин, че
двамата подсъдими са извършили на 07.08.2006 г. престъплението кражба на чужда
движима вещ, която поради своето естество е оставена от собственика – НЕК – АЕЦ
- Белене без постоянен надзор. Деянието е довършено.
От
събраните по делото доказателства – писмени и гласни, безспорно се установява,
че и на следващият ден - 08.08.2006 г., подсъдимите А. и Ю., в съучастие, като
извършители добре подготвени с необходимите инструменти, приложени по делото
като веществени доказателства, отново посетили местопроизшествието и започнали
да откъртват парчета винкел от железорешетъчния
стълб.
От
заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното производство съдебно
– оценителна експертиза се установява, че стойността по пазарни цени, към
момента на извършване на деянието – 07.08.2006 г. на 220 кг винкел от железорешетъчен стълб 216 лв.
Стойността по
пазарни цени на към момента на извършване на деянието на – 08.08.2006г. на 688
кг. винкел от железорешетъчен
стълб, е 655 лв., или всичко е на обща стойност 655.00 лв.
Заключението
на вещото лице е компетентно изготвено, не е оспорено от страните по делото. По
изложените съображения е и прието от съда.
Предмет
на доказване по настоящото дело е извършено престъпление от двамата подсъдими
по чл.195 от НК – квалифицирана кражба, при условията на продължавано
престъпление.
И двете
деяния, извършени от двамата подсъдими при условията на продължавано
престъпление, включват като квалифициращ признак от обективна страна отнемане
на вещ, която не е под постоянен надзор, именно защото железорешетъчният
стълб, предмет на престъплението по своето естество и по своето предназначение се
монтира на такива места, и не е възможно осъществяването на надзор от
собственика. Обстоятелство, че предметът на престъплението е оставено без
надзор, само е улеснило А. и Ю. да извършат деянието.
А. и Ю. са извършили престъплението със
съзнанието, че вещта, която отнемат не е тяхна собственост, а чужда такава.
По несъмнен
начин се установява от представените писмени доказателства: удостоверение за
актуално състояние, решения на МС, протоколи от заседания на УС и решения на УС
на дружеството, заверено извлечение от баланс на сметка, че железорешетъчният
стълб, предмет на престъплението е заведено като дълготраен материален актив
към НЕК – АЕЦ - Белене, както и обстоятелството, че собственик на въпросният
стълб е това дружество.
От субективна
страна деянието е извършено от двамата подсъдими умишлено, при форма на вина
пряк умисъл.
Всеки от
подсъдимите е съзнавал, че отнема от владението на собственика без разрешение
на същия вещта, съзнавал е действията на другия, а също и волята да осъществи
намерението си заедно с другия, поради което и умисъла на А. и Ю. обхваща
всички елементи на извършеното престъпление.
Деянието е извършено
от подсъдимите при условията на продължавано престъпление, поради което следва
да се приложи разпоредбата на чл.26 от НК. Извършеното от тях деяние на
07.08.2006г. е довършено, а извършеното от подсъдимите деяние на 08.08.2006 г.
представлява опит, който е недовършен по независещи от тях причини. И двете
деяния са извършени при квалифициращи обстоятелства: на 07.08.2006 г. двамата
подсъдими са отнели чужди движими вещи на стойност 216 лева, оставени без
постоянен надзор, а на 08.08.2006 г., макар и извършеното да представлява опит,
то са налице квалифициращи обстоятелства – използване на технически средства и
отнемане на чужди движими вещи оставени без постоянен надзор.
При това
положение съдът счита, че извършеното от А. и Ю. престъпление следва да се
квалифицира като такова по чл.195, ал.1, т.2
и 4, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с
чл.18 от НК.
Съдът счита,
че подсъдимите следва да носят наказателна отговорност по горепосочените
текстове от НК, като наказанието им следва да се определи при условията на
чл.54 от НК, както и, че не са налице основанията за определяне на наказанието
при условията на чл.55, във вр. с чл.58 б.”а” от НК.
Съдът съобрази
степента на осъществяване на намерението от двамата подсъдими, като приема, че
макар и извършеното деяние на 08.08.2006 г. да представлява само опит, то
вредните последици вече са настъпили, а предмета на престъплението не може да
служи по предназначение, поради унищожаването му в резултат на деянието. Съдът
съобрази и причините, поради които опитът на А. и Ю. да извършат кражба на
инкриминираната вещ е останал недовършен, а именно, случайното им заварване на
местопроизшествието и разкриване на извършеното престъпление.
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия А.К.Ю., съдът съобрази
степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за неговото
извършване, както и че същото следва да бъде определено при превес на
смекчаващи отговорността и вината обстоятелства- чистото му съдебно минало
/видно от справката му за съдимост/ и оказаното съдействие на досъдебното
производство за разкриване на обективната истина по делото. Съдът съобрази, че
е възстановена сумата от 216 лв. на дружеството, от чието владение е отнета
вещта – „НЕК” - ЕАД клон АЕЦ - Белене.
Съдът счита,
че на подсъдимия А.К.Ю. следва да се определи наказание към минимума на
наказанието лишаване от свобода, предвидено в състава на извършеното
престъпление - а именно наказание лишаване от свобода за срок от една година.
Наложеното на
подсъдимия Ю. наказание е до три години лишаване от свобода, деецът не е
осъждан на лишаване от свобода и целите на наказанието по чл.36 от НК, във
връзка с генералната и специалната превенция могат да бъдат постигнати и по
този начин, като не е наложително същият ефективно да изтърпи наложеното
наказание, съдът на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изтърпяването му с
три години изпитателен срок.
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия И.Д.А., съдът съобрази
степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за неговото
извършване, както и че същото следва да бъде определено при превес на
смекчаващи отговорността и вината обстоятелства - чистото му съдебно минало /видно от справката
му за съдимост/ и оказаното съдействие по време на съдебното следствие за
разкриване на обективната истина по делото и възстановяване на щетите до
размера 216 лв.
За
извършеното престъпление, закона предвижда наказание лишаване от свобода от
една до осем години.
Съдът счита,
че на подсъдимия И.А. следва да се определи наказание към минимума на
наказанието лишаване от свобода, предвидено в състава на извършеното
престъпление - а именно наказание лишаване от свобода за срок от една година.
Съдът счита,
че тъй като наложеното на подсъдимия А. наказание е до три години лишаване от
свобода, деецът не е осъждан на лишаване от свобода и целите на наказанието по
чл.36 от НК, във връзка с генералната и специалната превенция могат да бъдат
постигнати и по този начин, като не е наложително същият ефективно да изтърпи
наложеното наказание, съдът на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил
изтърпяването му с три години изпитателен срок.
ПО
ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
В наказателния
процес на основание чл.84 и следващите от НПК е приет за съвместно разглеждане
граждански иск, предявен от „НЕК – ЕАД – АЕЦ” гр.Белене, представлявано в
съдебно заседание от пълномощника Зоя П.,
против подсъдимите А.К.Ю. и И.Д.А. за сумата от 655 лева, представляваща
причинени имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната
лихва, върху сумата, от датата на увреждането, до окончателното изплащане на
същата.
В
качеството на граждански ищец по делото е конституирано „НЕК” - ЕАД – АЕЦ клон гр.Белене.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, приема за безспорно установено,
че на ощетеното юридическо лице, в резултат на извършеното от подсъдимите А. и Ю.
престъпление са причинени имуществени вреди общо в размер на 871.00 лева,
представляващи стойността на целият железорешетъчен
стълб, предмет на престъплението, но подсъдимите са внесли по сметка на ищцовото дружество сумата от 216 лв.
Видно
от заключението на вещото лице по назначената съдебно – оценителна експертиза,
общата стойност на предмета на престъплението, към момента на извършване на
деянието е в размер на 871 лева.
От
показанията на свидетелите М. и Б. – управител на дружеството се установява по
безспорен начин, че нарязването на част от конструкцията на стълба е
равнозначно на пълното му унищожение и същият не може използван по
предназначение в бъдеще, което от своя страна налага закупуване на нова такава
конструкция.
При
това положение съдът счита, че граждански иск, следва да бъде уважен, като
основателен и доказан до пълния му размер, така както е предявен. Сумата от 655
лева, представляваща причинени имуществени вреди на ощетеното юридическо лице, в
резултат на престъплението се дължи от двамата подсъдими ведно със законната
лихва, считано от деня на подаването на иска – 14.11.2008 г., до окончателното
й изплащане.
Върху
уважения размер на гражданския иск, следва двамата подсъдимия да заплати
държавна такса, която е в размер на 50 лева.
На
основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК, съдът е отнел в полза на държавата
приложените към делото веществени доказателства – един брой чук, два броя ръчни
ножовки, един брой лист за ръчна ножовка, един брой щанга с дължина 62 см.,
един брой шпилка с дължина 35 см., един брой секач с
дължина 15 см., по един брой гаечни ключове
обикновени №24/27, №27/30 и №32/36, един брой гаечни
ключове тип „звезда” с №27/32 и един брой гаечен ключ
тип „лула” №24/30, по един брой болт 7 см. и прекъсната гайка, които
принадлежат на подсъдимите и са послужили за извършване на престъплението.
При
този изход на делото двамата подсъдими А. и Ю. следва да заплатят направените
от съда деловодни разноски в размер на 269 лева.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: