Р Е Ш Е Н И Е № 260022
гр. Шумен, 01.12.2020 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 109 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от „Пътинжене- ринг“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Олим- пи Панов“, № 14, комплекс „ЕВАС“, вх. Б, ет.4, представлявано от изп. директор П.Й.Н., чрез пълномощника ад. В.С.,*** против „Автомаги- страли – Черно море“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. ....“, № 8, представлявано от изп. директор Д.Х.Д.. В исковата си молба ищецът твърди, че между него и ответника съществуват търговски отношения, породени от осъществените сделки за продажба на стоки, за които са издадени съответните четири фактури. Ответникът е заплатил само част от дължимите за доставените му стоки суми. Към момента на предявяване на исковата молба – 06.02.2020 г., неплатената част от задължението му е в размер на 56 500.44 лв., въпреки, че с писмо от 21.01.2020 г., представител на ответника е потвърдил размера на задължението. Дължимите от ответника мораторни лихви върху неплатените суми по четирите фактури, считано от датата на падежа до датата на предявяване на исковата молба, като се вземат предвид извършените частични плащания и прихващания е в общ размер на 7 768.74 лв., от които по първата фактура - 6 101.33 лв., по втората – 1 028.75 лв., по третата – 530.56 лв. и по четвър- тата – 108.10 лв. Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сума в общ размер на 64 269.18 лв. от които главница 56 500.44 лв., представляваща дъл- жимата цена на доставени, но незаплатени от ответника стоки, описани подробно по вид, количество и цена в посочените и приложени към исковата молба фактури и 7 768.74 лв., представляваща мораторна лихва върху незаплатената стойност на стоките, считано от падежа по всяка една фактура до датата на завеждане на дело- то, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на искова- та молба до окончателното и плащане, както и направените деловодни разноски, включително и тези направени в обезпечителното производство.
В своевременно депозирания отговор на исковата молба ответникът не ос- порва обстоятелството, че е закупил стоката по четирите фактури. Сделките между страните са се осъществили въз основа на сключения между тях договор за продаж- ба на строителни материали от 12.03.2019 г. С изрична клауза в договора - чл.3, ал.2, страните са се споразумели промяната на единичните цени на договорените материали да се извършва въз основа на писмено споразумение между тях. В про- тиворечие с това, ищецът едностранно, без получено писмено съгласие от ответни- ка, е увеличил единичните продажни цени, уговорени с договора. Подписването на фактурите и протоколите е извършено от името на ответника от лица без съответ- ната представителна власт. На основание чл.301 от ТЗ, ответникът заявява, че не потвърждава действията, извършени без представителна власт от лицата, посочени в исковата молба. Действително дължимата сума по процесните четири фактури е 53 958.96 лв. В резултат на неоснователното едностранно увеличаване на уговоре- ните с договора единични цени, ответникът е надвнесъл в полза на ищеца сума в размер на 14 596.92 лв. С оглед на това ответникът прави възражение за прихва- щане на тази сума от дължимата сума в размер на 53 958.96 лв. Общата сума на мораторните лихви върху уговорените с договора цени, според ответника е в раз- мер на 5 545.87 лв.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупно- ст, съдът приема за установено следното:
Страните по делото са търговски дружества. На 12.03.2019 г. между ответ- ника като купувач и ищеца като продавач е сключен договор за продажба на строи- телни материали. С него ответникът е възложил, а ищецът е приел да произведе и продаде от асфалтовите си бази необходимите материали за обекти на ответното дружество – чл.1 от договора. В чл.3, ал.1 от договора страните са уговорили цени- те на договорените материали, франко асфалтовата база на ответника, а именно: 1) 89.00 лв./тон без ДДС за неплътен асфалтобетон; 2) 99 лв./ тон без ДДС за плътен асфалтобетон и 3) 86 лв./тон без ДДС за асфалтова смес. В чл. 3, ал.2 от договора изрично е уговорено, че промяната на единичните цени на материалите става при писмено съгласие на страните по договора. С фактури №№ **********/29.03.2019 г., **********/31.07.2019 г., **********/31.10.2019 г. и **********/30.11.2019 г. ищецът е продал на ответника плътна асфалтова смес на обща стойност 189 683.52 лв. Същите са оформени съгласно изискванията на Закона за счетоводството и За- кона за данък добавена стойност и са подписани от представители на двете страни. В тях са индивидуализирани продадените на ответника стоки по вид, количество, единична продажна цена и общата стойност на продаденото количество. Към всяка фактура има издаден протокол за установяване завършването и за заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи, в който отново са посочени кон- кретните видове произведена и продадена асфалтова смес, количеството, единична- та продажна цена и общата стойност. Протоколите също са подписани от предста- вители на страните. Единичната цена на продадените стоки във фактурите е пови- сока от уговореното в чл.3, ал.1 от договора и варира в границите от 99.00 лв./т. до 116.00 лв./т.
От заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-счетовод- на експертиза, неоспорено от страните се установява, че търговските книги на стра- ните са оформени и заведени, съобразно изискванията на българското счетоводно и данъчно законодателство. Търговските книги на страните са оформени и водени ре- довно съгласно принципите на счетоводната отчетност. Процесните фактури са ос- четоводени в счетоводството на ответника, включени са в счетоводните му реги- стри, както и в дневниците за покупки, и справките-декларации за данъчния пе- риод, за който се отнасят. Ответникът е ползвал данъчен кредит по реда на ЗДДС за процесните фактури. Той е извършил едно плащане по банков път в размер на 80 000.00 лв. по фактура № **********/29.03.2019 г., а чрез извършени прихваща- ния на 22.04.2019 г. и 31.12.2019 г. по същата фактура е погасено задължение в общ размер на 53 232.08 лв.
Към датата на изготвянето на заключението общия размер на задължението по четирите процесни фактури е 56 500.44 лв. Размерът на дължимата мораторна лихва от ответника върху незаплатената стойност на стоките за периода от падежа на съответната фактура до датата на предяваване на исковата молба – 06.02.2020 г. е в размер на 6 904.80 лв.
Стойността на стоките, продадени по процесните фактури при първоначал- но договорените единични цени, съгласно договора за продажба на строителни ма- териали от 12.03.2019 г. е 172 545.12 лв. Размерът на мораторната лихва върху всяка от главниците при договорените единични цени, съгласно договора от 12.03.2019 г. за фактура № **********/ 29.03.2019 г. до 13.11.2019 г., а за останали- те три до 16.01.2020 г. е 5 545.87 лв.
При едностранно увеличените единични цени (вторият вариант на изчисле- нията на мораторните лихви в отговора на исковата молба), като се приеме, че датата на завеждане на исковата молба е 16.01.2020 г., размерът на мораторната лихва е 6 640.12 лв.
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно изпълнението на задължение от страна на купувача за плаща- не на цената, за закупената от него стока по сключени търговски продажби. Налице е и акцесорна претенция за мораторната лихва за периода от падежа на всяко едно от паричните задължения до датата на депозиране на исковата молба и за законна лихва върху главницата от датата, на която е депозирана исковата молба до оконча- телното й изплащане. Предявените обективно и комулативно съединени искове са с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.309а от ТЗ във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 08.10.2020 г. Разгледани по същество исковите претенции са осно- вателни, поради следните съображения:
Налице е валидно сключен между страните договор за търговски продажби на родово определени вещи, по силата които ищецът-продавач е прехвърлил соб- ствеността, като е предал на ответника–купувач, уговорените по количество и каче- ство стоки. В изпълнение на вмененото му, от чл.321 от ТЗ, задължение продава- чът е издал и съответните, съпътствуващи отделните сделки, фактури, които са отразени в дневниците му за продажби за данъчния период, през който са издадени. С приемането на стоката от страна на купувача за него възниква задължението да заплати цената на получените стоки, съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ.
В сравнение с уговорените в договора от 12.03.2019 г. единични цени, при извършване на отделните конкретни продажби, обективирани в четирите процесни фактури е налице увеличаване на продажната цена на произведените и доставени строителни материали. Основният спор между страните се свежда до въпроса спа- зена ли е клаузата на чл.3, ал.2 от договора. Вторият спорен момент е дали предста- вителят на ответното дружество е бил надлежно упълномощен да приеме измене- нието на продажната единична цена, отразено във фактурите и издадените към тях протоколи.
В чл.3, ал.2 от сключения между страните на 12.03.2019 г. договор за про- дажба на строителни материали изрично е уговорено, че промяната на единичните цени на договорените материали става при писмено съгласие на двете страни по договора.
Обстоятелството, че фактурата е счетоводен документ, а протоколът има удостоверителен характер в никакъв случай не ограничава възможността да се приеме, че е материализирано изявлението за съгласие конкретната сделка да се сключи при цената, посочена в тях. За да е налице изявление е достатъчно нали- чието на положен подпис на съответния документ, ако от обстоятелствата чрез под- писа може мълчаливо да се извлече изявлението. В случая процените фактури и издадените към тях протоколи, съдържат всички съществени елементи на про- дажбата, а именно вещите предмет на продажбата, количеството, което се продава с конкретната продажба, единичната цена и общата стойност на продадените вещи. Документите са подписани от представители на двете страни. Техните подписи, предвид обстоятелството, че документите съдържат всички съществени условия на конкретната продажба, са напълно достатъчни за да се приеме наличието на изя- вление, че са съгласни тя да се извърши по цената посочена в тях.
Действително в хода на процеса не са представени доказателства, че лицето подписало процесните фактури и протоколи от името на ответното дружество е би- ло надлежно упълномощено и е действало като негов представител. Т.е. лицето не е било надлежно упълномощено да се съгласи с увеличаването на единичните цени на строителните материали, поради което изменението им не би следвало да произ- веде правни последици за мнимо представлявания. Но в случая страните по сделка- та са търговци – чл.1, ал.2, т.1 във вр. с чл.64, ал.1, т.4 от ТЗ и предвид чл.286, ал.1 и ал.3 от ТЗ, сделката е търговска. Следователно в случая следва да се приложи установената с чл.301 от ТЗ презумпция, че при действие без представителна власт търговецът е потвърдил действието, ако не се противопостави веднага след узнава- нето му. За момент на узнаването в случая следва да се приеме датата, в който от- ветникът е получил всяка една от фактурите през съответния месец – март, юли, октомври и ноември 2019 г. и я включва във вторичен счетоводен документ – отче- тен регистър по чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС – дневник за покупките. Налице е още един момент, при който ответникът няма как да не узнае за сделката. Това е датата на съставяне и подаване на справката – декларация по ДДС за съответния месец през 2019 г. – 14.04.2019 г., 14.08.2019 г., 14.11.2019 г. и 14.12.2019 г., съгл. чл.125, ал.5 от ЗДДС. В хода на процеса не са представени доказателства, че след която и да е от двете дати датата, на която е получена фактурата и включена в дневника за покупките и съставянето и подаване на справката-декларация в срока по чл.125, ал. 5 от ЗДДС, ответникът се е противопоставил на сключването на конкретната сдел- ка, отразена в съответната фактура. Нещо повече, не само че липсва противопоста- вяне от страна на ответника, но видно от извършената съдебно – счетоводна екс- пертиза, той се е възползвал от правото на приспадане на данъчен кредит по про- цесните фактури. Следователно след като ответникът не се е противопоставил веднага, следва да се счита, че конкретните сделки, обективирани в процесните фактури са действителни и те са породили правните последици и по отношение на него, включително да заплати посочената в тях цена. С оглед на това направеното от ответника в отговора на исковата молба на основание чл.301 от ТЗ, изявление, че не потвърждава извършените без представителна власт действия е несвоевременно. То е следвало да бъде извършено преди осчетоводяване на процесните фактури, включването им в дневника за покупките, ползване на данъчен кредит, частичното заплащане и погасяване на друга част от задължението с извършеното от него при- хващане.
Извършената съдебно – счетоводна експертиза, при която вещото лице пре- гледа не само приложените към делото документи, но и тези намиращи се в счето- водствата на страните, безспорно установи, че ответникът е заплатил само част от доставените му стоки, като към момента в който вещото лице е проверявало счето- водната документация, неиздължените суми по сключените сделки е в общ размер на 56 500.44 лв. Ответното дружество не е ангажирало доказателства, с оглед раз- пределението на доказателствената тежест в процеса, че е погасило остатъка от за- дължението си. С оглед на това съдът, счита, че предявения на основание чл.327, ал.1 от ТЗ иск е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло, така както е предявен.
Предвид основателността на главната претенция, основателна е и предяве- ната акцесорна такава за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в раз- мер на законната лихва върху неиздължените суми по сключените сделки. Съглас- но разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В конкретния случай е налице изрична уговорка относно срока за плащане. Съгласно чл.3, ал.3 от договора, фактурирането на реално заку- пените количества материал се извършва в края на всеки месец, а заплащането до 20 число на следващия месец след фактурирането. С оглед на това към тези дати съответните задължения са били изискуеми и ответникът е изпаднал в забава и дъл- жи не само стойността на получената, но неизплатената от него стока, но и обезще- тение в размер на мораторната лихва, съгласно чл.309а от ТЗ във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. От направената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че общия размер на дължимата мораторната лихва от датата на която е възникнало паричното задълже- ние по съответната фактура до дена на предявяване на иска – 06.02.2020 г., като се вземат предвид извършените частично плащане и погасяванията чрез прихващане е общо 6 904.80 лв. Следователно претенцията за мораторна лихва е основателна и доказанаи следва да бъде уважена в размер на 6 904.80 лв., а за разликата до претен- дирания размер от 7 768.74 лв. следва да бъде отхвърлена.
Основателна е и претенцията за
законна лихва върху главницата от датата на завеждане на иска – 06.02.2020 г. до окончателното й заплащане,
поради наличие на виновно неизпълнение
на парични задължения от ответника, по договорите между страните.
С оглед изхода на делото и предвид
чл.78, ал.1 от ГПК ищецът е направил искане за заплащане на деловодни разноски,
включващи направените в настоящото дело разноски в общ размер на 5 719.60
лв. (заплатена държавна такса - 2 570.00 лв., депозит за възнаграждение на
вещо лице – 200.00 лв. и адвокатско възнаграждение – 2 949.60 лв.),
а също така, предвид т. 5 от
Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК
и направените в обезпечителното производство разноски, в общ размер на
3 145.60 лв. (държавна такса за образуване на обезпечително производство –
40.00 лв.; държавна такса за образуване на изпъл- нително дело и налагане на запор върху
банкови сметки – 126.00 лв.; адвокатско възнаграждение за изготвяне и
депозиране на молба за обезпечение на бъдещ иск и процесуално представителство
по ч.г.д. пред РРС – 1 791.60 лв.; адвокатско възна- граждение за образуване на
изпълнително производство и процесуално представи- телство – 1 188.00 лв.) или в общ размер на 8 865.20 лв.
Представени са списък с разноски по чл.80 от ГПК и писмени доказателства за
извършените от ищеца плащания. На основание чл. 78, ал.5 от ГПК, ответникът е
направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Общия размер на претендираните от
ищеца разноски следва да се намалят с направените от него разноски за налагане
на обезпечителната мярка от съдебния изпълнител в общ размер на 1 314.00
лв. Тези разноски, предвид чл.79 от ГПК се събират в рамките на изпълнителното
производство от съдебния изпълнител.
По отношение на разноските направени по настоящото дело и в обезпечител- ното производство, съдът, предвид липсата на фактическа и правно сложност на де- лото, счита, че заплатените адвокатско възнаграждения следва да бъдат намалено до минимално, предвидено в чл.7, ал.2, т.4 и ал.7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., а именно 3 952.12 лв. Т.е. общия размер на направените от ищеца в рамките на настоящото и обезпечителното производство разноски е l общ размeр на 6 562.12 лв. С оглед на това ответникът ще следва да заплати на ищеца, съобразно уважена- та част от претенциите му деловодни разноски в размер на 6 473.91 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят напра- вените разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите в размер на 1.34 лв.
По компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца де- ловодни разноски в размер на 6 472.57 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда „Автомагистрали – Черно море“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. ....“, № 8, представлявано от изп. директор Д.Х.Д. да заплати на „Пътинженеринг“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „....“, № 14, комплекс „ЕВАС“, вх. Б, ет.4, представлявано от изп. директор П.Й.Н. сумата от 63 405.24 (шестдесет и три хиляди четиристотин и пет лева и двадесет и четири стотинки) лв., от които 56 500.44 лв., представляваща неизплатената част от дължима цена на продадени стоки по фактури №№ **********/29.03. 2019 г., **********/31.07.2019 г., **********/31.10.2019 г. и **********/30.11.20 19 г. и 6 904.80 лв., представляваща мораторна лихва върху незаплатената стойност на стоките считано от падежа по всяка една фактура до деня на предявяване на иска – 06.02.2020 г., като се вземат предвид извършените частично плащане и погасяванията чрез прихващане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.02.2020 г. до датата на нейното окончателно плащане, както и 6 472.57 (шест хиляди четиристотин седемдесет и два лева и петдесет и седем стотинки) лв. разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковата претенция, а в останалата част над уважения размер от 63 405.24 лв. до претендирания размер от 64 269.18 лв. отхвърля, предявения от „Пътинженеринг“ АД иск, поради неоснователността му.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двусед- мичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: