Решение по дело №11/2020 на Апелативен съд - Варна

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

№ 75/ гр. Варна,   10.03.2020 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Д. Чипева като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№11/2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.632, ал.2 от ТЗ вр. чл.613а от ТЗ, образувано по жалба на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, със седалище гр.София срещу определение N473/16.10.2019 г., имащо характер на решение, с което е отхвърлено искането на въззивника за  възобновяване производството по несъстоятелност на „БЕНЕДИКТ – ТУР“ ЕООД ( в несъстоятелност ), със седалище гр.Добрич по т.д.№298/2017 г. по описа на Окръжен съд - Добрич. 

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението, поради противоречието му с материалния закон. Твърди се, че въпреки отправеното искане, съдът по несъстоятелността не е посочил нито размера на сумата, която следва да се внесе за разноски, нито съответната банкова сметка.

Длъжникът не е депозирал отговор на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна - кредитор и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.                                                                   Съдът като прецени доказателствата по делото, приема за установено следното:                                                                                                                                      С решение №21/05.02.2018 г., състав на ОС – Добрич е обявил неплатежоспособността на „БЕНЕДИКТ – ТУР“ ЕООД, със седалище гр.Добрич, с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2009 г. и открил производство по несъстоятелност на длъжника. С решение №132/06.08.2018 г., длъжникът е обявен в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността му, наложена е обща възбрана и запор върху имуществото и е постановено започване на осребряване на имуществото на длъжника.                                           С определение от 14.06.2018 г., като е съобразил доклад на синдика от 31.05.2018 г., че длъжникът не разполага с парични средства или бързоликвидно имущество, което да бъде продадено по реда на чл.639б от ТЗ, съдът по несъстоятелността е указал на кредиторите в 30-дневен срок да предплатят сумата от 9000 лева, за разноски в производството по несъстоятелност с предупреждение, че при неизпълнение ще спре производството по делото, на осн. чл.632, ал.1 от ТЗ. Тъй като указания срок, никой от кредиторите или длъжника не е предплатил разноски, с решение от 07.04.2018 г., производството по несъстоятелност е било спряно, на осн. чл.632, ал.5 вр. ал.1 от ТЗ.                                                                                                       В срока по чл.632, ал.2 от ТЗ, жалбоподателят е сезирал съда с искане за възобновяване на производството, като е изразил готовност за внасяне на разноски, но е поискал да му бъде посочена банкова сметка, по която да преведе сумата.                                                                                                                                      С обжалвания съдебен акт, съдът по несъстоятелността е отхвърлил искането за възобновяване, като е приел, че в указания срок не са внесени определениете по чл.629б от ТЗ разноски.                                                                                                                                                                                                                                                  Съобразявайки наведените в жалбата оплаквания, с оглед правомощията си като въззивна инстанция и тези визирани в чл.621а, ал.1, т.2 от ТЗ, съдът с определение от 08.01.2020 г. е дал възможност на въззивника, в срок до съдебно заседание, да представи доказателства за внасяне на посочената от съда по несъстоятелността в определение от 14.06.2018 г. сума в размер на 9000 лева, по специалната сметка на „БЕНЕДИКТ – ТУР“ ЕООД ( в несъстоятелност ), със седалище гр.Добрич, открита от синдика за целите на производството по несъстоятелност.                                                                        Препис от определението е бил връчен на жалбоподателя на 15.01.2020 г., като в указания срок, не са представени доказателства за внасяне на сумата от 9000 лева, по специалната сметка на „БЕНЕДИКТ – ТУР“ ЕООД ( в несъстоятелност ), със седалище гр.Добрич.                                                           Доколкото до приключване на устните състезания по делото, молителят не е удостоверил, че е налице достатъчно имущество, което да бъде осребрено по реда на чл.639б, ал.4 от ТЗ и не е депозирал необходимата сума за предплащане на разноски, определена по реда на чл.629б от ТЗ,  съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.632, ал.2 от ТЗ за възобновяване на производството по несъстоятелност.                                                                                   При съвпадането на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния в обжалваното решение, последното следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение N473/16.10.2019 г., имащо характер на решение, с което е отхвърлено искането на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, със седалище гр.София за  възобновяване производството по несъстоятелност на „БЕНЕДИКТ – ТУР“ ЕООД ( в несъстоятелност ), със седалище гр.Добрич, по т.д.№298/2017 г. по описа на Окръжен съд - Добрич. 

                  

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: