Решение по дело №14120/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3664
Дата: 11 август 2024 г.
Съдия: Димитър Георгиев Куртов
Дело: 20231110214120
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3664
гр. София, 11.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на единадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. КУРТОВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно
наказателно дело № 20231110214120 по описа за 2023 година
като съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 58 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Г. Й., действаща чрез процесуалния си представител адв.Д. Т. от
АК-Благоевград, срещу Електронен фиш (ЕФ) серия Г № 0038893, издаден от СДВР, с който
на основание чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането (К3)
на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 250 лева за
нарушаване на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
С жалбата се атакува електронният фиш с аргументи за допуснати съществени нарушения
на производствените правила и нарушение на материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.
Процесуалният му представител адв. Д. Т. е депозирал Становище, което съдът взема
предвид. В Жалбата, а и в Становището се твърди неправилност и незаконосъобразност на
издадения ЕФ, иска се неговата отмяна, претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лева, като за удостоверяване на размера на разноските се
представя Договор за правна помощ с инкорпорирана в Договора разписка, удостоверяваща
заплащането на сумата от жалбоподателя.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Претендираните
разноски не са оспорени като прекомерни.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Действително, видно от Справка разпечатта от регистъра на Гаранционен фонд, към
1
05.09.2021г за л.а.******** ***** с дк.№ **** не е бил с валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Автомобилът, видно от Справка разпечатка
на регистъра на ОПП – СДВР, е собственост на жалбоподателя Т. Г. Й. (след датата на
нарушението същата със сменена фамилия – от 27.05.2023г – И., според приложено
Удостоверение за сключен граждански брак). Като не е сключила задължителната
застраховка за автомобила, на процесната дата жалбоподателката е извършила нарушение по
483, ал. 1, т. 1 от КЗ - Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение... За
неизпълнението на това задължение законодателят е предвидил санкция – налагането на
наказанието глоба в размер на 250 лева, според разпоредбата на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ.
ЕФ е издаден на основание чл.638, ал.4 от КЗ - „Когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага
глобата или имуществената санкция по ал. 1“.
Видно от съдържанието на обжалвания ЕФ, нарушението е установено и заснето чрез
автоматизирано техническо средство/система (АТСС) № SD2D0010, като автомобил се е
движил по пътната мрежа – в 11,00 часа на процесната дата по бул.Ломско шосе 186 с
посока на движение от ул.Бели Дунав към ул.Обелски път. Привидно е налице основание за
издаване на ЕФ, стига този фиш да отговаря на изискването за издаването му – в случая не е
представена нито една фотоснимка (каквато съдържанието на ожалвания ЕФ твърди да е
направена). По този начин съдът, а и нарушителят са лишени от възможността да направят
преценка относно правилното ползване и функциониране на АТСС. Фотоснимката е
задължителен реквизит на ЕФ. Без нея не може да се приеме, че нарушението е установено и
заснето от АТСС, т.е. че е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл.638, ал.4 от
КЗ за санкциониране на нарушението не по общия, предвиден в ЗАНН ред, а чрез издаване
на ЕФ. Удостоверяването на законосъобразно ползване на АТСС е от значение за
процесуалния ред, по който безспорно установеното от съда извършено нарушение по
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ следва да бъде установявано и наказвано от АНО.
Изпълнителното деяние на нарушението по чл.638, ал.4 от КЗ може да бъде извършено чрез
бездействие: собственикът на МПС, което е регистрирано в Р България и не еспряно от
движение е длъжен, но не изпълнява задължението си да сключи задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за това МПС. За установяване на това
нарушение е необходимо единствено да се докажат следните факти: регистрирано в Р
Бэлгария МПС, което да не е спряно от движение; кой е неговият собственик; липсата на
валидно сключена застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.
Изпълнителното деяние не включва реалното, действително управление на автомобила по
пътната мрежа - което вече е действие. Затова, тези нарушения следва да бъдат установявани
по общия предвиден в ЗАНН ред – чрез съставяне на АУАН и наказвани чрез НП. Само в
2
случаите, когато бездействието по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ се допълва и от действие –
реалното управление на такова МПС по пътната мрежа, при това действието – управление
на МПС да е установено с АТСС по надлежния ред, едва тогава за
административнонаказващия орган възниква правомощието да санкционира нарушението по
специален ред – чрез издаване на ЕФ.
Както се посочи по-горе, съдът не приема ползването на АТСС да е станало по надлежния
ред – въпреки приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
18.02.5133/20.02.208г. със срок на валидност до 20.02.2028г издадено от БИМ, липсата на
фотоснимка на нарушението опорочава издадения ЕФ, като препятства съда, а и
нарушителя, да прецени правилността на ползваното АТСС и относимостта на данните,
които е отчело, към процесния автомобил.
Това обстоятелство е пречка за ползване на специалния ред по чл.638, ал.4 от КЗ за
санкциониране на нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, което съдът, единствено по
разпечатките от регистрацията на процесното МПС в ОПП – СДВР и Справката –
резпечатка на Гаранционен фонд, намира за безспорно установено. АНО е следвало да
установи и санкционира нарушението по общия ред, указан в ЗАНН – чрез образуване на
административнонаказателно производство със съставянето на АУАН и издаването на НП.
Затова, предвид констатираното нарушаване на процесуалните правила, обжалваният ЕФ
следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
По отношение на разноските: съдът констатира, че същите са прекомерни: дейността
процесуалния представител се изразява единствено в съставяне на жалбата и преповтаряйки
аргументите й във взетото предвид Становище; не се е явявал в съдебни заседания, в които
да осъществява процесуалното представителство; по-голямата част от дейността му е била
насочена към саниране на нередовности на жалбата, които сам е допуснал – погрешно
сезиран съд, удостоверяване на представителна власт и т.н. Доколкото въззиваемата страна
не е направила възражение за прекомерност обаче, съдът предвид разпоредбата на чл.63д,
ал.2 от ЗАНН е лишен от възможността да намалява размера на тези разноски. Доказаният
(чрез инкорпорираната в договора за процесуално представителство разписка) размер на
тези разноски за адвокатски възнаграждения е 700 лева и съдът следва да ги присъди в
тежест на въззиваемата страна СДВР изцяло.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т.1, вр.ал. 3, т.2 от ЗАНН, съдът


РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г № 0038893, издаден от СДВР, с който на основание чл.
638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането (К3) на Т. Г. Й. с ЕГН
********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 250 лева за
3
нарушаване на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН въззиваемата страна СДВР да заплати на Т. Г.
И. (преди брака Й.) с ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 700 (седемстотин) лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд – София град в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4